Стихи и поэзия современных авторов
Острови в душата - 36 🇧🇬
на нов живот решило знак да бъде.
Не пожела то дата да изчака,
избра си нова, с друг не го обсъди.
На килограми три и половина, ...
Щурчетата умират от Любов 🇧🇬
... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои, ...
Краят на Август 🇧🇬
с последните песни на прелетни птички,
отново лежа тук,
върху изгорели от слънцето горски тревички...
И слушам историята ...
След надпреварата 🇧🇬
ентусиазма ревностен следиш.
Разбунен земен кошер люто шава,
а ти си кротнал - снимка на афиш.
Защо не релаксират, се запита, ...
Кайначето на Бога 🇧🇬
... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,
край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,
под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –
видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ, ...
Стихотворение 🇧🇬
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...
Титан 🇧🇬
Ей тъй, набързо, на майтап.
Сякаш влакът ме премаза.
Бях божество, сега съм скраб.
Исках от мъка вино да пия, ...
Там, където и времето е излишно 🇧🇬
и каниш ме отново във нощта,
в която музиката в нас се образува
и ритъмът й е кодиран във плътта...
Отново ще ми бъдеш първа дама ...
Ябълков цвят 🇧🇬
Сложете нозете в окови. Отново ще тичам!
В сиротност хвърлете ме. Пак ще е май!
Сломете ми вярата. В Бог ще се вричам!
Скършете крилете ми. Пак ще летя! ...
Предумишлено убийство 🇧🇬
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...
Горски лес 🇧🇬
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...
Мисли в залеза 🇧🇬
Прелитах като птица в синевата.
Бях огън, вятър, слънчен океан в мен,
люлеещ любовта ми сред цветята.
Сега съм омагьосващ цвят сред зноя, ...
От обич 🇧🇬
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.
И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря, ...
Умирам 🇧🇬
какво ще правя, сърцето ми така запоено е в твоето?!
Че когато ти ми липсваш, либе, животът в мен си отива.
а ако някой ден аз ти липсвам, пак съм с теб, знай го!
Ако ти си отидеш за миг, светът ми ще се сгромоляса, ...
Шах и мат! 🇧🇬
... понякога ми се крещи срещу света, раздран от злоби,
че вече спря да е на "Ти!" със простичката наша Обич,
че всеки овластен Злодей с тон медиен елей ни маже! –
и няма кой едно: – Здравей! – по радиото да ми каже, ...
Вяра в живота 🇧🇬
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя ...
Небесен квас 🇧🇬
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал, ...
Дъжд и Самота 🇧🇬
... така несъвместими, тъй добри, един със друг събрани по неволя,
пред публика – и то, за без пари, играем – всеки главната си роля,
не е предвиден нито ден антракт, тъй скучна е познатата пиеса! –
животът е безкраен полов акт! – със зле платена улична метреса, ...
Когато тръгнат първите слани 🇧🇬
Разказаното бавно се изронва –
изсъхнал хляб, забравен във долапа.
Ще хлътна мълком в хладния октомври –
защото любовта е още сляпа. ...
Фрикасето на Мама 🇧🇬
Понеже все се връщам отдалече,
стърча на ветровитото шосе –
и си мечтая мама – утре вечер,
да ми приготви пиле – фрикасе. ...
Влюбеният месец 🇧🇬
В малка къщичка в гората,
в горски свят и красота
си живеела самичка
най-красивата мома. ...
Българийо! 🇧🇬
Защо ний тебе ,
почитаме само на празник,
защо в делник ,
ние забравяме те? ...
Сапфирена тишина 🇧🇬
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...
Рано е за восък и кандѝло! 🇧🇬
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...
Знаци 🇧🇬
Малките инциденти на деня - знаци те са.
Поличбени знаци.
Лакът си удариш, пръстче на крака - не случайно е това.
Има духове на мястото това - знак подават. ...
Тъжна е съдбата ни безлика 🇧🇬
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...
Автограф от плашило 🇧🇬
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи. ...