Спокойно! Полекичка! - подай ръка,
приседни до мен на дървеният стол.
Поеми дълбоко въздух и кажи ми
кой поръси на раните ти сол.
Изплачи се, скъпа моя ...

На преживяна улица,
застлана с камък и с пот,
оная дето води до нивята,
що раждали са жито или ръж
безизходна, с корен впит в земята, ...

Усещах студената празнота в душата си,
всеки ден тя ставаше все по-голяма и голяма.
Виждах мрака ,който все повече ме обгръщаше.
Чувах гласа и ,той ставаше по-ясен с всеки ден ,а тя бе мъртва от повече от 10 години, чувах как ме вика ,борех се със себе си,исках да отида ,исках да я прегърна ,да кажа ...

Небето есенно заплака...
А аз останах тъжен и сам.
И от никой вече не очаквам
в душата ми да запали плам.
А ти, къде си?Ти къде си?! ...

Носиш ми залез. А плажът мълчи, в унес прибоя разресва.
Сън огледален — в две тъмни очи лунен сапфир е проблеснал.
Парещ, дъхът ти преражда се в бриз, в танц на момче и момиче...
Чезне денят ни, ненужен каприз. С вярност нощта ни се врича.
Устните дирят свой пристан и бряг, губи светът очертания. ...

любовта
сърца разби
и рукнаха стиховезби
обичта
сърца съгря ...

Животът с камъни ме цели
Веднъж, големи, като канари
Друг път пък песъчинки леки
Ударят ли, изобщо не боли
Вървя напред през тази канонада ...

Отначало никой не го забеляза с изключение на Яна. Тя
като опарена ококори очи и буквално се взря в него.
- Боби - извика една от жените, която го бе забелязала,
и се втурна натам. После всички извърнаха глави към
младежа и го аплодираха с бурни ръкопляскания. Съпругът ...

Зора. Копнеж. Жадуван връх.
Път дълъг, безконечен.
И труд, и пот. И ден, и нощ.
Човешки порив вечен.
В безпътието, светъл лъч. ...

Пак за Водолея…
Отворя “Откровения”- пълно с Водолеи,
редици гъсти, също като във война…
но не мърцина или скрити във траншеи,
а най- отпред и с “по- така” съдба!... ...

Жената иска мъжът да отгатва желанията й, но да не може да чете мислите й…
хххх
Ако един мъж е готов на всичко за една жена – значи я обича…
Ако една жена е готова на всичко за един мъж – значи го е родила…
хххх ...

Носеше се по удобна орбита – не много далеч, но не и близо до звездата. При това се превърташе в движение, което даваше възможност за почти нормално припичане.
Нямаше атмосфера. Никакви газове…
Нямаше течности – от елементарна вода до езера с живак…
Нямаше растителност. Никаква – ни дребна, ни гиган ...

Аз се будя в един през нощта–
точно време за всичко несвършено.
По-различен изглежда света,
нищо, че сме си винаги същите.
Много тихо е. Сякаш е миг, ...

Не зная какво съм.
Не помня да съм бил друг.
Чакам по-дълго от времето,
а какво – неизвестно.
Жалко само, че, ето, ти минаваш от тук, ...

Компютър щрака ми в главата,
решавам аз житейски драми:
Не съм платил ни ток, водата
и нервен е дори съня ми.
Поглеждам празният хладилник- ...

Тихо е...
В ума ми е тихо,
и в съня ми е тихо ...
Сърцето ми кротко събира отломки от разрушителен гняв,
преминал през мен като буря в пустиня.... ...

Засмя се синьото звънче
и феята се скри в тревите.
Събуди ме денят – момче,
целуна ме с плах лъч в очите.
Излезе вятър. Отлетя. ...

Сериозно и убедително за живота
Преди години животът ме срещна с една жена, работехме известно време заедно. Тогава имах други приятелки, но общувах и с нея – работата ми го изискваше. Галя, така се казваше тя, беше много принципна и старателна в работата си за разлика от мене. Всъщност и аз се стар ...

-21-
Които продължават упорито,да ме четат,
вече усещат,как сетивата им започват постепенно,да се
изострят,
как по-лесно започват по-бързо Да Вдяват, ...

Слънцето скриваше парещите си лъчи зад хълма за заслужена почивка. Цял ден гореше на небосвода, а след неговата ласка и камъкът се пукаше. Селото беше потънало в тишина. Уморени бяха хората му да кръстосват прашните улици, забързани и улисани всеки в своите дела. И няма как да бъде иначе, празникът ...

Няма да намериш друга като мен,
за теб никоя няма отдели
дори секунда от своя ден.
Само аз истински те обичах,
макар да знаех, че с теб ...

Добър вечер, Любов, сега се прибирам...
Не, не ставай, торбата е лека!
Виждам, вечерята си сервирал,
само да сложа домашните дрехи...
Да, Любов, малко съм изморена. ...

Лицето ми огледа се във сянка.
Бе знак на съдбоносна тишина.
И фреската-ребро в пространство,
превърнато от спомени в стена.
Изгубих се внезапно в лабиринта ...

Денят приключи своята игра
и тежко във гримьорната приседна.
Грима изтрива бавно.
След това дълбоко ще заспи.
Самотен. ...

Иванчо: Тате, кой е бил най-щастливият българин?
Бащата: Иван Вазов.
Иванчо: Защо, тате?
Бащата: Защото и приживе и сега му върви по вода!

Нощта е странен отрязък от денонощието. Простите неща изглеждат тайнствени. Откриваш истини, които блясъкът и цветовете ги размиват.
Няма луна, няма и звезди. Вървя, като слепец и се спъвам в буците пръст. Някъде в главата ми е, същото това огромно поле, по което съм бродил през деня.
Земята свърши ...

Привидната ми
относителност
не спира Слънцето,
макар че
всъщност ...

Очите ѝ са луднали вселени.
Струѝ от погледа му тъмен страх.
И сякаш срутени от гняв морени
се свличат с бесен грохот между тях.
А думите се стрелват на откоси, ...

Един ден ще бъда аз щастлива
ще скачам весела, игрива,
ще пея с цяло гърло и ще викам аз "Ураа".
Един ден аз ще успея
ше успея да бъда себе си, ...

"Когато ми е тъжно съм луна..."
Нели Райн
Когато ми е тъжно съм небе
и всяка синя мисъл се стаява.
В сълзите, по-солени от море ...