Проза

41,8 результатов

Моментно състояние 🇧🇬

Искам да бягам, да бягам до откат. Да не мога да си поема въздух, дробовете ми да горят, гърлото ми да е в пламъци, гръдният ми кош да боли да пулсира, сърцето ми да заплашва да го пробие. Да съм замаяна , да не мога да се задържа на крака, само така ще знам, жива съм! Жива и боля, кървя, чувствам. ...
633

Бягство 🇧🇬

Срещнах я случайно! Дойде на интервю за работа. Сега..., като се замисля, май нищо не е случайно в този живот! Тя ме намери в точния момент, за да ме научи, че живота има и друго лице - лице което до тогава не познавах!
Беше средна на ръст, слаба и мълчалива. Търсех готвач за ресторанта, който държа ...
647 3 11

Щурм на края на света-част 24 🇧🇬

Елмир
"Хей, спяща красавице! Ставай, нуждая се от теб!"
Предполагам, не беше най-добрият начин за събуждане на млада дама, намираща се в деликатно положение, но в момента нямах друг избор. Налагаше се да бъда тих, направо безшумен ако исках начинанието ми да завърши успешно.
Арлена се размърда в лег ...
825

Близки хора 🇧🇬

Тя не усещаше, че говори много, но това му харесваше.
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, напомня ми на момента, когат ...
1.2K 1

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 4 🇧🇬

Надежда Семьоновна безмълвно се настани на стола пред бюрото ми и ме изчака да седна срещу нея. Прибрах камата и колана вътре в едно от чекмеджетата на бюрото. Не знаех защо е дошла при мен тази отчаяна майка, но определено в момента предпочитах да съм навсякъде другаде, само не и тук. Тя, впрочем, ...
1K 1

Анунаки- 1 ( Порталът ) - втора част 🇧🇬

ВТОРА СЦЕНА
( Генералния щаб на анунаките на Синята планета )
ЕН ЛУГАЛ: Откривам това извънредно събрание и давам думата на представителя на научните среди- Енлил!
ЕНЛИЛ: Драги съпланетяни, както предварително ви беше съобщено: Порталът се затваря и в най- добрия ред трябва да се евакуираме! Да отпъ ...
475 2

На края на улицата 🇧🇬

Внезапно тялото остаря и сега душата трябваше да го мъкне на гръб. Бая тежко беше. Косите му се влачеха по кишавата улица. От джоба му се подаваше малка бутилчица с алкохол. Душата спря и наля в апатичната уста няколко глътки. Костите на тялото изпукаха. Започна да вали сняг.
519 2

Баналната история на отличничката Яна 🇧🇬

Кръстиха я така, защото се роди през януари. Ако беше родена през май, щеше да е Мая, през Юли – Юлия, през март – Марта. Или, ако родителите й бяха надскочили локвичката на фантазията си, Юлиана, Мартина…
Но подобни чудеса в семейството й не се случваха. Априори там имаше вето върху фантазии и изми ...
680 5 10

Маунтин лъв 🇧🇬

Какво мислите, Илиян?
Снимка/видеоклип
Отбелязване на хора
Чувство/Дейност
Навремето, да не кажа - твърде навремето, с един верен приятел предприехме обиколка на Родопите с колела. В един произволен момент от без - джипиесния ни преход, криволиците на маршрута ни запокитиха към хижа Персенк. Обрулен ...
742

Мисли в чашата вино 🇧🇬

И най-важното. Жената трябва да бъде обичана, да се чувства обичана. Това трябва да й се показва. С отношение. С действия. С жестове. С думи. Всеки ден. Без съмнения.
И всичко това трябва да се прави всеотдайно, безрезервно и безразсъдно. В противен случай, какво по дяволите е любовта?
Денят, в койт ...
671 1

Анунаки- 1 ( Порталът ) - първа част 🇧🇬

Действащи лица:
ЕН ЛУГАЛ - губернатор на Синята планета
ЕНЛИЛ - учен
ИНА - съпруга на Ен Лугал
ЕН АСАЛЛУХИ - генерал ...
523 16

