Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Печени круши със синьо сирене 🇧🇬

Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...

di_t

Проза » Рассказы

4.1K 12 61

Последната сълза на феникса 3 🇧🇬

3.
В следващите дни Катя не оставаше повече от нужното при него. Идваше сутрин и вечер за по десетина минути, колкото да му остави храна и да му смени завивките. Не му правеше повече масажи – остави мазилото на масичката и му каза да се масажира сам. Той не й отвърна нищо. Не смяташе да й се обясняв ...

AIjo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.1K 2

Затягане - аман от слободии! 🇧🇬

Ама не може така, дами и господа! Не може! Ние пишем заповеди, плашим, аргументираме се с черни чували и трупове, а никой не се стряска…
Затова – предлагам да се вземат още по-строги мерки за излизане от заразата.
Примерно:
Да се забранят разговорите по телефон или домофон без маска. Опасни са, зара ...

генек

Проза » Юмористическая

1.3K 2 15

Пет думи 🇧🇬

Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

887 2 2

Белият щъркел 🇧🇬

Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...

yllona

Проза » Рассказы

1.3K 2 6

Имигрантски хроники - 2 🇧🇬

…
Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...

ЖивкоДимитров

Проза » Рассказы, Повести и романы

1.5K 1 7

Пеперудите, пътя и писмата... 🇧🇬

Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперуда ...

MayaKoleva

Проза » Рассказы

1K 1

Приказка от бъдещето 🇧🇬

Щяло да се случи тогава когато хората ще спрат да отброяват времето. Да им омръзне това броене.Но и ще разберат,че годините,месеците,дори дните и часовете са измислица.На Земята вече имало прекалено много човешки създания. Селата и градовете изчезнали,тъй като всички населени места се сляли в едно И ...

ZAGORA

Проза » Сказки и произведения для детей

2.3K 1

Човешки съдби 4 🇧🇬

И мосю Хари пристигна.
Запознахме се един петък , до като работех в градината на кирия Рула....
Демек, Харалампи, който преди години емигрирал в Америка , после европейската носталгия го установила във Франция..
Мдаа, обикновен Харалампи, но вече с европейско-американско име Хари.
Държащ се надменно ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.2K 4

Небостъргачът - 14 🇧🇬

Погребението на Яшимара беше нещо изумително. Церемониално отвсякъде. Пищно, но не претенциозно. Тъй като позицията на Яшимара беше изключително висока, а приносът му към организацията - огромен, беше избегната процедурата по кремация и беше решено той да бъде погребан церемониално, а впоследствие щ ...

Мастъра

Проза » Другие

1.5K

Тъжният край на една поетеса 🇧🇬

Тъжният край на една поетеса
... и тя тръгна... Тъгата отново я беше повела за ръка... Не беше писала от цяла вечност. Гърдите й бяха изпълнени с празнота. Толкова много бели листи и толкова много тишина!
Дългите алеи от чемшир, между които вървеше се люлееха тихичко. Сякаш и те, сякаш и целия свят ...

contessa

Проза » Другие

2K 4 18

Женски съдби - пета част 🇧🇬

Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

1.5K 7 25

Арасмас 🇧🇬

Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...

Mendofila

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.3K 4

Последната сълза на феникса 2 🇧🇬

2.
Когато се събуди, беше тъмно и хладно. Направи опит да каже нещо, но рязка болка в главата го отказа. Хиляда мъже стискаха хиляда камшика и шибаха мозъка му. Направи опит да помръдне, но същото се случи. Можеше да се движи, вероятно можеше и да говори, но първо трябваше да преодолее болката.
Един ...

AIjo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.1K

Отново неправилни помисли 🇧🇬

Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Д ...

генек

Проза » Другие

678 3 15

Орехи 🇧🇬

Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации "с идеална цел". То обаче е тук и ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

1.1K 3 5

Една нощ, в която забравих всичко! 🇧🇬

Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...

M1234567891

Проза » Рассказы

1.7K 4 14

Щуравички 🇧🇬

Прокурорът Пешо е приет единодушно като почетен член на адвокатската гилдия…
хххх
Треньорът на националния отбор по футбол реши проблемите си в защита – там, както и на вратата, ще сложи прокурори. Най-старателни професионалисти в тая работа…
хххх
Пресмятахме, пресмятахме, пресмятахме с бай Иван и р ...

