Ах, колко обичам да те гледам,
как бавно провираш пръсти в косите ми,
как бавно докосваш ръцете ми,
как нежно говориш с гласа си.
Ала колко трудно е, аз да те задържа, ...
Дете орисано на самота от свят,
откъснал го като цветче от клонка.
Разлистени дървета се редят
да стелят в унес те въпроси с болка.
Кого зазижда тази самота? ...
Семейството е святата искра,
която всеки с вяра гордо носи.
То полъх е на спомен-топлина
и късче от надеждите ни боси.
Семейството е здравата врата, ...
ЕДИН НЕВИДИМ БОГАТАШ
… защо ти е да имаш всичко, щом и малкото на този свят ти стига? –
да приютиш несретник в своя дом, да чезнеш пак в любимата си книга,
бабенце под ръка да преведеш – доде в зелено пърха светофарът,
да палнеш в храма тихата си свещ и Господ да те види през олтара, ...
Съдебна зала. Ето я Темида –
с червило свежо и дискретен грим.
Безстрастно със съдбата тя жонглира
на някакъв подсмърчащ подсъдим.
– Възможно е… присъдата… условно… – ...
Когато трябва да спреш да говориш,
започва да те боли като го правиш и ти спираш.
Когато трябва да спреш да се оглеждаш,
погледът ти бива привлечен от нещо много красиво.
Когато трябва да спреш да слушаш, ...
В тъмнина живее ни народът,
пълно е със срам и страдание,
но не всичко обхваща октоподът,
пет момичета с ум и със знание
показаха, че може да победи духът, ...
Гушникопнежен съм, ти също си такава,
и тук отново сме в единомислие.
А Любовта с Обичане ни наблюдава
в очите с топлинка и щастие.
Обичаме се, толкова е просто, ...
... надежда всяка тука оставете.
Данте Алигери
, , , , , Дали в дълбоката си същност
| | | надеждата е пътят към провал
| \/ | \_|_/ и уловка хитра е на дявола ...
Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...
Звездни сълзи се отрониха...
от нежната душа на, Надеждата!
За хората които отдавна забравиха
човешките си ценности...
загърбиха ги, оковаха ги в окови... ...
Не помня колко пъти бях начало
за моите орисани надежди.
Дали се беше чуло и видяло,
пророците на сляпо да се вглеждат?
И аз, със мойта будна интуиция, ...
Уж всичко ми изглеждаше надеждно.
С компютъра отдавна съм на „ти“.
С години в него сбирах си надлежно
програми, снимки, файлове… Ала уви…
Модерна тема нищи се в последно време – ...
Ти виждал ли си ранната зора?
Лъчите слънчеви протягат се в небето.
Кристални капки в меката трева
и нежен вятър, как танцува над полето.
Не се повтаря тази красота. ...
Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
Не беше мирно време. Не, не беше.
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия – ...