Действащи лица: Ариадна (Тя) – крехка и красива жена, Анатоли (Той) – як българин, с басов глас, Гардероб (гардероб, голям, двукрилен, говорящ).
Анатоли, влиза рязко в спалнята и отива до гардероба: „Чу-чук-чук!“
Гардероб (леко притеснен): „Здравейте, но няма да кажа: Влез! Хващате ме в неудобен мом ...
Седим си с Митето комшията на пейката, никому лошо не сторваме - освен на времето. Убиваме си го с наслада, че ей сега снахите ще ни пратят до детската кухня и отиде свободата. Нейде отдолу се задава Пеньо, дето работи в едно министерство. И хубаво работи – оправи си човекът положението. Пък и на ро ...
- Гледам редовно новините, но понякога ми се иска да науча какво наистина е станало...
- Преди имах активен живот – играех футбол, тенис, баскетбол, шах, участвах в автомобилни състезания...Но после ми се повреди компютърът...
- България е най-неутралната държава в света – тя не се меси дори във вът ...
Най-справедливото и жестоко наказание за глупака, е да започне да разбира и осъзнава...
07.04.2021 г.
Абе, някак си не ми излизат сметките -
в България уж зли езици - бол,
а не достигат за облизване подметките, ...
Почувства се като слънчоглед в мъгла.
Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.
Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.
Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.
Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в огле ...
Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 9.1
🇧🇬
На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните дет ...
Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...
Глава 4, част 2
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така съз ...
Здравейте, приятели, днес искам да Ви разкажа една кратка случка от моя живот и така, колко хубав и прекрасен е днешния ден. Слънцето огрява небесата с нежни и топли лъчи, цветята разцъфват придавайки на гледката нюанси от прелестни красоти и всичко това се случва мигновено за част от секундата. Про ...
Слънцето вече се беше вдигало по-нависоко, топлеше повече и си личеше, че нехайната пролет най-накрая се е завърнала. Тя изгони студа надалече, изчисти скрежа от дърветата и нашари градините с цвят.
Едни тънки мустачки се промушиха през процепа в оградата на двора. Малка любопитна муцунка подуши въз ...
Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото ня ...
или "Поредният обикновен ден на обикновения човек в условията на най-обикновена пандстресия"
Так-так-тик, напред-назад; сутрин всичко е аларма, за 15 минути макар! Докато с бързината на хамстер във въртележка маневрираш от стая в кухня, от кухня в баня, препъваш се в чехли в антрето, най-после жадно ...
Щабквартира на армията, столица на Воргенас-Сезара, около три месеца след падането на Либертия под воргенаска власт
Еленик
– Кажи ми, кой си ти?
– Ние сме отряд тета сто и осемнадесет, бе це. Група тактически дронове от ново поколение, създадени с цел проникване на вражеска територия и унищожаване н ...
Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...
3.
- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.
- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.
- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да ...
Глава 2
Засада
В стария замък Чамбра в Западна Каталия беше по-оживено от обичайно. Този стар замък, отдавна забравен от всички, сега служеше като база за операции. Криптографите работиха усърдно за разшифроването на информацията в документите, откраднати от Вастилия. Всяка информация им беше нужна, ...
Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела желаещи близост придаваше усещане за още по-задушевна обстановка. Алкохолът си казваше думата и хората ставаха все по жадни. Гърлата им изгаряха, но не за вода, не, те жадуваха страст. Жените мятаха съблазнителни погледи на този и онзи и се над ...
Глава 4, част 1
Не винаги мойрите решават...
Касиан спря пред огромната сграда и погледна нагоре, където върхът й се губеше в облаците. Въздъхна и се настрои психически за предстоящата среща. Премина през фоайето, качи се на асансьора и въведе специалния код на контролното табло. Там, където отиваше ...
- жените са мъжката слабост, децата са мъжката радост. Разслабиш се за пет минути и цял живот се радваш
- в компанията Норд-зюйд са съкратени 200 души и назначени двама китайци
- на градското празненство дойдоха Дядо Коледа, Снежанка, кметът и други приказни герои
- новогодишното обръщение на народа ...
По онова време на деня обикновено сядах край дворната маса. Понякога бе добре подредена, друг път не… Впрочем, с всеки изминал ден шансовете й да остане там завинаги се увеличаваха. Една от причините е, че се отличаваше от предишните /или другите/ маси. По нещо, което и останалите бяха забелязали. Т ...
Ако Господ беше работохолик, нямаше на седмия ден да си почива, а да развива частния си бизнес с онлайн семинари. И след като хубаво се потруди на седмия ден, да започне да се подготвя за осмия ден, когато заработва като раздава листовки в подлеза на метростанция Сердика. Щото ако не си свършил нещо ...
