Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Малки житейски наблюдения 🇧🇬

Когато ти е наложително да посетиш едното място, тогава всичко друго остава на второ място.
Наричат “последен глупак” този, който върши нещата като първия човек.

VladimirKostov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-12-18T20:50:18+02:00 820

А за някои е хоби 🇧🇬

Любовта е музика.
Музиката е любов.
Моля, не пейте фалшиво!

Соларе

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-12-18T16:45:15+02:00 903 5 10

Джена 🇧🇬

Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седал ...

di_t

Проза » Рассказы

2018-12-18T11:16:45+02:00 911 1

*** 🇧🇬

Животът е безмилостен татуировчик. Всеки получава от него безплатен татус. Рано или по-късно. По желание или без. Независимо от житейският си статус.

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-12-18T11:14:06+02:00 669 1

Приказки за лека нощ – 10 приказка 🇧🇬

Няколко вечери преди Коледа е. Мими пак е в леглото и очаква феята на сънищата. Небето е обсипано със звезди, а Луната е като съвършен кръг – пълнолуние е. Ще дойде ли феята? Чудеше се Мими. Няколко поредни вечери тя не беше идвала, а Мими толкова много искаше да дойде.
И ето, бледолилавото сияние и ...

Maryroj

Проза

2018-12-18T10:54:36+02:00 1K 1 2

Попара - 2. 🇧🇬

В началото на новия век спряхме да се боим от черни котки, тринадесето число и бръмчащ хладилник…
Съдбата му се случи случайно…
Модерен художник рисува картина – „Портрет на жена“ или „Нощна София“. Каквото стане…
Животът се развива по спирала. Без спирала – по-бързо…
Столетия човечеството мислело и ...

генек

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-12-18T08:35:01+02:00 1.1K 2 5

По пътя 🇧🇬

Вървеше по пътя всеки ден вече петдесет години. Тридесет години беше директор на завода, а последните двадесет като пенсионер продължаваше всеки ден да върви по навик до портала на завода и обратно.
Спираше до всяко дърво, вадеше от торбата поредния некролог и внимателно го закрепваше с четири кабър ...

Alastor

Проза » Рассказы

2018-12-17T21:01:44+02:00 2K 4 13

Колко струва едно „По човешки” ? 🇧🇬

Колко струва едно „По човешки” ?
„И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.” ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-12-17T20:35:20+02:00 973 7 17

Вълни и уиски 🇧🇬

Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...

written-springs

Проза » Другие

2018-12-17T13:25:59+02:00 1.2K 6 4

Никога не си живял за себе си! /Калин Ганчев/ 🇧🇬

Независимо дали го осъзнаваме всички сме като огледала и си влияем.
За това е важно да внимаваме как се"докосваме".
Когато някой пипа Света около себе си с гнусно-мазни ръце, това което вижда в хората пред себе си е същото като ръцете му.
Благодаря Ви търсачи на Чистото и Красивото!
Останете по-дълг ...

angelmilev

Проза » Другие

2018-12-17T09:34:12+02:00 511 4

Дългият път 🇧🇬

Тя пътуваше във влака. Главата й беше леко наклонена, а лицето изморено. Щеше да пътува дълго. Един безкраен път с неизвестен край.
Животът й до сега не беше лек. Израстна сирак, а след като почина съпругът й потъна в самота. Работата я погълна, но това беше временна утеха. Дните минаваха безлични и ...

troia

Проза » Рассказы

2018-12-17T08:50:08+02:00 1.5K 3 12

Приказки за лека нощ- 9 приказка 🇧🇬

Пореден ден от живота на Мими. Тя е вече добре, здрава е. Не е необходимо да ходи на лекар. И лекарствата, които взимаше, за да се лекува, вече не са й нужни. Но приказките, които Феята на сънищата й разказваше и липсваха. Искаше да слуша още и още. Искаше да пътува там някъде към планетата на сънищ ...

