Когато останеш сам, връщаш ли се назад,
за да избягаш от всичко заобикалящо те!
Когато останеш сам сред четири стени,
иска ли те се никога да не си бил на този свят!
Аз сам останах тук на този бряг, ...
Не във бяло, а във черно трябва да съм аз сега,
на моята идеална сватба липсва само любовта.
Душата ми е сива, сив за мене е света.
Искам с теб да съм щастлива, с теб до края на света.
Дори да ме мога с теб да съм щастлива, винаги ще те обичам, знай това. ...
Кажи ми, кажи ми, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, на пръсти повдигнат, назад ли през рамо?
Когато заспивах, те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих, те няма.
Приятели, младост, момчето ми светло и нежно, ...
Отчаян скитник - паднала звезда,
блуждаеше във мрака без надежда.
Очите му - угаснала искра,
душата като дрипава одежда.
Навярно бе загубил любовта, ...
Очите ти докосват ме с любов,
с нея ме извайваш победена,
тъгата вика ме с протяжен зов,
а аз до немощ чак съм изгорена...
Ти помирисваш моите коси, ...
В безтегловност когато се намираш,
когато виждаш, че бавно умираш,
се питаш - защо пропилях младостта...!
Ето, аз бавно умирам, излита душата,
но не намира покой, родил съм се ...
Студено е, аз цялата треперя.
Лутам се, опитвам се да те намеря.
Но теб те няма, самотата е тук,
причината за обзелия ме студ.
Твоята прегръдка би ме сгряла, ...
В самотна звездица се превърна душата,
яркостта потъна в своя леден мрак.
С бледи цветове нарисувана е тъгата,
животът oпустял тича след последния си влак.
Отчаяние като камбана звънти, ...
Не ме питай дали съм сънувала
бели нощи и приказни сънища.
Не ме питай... Цяла нощ съм будувала
в свойте мисли - за мен съществуваш ли?!
Не ме питай дали съм сънувала ...
Понякога си мисля за неща,
Които никой друг не иска да измисли.
Понякога ги пиша, без да ща,
Разсипвам си мастилото по листа.
Разхождам се по него с ръка, ...
Едно момче в една жена се влюби,
дори не бе я виждал до сега.
Звучеше лудо, с риск да я загуби,
превърна любовта си във сълза.
Повтаряше й: "Много те обичам! ...
Вълшебството… то е като бавна песен,
която слушаш в студената есен.
Затваряш очи и го виждаш,
отвориш ли ги - го ненавиждаш.
Защо? Защото си измамен, ...
Ходят, бродят и някак безлично
минава денят им белезникаво сив.
А нощта с нищо не е по-различна -
заспива, умира поредният спомен красив...
Не могат, не искат и нямат таланта - ...
Време за размисъл
Най-главната способност на човек е мисълта!
Човекът е човек, благодарение на свойте мисли...
Преди да действаш, помисли! Не след това!
Че огледало на живота ти са мислите ти чисти! ...