Ако има най-подходящ ден за инфаркти, това е понеделникът. Не го казвам аз, казва го статистиката. Моята скромна особа е само част от тази статистика. И как хитро го е измислила майката природа! Или по-скоро мащехата. През уикенда лежерно забравяш всички грижи и тревоги, унасяш се, оголваш се, а пос ...
/епизод 20/
Малко площадче. Избирателна секция в единия му край. Единият вече гласувал, другият се запътил натам.
- Здравей, наборе! Какво става, джанъм? Гласува ли?
- Гласувах!
- И за кого? ...
-Престани да гледаш надолу, когато вървиш- измрънка сестра ми и ме удари леко по гърба, за да изправя почти изкривения си гръбначен стълб.
Главата ми беше замаяна и не можех да ѝ кажа нищо, а и нямах желанието да отговоря на командата ѝ.
Погледнах за момент напред и след като усетих как още повече м ...
Аман днес от навлеци, дет си се титлуват мъжкари ! Тъкмо се бях зачел как Алфата вдигал тежести с муха и половина отгоре, набавял мускули и калории само с чашката на Маги, пълна с малки тайни ... а после свалял жените в градския транспорт, когато ми светна нещо кат ‘ново произведение’ на Вал, чукнах ...
Някога много отдавна имало едно езеро. То се казвало Парлабáмба. Неговите обитатели били мирни и сговорчиви. Но ето, че един ден неприятностите започнали. Водачът на раците Боколáмба, който се бил възвеличал, се скарал с предводителя на рибите Славобáмб. Не можели да си разделят властта и туй - то.
...
Бедничкият аз считах себе си за най-чудесната буква от гръцката азбука – Алфа. Първи, правех все на зодията си кеф и с гордост се размотавах с високо вдигната брадясала брадичка. Най-любимото ми занимание беше да забравям за ниския си ръст и невнушителната си осанка, и като чихуахуа сред люляци ходе ...
Семейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобн ...
Музиката е лъчи от светлица проектирана в прозореца.
Пианото е сребърно и матирано блести в нощта.
Аз пиша песен стигаща в небето.
Спасението ми е вдъхновено от жена.
Рисувам с молив графитна красота. ...
Обичам животните. Обичам да общувам с други енергийно - информационни същности. Не приемам тезата, че виждаш ли - животните са по нисши от нас. Знаех го от дете .Може би поради тази причина си останах вегетарианец. Харесва ми как те (тези, които ако можеха да говорят) гледат винаги право в очите, а ...
Хумор от Странджа
Катето, доста разтръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора, похапваше от една голяма купа пържени картофки и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното ма ...
Чашата изгаряше пръстите ми. Въртях я наляво-надясно и гледах отражението си в тъмната течност. Бледо лице и хлътнали бузи. Дори една чаша с чай показваше реално, че не съм добре. Не обичам чай особено, обаче този тук ме връщаше към живота малко по малко. Не разбрах кога зъбите ми бяха престанали да ...
ВАВИЛОНСКИ КУЛИ
Едно време в еди-кое си село в две съседни, напълно еднакви къщи – с еднакво широки дворове, с еднакъв брой етажи и стаи, врати и прозорци, тераси и комини, с еднакъв цвят – живеели двамата братя Кабил и Хабил. Техните взаимоотношения били точно такива, каквито трябва да бъдат взаимо ...
ГЕРБ – БСП води…
Написала нощес една явно заспиваща фитка. Но е била права – необявената коалиция временно води. Което не е изненада.
Както не е изненада слагането за водачка на листата в един град на местната партийна ръководителка. Нещо, което изненада и нея. Но тая сутрин разбра – ами партийните ...
Отправих платен вот. Както винаги. Понеже не ми се ходи ей така – да създавам видимост за демокрация, плащат ми за гласуването.
„Почна се преди години. Тогава жена ми ме подкупи с „История на Средиземноморието“. На следващите избори беше една енциклопедия…
И тръгна меркантилността и корупцията. Е, н ...
Глава 3, част 3
Hey, brother
Макс стоеше до леглото с дамска чанта в устата, от която звучеше песента на Авичи „Hey Brother”. Фиби отлепи глава от възглавницата и протегна ръка да вземе чантата си от кучето, бръкна и извади свирещия мобилен. След това прие повикването и като положи устройството на у ...
Наблюдаваше обувките. Не тези по витрините, не и онези по рекламите в интернет, те не му говореха нищо.
Свикна да ходи със наведена глава и неусетно, непредизвикано, а може би съвсем подсъзнателно и интуитивно усети, че не иска да вижда нищо друго освен обувките на хората. В метрото, по парковете, н ...
Сега ми е трудно да го призная, но тогава бях зашеметена. От мириса на запалена борина, от огъня разлял се по кожата ми, от присъствието на мъжа, придал вкус и чувство на живота ми. Вкус – изпълващ сетивата и замъгляващ мислите.
Тъкмо бяхме похапнали, бутилката беше пресушена до капка, чувствах се б ...