Белият хаос на танцуващите снежинки
ме отвежда в бялата хармония на моята тишина...
Светлината на бялото изпълва всичките ми клетки...
Мислите ми започват да прошарват белотата
и да изпращат бяла енергия към света... ...
И тази нощ не си до мен, но звездите ярко на небето греят.
Греят те за истинска любов, любов която ти ми подари.
Миличко, не искам аз от мен да си далеч, защо ли трябва вечно да те моля?
Не разбираш ли че съм поет който иска да си моя.
Не си сама, не би могла, защото имаш ти човек, който те обича на ...
Как да бъдеш ти добър
В свят, в който всичките са лоши?!
Нима не си обречен ти на смърт,
Нима не ще те изядат коварни лешояди?!
Нима единствена съм аз такава?! ...
Живяла на земята милостта,
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...
ОСЕМНАДЕСЕТА ЧАСТ
ЮНАКЪТ И ЗЛАТУШКА БЯГАТ ОТ ДВОРЕЦА
Дорде по пътя яздеше, обратно към града,
юнакът все се чудеше, как случи се така,
да го спасят дърветата, в оня страшен миг ...
В часът на Есенната равносметка...
Часът на Есенната равносметка
дойде и ме направи луд –
една искрá в Душата ми засветка,
а тя е заредена със барут!... ...
Дантели от слани покриват пак
на всеки спомен шепота сърдечен.
Ноември си отива и е знак,
че винаги възторгът е далечен.
Но лилавее изгревът студен ...
Актьор
На сцената реши той да си трае,
за актьорското изкуство да нехае.
Той така по своя си начин протестира,
за жалост като човек друг път не намира! ...
В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.
На залив по гръбначето протягам ...
Прибоят зимен блъска бреговете ни,
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни – за скитане.
Жени моряшки, плакнат самотата си ...
Това е. Имаше те, а сега си там,
където моята сестричка вече е,
където близки много на сърце
отишли са. Където ще отида сам.
Приятелю, сбогувам се сега ...
През гора дълбока в ранен час
аз вървя и изгрев не съзирам.
мен сърцето води ме, не спирам –
ала, в миг, дочувам сладък глас
и говори ми така: "Ела! ...
Денят пореден без да съм до теб.
Колко ми е мрачен щом далеч съм аз от теб.
Всяка глътка въздух ми е трудна, защото моят въздух е въздишката по теб.
Какво ли изпитва твоето сърце не знам?
Но ще ти кажа за моето какво със сигурност си знам. ...
Пиеш до дъно и стигаш върха,
смелост извира от чашата тънка.
Медна камбана в главата ти звънка,
трудно удържаш крака по твърдта.
Жадното гърло погълна нощта, ...
Роди ме, майко, и без късмет.
Но хвърли ми пъпа на казана.
После само гледай и не ме мисли.
Без радост в живота няма да остана.
Роди ме, майко, и на полето. ...
Наистина ли си отиваш, казвай ми!
Или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбено!
И някак си, не можеща да си далече...
И лятото... Ах, помниш ли го лятото? ...
Не ми казваш сбогом, тръгваш да целуваш,
изстинаха устните, просто не можеш,
на навик-гангстер не се поддавай да жадуваш,
с очи ми каза Вече искам край да сложим.
Каза ми го но изглежда че не знаеш, ...
Раздялата е малка смърт,
една бръчка в челото на дните...
един пресъхнал слънчев лъч.
Не мога да пресмятам чувствата.
Усещам топлата вълна в сърцето. ...