Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Щурм на края на света-част 18 🇧🇬

Вилемира
–Не отива на една дама да стои сама край огъня, не мислиш ли?
Големите тъмносиви очи се вдигнаха към мен и в тях като че се разгоряха още по-ярки пламъци от тези, край които седеше тя. Толкова много изящество, събрано в едно човешко същество. Не вярвах, че е възможно онези ужасни експеримен ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2021-01-28T22:06:30+02:00 800

Когато човек губи не знае какво печели 🇧🇬

Някога в едно китно българско селце живеел беден и отруден старец. Той носел името на Свети Петър. Всички го наричали дядо Петър. Той бил скромен и работлив. Човекът имал младо и красиво магаре с дълги, клепнали уши. Казвало се Ушко. Въпреки своята красота то имало лют характер. Било сприхаво и не и ...

Eipril

Проза » Сказки и произведения для детей

2021-01-28T22:05:54+02:00 2.1K 1

Децата на Зегандария (Глава 8: Жертвата) 🇧🇬

ЖЕРТВАТА
Всяка жертва е безсмислена, освен ако не е направена за някаква по-висша цел.
Неизвестен автор
Церемонията трябваше да започне. Цялата огромна тълпа от тарашдукианци беше в трепетно очакване. Бяха дошли хора от най-различни краища на планетата. Всеки в очакване на види чудото. Издигането на ...

Мастъра

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2021-01-28T22:04:52+02:00 419 1

Доброделецът Мъри 🇧🇬

Беше краят на януари. Сняг, студ , самота и вятър по заспалите полета.
Един ден старото куче Мъри се събуди и реши да прави само добри дела. Баба Тонка си беше оставила чашата мляко на стълбите да изстива. Тя хранеше котките на двора с последната суха храна и ругаеше дядо Ване, че е излязъл отново н ...

svobodey

Проза » Рассказы

2021-01-28T16:10:10+02:00 1.9K 2 3

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 2.3 🇧🇬

Лицето на оперативния потрепна само за миг и пак възвърна каменното си изражение. Не съм много запозната, но това ми миришеше на административно наказание и не звучеше никак добре. Глухарьов погледна мрачно оперативния, а после се обърна към прекия му началник:
- Не съм сигурен какво да го правя и а ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2021-01-28T08:26:53+02:00 1K 2 2

Первая, Белая и Всея (Глава 24)

Глава 24. Письмо Вани Солнцева.
*Пока я блуждал коридорами разных партий Учитель, тут Рыжик какой-то сунул мне конверт, - обратился к Учителю Чечеря, - чувствовалось, что Рыжик этот волнуется из-за собственного преображения, говорит: «передай кому-нибудь из дальнозорких». Видно для вас написано, даж ...

Бетон

Проза » Повести и романы

2021-01-28T08:03:27+02:00 1.4K

Рецепта за сладолед 🇧🇬

Откакто детската градина ту работи, ту не работи, Мимето съвсем си развали режима и официално неведнъж направи заявления у дома, че до края на живота си повече никога няма да спи през деня.
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се приб ...

palenka

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

2021-01-28T07:34:36+02:00 1.5K 5 27

Съвременна притча 🇧🇬

Зима е, снежинки играят своя танц навън покривайки всичко с бяла пелина...
Топлина струи от климатика бръмчащ приспивателно..
Изведнъж настъпи тишина... Спря токът, уредите ми командвани чрез 5 J мрежата застинаха, телевизор и радио са безмълвни, Интернетът спря... Ужас.. А как ще заредя електроавто ...