Ламарината и Пръстенът 🇧🇬

Бурята беше в разгара си. Корабът се люшкаше безпомощно сред разбеснелите се вълни и скърцаше тежко с всяка своя сглобка, подсказвайки, че неминуемият край не е далече. След поредния напор на урагана, яростните вълни подеха злощастния съд и с все сила го запратиха към острите скали на коралов риф, к ...
835 2 18

Афера IV глава 🇧🇬

Отново поредният ден на работното място. Когато знаеш, че наближава краят на работния ти ден определено започваш да се чувстваш малко по-добре. Нямаш търпение да дойдат онези часове, когато ще се прибереш у дома и ще имаш време само за себе си.
Крис обичаше да отделя време за себе си, през което мож ...
867

Улица Череша N 10 🇧🇬

Времето потъна ..
Представи си страхотното усещане да се потопиш в едно със времето, ръка в ръка с него бавно потъваш и потъваш, а край теб минават искрите от въртеливото потъващо усещане!
Усещаш как предмети, мисли, чувства полепват по теб, за да се спасят.
На колене!
Изповядах се тази нощ! ...
617 2 3

Честит Свети Зарезан 🇧🇬

Днес пак е оня празник: Свети Трифон ли беше, Валентин Зарезан ли беше, съвсем се обърках.
А едно време всичко беше просто, точно и ясно. Само Трифон Зарезан имахме. Какви купони ставаха в студентските! Едни влачат дамаджани с вино, други мръвки в буркани, рибици и и суджуци. Трети туршии. И като се ...
687 7 36

Свети Валентин ли? Част 2 🇧🇬

Помните ли тази история - https://otkrovenia.com/bg/proza/sveti-valentin-li? Навиха ме да напиша продължение, та ето го и него :)
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...
470 1 7

Какво е за мен снегът 🇧🇬

Едно село. Кирпичена къщичка. Печка на дърва. Голям двор с бели гугли. Плетено кошле и аз в него. Вълнена шапка и ръкавици. Баба, която носи сено на овцете. Бели агънца. Тишина.Обич. Вълшебство... и Баба!
519 2 4

Един и десет 🇧🇬

Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...
1.3K 2 6

Възползване 🇧🇬

За Анита Данева бяха настанали тежки времена. След като се дипломира, тя започна работа в агенция за недвижими имоти, но трудно свързваше двата края, защото доходите бяха несигурни. Подписваше се, че получава заплата, но в джоба й влизаше само процент от платените комисионни. На всичкото отгоре стра ...
754 1

А някой кара колело 🇧🇬

Колелирам си аз из нейдешно шосе, провирам се измежду крапътни събития и факти и изненадейно ме задминава камион тип тир, натоварен с едикаквоси. Профучава толкова бързо и близо, че благодаря на водача за вниманието. Възхитен съм от уменията му зад волана, признателен съм за адреналиновия шуртеж във ...
794 1 5

Книгите. Какво по-красиво от тях? 🇧🇬

Какво по-красиво от тях? Знам, че има много неща във вселената, които да обичаш, но… книгата? Не съдържа ли тя всичко в себе си? Тяло, така ранимо, и все пак съдържащо всичко.
Защо, като имаме интернет?
По-малко умиращи дървета. Повече мисъл. Иска ми се да има повече книги и по-малко смърт. Но дърво ...
625 1 4

Другата 🇧🇬

Колоната бавно се точеше по калния път. Катафалката подскачаше по камъните. Зад нея приведена вървеше съпругата, подкрепяна от двете си деца. Синът нежно прегръщаше майка си, сякаш да я предпази отстраданието. Пред очите му се нижеха картини от съвместния им живот. Хубаво семейство бяха - ето баща м ...
810 1 6

Децата на Зегандария (Глава 10: Ембориан Зонтул) 🇧🇬

ГЛАВА ДЕСЕТА: ЕМБОРИАН ЗОНТУЛ
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Поч ...
497 2

