Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Отново неправилни помисли 🇧🇬

Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Д ...

генек

Проза » Другие

567 3 15

Орехи 🇧🇬

Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации "с идеална цел". То обаче е тук и ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

867 3 5

Една нощ, в която забравих всичко! 🇧🇬

Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...

M1234567891

Проза » Рассказы

1.6K 4 14

Щуравички 🇧🇬

Прокурорът Пешо е приет единодушно като почетен член на адвокатската гилдия…
хххх
Треньорът на националния отбор по футбол реши проблемите си в защита – там, както и на вратата, ще сложи прокурори. Най-старателни професионалисти в тая работа…
хххх
Пресмятахме, пресмятахме, пресмятахме с бай Иван и р ...

генек

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

739 1 1

Скучен народ 🇧🇬

Ооооф… Ама че дъжд… Извинете, извинете… Отстъпете, трябва да вляза по на сухо. Народът не може да рискува да простина… И Пешо да мине – без охраната не може… Колата нещо се развали. Ей оная… Да, луксозната… Имате късмет, ще изчакам при вас дежурния автомобил. Да разправяте на децата си какво щастие ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

612 2 4

Сепване 🇧🇬

Преди 7 години в този сайт ми бе предложено от колега по перо да направя опит да подобря известния стих на Вапцаров "Вяра" и по-специално тази част от него:
"За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето, ...

vega666

Проза

636 8 7

Анамнеза (1-5) 🇧🇬

Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...

Адриана.Василева

Проза » Повести и романы

1K 1

18+ Арасмас 🇧🇬

Първа глава
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...

Mendofila

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1K 2 3

Последната сълза на феникса 1 🇧🇬

1.
Имаше странна линия в асфалта, която криволичеше ту вляво, ту вдясно и отвличаше вниманието от скучната, праволинейна маркировка. Намираше се в аварийната лента, но единствено в посока от София към Пловдив, затова винаги, когато се прибираше, Джони сядаше отдясно да я наблюдава. И през цялото вре ...

AIjo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

845

Дъвка 🇧🇬

Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристалното узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Ощ ...

exuded

Проза » Рассказы

970 1 10

CO-вид 75. В Омагьосаната планина 🇧🇬

Линк към трета част на Книгата „Приказки от Омагьосаната планина“:
https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazki-ot-omagyosanata-planina-zlata-hubavica
Богът на мълниите, на кон или в колесница, поваля дървото с мълния или с чук, изгаря го или пък разтрошава камъка. След победата освобождава водата и зав ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Другие

1.5K

Човешки съдби 3 🇧🇬

Една привечер тя се обади по мобилния
- Петро в къщи ли си,.. искам да те видя незабавно,.. идвам веднага - с разтревожен глас изплака тя...
Какво ли е станало, недоумявах,...гласът й да звучеше така странно..
Колата й спря пред къщи..
Очите й бяха зачервени от плач, вървеше като в несвяс.. ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

912 5

Дъжд, котка и мъж 🇧🇬

Тя трепереше мокра. Сгушена в пазвата му. Дъждът монотонно валеше.
Бързаше да се прибере вкъщи. Отново бе минал един сив ден изпълнен със самота.
Намери я зъзнеща и гладна в един безистен. Реши да я вземе. Беше като него отритната от всички в студения град.
Влезе в апартамента и я сложи на дивана. Т ...

Жабокът

Проза

614 4 5

18+ Магарето в долапа 🇧🇬

Срещам бивша колежка – начална учителка. Не бяхме близки – нямаше как, не си падам по плетене и клюки, но се зарадвах да я видя.
Изглежда и тя, защото почна да ми се оплаква – чудела се какво да прави, скучаела…
- Че тъкмо му е времето – викам – да наваксваш пропуснатото. Що книги те чакат…
- А, да… ...

генек

Проза » Юмористическая

641 3 11

Ще те намеря 2 🇧🇬

Вървяха един до друг, а той постоянно се оглеждаше на всички посоки.
Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.
Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.
Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с ...

Жабокът

Проза

580 1 5

Облаче 🇧🇬

Седя на пейката пред един магазин и чакам Валка. Затворил съм очи и усещам как лъчите на ниското ноемврийско слънце галят нежно лицето ми. Какъв страхотен ден само! Чувствам се като истински котарак - един от онези рижави охранени мързеливци с дълги мустаци и загладен косъм, които живеят в блаженств ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

652

Човек 🇧🇬

Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката ...

