Раждаш се в един чужд и враждебен свят,
Всички ти казват: Добре дошъл при нас!
А ти искаш само лентата да върнеш назад.
Искаш майчината утроба и уютната топлина.
Раждаш се в един свят, за който не си готов. ...

Пролетно е, цветно, нежно,
слънчев миг и благодат
и след зимната безснежност
рой кокичета растат.
Как кокичета разливат ...

Стените се потят и се гърчиш в спазъм бесен
- туп туп -
Ушите ти пищят и няма изход от коридора тесен
- чук чук -
Кожата ти избухва в пламък беден ...

Уханието на малките синеоки теменужки се разнасяше из гората. Тревата бе посребрена от сутрешният мраз. Зимата все още отказваше да си тръгне, впила ледените си пръсти в дърветата. Нейните горчиви сълзи се бяха превърнали в малки сребристи бисери, разпилени по пролетните цветя.
Слънцето се усмихваше ...

Тези които са се занимавали с шахматна проблемистика, едва ли са подминали един от основните хетеродоксни жанрове от територията на шахматните задачи. Наричат го Обратен мат или Самомат. При него е обявено някакво число ходове, в което трябва да се реализира мат, но не за черния, а за белия цар. Пар ...

Никола Филипов е автор на шаржовата поема „Стихия морска ни призва” (1998 г.), стихосбирката „Чеда на морето” (1998 г.), „Алманах на възпитаниците на Морското училище, родени в Ловеч и Ловешко” (2006 г.) и сборника с палави разкази „Малкият голям свят” (2009 г.).
В романа „Пътека от любов” Никола Фи ...

ГОРНО РЕ
... понякога, когато с теб се любим – девойчица! – и старец белобрад,
се питам върху своя дрипав губер с какво заслужих тази благодат? –
дали над светлото ти сутиенче на фокусник да се престоря много як,
или да си отворя бира – кенче! – и да ми мине мъжкият мерак, ...

И понеже отдавна не помните,
че на дъното прашно на скрина,
там под дънките, ризките скромните,
крием рокли от пъстра коприна.
И понеже сме мъжки момичета, ...

По произведение от раздел ФОТОГРАФИЯ
https://otkrovenia.com/bg/fotografia/samodiva-79
С бяла риза кенарена,
изтъкана от лунни лъчи
и коса абаносова, ...

Ренесанс – тази дума неизменно навява у повечето хора асоциации за културен подем и свобода на мисълта, станали основа за събития трайно преобразили Европа и направили я крайъгълен камък в зданието на съвременната човешка цивилизация.
Възникнало в края на Средновековието, в Северна Италия и преимуще ...

Химн на Лесничея
Слава на Човека на Новото време, Лесничея!
Бог Велес слави и прославя Той.
По пътеки Горски ходи и чисти.
Бурен къса, Храсти намалява. ...

Тя е толкова хубава, Боже!
Като бяла икона е светла.
И изпитвам и радост, и болка,
че съм смъртен до нейната вечност.
Сякаш право в сърцето покълва ...

(пролетта на 2019 г.)
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучет ...

Тя, пролетта, не е дошла все още,
а аз за лятото мечтая вече,
да ме прегръща въздухът среднощен
и да броя звездите отдалече.
Студът не ми е враг, но ме приспива, ...

С име жена
Аз съм вода която тече,
планина и ниска поляна,
аз съм майка, начало и малко дете,
което плаче и усмивка слънчева става! ...

ДЕВОЙКАТА, С КОЯТО БЯХ ЩАСТЛИВ
... девойката, която ме опѝ със своите убийствени парфюми,
ухаеше на пролетни липи! – остави ме без дъх и ум, и думи! –
направо беше за рret-a-рorter на Лагерфелд и неговата "Prado",
и аз я гледах – влюбено дете, макар да съм си старче белобрадо, ...

Да дириш майчина сълза,
където може би я няма.
А после в себе си вина,
на детската душа във храма.
Да молиш Бог да ти прости, ...

