Ти не следваш сърцата на другите.
Ти си себе си... и сам се създаваш.
Ти си цялото Божие чудо!
И си тук да растеш, не да страдаш.
Ти си онзи боец сред безброя, ...
АВТОПОРТРЕТ С ВЪГЛЕН
Зачеркнах сто Галактики на кръст
и все така се диря в необята.
Сега върху снега рисувам с пръст
автопортрет – портрет на самотата. ...
Погребани клавиши на пиано,
изтляла под звездите серанада,
денят – нанякъде забързал рано.
И късен сняг, в душата ми нападал.
Три ключа сол, във въздуха висящи, ...
Гласът ти като акустична китара,
а парфюма ти-дъжд и цигара.
Устните ти като хапка от пая,
А през погледа ти виждам рая!
Изкушението все по-силно е от теб да опитам ...
Страшен шум и тътен е тук сега
в гърдите от сърцето бушува водопад!
Тази буйна, тичаща вода
необуздана пада от високата скала!
Плиска по коритото си бясна ...
Ти си огън, ти си буря,
ти си всичко, което ме погубва.
Ти си силата на природата.
Ти създаден си да ме разрушиш.
Неочаквано дойде , неканен гостенин ...
Небето изведнъж горчиво заплака...
И хората потърсиха топла сушина.
Надвесени са облаците над Тракия.
Нима утеха живее в стъжена душа?
И аз приемам всеобщата ни участ, ...
Глътка любов
В чашата с вино аз теб любима виждам,
хубаво червени вино, виното на любовта!
Поглеждам влюбените и скришом им завиждам,
пия виното но в душата ми има само тъга. ...
Дърветата, дори и с клони криви,
изглеждат тъй кокетни и красиви,
цъфтят, показват си прически,
листенца сипят в улички-гротески.
Объркаха се всички знаци, ...
Думите ми някъде избягаха.
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...
Когато Лятото започне да умира.
И легне над земята тишина.
Аз виждам как Небето колабира.
И как помръква Стара планина.
Сърцето ми тогава се обръща ...
Той ме кара да се чувствам желана,
Но доста често съм неразбрана.
Наранява ме и дори не осъзнава,
Че ме боли, не съм от стомана.
Няма измъкване, сякаш съм в плен. ...
Денят е обещание от Господ,
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...
Денят върви по облачния ръб.
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...
ЛУДОТО ДЕТЕ
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...
В лисичите капани на нощта,
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни. ...
Посърнали са Божиите стада
Посвещавам стихотворението на Неофит I - Български патриарх и Софийски митрополит
Камбани плачат. Плаче и небето.
Посърнали са Божиите стада.
Отеква във простора кухо ехо. ...
Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...
Самотните... самотни ли са или самотата
ги крепи и дали усещат тъмнината
на човешките беди. Тъгуват ли!?
Преглъщат вярата с лъжи.
Нали Светът за хората живее... ...
Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...
Година след година търсих звездите в небето
и със всяка една от тях си разговарях за дълго.
И днес, отново виждам рисунките в облаците
и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.
Година след година сърцето си успявах да опазя, ...