Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Една подранила пролет...3 🇧🇬

Познавахме се може би от 3-4 години, оставали сме сами в офиса, или в градините на къщата им в Кифисия , или на новата им вила в Агио Саранда,.. но никога не сме били толкова близо,... бедрата ни сякаш се допираха,.. от нея лъхаше приятен мирис на дезодорант, смесиса от аромати,... нали такава беше ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.9K 1 8

За родину, за Сталина 🇧🇬

Мрачна стая
Сутерен
Поименко, Вячеслав Иванич се опитва да намери най-сухото кътче от опиканото си ложе и да сгрее изстиващите си крака. От три седмици, откакто закриха службата за социално подпомагане никой не беше отварял скърцащата вратичка на бедната му стая и инвалида от Отечествената война, ст ...

йеромонах

Проза

1.5K 1 2

Шарении 🇧🇬

В САЩ обявили нов бизнес – продажба на употребявана тоалетна хартия…
Което ме стресна. Чак такова трагично и гладно бъдеще се предвижда?…
хххх
Излизаме заранта с кучето. Както гръмко обявявам – по кучки.
Макар с него да сме в еднакво положение – той кастриран, аз дърт… ...

генек

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

599 4 10

Небостъргачът - 53 🇧🇬

След като се измъкна от хотела, Инг Юе се насочи към друга част, където беше скрил и останалите оръжия - трябваше да се добере до това място на всяка цена - не си правеше илюзии, че щеше да обезвреди всичките членове на охраната, пък и членовете на самия борд само с уакизашито. Беше почти немислимо. ...

Мастъра

Проза » Другие

1.1K

Разковничето 🇧🇬

В хола при Джъстин беше тихо. След обилната вечеря се бяхме поизморили. Бяхме утихнали и леко сънени. Арън си играеше с телефона си, Сара и Джъстин се бяха сгушили заедно, а аз и Саманта - Сам, бяхме седнали заедно на канапето и тихо си пиехме бирата и гледахме как огънят играеше в камината. Навън б ...

robertratman

Проза » Рассказы

1.3K 2 3

Петра 🇧🇬

Къщата беше кацнала върху скалистия хълм до морето и до нея се стигаше трудно. Пътят криволичеше и виеше между парцелите на хората, сборичкали се един друг за повече място.
Беше толкова невзрачна, че чак ти правеше впечатление. Отначало ти се набиват в очите високите и шарени къщи в съседство, а пос ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

842 3 16

18+ Една подранила пролет...2 🇧🇬

Какво ли все пак измъчваше тази жена,...може би търсеше,искаше да сподели някаква тайна.
Еех, всеки се нуждае понякога от такъв човек, който да не е просто кощче за душевни отпадъци , а разбиращ довереното...
- Петро, притеснена съм за Янис и Коста - започна кирия Деми - Нямам нищо против връзката м ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Эротическая

1.8K 1 15

Двойките 🇧🇬

Освен някои отличници може би, кой не е получавал двойка в училище ... Макар отличничка, в осми клас и аз получих двойка, по-точно - две и половина, по Химия. Труден предмет, не ми беше приятен. След едно изпитване, оценено с шестица, следващия час отново бях изпитана. Строгият ни учител, (бъдещ кме ...

dorageorg

Проза » Рассказы

750 2

Божие спасение 🇧🇬

Тя беше красавица – очи, устни, коси, походка, глас…
И той, разбира се, се унесе по нея. Изгуби апетит и сън. Забрави кой е – дори в огледалото виждаше само нея.
Което го накара да се престраши. И се обясни в любов. Страстно, горещо, патетично…
В отговор – смях. Даже не презрителен, а просто… Пренеб ...

генек

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 6 14

Небостъргачът - 52 🇧🇬

Джиро осъзнаваше напълно ясно, че след като се беше провалил в използването на специалната техника, имаше голяма, дори огромна вероятност Инг Юе да го убие след като заседанието приключеше - можеше разбира се да го направи и малко по-късно - за да притъпи бдителността му още повече. Джиро отдавна бе ...

