Не тъгувай, мое дете.
Всички знаем, че идва и краят.
Бяло облаче в синьо небе
и мечтите политнали в Рая.
Някой тръгва си стар уморен, ...

Дали защото днес е празник
или животът е красив?
Или човекът е вид странник
и е много приказлив!
Умее той да се зарадва ...

Такава е наш'та орисия
да бъдем винаги от тия,
които винаги сме недоволни
и винаги не толкова свободни.
Макар, че дали сме премного ...

Зора се пуква, слънце грее,
на Слави знамето се вее.
Тръбата рано свири маанета,
чалгарка мазна дупето подмета.
На сбор, на бой, зове тромпета, ...

Музика и аранжимент - Иван Неделчев Текст - Графит
Получи се хубаво българско тийн парче.

За изписаните думите и това, че те ни помагат да помним. Защото мозъкът на човека е устроен така, че много често помни лошите неща, а красивите забравя.
Думите, словото и буквите... Нека ги тачим и пазим. Докато почитаме езика и историята си България ще пребъде.
Има една болест. Тя е жестока и най-с ...

Първото е географско местообитание,
второто пък е простотия и незнание.
Първото е работа и предприемчивост,
второто е завист, кариеризъм, низост.
Първото е духовна чистота, морал, ...

Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и ...

И, тъй като пиша всичко това около 24 май, ще разкажа за най-хубавия си празник.
Не, не този, когато минах с табелата на училището.
Не и тези, когато се снимах с ленти „Отличник“.
Не и дните, когато всички се събирахме на село.
А 24 май 1976 година. ...

/Предупреждение -не е за лицемери, продажници, гладкомозъчни дрънкала!/
Обикновено приказките завършват така: те живели дълго и щастливо, умрели в един ден…
За дълго и щастливо – не зная, но приближаващата ядрена война ще сбъдне другото…
хххх
Мъдрият дъртак Жозеп Борел: „Зърнохранилищата на Украйна ...

Татяна Г. Денева и Таня Мезева
Не се забравя лесно любовта,
когато е изгаряла душата...
Когато смисъл жизнен е била
и огън див бушуващ във сърцата. ...

”
До невъзможност трудна.
Обречена да Я подлагам на проверка.
Не с дни и часове,а със години и векове...
Аз съм осъдена да се съмнявам. ...

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ МАЙ
Ден на буквите е днес
и на писаното слово,
ден на тихия прогрес
към съзнанието ново – ...

РИСУНКА С ТУШ И АКВАРЕЛ
Босоного октомврийско утро.
И зад хребетите – в шал мъглив,
позлатеният сред здрача купол –
небрежно драснат със молив. ...

Попях, поплаках – лятна буря,
с гласа ми вятърът зловещ,
три дни що види прекатуря,
но ти, любов ще разбереш.
Дойде по пътища незнайни, ...

А лятото е истинско дете -
с разрошени коси от водорасли.
В очите му синее се море
В усмивката му - слънчице израства.
Краката му - обути в топъл дъжд ...

ПРЕБОЛЕДУВАНЕ НА МЪЛЧАНИЕТО
Дойдох да ти попея тихо –
за обичайните неща.
Врабчетата от студ се скриха
на топло в моята душа. ...

Не живея живот на "прогледнал" слепец.
Не приемам "морала" на блудници.
Не на "чисти" сълзи от престъпен ловец.
Не очаквам "приятели" сводници.
Не изпявам куплет на безгласен певец. ...

Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...

Пожелаха му уж: — "Добро утро"! – усмихнати леко,
но къде е доброто клошарят до днес не откри.
Не попита един: — "Де е къщата твоя човеко?
Що кръстосваш града? Каква мъка те буди в зори?"
И къде са ти рожбите, никой ли тебе не пита: ...

любов -
грижовна за
света - любов съдбовна

Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...

Аз съм август, а ти януари.
Едно четиримесечие ни дели.
Моята жега ли ще те запали,
твоят студ ли ще ме простуди?
Минуси, плюсове, север и юг. ...

Научих се да се сражавам
за крехката си първосъщност.
Конвой от мигове в шинели
отвежда бързо към несбъднатото.
Небето спуска звездна котва ...

Денят ми очертан от дива врява
и пъстри политически осанки,
назад в сърцето някъде остава
с разцъфнали минути като гранки.
Навътре е денят и разсъблечен ...

Не, мамо, не пораснах безгрижна,
нито създадох прекрасен живот.
Гледам мечтите ми как се изнизват,
върхът е за мен непосилно висок.
Опитвам се, мамо, и някак се справям, ...

Искаш сутрин в леглото кафе!?
Обади се на тая от вчера.
Тя ще прави сутрин за тебе кафе
и ще ти приготвя вечер вечеря.
Искаш скромна и тиха жена, ...

Въздухът тежи докато се вдишва,
придружен от неприятна глъч,
попада в мен, стоварващ тежест,
не излиза, а болката стой.
Очите леко се притварят, ...

Изкуство
Времето назад, остава пусто -
обрано от всяка светска суета.
Всеки миг напред градя с изкуство,
и така до... където извървя! ...

Не е шега, а преживяно!
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...

Силно вярвам - и този ден ще дойде!
Ще се смеят - аз с тях ще се смея!
Ще плачат - аз с тях ще плача!
Ще помнят - аз с тях ще помня!
Ще обичат - аз с тях ще обичам! ...