Maryroj

Проза

2018-12-17T08:46:13+02:00 1K

Попара - 1. 🇧🇬

Начални бележки.
Пусках няколко за проба. Сега реших за празниците да пусна ЧАСТ от поредицата.
Дано ви усмихнат. И замислят...
/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш… ...

генек

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-12-17T08:36:09+02:00 1.2K 2 4

Тайната 🇧🇬

Ина скочи и се втурна към мивката. Стомахът и за пореден път днес се сви на топка и всичко се изля навън. Зле и беше. Краката и се подкосяваха, а в главата и бушуваше лава. Отпусна се и седна на пода. Хвана с две ръце корема си и се сви като пашкул. Зарида първо тихичко, а после се разхлипа все по-с ...

di_t

Проза » Рассказы

2018-12-17T07:57:29+02:00 735 2

Истината на Фасула в полета на Двулевката 🇧🇬

Истината на Фасула в полетът на Двулевката.
Нашите се разведоха като бях малък. После всеки от родителите ми се задоми втори път. А аз последователно живях известно време ту при единия ту при другия. И така стана, че съм роден в един град пък после се оказа - съм живял в два други. Може би и за това ...

rygit

Проза » Рассказы

2018-12-16T14:59:04+02:00 1.2K 2

Семката и времето 🇧🇬

Преди един месец, а може и повече... Всъщност, може и по-малко да е, не искам да издребнявам, измервайки времето. Неговата работа е да преминава. Може и да го меря, може и да не го поглеждам даже, то пак ще си премине неизмеримо.
Та да се върна към историята. Беше ме изгризало времето като ябълка и ...

slaveja123

Проза » Другие

2018-12-16T14:54:23+02:00 1.4K

Златни рибки 🇧🇬

Наближава полунощ. Излизам на терасата. Мъглата под нея прилича на бездънно бяло езеро. Уличните електрически лампи просветват, като златни рибки излезли на повърхността на езерото, за да изпълняват желания. Всички хора вече спят. Помислих си: "Сигурно тези златни рибки изпълняват желания само насън ...

Eipril

Проза » Рассказы

2018-12-16T14:51:36+02:00 510 1

Бисери от банковите салони - 7 🇧🇬

В банков офис влиза леко почерпен клиент и държи писмо.
- Добър ден, господине, с какво можем да Ви помогнем?
- Получих това писмо, разбираш ли, нещо съм имал да Ви давам?
- Дайте да видя, така е, сметката Ви е на червено, уведомен сте да внесете дължимото, за да не се закрие служебно сметката.
- Ко ...

xubavka

Проза » Юмористическая

2018-12-16T14:46:15+02:00 1.5K 3 6

Топлата храна 🇧🇬

В средата на декември, улиците бяха пълни с весели хора. Магазините светеха привлекателно. Деца се радваха на изпълнените от родителите им желания. Всички бързаха в очакване на празничните дни. Вървха с пълни чанти и неволно блъскаха някой, който се луташе без път и посока. Извиняваха се или просто ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-12-16T14:35:02+02:00 607 2 3

Пеещият дворец - 10 🇧🇬

Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ДЕСЕТА ГЛАВА ...

LiaNik

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-12-16T13:50:13+02:00 1.1K 9 11

Нищо ми няма... няма... няма... 🇧🇬

- Вратата блокира, не мога да изляза! Имам клаустрофобия...
Един вътрешен глас:
- Затвори очи и си представи, че вратата е с дръжка!
- Да, но е заключена!
- Извади ключа от джоба и я отключи!... Така... дишай спокойно... ти излизаш... пред теб - една широка слънчева поляна, хоризонтът е безкраен... ...

palenka

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-12-16T01:33:23+02:00 732 2 3

Пакостливата Нубе 🇧🇬

ПАКОСТЛИВАТА НУБЕ
- Бабо, бабо, кажи ни какво видя на тази екскурзия, ама всичко ни раз-кажи!- настояваше Роси.
- И с големи подробности!- не остана по- назад и братовчед й Виктор.
- Добре, добре! Видях неща, които не могат да се разкажат, някога и вие ще ги видите и ще разберете защо.
- Как така, т ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