генек

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

906 1 1

Скучен народ 🇧🇬

Ооооф… Ама че дъжд… Извинете, извинете… Отстъпете, трябва да вляза по на сухо. Народът не може да рискува да простина… И Пешо да мине – без охраната не може… Колата нещо се развали. Ей оная… Да, луксозната… Имате късмет, ще изчакам при вас дежурния автомобил. Да разправяте на децата си какво щастие ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

827 2 4

Сепване 🇧🇬

Преди 7 години в този сайт ми бе предложено от колега по перо да направя опит да подобря известния стих на Вапцаров "Вяра" и по-специално тази част от него:
"За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето, ...

vega666

Проза

802 8 7

Анамнеза (1-5) 🇧🇬

Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...

Адриана.Василева

Проза » Повести и романы

1.3K 1

18+ Арасмас 🇧🇬

Първа глава
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...

Mendofila

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.3K 2 3

Последната сълза на феникса 1 🇧🇬

1.
Имаше странна линия в асфалта, която криволичеше ту вляво, ту вдясно и отвличаше вниманието от скучната, праволинейна маркировка. Намираше се в аварийната лента, но единствено в посока от София към Пловдив, затова винаги, когато се прибираше, Джони сядаше отдясно да я наблюдава. И през цялото вре ...

AIjo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

998

Дъвка 🇧🇬

Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристалното узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Ощ ...

exuded

Проза » Рассказы

1.2K 1 10

CO-вид 75. В Омагьосаната планина 🇧🇬

Линк към трета част на Книгата „Приказки от Омагьосаната планина“:
https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazki-ot-omagyosanata-planina-zlata-hubavica
Богът на мълниите, на кон или в колесница, поваля дървото с мълния или с чук, изгаря го или пък разтрошава камъка. След победата освобождава водата и зав ...

МарияДимитроваБел

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Другие

1.7K

Човешки съдби 3 🇧🇬

Една привечер тя се обади по мобилния
- Петро в къщи ли си,.. искам да те видя незабавно,.. идвам веднага - с разтревожен глас изплака тя...
Какво ли е станало, недоумявах,...гласът й да звучеше така странно..
Колата й спря пред къщи..
Очите й бяха зачервени от плач, вървеше като в несвяс.. ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.1K 5

Дъжд, котка и мъж 🇧🇬

Тя трепереше мокра. Сгушена в пазвата му. Дъждът монотонно валеше.
Бързаше да се прибере вкъщи. Отново бе минал един сив ден изпълнен със самота.
Намери я зъзнеща и гладна в един безистен. Реши да я вземе. Беше като него отритната от всички в студения град.
Влезе в апартамента и я сложи на дивана. Т ...

Жабокът

Проза

784 4 5

18+ Магарето в долапа 🇧🇬

Срещам бивша колежка – начална учителка. Не бяхме близки – нямаше как, не си падам по плетене и клюки, но се зарадвах да я видя.
Изглежда и тя, защото почна да ми се оплаква – чудела се какво да прави, скучаела…
- Че тъкмо му е времето – викам – да наваксваш пропуснатото. Що книги те чакат…
- А, да… ...

генек

Проза » Юмористическая

819 3 11

Ще те намеря 2 🇧🇬

Вървяха един до друг, а той постоянно се оглеждаше на всички посоки.
Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.
Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.
Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с ...

Жабокът

Проза

695 1 5

Облаче 🇧🇬

Седя на пейката пред един магазин и чакам Валка. Затворил съм очи и усещам как лъчите на ниското ноемврийско слънце галят нежно лицето ми. Какъв страхотен ден само! Чувствам се като истински котарак - един от онези рижави охранени мързеливци с дълги мустаци и загладен косъм, които живеят в блаженств ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

786

Човек 🇧🇬

Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката ...

Kamito_567

Проза » Рассказы

1.6K 3

Предчувствието - 3 част 🇧🇬

Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...

di_t

Проза » Рассказы

2.2K 4 16

Животът понякога компенсира! 🇧🇬

Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...

