Стихи и поэзия современных авторов
ЕДНА БЕЗКРАЙНА НОЩ 🇧🇬
и мисли, като черни сенки ме разяждат -
ела при мен и прегърни ме!
Когато слънцето изгаря със очите си зениците,
вместо да дарява топлина и радост - ...
ИЗМАРЯ ЛИ СЕ ЛЮБОВТА? 🇧🇬
И кога става това?
Изкуство ли е Тя?
Долита или излетя?!...
И защо ни събра? ...
За хората, които не понасят критика и анонимно пишат двойки 🇧🇬
усмихнах се, а не заплаках,
така ме убеждавате,
че аз съм права!
Талант аз не видях, ...
ПОД СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ 🇧🇬
във равното хълмисто,
под белег от връвта
над концентрата
пулсов на кръвта, ...
Животът продължава 🇧🇬
>>
>> понякога добро, понякога горчиво.
>>
>> Въздъхвам с облекчение - животът продължава ...
Още по-досадно! 🇧🇬
>>> и сегашната тук имат свой "вдъхновител".
>>> Всеки ден си го слушам как мрънка, опява:
>>> - О, това не ми става, не се получава!
>>> Не мога, за бога! За мене е трудно! ...
Досадно... 🇧🇬
>>> Днес глава ме боли, даже мозъкът, жалко!
>>> А краката си двата дори не усещам,
>>> огледалото враг ми е, не го и поглеждам.
>>> О, забравих да кажа за темата стара - ...
Позна ли ме? 🇧🇬
Позна ли ме?Когато в тъмното се върнахи тихичко на клепките застанах.Във сънищата твои се превърнахи цяла нощ при тебе аз останах.
Позна ли ме?Когато целият от студ трептеше,с к ...
На всички поети 🇧🇬
в образи, в мисли и във чувства,
изгаряме в плисналата страст,
превръщаме и спомена в изкуство.
Обричаме, обичаме и любим, ...
Лятната тръпка 🇧🇬
горещо е, но целият настръхвам.
Смехът не ме оставя на мира,
а сърцето бушува, без да спира.
Слънцето изгаря мислите черни, ...
Обърнатия кръст 🇧🇬
в останките на моята свенлива вяра,
крещи, в главата ми крещи гласът „Вендета",
омразата в гърдите няма мяра...
Предавайки последното добро у мене, ...
Любовен стих 🇧🇬
за тебе, обич моя, да напиша,
но любовта, която с теб открих,
как да заключа в едно четиристишие!
Да я обвия с думи, в поетични форми, ...
Една от тези сутрини 🇧🇬
Една от тези сутрини,
в които
дърветата на сградите пак пречат
и трябва със машини клоните да ...