PetarStoyanov

Проза » Другие

2021-01-27T20:33:41+02:00 617 2 6

Щурм на края на света-част 17 🇧🇬

Бориен
Какво прави хората войници? Някои влизат в армията, защото не им е останало нищо, което да придава смисъл на живота им. Търсят отмъщение, опитват се да заглушат гласовете на самообвиненията, да притъпят болката. Те са толкова силни, колкото силни са ръководещите ги деструктивни емоции. Нилара ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2021-01-27T16:51:11+02:00 861

Умората от тишината, която предизвиках 🇧🇬

Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-01-27T10:56:31+02:00 1.5K 2 2

Християнски герои - Уилям Камерън Таунсенд 🇧🇬

Уилям Камерън Таунсенд (1896 - 1982 г.) е американски християнски мисионер-лингвист, чиято дейност оказва въздействие върху мисионерското дело по целия свят. През своята шестдесетгодишна служба в Латинска Америка и на други места по света Таунсенд основава и утвърждава Wycliffe Global Alliance (Глоб ...

smelo_sarce

Проза » Другие

2021-01-27T09:34:46+02:00 595 1 1

Жълто 🇧🇬

Жълтият цвят, цветът на щастието.
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като он ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-01-27T09:32:55+02:00 1.2K 2 1

Едно кораво маце, един сняг, една снегориначка 🇧🇬

Или какво се върти в главата на един култулолог с драскачески наклонности, докато рине сняг... кат’ тако’а…
Снегът е хубаво нещо. Когато го гледаш през прозореца, пиеш кафе/какао/уиски (или с каквато там течност се наливаш) и гледаш безметежно как навън става все по-бяло и чистичко, а снежинките се ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-01-27T09:24:51+02:00 641 6

Щурм на края на света-част 16 🇧🇬

Нилара
-Полковник Ферум, какви са заповедите ви?
Не мисля, че бих могла да крещя по-силно. Канонадата, която заглушаваше гласовете ни не спираше дори за миг. Обстрелваха ни по земя и от въздуха, а местността, в която се намирахме представляваше широко и равно поле. А казваха, че на запад щяло да е с ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2021-01-26T16:14:07+02:00 817

Снежният човек, Тройкаджията и Малчуганът 🇧🇬

Снежният човек, Тройкаджията и Малчуганът
Чакам гости. Две семейства. Всяко с по две деца. Няма как! Заради малките трябва
да спретна по-така елха. Нали щото да съберем подаръците. Пък то аз от къмто
такивата Коледни красотии се оказва, съм почти на нула. Купувам всичко на ново.
Елхата едно на ум! А ...

rygit

Проза » Рассказы

2021-01-26T14:11:28+02:00 1.8K 2 6

Сламки за живот 🇧🇬

Сламки за живот
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, приби ...

Сторичко.бг

Проза » Рассказы

2021-01-26T10:55:34+02:00 1.4K 2 6

Наръчник за разбиране на автори 🇧🇬

Авторът, пишещ история, съкратено АПИ (да не се бърка с името на една агенция по пътищата!) е изключително странен животински вид, така че ако си имате вземане-даване с такова същество (дори и в писмена форма!) е хубаво да имате едно и две на ум.
Като начало АПИ са способни да пишат по всяко време, ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

2021-01-26T10:52:02+02:00 632 3 10

Вкамененото кралство 🇧🇬

Легенда разказва, че в едно далечно кралство живял жесток и безмилостен крал, лошата му слава се носела надлъж и нашир. За жестокоста му дочула една фея и решила да се увери в хорските думи.
През една бурна, дъждовна нощ в кралството пристигнала дрипава старица, която помолила за подслон, но краля б ...

Galita29

Проза » Сказки и произведения для детей

2021-01-26T10:45:19+02:00 750 3 1

Примирение 🇧🇬

Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...

Vay

Проза » Рассказы, Другие

2021-01-26T09:04:40+02:00 924 2 1

Burger mélancolique 🇧🇬

Дребни прашинки се носят грациозно във въздуха, блещукащи на светлината от запалената ароматна свещ. В тъмната стая ухае на завехнали рози от онзи голям букет върху масичката за кафе. Изсъхнало розово листенце се откъсва плахо и полита надолу към прашния под, донасяйки далечни спомени и меланхолия. ...

yllona

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-01-26T08:57:48+02:00 807 1 3

*** 🇧🇬

От ръцете могат да ти вземат всичко, но от сърцето само това, което ти би дал.

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2021-01-26T08:53:44+02:00 529 1 3

Едно писмо 🇧🇬

Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...

