Стихи и поэзия современных авторов
Платното на вътрешния свят 🇧🇬
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
Кучешки дни 🇧🇬
Пада на Савин главата,
С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-
Две години опит за мир,
Тялото се свлича и пада в кир. ...
Едно "Marlboro" в дъжда 🇧🇬
... есента ще дойде скоро – мека като кадифе,
ще ѝ дам едно "Marlboro", ще я черпя със кафе,
нещо топло ще ѝ кажа, сетне ще си помълчим,
и ще поседим на плажа, опнал своя жълт килим, ...
Ухае ми на есен 🇧🇬
на слънцето езика вътре в мен
и топла есен нежно ще отвори
денят ми още с миди украсен.
Съблича лято цветната си дреха ...
Различен., но не и арестуван 🇧🇬
дръж ме там
в тази мисъл, сладка
Недей, после ще тъгувам
залезът не спира ...
Защо ли 🇧🇬
Животът е бягане със препятствия,
но не на дистанции ограничени и кратки,
а до последната точка на цялата дестинация,
изпълнена с горчиви падения и победи най-сладки. ...
Ще са красиви зимните ми дни 🇧🇬
... какво от теб ще взема, мое лято, когато си затръгваш мълчешком,
от грубата постеля, на която преспах във твоя лек тръстиков дом? –
парче мелтем – дванайсет метра вятър, сетре да си ушия – и костюм,
перо от гларус, срязал необята, със братята си развъртял джурум, ...
Под небето на любовта 🇧🇬
нежно в косите ти играе.
В очите ти – светът е цял,
в прегръдката ти – светлина сияе.
Сърцето ми е пленник тих, ...
Поетите 🇧🇬
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си, ...
Понякога 🇧🇬
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...
Не ми пука! 🇧🇬
любувам се на туй-онуй.
Някой и да ме закача
го пращам чак към Козлодуй.
Във мечтите си съм сам, ...
Автопортрет със сълза 🇧🇬
... поболя се лятото – и легна
върху хълма с жълтите треви,
дюлята прегърна го последна
и му каза: – Карай да върви! ...
Най-дългата почивка 🇧🇬
и реших да релаксирам реално
в реалния бетонен свят.
Почивах дълго, докато
реших да се разходя, ...
Времето препуска 🇧🇬
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...
Новото робство 🇧🇬
как да им устоиш, ако те ти въздействат,
нали дотук сме стигнали точно така
след милиарди хранителни тестове?!
Това е влязло много дълбоко ...
Горе на небето 🇧🇬
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...
Регистрираха "Ново начало"! 🇧🇬
Доган го направих на прах и пух!
Бившият кандидат шеф на ДАНС
ще бори дръндарския "Алианс"!
Циркът - пълен, властта - в транс, ...
Лудата в мен 🇧🇬
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...
Кръгчета тютюнев дим 🇧🇬
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...
От съдбата чакам знак 🇧🇬
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...
Утре 🇧🇬
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...
За всяка болка Бог ще ти плати 🇧🇬
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...
Виртуален помощник 🇧🇬
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
Грях и благодат 🇧🇬
Дебелото черво е парният котел,
топлещ сградата цяла на тялото,
липсва ли суровина,ни става студено
и инициативата за Живот бавно запада. ...
Когато 🇧🇬
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...