Kamito_567

Проза » Рассказы

1.2K 3

Предчувствието - 3 част 🇧🇬

Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...

di_t

Проза » Рассказы

1.9K 4 16

Животът понякога компенсира! 🇧🇬

Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...

M1234567891

Проза » Рассказы

2.2K 11 41

Сам 🇧🇬

Видя го на спирката. Висок, слаб и леко хърбав. Беше превит на две от студ. Обличаше се спортно, с износени дрехи, които не топлеха. Ръцете му трепереха и допушваше старателно поредната цигара. Беше мълчалив. Личеше си, че не е в настроение. Тя не го попита нищо. Наблюдаваше и чакаше.
- Тази сутрин ...

troia

Проза » Рассказы

1.2K 2 28

Златооката 🇧🇬

Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от тех ...

Otakuzak

Проза » Рассказы

1.3K 1 12

Софийски роман – Глава 31 🇧🇬

Въздухът, който нахлуваше през отворения прозорец на колата, носеше аромата на лавандула. Аромата на Прованс. От двете страни на пътя се редуваха жълтото море на кантариона и люляковия океан на лавандулата. Високите тополи, от двете страни на пътя, стояха като наполеонови гвардейци на пост. Сен Реми ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.5K 1 3

Неделя следобед 🇧🇬

Тя не обичаше неделята. Този ден винаги й носеше усещане за нещо меланхолично, тъжно и недоизказано, като угасващи чувства, които двама души са забравили редовно да подклаждат в камината на своята заедност. Особено трудно й беше в безкрайно дългите неделни следобеди. Тогава се опитваше най-силно да ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

624 2 1

Хайде, време е, Любов 🇧🇬

Казват медитацията е съзнателен сън, а сънят несъзнателна медитация. За мен сънят е нова възможност преодоляваща земните невъзможности. Обичам момента, в който ангелите вземат уморените ми дневни криле и вместо тях яхвам бялото облаче - превозното средство из вечните светли полета. Обичам момента на ...

Миг31

Проза

566 6

Небостъргачът - 13 🇧🇬

Гао Минг не знаеше за бруталното отрязване на мъжествеността на Яшимара. На пръв поглед това нямаше значение. Но Гао Минг не беше израснал за един-два дни, а беше оцелял много, много дълго време. Познаваше как действаха триадите, познаваше и действията на Якудза. Това беше нещо, което не беше типичн ...

Мастъра

Проза » Другие

1.1K

Скъпият Мелвил 🇧🇬

Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...

Kamito_567

Проза » Рассказы

1.9K 1 2

Залязваш изгрявайки 🇧🇬

Ана отвори очи и прикова поглед в екрана.
– Съобщение!
Тя скочи и кликна с мишката нетърпеливо. На мига се отвори прозорец и ѝ намигна закачливо.
Борис: „Добро утро! Сънувах те. Обади ми се когато станеш! Искам да те видя!”
– По дяволите! Изпуснах го. Може би ще влезе отново след малко. ...

kalli

Проза » Рассказы

1.5K 2 12

Имигрантски хроники 🇧🇬

Глава 1.
Пътят
Вървете, вървете,
През кал и бездни, през трънливи пътеки, вървете
Там чака ви лъскав и тъй непознат ...

ЖивкоДимитров

Проза » Повести и романы

1.1K 1 4

Уреди ме еврочиновник - идиотизма сам ще постигна 🇧🇬

Познавачите на служебните системи обясняват – началник никога няма да назначи за свой заместник човек, по-умен от него. Никога! Защо да рискува евентуално изместване?
А, когато тоя началник замине – пенсия или друг пост – шеф става… Заместникът.
И, разбира се, нивото на интелект, професионализъм и м ...

генек

Проза » Другие

498 1 3

Началото на деня 🇧🇬

Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като кр ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

1.3K 1

Напусто 🇧🇬

Баба Мара се връщаше от разходка в 'Борисовата градина' с приятелката си. Тя слезе в подлеза на „Орлов мост“ и пусна няколко монети в ръката на един сляп просяк, който чу да мълви:
- „За греховете е, за греховете е, лельо! Но ще се смили Бог, ще се смили“, - и шепнеше, а минувачите току го наругаеха ...

sakio

Проза » Рассказы

1.2K 9

Специален подарък за Коледа 🇧🇬

Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се при ...

ljskovo

Проза » Рассказы

632

Первая, Белая, и Всея. (глава 43)

Состояние истины
- Учитель, сколько можно, ходим, смотрим, блуждаем в установленной истории, она перед нашими глазами ломаным пятаком выявляется, уже были в этих палатах, опять, те же никчемные пустяки торочим в седалище. Видим солнце на небе, а нам говорят - это подземелье ада. Мы из-под земли берё ...