УРОК ПО ПРЕДПАЗЛИВОСТ
Тъй растяха тези синове на Сузи –
с обич, без да глези и с издути бузи.
Днес на лов ги учи чежденецът-татко.
Интересен случай имаха. Накратко – ...

Щом ме боли,
значи все още съм жива.
Щом още тъгувам,
пътя до селенията на Бог
духът в мене ...

Имам всичко, което не можеш да купиш, приятелю -
на безсмъртния изгрев прозрачно червения цвят,
тишината на дъх, стоплил стръкчета крехки в земята ни,
вечността на скала, песента на събуждащ се град...
Имам всичко, богата съм. Нося духа жив на времето - ...

Сред празни стаи
гинат моите мечти,
в очакване на края
Бог ще ме прости!
Небесата съзерцавам ...

Нима слепци сме, със тояжка за из път,
подпиращи се на остатъци човечност?
Нима не виждаме духовната си смърт,
отдали се на чувства … до враждебност?
Удобно е да стреляме от разстояние. ...

С такива прежалки партийки
не ни остава никакъв друг шанс
за спасителен изход
от перманентните кризи
(дори подир безброй избори), ...

Cъceдът пee apии под дyшa
и ce извиcявa във фaлцeт.
Meн cyтpин oпepa нe ми ce cлyшa
ocoбeнo oт тpи дo пeт.
И yдpям aз пo пapнoтo c лъжицa ...

Там, където всичко се забравя
се отъпкват стари коловози,
всичко се повтаря и повтаря,
грешките еднакви, все са нови...
Всеки ден е с отпечатъка на вчера, ...

Ботевият поход…
Който не е ходил – няма да разбере. Не, не става дума за показна патриотична проява. Макар в Козлодуй, на Милин камък, в Йолковица, при паметника на Околчица - нещо особено обхваща човека. Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…
1969 година. Училището организира група. ...

/Да не се чете от моми-врачанки!/
Как една баба спаси девствеността ми от похотливите секси агресивни врачанки
В Софрониево спахме. Разпределяха ни по къщите, но доста от нас имахме роднини там, та сами се оправяхме. Аз тръгнах да диря една къща. Описаха ми я, знаех кого да диря. Сестра на баба ми, ...

Приятели минават,
акъли все ми дават:
,,Недей да спиш със тази,
проклета е онази!"
Дали ще ги послушам, ...

Вторник - бял косъм на главата,
някой вървял е неспирно през гората.
Втортик - неуморен кръговрат,
някой борил се е със себе си пак.
Вторник - неугасен пламък, ...

Гледаше танцуващите снежинки под лампата на пътя. Те не предполагаха, че несправедливостта съществува. Поглеждаше вратата, която също не знаеше, че преди малко ще е способна да причинява болка, докато се затваря. Стъпките му –отекващи, скърцащи в снега. Отиващи си стъпки. Сковаваше я страх. Цепеници ...

Войните са… падения.
А този век, фатални.
Достойни за презрения
са всички неутрални.
А хората - подкрепящи ...

ПОМНЕТЕ МЕ, БЯХ ЗВЕЗДНИЯТ КЛОШАР
... от старите клошари на града научих се да дишам пестеливо –
не случа ли на изворна вода, да мина някой ден на светло пиво,
да милна припека със блага длан, и облака, надиплил бяла прежда,
и да не бъркам в мръсния казан, ако във него няма стрък надежда, ...

/танка/
Сребърна диря.
Охлюв пълзи в тревите –
изгрява луна.
Пада нощта, заспива. ...

Когато слънцето в душата ти помръкне
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат,
от полъха на злите, живи духове
родени със души родилно омъртвени ...

Ти си светлината в тъмна стая,
лъч надежда в злокобна пустота,
и без тебе всякаш идва края,
и сега ще ти призная, не мога
да живея аз без твойта красота. ...

Всеки истински злодей си мечтае, целият свят да е единствено и само негов, за да го управлява, както си му харесва. Проблемът е, че злодеите са няколко, светът все е разделен на някакви зони, които преминават ту към един, ту към друг и не може да се установи пълно и цялостно господство.
Та, в един т ...