Plevel

Проза » Письма

2021-01-25T22:59:51+02:00 1.2K 14 25

Последното цвете 🇧🇬

Ръката, загребала шепа пръст от сухата почва я пробуди. Вдигна лице нагоре и погледна съществото, което се извисяваше над нея.
Човек...
Бе срещала и други човеци в миналото, но този беше... различен. Две лишени от ирис очи я наблюдаваха безизразно.
- Кой си ти? - попита го с беззвучен шепот тя.
В съ ...

Wings

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2021-01-25T20:20:30+02:00 1.1K 2 5

Подметнато 🇧🇬

Най-стабилната валута – 30 сребърника…
хххх
Познат от полицията се хвали с голяма работна заплата. Уточнявам:
- Едното е вярно – заплата. Ама чак пък работна…
хххх ...

генек

Проза » Юмористическая

2021-01-25T11:38:44+02:00 416 5 11

Мечтаното филтрирано бъдеще 🇧🇬

Приготви се за излизане. Почуди се кой скафандър да облече. И трите бяха новички – как иначе, нали ги произвеждаха за еднократна употреба, но детайлите ги правеха неповторими. Все пак се спря на черния – нали отиваше на делова среща…
Тръкна с ръка по брадичката си. Абе… Ама нямаше нужда – шлемът беш ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2021-01-25T11:34:32+02:00 458 5 11

Розмарин, цигарен дим и тишина 🇧🇬

Часовникът спря. Изведнъж. Времето прекъсна своята безкрайна нишка, а въздуха застина в една статична позиция. Той пристъпи плахо към регистратурата и се почеса стеснително по тила, докато чакаше някой да дойде.
Петък вечер в шумния град. Имах среща с колежка от университета, с която обичахме да ход ...

yllona

Проза » Рассказы

2021-01-25T07:23:16+02:00 815 1

Генерал 🇧🇬

Беше ранен декемврийски следобед. Слънцето грееше и след няколкодневното застудяване, и снощният дъжд, времето можеше да се определи, като истинско циганско лято. Младши сержант Щерев седеше на скамейката зад ротата, припичаше се като дърт смок на есенното слънце, и пушеше цигара. Оставаха му точно ...

Горо

Проза » Рассказы

2021-01-24T19:14:08+02:00 1.2K

Помооооощ! 🇧🇬

Лято. Жега. По обяд – глад. Ами сега?! Дали да не хапна на "Чифлика"?! Доводите да избера тая кръчма са: 1. Вкусна храна, 2. Бързо обслужване и не на последно място, паркинга пред кръчмата е сенчест (автомобила е черен и за половин час на слънце докато трае обяда , така ще се нагрее, че по добре да ...

Миг31

Проза » Рассказы

2021-01-24T18:40:24+02:00 498 2 8

Животът на семейство Ригадуга 🇧🇬

Ригадугите са нещо средно между бозайник и птица. Кожата им е космата като на бобър или видра, но иначе изцяло приличат на патица. И като дивите патици са пъстри. Женските в жълтооранжеви нюанси, а мъжките в изумруденосинята гама. Изобщо са атрактивен пример за животинско присъствие. А пък малките р ...

Eleya

Проза » Сказки и произведения для детей

2021-01-24T18:23:14+02:00 807 3

Наследство 🇧🇬

Селото ни не беше голямо, имаше-нямаше 300 жители. Беше сгушено на върха на един хълм и приличаше на наклонен калпак. Опасваше го малка река, която като тънка змия се увиваше около него. Лятото слънчевите лъчи го напичаха безпощадно и наставаше такава горещина, че напомняше на гореща ковачница. Река ...

РосиДимова

Проза

2021-01-24T18:22:00+02:00 612 2 9

Цуни Кака 🇧🇬

Казвам се Живко, но вече ми викат Цуни Кака. Ударението на "у". Между петдесе и шейсе години съм. Скромен човек съм, нищо ми няма. Работя, никъде не излизам, лягам си рано. Редя пасианси. Не съм конфликтна личност. Ерген съм. Тих и почтен. Учтив и възпитан. Но нещо не е наред с общуването ми. Предим ...