Бетон

Проза » Повести и романы

1.6K

Релакс ли? 🇧🇬

Релакс ли?
Бяхме изминали едва трийсетина километра, когато в колата се появи непознат мирис. Известно време с Жана се преструвахме, че атмосферата е нормална, но нещо ми подсказваше, че това няма да продължи дълго.
Беше август, наближаваше обяд, а слънцето ни беше взело на мерник. Климатикът не раб ...

Tevs

Проза » Юмористическая

989 4

Човешки съдби 2 🇧🇬

- Кирио Петро,.. Петро,... отново съм будна,.. Оздравявам ли - дочух от спалнята
- Я да видим - шеговито казах и отметнах завивката., поразмачках краката й, после ръцете, рамената
- А сега легни по корем...- поразмачках гърба й, кръста,.. ръцете ми се плъзнаха по дупето,.. по вътрешната страна на бе ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.1K 8

Каша 🇧🇬

Премиер открива съвещанието по генералски:
- Здравейте, мошеници!
- Здраве желаем!
- Крадете, а…
- Уррраааа… ...

генек

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

858 7 16

Мъжът с гумата 🇧🇬

Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

805 2 5

Бяла спретната къщурка 🇧🇬

От толкова време ходех на този плаж, а чак сега ги забелязах да пълзят в плиткото - мъничките рачета като от документалния филм, който бях гледала предишната седмица. Как е възможно да ги има и тук - във филма невероятната сценка се развиваше на един от онези карибски плажове с искрящо бял пясък!
Те ...

Freya_Frail

Проза » Рассказы

2.2K 2 8

Ключове 🇧🇬

Студеният зимен вятър, свирейки, притича надолу по павираната улица в късния мързелив следобед. Заобиколи синият фолксваген голф, настанил удобно страничните си две гуми върху тротоара. Попързаля се по леда на замръзналата локва точно до уличната шахта. След това се шмугна някъде в улуците на близки ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

626 1 2

Човешки съдби 1 🇧🇬

Хладничко, даже студено в този декемврийски ден...
Зимното слънце се опитваше да изгрее и понапече, е и това ще стане в следобедните часове.
Мислех си разни работи за гурбетчийския живот,.. механично оправях почвата около дърветата в двора на кирия Рула, е Ставрула де, но галено я наричаха Рула...Тя ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.1K 6

Рассказы и проза современных авторов

Отново неправилни помисли 🇧🇬

Орехи 🇧🇬

Една нощ, в която забравих всичко! 🇧🇬

Щуравички 🇧🇬

Скучен народ 🇧🇬

Сепване 🇧🇬

Анамнеза (1-5) 🇧🇬

18+ Арасмас 🇧🇬

Последната сълза на феникса 1 🇧🇬

Дъвка 🇧🇬

CO-вид 75. В Омагьосаната планина 🇧🇬

Човешки съдби 3 🇧🇬

Дъжд, котка и мъж 🇧🇬

18+ Магарето в долапа 🇧🇬

Ще те намеря 2 🇧🇬

Облаче 🇧🇬

Човек 🇧🇬

Предчувствието - 3 част 🇧🇬

Животът понякога компенсира! 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Златооката 🇧🇬

Софийски роман – Глава 31 🇧🇬

Неделя следобед 🇧🇬

Хайде, време е, Любов 🇧🇬

Небостъргачът - 13 🇧🇬

Скъпият Мелвил 🇧🇬

Залязваш изгрявайки 🇧🇬

Имигрантски хроники 🇧🇬

Уреди ме еврочиновник - идиотизма сам ще постигна 🇧🇬

Началото на деня 🇧🇬

Напусто 🇧🇬

Специален подарък за Коледа 🇧🇬

Первая, Белая, и Всея. (глава 43)

Релакс ли? 🇧🇬

Човешки съдби 2 🇧🇬

Каша 🇧🇬

Мъжът с гумата 🇧🇬

Бяла спретната къщурка 🇧🇬

Ключове 🇧🇬

Човешки съдби 1 🇧🇬

Очередь