... есента по хълма си подфирди жълтите кашмири от листа,
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя, ...
Реших елхата коледна сега,
да украся с най-ценните гирлянди.
Накичих я не просто с красота,
а с изповед, с магия от брилянти.
Знамение за щедрост тук ще има – ...
А този глад за теб не стихва!
Поглъщам те с очи и искам още!
Изпълваш ме, но аз съм ненаситна...
Не стига! Искам още! Още!
По тебе бавно се разтичам, ...
Езикът на камбаната – изтръгнат,
бръшлян отровен, бавно храмове руши.
Свещениците под носа си гъгнат,
продават скришом и по няколко душѝ.
В очакване светът съвсем претръпнал, ...
Такава съм, каквато ти ме виждаш:
не крия с маска своето лице ,
каквото във очите ми разчиташ,
написано е в моето сърце .
Такава съм, каквато ме почувства ...
Наваля сняг, прегърна ни в бяло
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето. ...
Аз съм дива птица
Не ме улавяй и недей ме дръж здраво в плен
Волно да хвърча през благата на горските полета.
Сребърни небеса да се вливат около мен
Аз съм диво животно ...
След няколко сезона с тежък Ковид,
тук - Коледа отново допълзя!
И аз поседнах - с няколко подкови
на празничната, Коледна софра!
Изпекох също цяла свинска плешка, ...
Какво се крие зад реалността?
И в Космоса дали сме само ние?
От малка любознателна раста,
все търся отговори да открия.
Обхождам с поглед хоризонта син, ...
Вървим сега по стъпките на зимата
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...
Тя е ослепително красива
във феерична рокля с цветовете на дъгата,
слънчев плащ раменете й обвива,
диамантена корона краси й главата.
Седи в трон от чисто злато, ...
Минах покрай една река замръзнала, цялата бяла.
Пътеката към нея поръсена със сняг, метна черното
си одеяло. Стопли ме. Изплаках. Всички снежинки се
вляха в тази река и по нея поникна зелена трева.
Минах покрай едно дърво, с величествена бяла ...
Пращят дръвцата, шепне старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и, ...
Чудната приказка има коминче и пуши.
Тя ще се сбъдне, за нея се труди с любов
старецът с роба червена и дълги ботуши.
Господ с десницата своя е дал благослов.
Злото заточил завинаги в ледния замък, ...
Не предизвиква излишни истерии,
където и да се появи, какъвто и да излезе,
влиза в кръвта, в белите и червени кръвни телца,
на случващото се, на замълчаващото се.
По режисьорско изкуство посяга в живота, ...
До морето, някъде на юг,
в царството на принца Дюк,
имаше закътан залив до селце
и водата беше там до колене.
На скалата, във водата мида се родила. ...
Ти помниш ли Вапцаровите стихове
и неговия светъл идеал,
и Вярата му, че ще дойдат мигове,
когато – като първа пролет бял –
ще грейне след терора и погромите ...
Ах, няма толкова галантно острие,
наточено до ширина на конски косъм,
каквото би било едно сърце,
което любовта не е докоснала.
Ах, няма по-безизразни слова, ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки – 5
🇧🇬
Всички спят, но някой вдига врява вънка.
Бърди се протяга и с прозявка звънка
скача да отвори портата безшумно.
Тръгва сам към двора, но дали е умно?
Сврака заядлива с малък кърт се бори. ...
Нагон за власт не се спира лесно,
той често доброто в нас унищожава!
Лидере, управлявай по-съвестно,
хората искат нормална държава!
Политиката често е неморална, ...
Високосна любов е замряла в Всемирните шепи,
ще се случи след четири сушави болки веднъж,
после дълги години ще лутаме – тъжни и слепи,
ще съм ничия аз, ти – на всяка и никоя мъж.
Ще пресявам през девет сита и ще нося в десето, ...
Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.
Не знам дали от огъня боли, ...
С мустанг, ботуши прашни до бедрата,
камшик и два пищова за късмет...
Не знам къде стовари ме съдбата...
Тук куче вие с друго във дует!
Градът лениво дреме, дума няма, ...
Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...
Какво от туй, че днес принадлежиш на друг?
Какво от туй, че тук съдбата ни е разделила?
Телата могат да не си принадлежат,
ала душите – кой ще ги разлъчи?
Аз знам, че друг сега до тебе е щастлив. ...
И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...