M1234567891

Проза » Рассказы

2.4K 11 41

Сам 🇧🇬

Видя го на спирката. Висок, слаб и леко хърбав. Беше превит на две от студ. Обличаше се спортно, с износени дрехи, които не топлеха. Ръцете му трепереха и допушваше старателно поредната цигара. Беше мълчалив. Личеше си, че не е в настроение. Тя не го попита нищо. Наблюдаваше и чакаше.
- Тази сутрин ...

troia

Проза » Рассказы

1.4K 2 28

Златооката 🇧🇬

Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от тех ...

Otakuzak

Проза » Рассказы

1.5K 1 12

Софийски роман – Глава 31 🇧🇬

Въздухът, който нахлуваше през отворения прозорец на колата, носеше аромата на лавандула. Аромата на Прованс. От двете страни на пътя се редуваха жълтото море на кантариона и люляковия океан на лавандулата. Високите тополи, от двете страни на пътя, стояха като наполеонови гвардейци на пост. Сен Реми ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.7K 1 3

Неделя следобед 🇧🇬

Тя не обичаше неделята. Този ден винаги й носеше усещане за нещо меланхолично, тъжно и недоизказано, като угасващи чувства, които двама души са забравили редовно да подклаждат в камината на своята заедност. Особено трудно й беше в безкрайно дългите неделни следобеди. Тогава се опитваше най-силно да ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

797 2 1

Хайде, време е, Любов 🇧🇬

Казват медитацията е съзнателен сън, а сънят несъзнателна медитация. За мен сънят е нова възможност преодоляваща земните невъзможности. Обичам момента, в който ангелите вземат уморените ми дневни криле и вместо тях яхвам бялото облаче - превозното средство из вечните светли полета. Обичам момента на ...

Миг31

Проза

774 6

Небостъргачът - 13 🇧🇬

Гао Минг не знаеше за бруталното отрязване на мъжествеността на Яшимара. На пръв поглед това нямаше значение. Но Гао Минг не беше израснал за един-два дни, а беше оцелял много, много дълго време. Познаваше как действаха триадите, познаваше и действията на Якудза. Това беше нещо, което не беше типичн ...

Мастъра

Проза » Другие

1.4K

Скъпият Мелвил 🇧🇬

Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...

Kamito_567

Проза » Рассказы

2.2K 1 2

Рассказы и проза современных авторов

Печени круши със синьо сирене 🇧🇬

Последната сълза на феникса 3 🇧🇬

Затягане - аман от слободии! 🇧🇬

Пет думи 🇧🇬

Белият щъркел 🇧🇬

Имигрантски хроники - 2 🇧🇬

Пеперудите, пътя и писмата... 🇧🇬

Приказка от бъдещето 🇧🇬

Човешки съдби 4 🇧🇬

Небостъргачът - 14 🇧🇬

Тъжният край на една поетеса 🇧🇬

Женски съдби - пета част 🇧🇬

Арасмас 🇧🇬

Последната сълза на феникса 2 🇧🇬

Отново неправилни помисли 🇧🇬

Орехи 🇧🇬

Една нощ, в която забравих всичко! 🇧🇬

Щуравички 🇧🇬

Скучен народ 🇧🇬

Сепване 🇧🇬

Анамнеза (1-5) 🇧🇬

18+ Арасмас 🇧🇬

Последната сълза на феникса 1 🇧🇬

Дъвка 🇧🇬

CO-вид 75. В Омагьосаната планина 🇧🇬

Човешки съдби 3 🇧🇬

Дъжд, котка и мъж 🇧🇬

18+ Магарето в долапа 🇧🇬

Ще те намеря 2 🇧🇬

Облаче 🇧🇬

Човек 🇧🇬

Предчувствието - 3 част 🇧🇬

Животът понякога компенсира! 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Златооката 🇧🇬

Софийски роман – Глава 31 🇧🇬

Неделя следобед 🇧🇬

Хайде, време е, Любов 🇧🇬

Небостъргачът - 13 🇧🇬

Скъпият Мелвил 🇧🇬

Очередь