Градът навън като море шумеше.
Те тръгнаха по улиците пъстри.
Най-шумно в заведенията беше.
Рекламните табели бе излъскал
дъждът, преминал преди час оттука. ...
устата ми е скована и неизбежна
устата ми е така бледа и нерадостна
днес е забравила паметта си
разностранни са ъглите на устните
които така прецизно обхождаш ...
Не намирам смисъл в живота, откакто теб те няма,
не различавам ден от нощ, сън от реалност.
Впуснала съм се стремглаво в бездънната яма,
дъното на която е една огромна безкрайност.
Във фона на живота чувам само тъжна песен. ...
Днес пих кафето си, примесено със дъжд
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно, ...
Вълните шепнат в пясъка лъжи
за чистата любов в нощта родена.
Как сбъдват се красивите мечти.
Сълзата щастие изгаряща, солена.
И гали бризът голите тела. ...
Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...
Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно ...
Не отминавай скоростно и тази гара,
какво, че пак съм пътник без билет,
но виж, в ръцете си държа китара
и пея песните на нероден поет.
Ако отминеш няма да ги чуеш, ...
Рогатата луна е като меч,
пробужда страсти, хвърля в безразсъдство,
животът става сякаш като скеч,
необяснимо сатанинско блудство.
Животът и Смъртта се срещат там, ...
Вляво ми тежи, ей тук, Боже,
вечер щом си легна, стяга ме, боли,
да дишам трудно ми е даже,
не се ли натанцувахте вий, пусти дяволи?!
Пирувате с душата ми от дълго време, ...
БЪЛГАРИЯ УМИРА ОТ ЛЪЖИ
... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – във електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика! ...
Поглеждаше тя често телефона.
Терасата бе с изглед към морето.
Излезе със романа на балкона,
уж да чете, но скачаше сърцето,
а книгата разтворена пред нея ...
Погледът е виждане сегашно.
Пътят твой, в ума очертан - ако от същество някое затворен е.
(Ако движи се срещу теб човек недостоен-неуважаван.
Щом пътя пресича ти подобен - грубо, - знаци са това.)
Погледът твой - и умът сегашен - нов, страничен виждат път. ...
Денят е шарен, весел като мен.
С моряшка шапка тичам украсен.
Поглеждам все към морските вълни:
– Недей лежа на плажа, а стани!–
ми казват и летят безспир напред. ...
ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА
... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? – ...
НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,
най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,
душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –
красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна, ...
БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик. ...