Зората пукна се
Лъчите слънчеви
погалиха земята нежно
Изсъхнаха сълзите на росата
И птиците запяха... ...

На подпоручик Мазгалов
Посвещава се на подпоручик Мазгалов и 13-те му войници, които предпочитат да бъдат изгорени живи, но не се предават!
Тринадесет мъже скалата държаха,
атаките бесни на френци громяха,
картечници тракат, бомби гърмят, ...

(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*. ...

Не мога да спра да изживявам миналото
Държа се за нещо,
което няма да върна
Обичахме се твърде силно,
твърде бързо ...

Така започват дните на страстта
с изречени по тъмно тихи думи
и виждаш в нея повече жена,
и още толкова трептящи струни.
Минаваш леко с пръстите, звъни... ...

С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...

Звездите горе мене чакат
да ги броя. Нощта е ясна.
Луна – полегнала на лакът
и принцът, който не порасна.
Белее дворната пътека, ...

Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...

"Янки, от тая каша ме спасете,
че от Путин много ме е страх.
Какво още чакате, не спете...
само ти ми остана, бял прах!"

Приятелю обичал ли си някога жена,
която ти е превзела изведнъж сърцето.
Когато видиш я да тръпне твоята душа,
да спомниш любовта първа на момчето.
Жена красива, нежна с усмивка на уста, ...

Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и ...

И все си казвам, още малко,
но вече съм нетърпелива.
За Теб копнея! Ще е жалко,
елей да ходя да наливам.
Светилникът ми уж е пълен ...

Ордос - градът, от който беше започнал тоталният възход на корпорация Дао. Мястото, което сега най-вероятно щеше да се окаже развръзката на цялата история - имаше толкова въпроси без отговори. Какво се случваше в душата на Тугуслар? Този номад беше напуснал своята степ и властта, която упражняваше в ...

Малките хора се губят в света ми.
Докато пресмятат откъде да минат,
внезапно остават зад гърба ми
и е безсмислено дали ще ме стигнат.
Малките хора се плашат там. ...

Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...

Петъчен ден,.. куцуз ден
Събужда се един мъж,...целува жена си, пие кафе на гладен корем и отива на работа
Отбива се на близката баничарница да си купи баничка и боза...паркира колата и дърпа ръчната.
В този момент строителна машина се врязва в колата му...
Дошлите служители на КАТ констатират ...

Съзнателният ми живот премина от преход в преход, от криза в криза, от опашка на опашка. Все чакаме, все се надяваме, все уж този път ще ни се получи и уж сме си взели поука и все на няколко години се оказваме отново на стартова позиция.
Усещането е като, че ли си един от онези хамстери, които не сп ...

И ражда се пак пролетния ден,
лилаво сини люлякът отваря
очите си. И тръпне упоен,
градът. И Бог отново е овчарят,
звънците на овчиците повтарят, ...

Днес трябваше да бърза, защото я чакаше доста недовършена работа от вчера. Не обичаше да отлага нищо за следващия ден, но желанието непременно да довърши жилетката на дъщеря си беше изместило всичко друго. Най-важното за нея сега си оставаше изпращането на малкото ѝ момиче, което заминаваше на лагер ...

И да се въздигнем с песента
„И да се въздигнем с песента“ бе мотото на концертното изпълнение на дирижирания от Илиана Иванова женски хор. То бе във връзка с Шестата национална инициатива „България пее“ ( под егидата на Българския хоров съюз), радостта от настъпването на пролетта, Възкресение Христо ...

адът
на
Земята
дебне
неминуем — ...

Телец в живота ако ти се падне,
гаранция е, че си късметлия.
Не е от хората „от ден до пладне“.
С копита е, но рядко чифтелия!
Има нерви – дебели въжета! ...

Огледа се в жената на съседа:
Чаровница, с характер мил и благ.
Мъжът й беше, учено “говедо”!
Веднага стана с него кръвен враг!
Започна денонощно да го дебне, ...

По „O tempora,o mores“ - („О, времена, о, нрави“) - Цицерон
О, времена, о
нрави! - Всеки нещо,
за да блесне, прави!...

своя мироглед
човек избира сам — за
да върви напред
...........................................
друга редакция: ...

Сео Юн се беше придвижил с част от хората си и беше оставил другата отвън - все пак можеше и да има изненади. Ху и Тао бяха най-верните хора на Гао Минг, но Сео Юн беше в тази игра твърде отдавна и знаеше, че можеше да се очаква всичко. Колкото и трудно да беше за вярване мнозина имаха твърде интере ...

В кабинета ми, където преподавах журналистика, всичко бях оформил сам. Масите за четирима, столовете леки, градински, дъската подвижна, над нея голям екран, свързан с компютъра ми. И малка библиотека, която разположих в телевизор. Голам модел, избушен, останала само лакираната форма. Обяснявах – кни ...

Както пролетното цвете -
и месечината угасва ,
изгрява слънце в плетовете ,
покълва в дъжд ... и пак пораства.
А сред полето вятър вее - ...

Смениха се хиляди зими,
денят погрозня от лъжа,
смалиха се песни и рими,
човекът докрай не узря-
разпятия утрото раждат, ...