Мастъра

Проза » Другие

1.1K

Прошка 🇧🇬

Прошка
Тази история разказвам, по скоро преразказвам по памет. Със сигурност някои от детайлите липсват, но това не я прави по-малко истинска. Нейните герои са отдавна покойници- мир на праха им. Надявам се да ми простят хронологичните или други отклонения.
Смътно си спомням дядо Ангел, но още вижда ...

ДимитринаБорисова

Проза » Рассказы

538

Аз успях! 🇧🇬

Аз успях!
Успях срещу страха си.
Страха ми, да не ме чуят.
Страха ми, да не ме видят.
Страха ми, да не ми повярват. ...

МаринелаП

Проза » Другие

572

Една подранила пролет...1 🇧🇬

Сватбеното тържество бе в разгара си...
Наблюдавах щастливите лица на Янис и Лина, виновниците за това тържество,хубавица в булченска рокля, щастливо усмихната,... чудесна двойка са,..между впрочем има ли грозна булка, едва ли, всички са хубави. Е, малко притеснени , не от това дали ще покаже червен ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.2K 1 10

Последният богомил 🇧🇬

Залезът замря в огнените хълмове на хоризонта.
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...

Ivita_Mirianova

Проза

1.7K 5 12

Зърнато и клъвнато 🇧🇬

Съобщиха, че парите за училищата ще зависят от успеха на учениците…
И като се вдигне сега тоя пусти успех…
И без това двойките са в „Червената книга“, сега и тройките, и четворките ще се скрият.
Шестица до шестицата. Че и седмица може да се въведе…
хххх ...

генек

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

591 2 7

Към безкрайното синьо на морето (част 1) 🇧🇬

I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...

зорница

Проза » Повести и романы

1.8K 1

Небостъргачът - 51 🇧🇬

В душата на Джиро се случваше нещо странно - той имаше чувството, че нещо предстоеше да се случи, но оставаха много неща за изпипване. Той беше облякъл своя костюм, който беше напълно безупречен и нямаше притеснения относно външния си вид. Все пак Бокузо държеше на истинската представителност - няма ...

Мастъра

Проза » Другие

1K

Сънища 🇧🇬

…Третата глава на змея се опита да го захапе като любовница по задника, но той рязко се извърна, замахна с меча и главата се търкулна до другите две…
Избърса потта, избила чак върху шлема. И погледна красавицата, проснала се в умел припадък край извора. Опитна беше – вече трети път я спасяваха, та з ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

763 3 4

Небостъргачът - 50 🇧🇬

- Дали духът ми ще намери покой? - запита се Джиро, отправяйки се към Макао. - Всичко се променя толкова бързо. Може би мегакорпорацията контролира дори скоростта, с която възприемаме реалността и това се определя от нивото на съзнание.
Може би Бокузо беше определил нивото на съзнание, с което Джиро ...

Мастъра

Проза » Другие

916 1

18+ Вечер в бар "Изгубеното Куче" 🇧🇬

Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.
"Записки от подземието" Фьодор Достоевски
Понякога чов ...

robertratman

Проза » Рассказы

1.1K 2 3

Един добър ден 🇧🇬

Още като се събуди и отвори очи Том разбра, че денят днес е свещен, или най-малкото необикновен. Защото има дни когато се събуждаш и - нищо, а има и дни когато се събуждаш, ама наистина, огледаш се сутринта и всичко ти е някак си по-ясно. Том се казваше Томислав в същност, но му викаха Том за по-так ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

837 3 2

Любов- част 6 🇧🇬

Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Любов изглеждаше много по- възрастна, косата ѝ беше изцяло бяла, някогашната ѝ перфектна стойка се беше превърнала в прегърбване, а очите ѝ бяха мътни и празни. В онзи момент се сетих за няколкото пъти, когато ги бях посещавала в последните месеци на Атанас. Любо ...

Водна_лилия

Проза » Рассказы

2K 1 1

Дядо Ицо гледа от Бакаджика -шестнадесета част 🇧🇬

Когато човек прави някакъв категоричен ход в живота си, тогава разбира, че застава на кръстовището на съдбата.И събира сила да избере жребия по интуиция с мисълта, че няма връщане назад; и търси нов хоризонт за избавление от преживяното.
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лес ...