Матилда

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-01-23T19:33:29+02:00 1.6K 5 52

Животът на семейство Ригадуга 🇧🇬

Някъде далеч на Юг, там където нормалната земя се засичала с Розовата пясъчна пустиня от едната страна, а от другата граничела с Кораловия океан, живеело семейство Ригадуга.
Чудна фамилия било това, тъй като се състояла от Мамаригадуга, Татиригадуга и трите им деца - малките ригадугчета, двете двуяй ...

Eleya

Проза » Сказки и произведения для детей

2021-01-23T16:48:24+02:00 659

Пандемичен синдром 🇧🇬

НАП-аст неочаквано ме нападна!
Защо съм продавал плетени маски:
вирусите или ваксините са гадни!?
Нямам за продан съмнителни ласки!

Ranrozar

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2021-01-23T16:46:16+02:00 543 2 7

Децата на Зегандария (Глава 7:Детективът) 🇧🇬

ДЕТЕКТИВЪТ
След като излезе от срещата си с доктора, първата работа на детектив Бос беше да набере екип за специална операция от най-висок ранг. Кредитите бяха преведени, така че той можеше да харчи на воля, но той не беше глупак. Първо трябваше да се ориентира малко в обстановката и да види кои от ...

Мастъра

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2021-01-23T16:45:04+02:00 480

Децата на Зегандария (Глава 6: Кибернетичен ум) 🇧🇬

КИБЕРНЕТИЧЕН УМ
Дълбоко в себе си някои усещат променящата се нова реалност. Това не е просто илюзия. Мнозина не можеха да се впишат в нея и загиваха, но имаше методика, която беше известна под названието “кибернетичен ум”. Посредством влияние върху някои детайли можеха да се променят вероятностните ...

Мастъра

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2021-01-22T20:01:35+02:00 517

CO-вид – 58. Концертът – 2 🇧🇬

– Тя не е робиня – повтори Алибей, като забеляза погледите, които Хайредин хвърляше към мургавата, къдрокоса д-р Райт, потънала в оживен разговор с готвача Юсеин.
Четиримата се бяха разположили в Бионик бара на 15-та палуба и пиратът с интерес наблюдаваше футуристичната обстановка наоколо. В бара им ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фэнтези, Другие

2021-01-22T17:14:07+02:00 828 2

В затвора на 21-ви век 🇧🇬

В пандемичната самота ме атакуват адски еретични мисли. Дали сме свободни хора във века на технологиите, отворения свят и демократични общества, дали наистина преди векове поробените ни предци са се чувствали роби? Защо? Нима не са могли да пеят, да играят хора по мегданите, да се влюбват и да обича ...

Бистра

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

2021-01-22T14:04:50+02:00 1K 3

За македонските работи 🇧🇬

Хората в Северна Македония интуитивно чувстват, че нещо с тяхната държава, народ и език не е наред. Това ги кара да са винаги нащрек, да чувстват заплаха отвсякъде, да виждат в околните недоброжелатели, даже врагове, които искат да ги унищожат и да им отнемат най-светите човешки ценности. Това ги пр ...

persian

Проза » Другие

2021-01-22T13:58:04+02:00 585 1 2

Защо четат авторите? 🇧🇬

Да можеш да пишеш е като да имаш собствен лунапарк. Само да щракнеш с пръсти и могат да инсталират и катерушка, и въртележка, или басейн с делфини в него. Всичко се случва мълниеносно, и вярвайте ми, пишещите много се забавляваме в този парк.
Там винаги е весело и интересно и абсолютно по всяко врем ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рассказы, Другие

2021-01-22T11:23:25+02:00 724 1 28

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 2.2 🇧🇬

Иван Иванич ме осветли по много въпроси, докато ме превързваше. Първо от Патрула баламосали нашите, че тези дни ще спя у Олга, любовницата на шефа. С нея бяхме нещо като приятелки, така че това не беше странно. Един проблем по-малко. Поне нямаше да има писъци и крясъци вкъщи. Бих спала в кабинета си ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2021-01-22T11:18:04+02:00 1.1K 1 2