– Ела с мен да ми помогнеш – каза Мария на дванайсетгодишният си син Галин.
– Мамо! Нали ти казах, че ще излизам с приятели!
– Трябва да почистя един много голям апартамент. Ще ми е нужна помощта ти. Иначе няма да се справя навреме и ще закъснея за следващата работа.
Галин сведе глава. Не искаше да ...
Не мога да спя. Голяма гадост, Така живея два пъти повече в реалността, а тя ме води до мисли. Мисли, които понякога измъчват.
Реших да отида на психолог. Влязох в чакалнята и... Тя диша. Стените се движат ритмично, като на живо същество.
Дълго чаках... Накрая чух по високоговорителите.
- Моля влезт ...
Ох, отново предизвикателство....
Добре, че имах маркови костюми от ''ония години '',.. натъкмих се, погледнах се в огледалото в къщи, харесвам се,.. щом аз се харесвам ,какво остава и на другите да ме харесат...
Купих два букета червени рози с пет и седем на брой,.. изтупан като новобогаташ с Ауди А ...
Юмпе съм аз, къзъм, Юмпето от Кадънка. А то все – старицата с мантото, та старицата с мантото. Че каква старица съм аз? Направо съм си баба! Тъй ми и викат – баба Юмпе от Кадънка. Ей го де е нашто село, на един хвърлей път от Кърджали. Носим ние манта, и в студ, и в пек, адет1 си ни е. И шалвари нос ...
Развиделяваше се. В края на морето, където започваше или свършваше хоризонта, беше сиво, сивото се сливаше с водата и я правеше мъглива, непонятна. Лято. Заведенията затваряха. Петли нямаше, но музиката кукуригаше прегракнало и приглушено, гларусите ровеха в пълните контейнери, пиано баровете, диско ...
Скърцането на вратата ме разбуди...
Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....
Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...
- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля пр ...
Готино име за разказ, а?
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...
Дали като наследствена черта / баща ми е бил срамежлив и мълчалив/ или поради други причини, не зная. Но като дете , пък и чак до 25-ата си година, аз бях също срамежлива и мълчалива. Разговорите с непознати хора ме затрудняваха. Понякога не знаех какво да кажа или се обърквах при отговора. Това още ...
В коридора ме присрещна копелата с химикал и лист в ръка
- За телефонния номер, Петър....- смотулеви тя
- Вярно, щях да забравя - разсмяй се - Ако кирията не се обади, обади се ти, няма да сгрешиш...
Пристигнах при Соня, милата тя ме чакаше с трепета на налюбена гимназистка...
Предадох й разговора,. ...
Жизненият опит идва като компенсация за изгубените младост, хубост и глупост...
хххх
Бъдещето е чак до подписването на смъртния акт…
хххх
Жизнен опит се събира най-добре, когато си с диария и пред единствента тоалетна чакаш да излезе оня със запек… ...
/по „Книжовността крила е за орлите“ на Мария Панайотова/
Крилата птиците издигат. И ги крепят върху ветровете. Което ги прави господари на ефира, властители на небесата.
Така птиците могат безгрижно и безотговорно отвисоко да изсипват тор върху земните същества – хора, животни, растения. Наторяват ...
Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно ...
Мълчешком избягах от къщи, така да се каже, вървях бавничко побутвайки велосипеда
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...
Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...
– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Н ...
Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени прежде ...
/по "Да срещна себе си в мъглата" на vega666/
- Добротата е основата на света…
- Да, така е. И Господ е добър…
- Че ако беше добър – нямаше да се родя…
- Защо мислиш така? ...
В началото реших, че е клошар, но беше добре облечен и твърде съсредоточен в това, което върши. Ходеше с наведена глава, взирайки се по земята. После клякаше, вземаше нещо и го слагане в торбичката си. Изгарях от любопитство да разбера, какво събира. Доближих и видях, че... Взема нищо, абсолютно нищ ...
Протоколчикът се чувстваше като в небрано лозе. От една страна трябваше да виси тука докато последният се измете от клуба, от друга би дал мило и драго да не чуе нито дума от това, което си говореха четиримата седнали около маса в ъгъла.
– Точно сега трябва да издадем нещо ново! – продължаваше да се ...
Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...
/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
Глава 52. Завершение эпохи.
Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры узлы скручивает, тут же надумает ещё и словом возвыситься, а крепкое слово у него не вяжется, всё в силу ушло. Его кормление – какая-нибудь война, увлекает задор дня, обстановка - почти пионерская зарни ...
От ръцете си не се оплаквам, слушат ме, особено с нож и вилица умело боравят, но… не мога вече да пиша. Не стихове или романи, букви и думи не мога. Сериозно говоря, не че не искам – не се получава!
Знам точно кога го усетих за първи път. Нещо си правих записки, някой ме гледаше в ръцете и погледът ...
За изписаните думите и това, че те ни помагат да помним. Защото мозъкът на човека е устроен така, че много често помни лошите неща, а красивите забравя.
Думите, словото и буквите... Нека ги тачим и пазим. Докато почитаме езика и историята си България ще пребъде.
Има една болест. Тя е жестока и най-с ...
Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и ...
И, тъй като пиша всичко това около 24 май, ще разкажа за най-хубавия си празник.
Не, не този, когато минах с табелата на училището.
Не и тези, когато се снимах с ленти „Отличник“.
Не и дните, когато всички се събирахме на село.
А 24 май 1976 година. ...
/Предупреждение -не е за лицемери, продажници, гладкомозъчни дрънкала!/
Обикновено приказките завършват така: те живели дълго и щастливо, умрели в един ден…
За дълго и щастливо – не зная, но приближаващата ядрена война ще сбъдне другото…
хххх
Мъдрият дъртак Жозеп Борел: „Зърнохранилищата на Украйна ...
Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
Не е шега, а преживяно!
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...
Колко е красиво!!! Цветя, дървета, чуден аромат... А край мен летят пеперуди! Прекрасни, пъстри пеперуди, кръжат и кацат на ръцете ми. Светът е чудесен!!!
Чу се някакво "Дръъън" и...
Цветята ги няма. Дърветата са голи. Чува се само едно мощно, монотонно Хръц... Хръц... Хръц...
Светът е пълен с гъсен ...
Не беше нужно човек да е пророк или Бил Гейтс, за да се досети – след ковида иде друга зараза. Толкова явно е – преяждащите фармафиоти няма да останат с празни ръце. Както и медиците, чиновниците, гробарите…
И ето – на опашката с опашка се появила маймунска шарка. Пак нейде от Африка – както ебола, ...
1. Шумът от водата в тоалетната чиния не е ромон на планинска рекичка, въпреки че и двете имат един и същи източник. Околната среда и предназначението определят значението.
2. Терминът "околна среда" е оксиморон – уж среда, пък околна.
3. При сентенцията "Битието определя съзнанието" нещата са ясни, ...
Вариант едно
Имало едно време едно момиче, което толкова харесвало и искало пеперуди, че помолило Бог да и даде винаги да има пеперуди край нея. След няколко минути се позвънило на вратата и куриер донесъл една пратка. Отворило я, а вътре била голяма прозрачна кутия, в която пърхали пеперуди. Имало ...
Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...
Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...