КОГАТО ТРЪГНАТ ПЪРВИТЕ СЛАНИ
Разказаното бавно се изронва –
изсъхнал хляб, забравен във долапа.
Ще хлътна мълком в хладния октомври –
защото любовта е още сляпа. ...
Когато вятърът престане да бушува...
когато времето часовника ни спре,
когато спрем на лъжи да вярваме
тогава ще сме най-добре.
Но до тогава ще търпим...не себе си ...
Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...
Знаци
Малките инциденти на деня - знаци те са.
Поличбени знаци.
Лакът си удариш, пръстче на крака - не случайно е това.
Има духове на мястото това - знак подават. ...
Когато обществото е бедно и кално
и от много неща в него ти е жално,
когато мафиотите са го деградирали
и ценностите са тотално дерайлирали,
когато много жени продават своята плът ...
В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...
Тази нощ не може да бъде истина
запознахме се и ти обещах
Бързо влязохме в ритъма на твоя такт
свиреше на барабани, по-голям беше от мен
мечтаех, че си ми брат! ...
Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...
Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат, ...
Нека бъда твоя герой!
Нека бъда твоя герой, принцесо...
Позволи ми...
Позволи ми да бъда силен за теб...
Позволи ми да бъда усмивката в очите ти... ...
Отлитат пойните птички на юг,
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас, ...
Неправене
Правило от Дон Хуан поставено на ученика негов Карлос е - неправенето.
Неправенето не означава нищо да не правиш.
А - необусловено, без план - действие е то.
Не е бездействие неправенето, а свободно действие. ...
ДЕТЕ НА БОГА
... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем, ...
Моренце, питиенце и мезенце,
и нещо, ако качи се на борда...
Такова, с бюст голем и със краченце
достойно за врата на Лорда...
Е, не едно да е, не ща пиратка! ...
Бе странно лято - птиците умряха
забравили внезапно да летят...
Ръцете си докоснати държахме
и сякаш с тях направихме си плет.
Поглеждахме към слънцето с надежда, ...
Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...