Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня
парцаливия чул. ...

Живея със себе си, но се мисля за друга
и всички така заблуждавам,
че в мен ще открият парченцето пристан,
което тъй силно желаят.
Преструвам косите си, чертая очите си, ...

Никой не знае, че в нощите страдам,
само ти си, душа, мой приятел и брат.
Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,
и си винаги с мене, щом всички заспят.
Само ти чуваш стъпките леки на вятъра, ...

Не ме е страх от самотата –
не си ми липсвал досега.
Прозорец сочи ми вратата
с лъч трепкащ – сякаш на шега.
Тъмнеят белите дувари ...

Как ме гали бръснарят и отнася ме дрямка от стола му,
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото ...

I. Политическа драматургия
За какво нужни са днес
сцена парламентарна, депутати-артисти?
щом на Демокрацията пиесите
режисират се все зад кулисите. ...

В рамка дървена и много красива
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии. ...

По житейски път умислена вървя,
понякога безпътна, без посока.
На вятъра подвластна да летя,
с ранени колене и босонога.
Пристъпвам смело в зной и в студ ...

Порой от мисли. И порой навън.
Безкрайно много локви по трасето
към смисъла наяве и насън…
Удавих за пореден път сърцето!
И идвам с уморени сетива. ...

Изпращат ме да платя режийните. В пощата. Отпред – опашка. Пенсионери, нямащи доверие на банки и банкомати. То пък кой им има доверие, но… Необходимо зло…
Охраната пуска по петима пенсионерите и свободно хората за другия салон. Накъдето съм и аз.
Обаче, един дядка се обажда нервно:
- Ей, стой! – и к ...

Разночорапестият канадски премиер участвал н трансджендърско шоу…
Канадците си го харесали. Нали всеки избира подобието си…
хххх
Най-интересният засега резултат от американските избори – вече са в Конгреса двама мъртъвци…
Да, мумията е в Белия дом, алкохолизираната бабушкера пробва да пали войни с п ...

Аз - от малък гледам рибки
във един голям буркан:
пет акули, шест скаридки,
две-три цаци и калкан.
С нагревател - във буркана ...

Като котка, която впива нокти във дънера гол,
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха, върху буците сол,
със които сладих нечовешкия вкус на живота.
И огледах се аз – прашен конник след дълга езда. ...

Родена съм от воля за безбрежност,
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...

Животът ми е динамичен
и не от злоба се заяжда,
тинейджърски си е различен -
игра си търси - в мен я ражда.
Щом сложи облаци в небето - ...

са̀мо моженето
не умее
да се
големее
и се иска — ...

Кабинетът не беше голям и беше осветен от четири малки атеша в ъглите на стаята. Покрай страничните стени бяха наредени множество столове, всеки с различни седалка и облегалка, от обикновени дървени столове, до луксозни тапицирани такива, които бяха почти като фотьойли. Всеки посетител в кабинета ся ...

Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи ...

Много хора срещнах във живота,
с не един от тях живях
и на "лайфа" пихме от компота
а даже хич не изтрезнях.
Щото всички пием тази супа, ...

Време
за раздяла
и да дойде,
зов-молба
към теб ще стене: ...

Възрастен мъж седеше на една от пейките в парка. Минаваха хора покрай него. Някои от тях го поздравяваха, а други дори не го поглеждаха. Старецът се казваше Иван. Излизаше от дома си сутрин и се прибираше, за да се нахрани към обяд. Времето бе топло, макар и в късната есен. Към Иван се приближи възр ...

Седим замислени и пием сутрЕшното кафе.
Погледнах ги, бас държа че всеки мисли колко пъти трябва да се претака киселото зеле, и дали Алжирската едра сол, дето я продават сега по супермаркетите, успешно ще замести Поморийската.
-Ех, никой не спомена вчерашният ден, бе - промърмори Митьо Горския
Спогл ...

Сив и хладен е ноември.
Тътри дъждове, съдби...
Ветрове на път поели
срещат го по друми зли.
Сиво утрото пристъпва ...

Отронен лист. Въздишка лека.
Мъгла. Река. И тишина.
Отронен лист. Прегръдка мека
Пореден лист. Слана. Земя.
Откраднат лъч и вятър хладен. ...

Разтваря утрото ми длани,
над сетен хризантемов цвят
и вятърът с криле прибрани,
е странно тих. Листата спят.
Дълбок сънят им е, мъртвешки, ...

Все по-мъдър се буди денят,
по-изцъклен и все по-статичен.
Притъпил сетивата за глад,
поносим и изпълнен наднича
като слънце, пробило мъгла, ...

Звезда блещукаща в небесата -
надявам се да беше ти.
Най-ярко осветяваща луната,
след като градът заспи.
Лъчите си по мен прокарваш, ...

Опитвам се да извървя всичките неизминати стъпки.
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса,
да измия душата си с тях, ...

Знам! Знам, че някъде има
малка планета с твоето име.
И макар за очите незрима,
за нея разказват ми всяка вечер звездите.
Взирам се! Взирам се често ...

Когато ми написа тези остри слова,
аз мислех че те са на твоята майка.
Много ме заболя и появи се голяма тъга,
тя ваша майка е но за друго тя се вайка.
Когато ми написа тези остри слова, ...

Погали ме с очите си големи,
когато бях отчаяносамотен
и с Божието име заредени
трептяха устните честотно.
А беше тъжна - свита на кълбо. ...

Изморих се от този живот
и не мога така да я карам –
да се скитам самин, без любов,
и да свиря на стара китара!
Изморих се да нямам другар, ...

НА СУЗИ
Сънуваш ли? Аз още пия,
и все към теб извръщам взор!
Сред облаците да те видя
или в училищния двор. ...