... навярно бил е тежък самотяга,
щом е нахълтал точно в моя дом –
подпрял си е тоягата на прага,
от хляба ми е хапнал мълчешком.
Изпил ми е последните три бири. ...
Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
Безброй мъже се казват като теб,
преди да се обърнат ненадейно.
Преди очите им безжизнени и те,
да ме погледнат най-обикновено.
Безброй мъже, приличаха на теб, ...
Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята,
да прави път на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила, ...
Самотата истерично ми крещи
да се покажа вън от себе си.
Светът за мен едва ли го боли.
Място за рани нямам от белези.
Аз иначе покой намерих, но почти. ...
Лудият на улицата по цял ден се клати и барабани на неговите невидими барабани.
Не му пречат коли, подвиквания, сняг и дъжд да вали той просто нехае, облечен в своите дрипи.
Лудият думка по цял ден в ритъма бесен, сякаш ги чува и странно се смее.
Не спира дори да почине, не спира.
Сякаш на тия бараб ...
Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
Ако можех да си пожелая нещо,
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...
Живяла неотдавна в нашата срана,
девойка със неземна чудна красота.
От Мъглен Злата всички я зовяли,
за нея и в страни далечни чак узнали.
Била набожна, праведна и благочестива, ...
Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин, ...
ПРЕКОСЯВАНЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...
Снощи прочетох от едни - путинисти:
”В Украйна живеят милЬОни нацисти.
Войната на Кремъл, била, справедлива.
Путин - момчето, затова ги избива!
Зеленски е клоун - той шмърка амфети. ...
Завлачиха се есенните дни, изпра морето летните ми ризи.
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...
Аз виждам дим и знам, че някъде гори.
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...
Големите играят на война.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...
Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...
Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
Откривам те във себе си, изгубена
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...
Гледаме се, а не се виждаме,
слушаме се, но не се чуваме,
докосваме се, ала не се усещаме.
Защо тогава, когато си тръгваме се връщаме,
щом си кажем сбогом, крещим “Остани!” ...