Ranrozar

Проза » Литературные очерки

974 6 17

Небостъргачът - 49 🇧🇬

Джиро съвсем не се беше качил случайно на толкова голям ферибот. Самият ферибот беше проектиран да превозва товари и пътници и имаше няколко етажа. Беше наистина огромен. Истината беше, че отдавна се предлагаха доста прилични условия за настаняване в подобни плавателни средства. Джиро беше се снабди ...

Мастъра

Проза » Другие

1.1K

Колко гъвкава е 🇧🇬

Павел влезе в политиката. Огледа се, видя старовремска дървена закачалка в ъгъла на стаята и не остави палтото си там. Закрачи с широки крачки към пленарната зала в хола и отвори вратата. Пред него се ширна следната картина: два стола, ниска маса, цигарен дим и непуснато електрическо осветление. Пог ...

exuded

Проза » Рассказы

1.3K 2 10

На кея 🇧🇬

Той идваше всеки ден в обедната почивка и сядаше направо върху напукания цимент на кея. Мяташе месината и гледаше бавното поклащане на вълните в пристанището, и подскачането на малките рибки. Хвърляше на дълбокото и чакаше. Палеше цигара и гледаше водата. Мълчеше.
Нямаше въдица, а просто влакно намо ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

1.5K 5 8

Разединяващите кюфтета 🇧🇬

Правеше ги бабата всяка неделя. Почивен ден, за разтоварване. И събиране около трапезата. На която кюфтетата бяха основното украшение.
Имаше, разбира се, съдина с хляб, друга със салата, трета с прибори…
Но основното бяха чиниите с кюфтета. Много чинии. Според броя на присъстващите, обединени в семе ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

638 4 13

По Задушница в Тулузка 🇧🇬

Разказът се посвещава на всички жени, носили черни забрадки и палили свещи над братските могили…
Зимата вече отпускаше силната си прегръдка с Тулузка. Снегът се бе стопил и дори кокичетата показваха белите си глави изпод земята, за да радват очите и душите на хората. В селото днес е тихо. Ден преди ...

ИванИванов.2

Проза » Рассказы

738

Кутията 🇧🇬

Чуден ден. Февруари е, а навън грее слънце, сякаш пролетта е дошла. Телефонът дръна и излезе съобщение " Имате пратка в офиса на "Спиди". Облякох се и отидох да я взема.
Момичето ми я подаде и се усмихна.
- Много интересна пратка.
Наистина беше странна. Кутия, цялата облепена с етикети "Чупливо" и з ...

Жабокът

Проза

549 2 5

18+ За нещата от живота 🇧🇬

Жена, която си пада по жени - лесбийка;
мъж, който си пада по жени - лесбиянец; мъж, който си пада по мъже - гейТЪР!
Щастието е в малките неща: малко уиски, малка сладка блондинка, малка яхта, малка къща на 3-4 етажа, малка яхта!
На някои всяка дума им е изречение, на други – всяко изречение е без д ...

palenka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

779 3 18

14.02 🇧🇬

Не успях да спя добре, отново. Поглеждам часовника и е твърде рано за ставане, но твърде късно за заспиване. Точният момент отново е отминал. Чудя се няколко минути, но все пак ставам. Искам да видя дали букета не е овяхнал, дали няма някое листенце, което да е леко пожълтяло. Но за щастие всичко е ...

Wildhorse

Проза » Рассказы

2.9K 1 10

Когато се сгуша в теб 🇧🇬

Когато се сгуша в теб ...потъвам. Като в мека възглавница. Като лъжичка в буркан мед. Като камъче, цопнало в морето.
И се разтапям. Като кубче захар в чаша чай. Като масло в шоколад на пара. Като сладолед на слънце.
И се изчервявам. Като ученичка с първото гадже. Като зряла ябълка. Като целуната от ...

yllona

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

975 1 3

Почти религиозно 🇧🇬

Преди време боговете бяха като хората. Но правеха много повече от тях. Ставаха рано сутрин, палеха печките, готвеха закуската редом с готвачите, оправяха леглата барабар с камериерките, чистеха, ремонтираха, отпушваха комини, сключваха договори, водеха дела помежду си, спореха, воюваха даже... Ех.
С ...

exuded

Проза » Другие

683 1 3

18+ "МЕТА"-разказ от първо лице 🇧🇬

“....смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.
Не зная как се в тоя лес вглъбих,
от сън тъй в пълно бил съм упоен, ...

