Стихи и поэзия современных авторов
Гняв и вина 🇧🇬
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче, ...
Осмото чудо... в свобода 🇧🇬
да събуди мен от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очите ми щастливи ...
На Ботев 🇧🇬
Добре, че не видя нашето падение,
че не видя дела ни ужасен, клет,
че не видя, че няма за нас спасение!
Добре, че не видя разочарованието ...
Угасна слънцето в зори 🇧🇬
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...
Където бях 🇧🇬
където бях,
дето сам
по теб горях.
Там, където ...
Юнско пътешествие 🇧🇬
с бряг, море и топли дюни.
Сред вълните да танцува,
после да ги нацелува.
Без кафе, с безброй череши. ...
Някога бях птица 🇧🇬
И сещам се за времето преди много луни.
Събирам всичко в моето дълбоко.
И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.
Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди? ...
Исус възкръснал? Тъй ли? О, прекрасно! 🇧🇬
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
Последна любов 🇧🇬
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти ...
Виждал ли си... 🇧🇬
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...
Денят и луната 🇧🇬
Денят се е влюбил в луната,
но тях ги разделя нощта
и страда така над земята
от обич сама любовта. ...
Едно кафе без мляко 🇧🇬
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...
Заедно! 🇧🇬
Когато ти е болно, ми гори!
Вечна музика и огън бъди!
Жалба за пролет 🇧🇬
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам, ...
Madame Toannet. La lettre 🇧🇬
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля, ...
Бяла пролет – зелена надежда 🇧🇬
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
Път във пустиня 🇧🇬
Път във пустиня.
Прегръдка, нежност и тъга.
Забравени са всякакви слова.
По пътя да върви. ...
Не е за продан 🇧🇬
не изважда пазарът за продан.
С птиче мляко да се изкуша
не е в моята груба порода.
Хляб, усмивки ми дай и свирни ...
Понякога 🇧🇬
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...
Разказва семейното легло 🇧🇬
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...
Гладните хора 🇧🇬
но и те също грижи заслужават,
но вместо помощ да им оказвате -
че те почти нищо не притежават,
вместо към ближните емпатия, ...
Човече 🇧🇬
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...
Окъпана е душата моя... 🇧🇬
окъпана в чисти мечти...
Мечти зоват ме
грейнали в нощта,
щом вярвам ...