С Андрей Първозвани си тръгва ноември.
Ще го запомним с маска и с есенен шал.
Загърнат с тъга и с палто от надежди
чезне в мъглата замислен, смълчан.
Бавно пристъпва, а след него декември ...
Бял мечок и бяла мечка прегърнати в белия сняг.
Мечтаят за мъничко любов във бяло...
Да отвържат празнична бяла магия...
И слънчеви отблясъци да разложат бялото
на всички цветни нюанси... ...
Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
От полета на птиците разбрах-
ноември, че сънува тишината.
Снежинки две търкалят се към нас,
а ние сме деца на синевата.
Да си играем с облак..искаш ли? ...
Снощи те докоснах. Наистина докоснах. С върха на пръстите си нежно те досноснах. По косата леко те погалих. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Нежно те докоснах. С устни те докоснах. С върха на устните жарко те докоснах. По челото, по очите. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Д ...
Разбрал съм отдавна, че кофти живея!
Че много работа - а малко се смея!
Че трябва да видя в Париж - капитола!
Венера Милоска във Рим чисто гола!
Че искам да чуя в Слънчака - Сантана! ...
Студено е, вземи си връхна дреха,
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...
Аз българин съм във чужбина
избутвам там година след година
гордеех се в началото с това
но дойде време и главата ми увря
аз боря се със разни обичаи ...
Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...
Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...
Скована е от страшен студ душата ми
и не потрепват топлите й чувства.
Надеждата, подпалена от залези,
в забравата на болката се впусна.
И ледници притискат любовта ми. ...
Учим пак следобед. Ние сме на смени.
Рано се събудих и тревога в мене
цяла нощ ме стряска - мисля си за село.
Силно безпокойство май ме е обзело.
Чувам баба Койна с Вежен че говори, ...
В тихото ми място на дните
в моите мисли сама си стоя.
Разгръщам, като написан роман,
препрочитам наново и... мълча.
Кого съм ранила, бях ли добра? ...
Не искай от мен да те обичам,
само когато е лесно;
в думи любовни да ти се вричам,
когато всичко между нас е чудесно.
Не искай от мен да стоя безучастно, ...
Облечена си в бял гащеризон,
под който... няма късче плат...
Приличаш ми на сладичък бонбон,
най-вкусният на този свят.
Обвивката ти вече е излишна, ...
Ще ме вземеш ли, мила при теб,
до сърцето ти тихо да легна
и заслушан как бие за мен
нежни длани към теб да протегна.
Ще ме скъташ ли, мила на топло, ...
Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено, ...
Мрак се спуща над Пирин плани́на,
ветър пее сред вековни бо́ри,
извисоко грее месечина,
майка жали, с нея си говори.
Ой ти светла, златна месечинко, ...
Понякога ми е много мъчно...
за всичко ми е мъчно!
но най ми е мъчно, че няма на кой да го кажа..
и ме е срам, че живея във време, в което Любов се пише съкратено – Л’ов
произнасят я все по-тихо, плахо... ...
Белият хаос на танцуващите снежинки
ме отвежда в бялата хармония на моята тишина...
Светлината на бялото изпълва всичките ми клетки...
Мислите ми започват да прошарват белотата
и да изпращат бяла енергия към света... ...