Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...
Хóрата сме уникално прости същества,
облечени в уникални слънчеви тела
,дарени сме с уникална сила,
непресъща за тъпанара и дебила.
Имаме си и свободна воля ...
Реката пак от зима е скована.
Не иска селото да счупи ледовете.
Ще тръгнеш ли след кръста днес, Йордане?
Църквата над тебе тъжно свети...
Свещеници стоят на двата бряга. ...
Свети зад Дунава, малкият град,
значи в Румъния също не спят.
Но за какво ли, за тях да говоря?
Те вече министри, си имат в затвора.
Уж сме еднакви, ама не сме. ...
Август ме посрещна в погледата ти,
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...
Когато нежна, бяла Светлина,
във водата със Любов се влива,
от любенето ражда се дъга,
в кристал на снежинка се разлива!
И грее хармоничният кристал, ...
*Питагор
Празни маса и свещник, и стенен часовник,
покрити със слоеве сивкава прах.
Стените проскърцват с тревожна злокобност;
в гредите на пода, оваляно с мрак, ...
Няма време в живота нито място в света,
за да кажеш "Готов съм, мога вече да спра!".
Няма сигурно "утре", нито вечно "сега",
а кога за последно си помисли това?
Кога за последно "живя" както искаш, ...
Тя беше една стара душа...
Парите изобщо не я блазнеха;
не съдеше по външността,
недостатъците на другите не я дразнеха.
Тя виждаше най-доброто у хората, ...
Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...
Откакто тук промяната настъпи,
животът ми тотално се стъжнИ:
Продуктите във супера са скъпи,
а моята заплата си стои.
Поскъпна много водката Аляска, ...
Минали са векове, а човекът все е този,
старите си бесове, още гони и тормози.
Битието промени от небето до земята,
ала нравът съхрани, още в дивото се мята.
Търси светове незнайни, в космоса и под водата, а големите му тайни, си остават във душата.
От блясъка на празнична заря,
от вибрации на безброй желания,
ефира - наситена е стена от суета.
а пулса на Вселената стенания.
Вселената си следва своя вечен път, ...
Подарък е – в червена опаковка.
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива ...
Тя имаше сърце от пясък.
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...
Тъй като частично усвоих плоскостъпния ямб, реших да се опитам в разностъпен дактил, избягвайки силаботоническото правило, на един ударен, двама не ударени. Общо погледнато, сътворих една поетична какофония, базирайки се на това, че фалангите на кита, който също е бозайник са повече от три.
Разбира ...
Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,
за да знам, че всичко в нея е заблуда.
И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -
по стените драпам с нокти, до полуда.
Твърде силно искал съм да бъда друг ...
Тъмното не познава сега и после.
Паякът приспива млечен път и комети.
За онзи сън с ангели и цъфнал дрян.
За Коледната къща с канелен аромат.
За онзи венец на вратата и бляскав ...
Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...