Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...
Опърничавост
Дали не остарявам преждевременно
на вятъра от лунните зографии?
Виж, зимна кротост е в коси насмел,
а кладенци, изсъхнали и вкаменени, ...
Кой си ти, така да ме усмихваш
със едно здравей и добро утро.
Сякаш с утрото ми влизаш
в къщата, и ми става топло, топло.
Кой си ти? Да питам ли лъчите ...
Красива, нежна, усмихната и топла,
искряща и будна,
о, колко божествена е тя.
Нямам думи, нямам, да опиша аз
красотата и нежността, впили се в нея. ...
Димът от мисли пак ме задушава -
(а иначе опитвам да изчистя
отровата от грешното си тяло).
Но не сега. От утре ще го мисля.
Очите ми пресъхнали до сиво са - ...
Добър вечер, безкрайна Приятелко!
Тъмнината на тъмно е хубава.
Ти се върна, защото си смахната.
Аз умея да чакам и губя.
Виждаш – още е алчно диванчето ...
Тъгата застива отново в душата,
разпуснала грива в една непозната,
усойна, страхлива, забулена ревност.
Притворна, загубила всякаква смелост.
Животът погазен, а ритъмът беден, ...
Колко обувки скъсах
да бягам от теб, да бягам след теб,
на завоя на своя живот разсеяно спирам,
уж нищо не подозирам, а тебе да чакам.
И пак да умирам, и пак да се раждам, ...
На пристанището няколко женици в черно
очакваха мъжете и плетяха макраме...
Те взираха се в хоризонта и напевно
се молеха Мъжът им да се прибере...
Зададоха се лодки, пълни с прясна риба, ...
Къде е правдата? Защо, къде, кога
я подмениха с болни, безполезни думи?
Довчерашният брат е днешен враг
и дива пропаст зее помежду ни.
Не сме ли всички родните чеда ...
От Извора да черпя с пълни шепи
Вселенска мъдрост искам всеки ден!!!
Да търся лек за грешките нелепи,
измъчващи душите в теб и мен!!!
Аз искам с обич да те излекувам, ...
Докоснато мълчание на чужда тишина
вали в очите ми като наричане…
Навярно ветровете търсят прага ми сега,
за да си вземат щураво обичане
и по-различни, да обърнат твоя свят. ...
Господи, защо?
Господи, защо когато вършат хората добро,
Ти затворил си очи и не виждаш тази доброта.
Защо обръщаш поглед от справедливостта
и оставяш шепа корумпирана тълпа ...
Когато в себе си чувстваш празнота...
а на лицето си имаш ярка усмивка, знай...
Това е гордостта!
Тя те защитава и теб, и твоите сълзи,
и твоята болка от погледа на всички... ...