Кафени отражения 🇧🇬

Противната аларма отново иззвънява. 7:00. Всеки ден е един и същ. Потъркваш очи и отиваш в кухнята. Грабваш джезвето. Слагаш лъжичка кафе. Тъмна отвара. Горчив вкус. Там плуват фигури. Отражения. Тъмни сенки. Кръгове. Плътни очертания на безплътността. Очите ти са на повърхността на бялата мраморна ...
1.1K 2 6

Тя ме заведе да чувствам 🇧🇬

Тя ме заведе под купола. Небесният купол над нас.
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...
811 1 2

Любов по време на пандемия 🇧🇬

Ти не я обичаше.. просто не искаше да е сама. Страх те беше да я оставиш, горката, толкова е слаба, лабилна, нелепа дори. Ти не я обичаше.. просто от жал беше с нея, от милосърдие. Мислиш си – още малко време ще й дам, тя ще бъде добре, само малко време да мине..
Ти не го обичаше.. просто не искаше ...
1.3K 2

Светлосенки 🇧🇬

Карамелените залези ме омагьосват. Обожавам златистите им нюанси, отблясъците им... След тях се появява Мракът. Онзи потаен магьосник, който оставя кадифените си отпечатъци. Долавям стоновете му в мелодията на ветровете. Тук, в Бургаския залив, тя се чува. Особено през летните нощи. Онези, в които о ...
945 2 7

Детски силуети 🇧🇬

Все по-ниско приведени,
с мигли, впрени в таблета,
плъзгат пръстчета хвърковати.
И очертават се силуетите
на деца, очилато-гърбати.
1.1K 3 2

Ей така 🇧🇬

Всяко чудо за три дни, у нас по три чудеса на ден. И напредваща обществена склероза…
хххх
Модерните жени разбират кой е кавалер сутрин – при разплащането…
хххх
Правописни бележки. Правилно е кОрниз, макар някои да го пишат с У. Курниз е женска мечта… ...
670 4 15

Щурм на края на света-част 23 🇧🇬

Амир
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш пове ...
777

Натрапчивост 🇧🇬

Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...
832 1 1

Афера III глава 🇧🇬

III
След като следобеда Крис пристигна на работа, сподели на Ани за плановете си. Беше силно въодушевена и желаеше да разкаже за мечтите и надеждите си на своята приятелка. Този път тя не се изкачи както обикновено бавно по стълбите, а бе леко затичала се и с грейнала на лице усмивка:
- Ани, искам д ...
803

Обрат- четвърта част 🇧🇬

Почти бях готова. Преоблякох се в дънки, маратонки и нахлузих спортна шапка. Взех в чантата прахчетата от калифорнийския мак. Можеше да помогнат на някого против безсъние.
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...
744 1 14

Без комплекси 🇧🇬

/познато, редактирано и обогатено/
На Надя и други тревожни души и тела
Ами пълничка съм си. И? Имах една комшийка – кльощавааа… Нощем от апартамента им се чува ксилофон – значи мъжът й я уважава. То си му и личеше – якето му отпред все на дупки, нали я прегръща за довиждане.
Така е. Мъжете не са ку ...
860 5 15

Децата на Зегандария (Глава 9: Архистратът) 🇧🇬

Ако имаше някакво подобие на рай на планетата Зегандария, то това определено беше областта Синтрос – най-богатата на залежи на интероново гориво. Беше толкова красива и опияняваща. Именно затова беше станала жертва на алчни интереси. След като губернатор Елмбаум падна имаше реална нужда някой да пое ...
414

Приказки от Омаг. планина – 6. Духът Паласпур 🇧🇬

Усойната гора се е проснала по цялото протежение край пътя от Клисура на юг, към Далечно село. Започва с обширно пространство от иглолистни дървета, прорязано от дълбоки дерета със стръмни брегове, с мрачни долове и редки, сенчести полянки. Високи и силно разклонени са боровете и смърчовете, които р ...
1.3K 2