При някои хора парите не отиват, каквото и да правят. И луди от работа да станат, и имотни спекулации да правят, каквото и да е, не отиват и това е.
А дори и да стигнат до тях изтичат като пясък между пръстите, и пак остават без нищо.
А нито вътрешно, нито външно, по нищо не се различават от другите ...

В кашоните от 5 и 10 лв. има класика. Рядко се промъква някоя нашумяла напоследък книга и е почти невъзможно да се добера до нея. В моя ден за пазар – съботата – интересните заглавия са вече прилежно изкълвани от обичайните скучаещи лелки. С продавача сме стари познайници. Ако се заговаряхме, щяхме ...

Красивите небесни висини, които на листа си нарисувах,
напомнят ми за милите жени, които най-сърдечно ги целувах.
Напомнят ми за тази чистота, която всеки ден ви подарявам.
Понякога, застанал пред листа, напълно неусетно се смалявам.
Нали съм млад, любезен и поет? Обичам всяка утрин да ви пея. ...

Не се рита срещу шеф.
Не дърпай шефа за опашката!

В гората политиката се люшка,
по криви пътища се тя клатушка.
И движи се по интереси,
и всеки гледа да се меси.
Народното отдавна е умряло, ...

И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта.
Понякога се чувствам толкоз жалко,
а друг път съм пред непозната порта.
Но тя е всъщност порта към душата, ...

Оставял ли си лампата да свети късно вечер?
Но не защото чакаш на вратата да се звънне...
А просто ей така, да я прогониш надалече
тъмата непрогледна, дето вътре в теб и вън е?
Оставял ли си лампата да свети без да искаш, ...

Купих си няколко цветни балона.
Сложих си в раница сини мечти.
Тръгвам посоките морски да гоня.
Нося си лятото. И ми личи:)
Там, на брега при златистите дюни ...

Часовниците мерят на инат
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи ...

Бергамо, Свят Гама, 20.02.2020
– Не можехме ли да започнем да говорим, когато стигнем до площада? Сега какво ще правим? – каза недоволно Разнобрад. – В образа на Дун може да изглеждах като червей, но масата ми не се беше загубила, само не се забелязваше. Изпотих се от тичане и сега може да получа ас ...

Да, поправи всички зъ̀би, но с цената ме изръби,
най-добрият казват бил. Аз пък – нилски крокодил.
Днес съм манекенка съща, а цената – като къща,
сумата като му дам, май тревица аз ще ям.
Знам, Овен съм и рогат, но, хич не стана ми понятно, ...

Притъмнява. Тиха уличка. Мирис на скара. Коридор от липи. Лек ветрец. И само ръка, която ме държи на крачка от съвършенството…
Извървявам за хиляден път километрите на този малък град. И всеки път се влюбвам в тихите му улички. В залезите покрай канала. В комарите, които безпощадно хапят крака ми. В ...

Препънах се на времето в обувките,
разхвърляни безредно пред вратата.
Разсипах си куплетите и буквите,
безизразно течеше си нататък.
Възпяват го и верни, и неверници, ...

Мое ведро и слънчево лято
в бутилка от теб си събирам
две - три шепи от топлия пясък,
тих полъх на морето от бриза.
Няколко миди, морски звездички, ...

Те стиховете ми се раждат от тъга
и моята болка усеща се в рими.
Излизат направо от моята душа,
душата на дете и по детски ранима.
Перото ми се превръща в оръжие тогаз ...

- Най- свята Богородице, смили се… Пази светлината в очите на Христо…Върни ми го жив и здрав, Майчице…- Генка постави свещичката, прекръсти се бавно и избърса бликналата в очите си влага.
После излезе от черквата и заситни по нанадолнището към вкъщи.
- Сестро- подвикна ѝ нечий женски глас и тя се об ...

С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана, ...

и вече лято
цари сърцато
и обич всява
и незабрава
и вече лято ...

Когато отново падам,
в гнева си слаба и ранена...
Сякаш сълзата ми
отново се стича солена!
Сърцето ми камък, ...

Напоследък държавните медии /и не само те/, като оплаквачки на труп, се опитват да ни внушат, че България се намира едва ли не в безнадеждно положение и че българинът го очаква трудно и мрачно бъдеще. Тъй като тези медии не представляват за жалост самостоятелна и независима власт, каквато би следвал ...

В миг съдбата те блъска и душата раздира,
после раната дълго от обида кърви.
Ще се моля да бъда в друг живот самодива,
ти моли да не срещаш мойте знойни очи.
С тях без милост ще вляза надълбоко в душата ...

Нощта е без зрение,
нощта е на слух,
Земята е нежност,
тревата е пух.
Светулки, светулки ...

В човешките душѝ
прѐобич
щъка —
един небесен гълъб
я ...

Какво стана?
Какво се случи?
И тази ли ръка е проиграна,
и този ли момент приключи?
И тази глава ли завърши, ...

Из „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ:
„Има три начина за един владетел да навреди на войската си:
— Като й нареди да настъпва или да се изтегля, бидейки в неведение, че поради една или друга причина това не е възможно. Тогава той, така да се каже, я препъва.
— Като се опита да ръководи войската так ...

В мъглата нежна някой ме целуна.
Воал от чувства в звездна тишина.
Далеч в безкрая музика се чува.
Крилата бели на обичаща душа.
Докосна ме ефирно топъл вятър. ...

Аз вече знам – дъждът ще ни настигне
на билото на истинската жажда.
Мълчим, а всяка капка е верига,
в която океани ще се раждат.
А бе ни обещал да ни пречисти, ...

Раб е самообезнезависимостил се роб.