Весеслин

Проза » Рассказы

1.4K

Усмивката 2 🇧🇬

Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и до ...

Жабокът

Проза

958 2

Любов 🇧🇬

Дръпнах за последен път от цигарата и метнах угарката в кошчето.
Все още сутрините бяха доста мразовити, макар че пролетта вече правеше солидни опити да се настайно трайно дори и в прогнозите.
Едва когато влязох в таксито, видях че на задната седалка стои човек. Бе възрастен и дребен, с оредяла бяла ...

MitkoPopov

Проза » Рассказы

976 4 6

Атаката на змея / Shadow boxing/ 🇧🇬

/Всякакви случайни съвпадения са напълно нарочни/
Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, др ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Сказки и произведения для детей, Юмористическая

827 4 8

Небостъргачът - 48 🇧🇬

Когато вдъхна свободен въздух, Джиро се опомни. Онези двамата може би все пак бяха по петите му и щяха рано или късно да го настигнат. Той ясно осъзнаваше, че които и да бяха, бяха професионално отлично подготвени и знаеха добре какво правят. И все пак в състояние на асиметрична война можеше да накл ...

Мастъра

Проза » Другие

1.3K

Вярвам!!! 🇧🇬

Днес е петък, а вчера беше четвъртък, а оня ден сряда. Годината има 365 дни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Човек, за да се движи, да говори, да мисли, да прави, каквото и да е, трябва да има мозък.
Да, всичко това го знаех до снощи.
Повикаха ме на разположение и видях стар мой познат ...

Жабокът

Проза

631 3 14

Цената на успеха 🇧🇬

Беше толкова мъничка.
Дребното й съсухрено телце изглеждаше леко, като перце, което всеки момент вятърът ще отнесе някъде, а бялата нощница, която й бяха намерили сестрите, й придаваше още по-измъчен, направо призрачен вид.
Най-забележителното нещо в нея обаче, бяха очите й. Тъмни и пронизващи, изця ...

MitkoPopov

Проза » Рассказы

1.7K 4 9

Рассказы и проза современных авторов

Една подранила пролет...3 🇧🇬

За родину, за Сталина 🇧🇬

Шарении 🇧🇬

Небостъргачът - 53 🇧🇬

Разковничето 🇧🇬

Петра 🇧🇬

18+ Една подранила пролет...2 🇧🇬

Двойките 🇧🇬

Божие спасение 🇧🇬

Небостъргачът - 52 🇧🇬

Прошка 🇧🇬

Аз успях! 🇧🇬

Една подранила пролет...1 🇧🇬

Последният богомил 🇧🇬

Зърнато и клъвнато 🇧🇬

Към безкрайното синьо на морето (част 1) 🇧🇬

Небостъргачът - 51 🇧🇬

Сънища 🇧🇬

Небостъргачът - 50 🇧🇬

18+ Вечер в бар "Изгубеното Куче" 🇧🇬

Един добър ден 🇧🇬

Любов- част 6 🇧🇬

Дядо Ицо гледа от Бакаджика -шестнадесета част 🇧🇬

Небостъргачът - 49 🇧🇬

Колко гъвкава е 🇧🇬

На кея 🇧🇬

Разединяващите кюфтета 🇧🇬

По Задушница в Тулузка 🇧🇬

Кутията 🇧🇬

18+ За нещата от живота 🇧🇬

14.02 🇧🇬

Когато се сгуша в теб 🇧🇬

Почти религиозно 🇧🇬

18+ "МЕТА"-разказ от първо лице 🇧🇬

Усмивката 2 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Атаката на змея / Shadow boxing/ 🇧🇬

Небостъргачът - 48 🇧🇬

Вярвам!!! 🇧🇬

Цената на успеха 🇧🇬

Очередь