Стихи и поэзия современных авторов
Home 🇬🇧
Within her eyes it lays
and makes me long to stay,
to feel the warmth
that only sharing soul can bring. ...
Един ужасен вейхайвей 🇧🇬
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
Самопрострел 🇧🇬
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...
Есен на площада 🇧🇬
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
Един поглед 🇧🇬
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...
Веднага го получи... 🇧🇬
Душата ми получи, твоя зов...
Потрепна във гърдите ми сърцето...
Усетих теб... И твоята Любов...
Не бях отпил... И глътка от кафето..! ...
Там, където завръщане няма 🇧🇬
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
Последен подпис 🇧🇬
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
Въпроси 🇧🇬
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...
Тихо... 🇧🇬
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
Лунно просветление 🇧🇬
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
С любов ме прегърни 🇧🇬
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...
Завърнах се 🇧🇬
Душата ми се стегна
На тясно, се намери в тялото ми...
Заболя!
Реших да я лекувам непременно ...
Aurora Borealis 🇧🇬
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...
Есента ме държи под око 🇧🇬
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
До следващата зима 🇧🇬
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
По Дефо(лт) 🇧🇬
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...
Всичката Божия Любов 🇧🇬
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
И няма път... 🇧🇬
очите на небето...
И няма път...
И няма път към теб...
Крайпътните брези 🇧🇬
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
Лудо стихотворение 🇧🇬
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
По здрач... 🇧🇬
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
Лайка 🇧🇬
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...
Любов и ревност 🇧🇬
Няма те. Обзема ме тъга.
Чудя се дали си ти сама.
Ревността ми пак ме завладява,
и душата на парченца разпилява ...
Бащината къща 🇧🇬
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...
Будителят 🇧🇬
все търси неразплетени дилеми.
Със знания ще те възнагради
и ще разгърне всеобхватни теми.
Учителят раздава цял живот ...
Смъртен, но вечен 🇧🇬
Живея в безпътя - ей тъй - на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от сладост. В горчилка - сладня. ...
Моята вярна есен 🇧🇬
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...