Стихи и поэзия современных авторов
Следосмомартенско 🇧🇬
изгрев жадуван и залез непосилен
съм аз, тъй простряла ръце във висините,
все още съм негова сянка и гибел.
Приела обвинението и истината, ...
Само сърце 🇧🇬
Как тъмно е наоколо и колко ме боли.
Не вярвам, че за жена ти някога си плакал,
не вярвам вече на мъжките сълзи.
Копнежи, обещания, безброй мечти, ...
^ ^ ^ 🇧🇬
по мъничко щастие -
в малка торбичка
прибирам
усмивка на някой познат, ...
Обичам... 🇧🇬
Обичам – с нея аз във теб се вричам…
Обичах аз… толкоз сляпо и нежно…
Обичах теб, само теб и любовта…
Но за последен път аз казвам, че обичам. ...
Розата оградата премина 🇧🇬
Роди се роза -
ефирна,
чудно хубава,
добра. ...
Не вярвах 🇧🇬
че окови има нежността,
че тъмна е понякога страстта,
че сливането не е любовта,
че има мъка в радостта...
Непобедимата 🇧🇬
някой да я победи,
някой с нея може ли да се пребори,
може ли да я надвие
или всеки като мен ще се озори? ...
Баба Марта 🇧🇬
през гората, през нивята.
Водела със себе си
птичките, цветята.
Мартенички вързала ...
Мъртва 🇧🇬
Всички казват, че аз умирам.
Но все още се чувствам жива.
Аз няма да вярвам на техните лъжи,
които мога все още да видя през тези очи. ...
Копнение 🇧🇬
дай ми шанс, със любов приюти ме...
Обещавам ти, срещна ли рай след смъртта,
ще го кръстя на твоето име!...
И небето ще кръстя на чудните дни, ...
Истинска случка от днес 🇧🇬
Днес Господ ме споходи на обекта.
Яви ми се във образ на жена.
В очите ме погледна и прошепна,
че искал моята "Приятна свобода". ...
Мираж 🇧🇬
родена от безкрайната тъга
и тъмнина душата ми повежда,
за да се срещне с твоята душа.
За първи път обичам тъмнината, ...
Погледи 🇧🇬
Да можеш да ги четеш
е изкуство.
Погледи: уморени, пияни,
дрогирани, безизразни. ...
На една непозната... 🇧🇬
посрещна ме на входа
(напълно непозната бе за мен).
Очите й, изпити от тъга.
Една жена, ридаеща без глас, ...
След мрака 🇧🇬
мечтите ни гаснат в тъмнината.
Изтъкани от болка, вървим напред,
търсим себе си там, в самотата.
Сякаш няма път, ...
Не казвам днес, добре дошъл! 🇧🇬
Отивай си -
за теб е входът забранен.
Душата ми - разхвърлена е стая,
а твоят свят - до крайност подреден. ...
* * * 🇧🇬
Стоиш и гледаш лудия бяг на мечтите ти по моята кожа...
Аз съм спкойна...
само твоите мисли отиват и се връщат пак...
пак по моята кожа. ...
Прощавам ти 🇧🇬
аз парченца от сърцето си събирам.
Спомням миговете ти със мен,
но при мен не те намирам...
Всичко свърши толкова отдавна. ...
Черногледо 🇧🇬
(Той сам по себе си е твърде тъмен),
но моята звезда ми се оплака,
че все изгрява миг преди да съмне.
Току да се напъне, за да блесне, ...
* * * 🇧🇬
отпуснах се и малко по малко се предавам.
На думите ти лесно се поддавам
и с наивност се оставям и подарявам.
Не успя да зърнеш истинското момиче, ...
Химия или нещо повече ... 🇧🇬
всяка малка мисъл необратимо уврежда.
Болката я няма вече в това сърце-развалина,
останала е само алкалната му тъмнина.
В електроотрицателности различни се преплитат ...
из "малки парчетии" 🇧🇬
жаден спомен от детството.
Напича пладнето на живота.
Душата ми 🇧🇬
Душата ми е изворна вода -
не знаеш откъде дошла е и къде отива.
Следва пътя си сама -
така се чувства най-щастлива. ...
разминаме се някъде по пътя 🇧🇬
а бяхме тръгнали в една посока.
Мен вятъра на промяната ме посети,
теб пленяващото слънце нежно те погали!
Аз към теб бях тръгнала, ...
Песъчинки 🇧🇬
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът, ...