2018-12-15T19:22:31+02:00 771

Троха за Коледа 🇧🇬

Беше вечерта на 23 декември. Снегът кротко се сипеше от небето и придаваше мистичен изглед на пясъка на фона на пълната луна. Да, къщата беше на брега на морето и бе цяло чудо, че изобщо вали сняг. Може би за това всички се радваха толкова много. Да, и празникът наближаваше, но някак си морският въз ...

kokolinna

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-12-15T19:21:38+02:00 1.8K 6 11

Песента на стършела 🇧🇬

- Какво да ти кажа… саените не сме от на добрите и мили същества. Честно казано, ние бихме били последните, с които чуждоземци ще се свържат. Толкова сме покварени… - каза Кейран иронично, палейки лулата си.
Той стана от така удобният му люлеещ се стол, направи няколко крачки и отиде до библиотеката ...

Nevium

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-12-15T19:21:20+02:00 856

Защо понякога вали 🇧🇬

Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой ...

Plevel

Проза » Рассказы

2018-12-15T19:08:16+02:00 1K 11 21

Лидерът - глава 21 🇧🇬

Глава 21
Когато отворих очи, напускайки видението, Виктория тъкмо казваше нещо. Беше прекъсната от рязкото ми поемане на дъх, когато мисълта за леля ми и за плановете на Лидера изпълни съзнанието ми. Измести с трясък всичко от там. Виктория млъкна в средата на изречението си.
-Видение? – попита ме т ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-12-15T15:52:34+02:00 1K 1 2

Из „Прелял капчук“ 🇧🇬

Забележка: Пълното заглавие на рецензията е "Пътуване из приземеното небе в „Прелял капчук“ на Донка Василева

Samadhi

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

2018-12-15T12:02:41+02:00 999

Бисери от банковите салони - 6 🇧🇬

Клиент стои в паричен салон на банката и се чуди към кое гише да се насочи. Учтива млада служителка го пита:
- Здравейте, господине, ще теглите ли?
Мъжът с усмивка се насочва към нея:
- Ооох, аз "тегля" цял живот, момиче, 'ми да видим дали имам превод …

xubavka

Проза » Юмористическая

2018-12-15T12:01:23+02:00 1.5K 2 6

Новогодишна наздравица 🇧🇬

Чукайте се нежно!
За да не се счупите
от удоволствие...
Все пак предстоят
още весели празници!

Ranrozar

Проза » Юмористическая, Эротическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-12-15T12:00:47+02:00 995 6 9

Петък вечер 🇧🇬

Петък вечер
Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми. Жена му не беше ревнива, не питаше кой защо и кога звъни, нито обръщаше джобовете му, дори не беше забелязала и усетила я чужд косъм, парфюм или други следи от кръшканията, ако е имало, като по фи ...

palenka

Проза » Рассказы

2018-12-15T11:59:57+02:00 719 5 10

Приказки за лека нощ- 8 приказка 🇧🇬

Осми ден. Пореден ден от живота на Мими. Всичко беше прекрасно. Мими пак ходи на детска градина. Пак разказа приказка на децата, пак играха, писаха и смятаха до 10. Забравих да ви кажа, че Мими е в предучилищна група и там не само играят, но и учат буквите и числата от 1 до 10. Така премина деня на ...

Maryroj

Проза » Сказки и произведения для детей

2018-12-15T11:59:38+02:00 1.2K

Гост от миналото глави 4, 5 и 6 🇧🇬

Бля, бля, бля общи приказки, не можах да го дочета. Повръща ми се от автора и неговите многознайни претенции. Разтяга локуми, та се къса. И какво толкоз важно сподели? Всеизвестни клюки и политикански разсъждения. Уау, как ме грабна целия, през кръста. Въх, какъв акъл, ум да ти зайде. А не може два ...

murjoflos

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2018-12-15T02:28:08+02:00 1.2K 1

Солени очи 1-ва част 🇧🇬

Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата ...

bellaself

Проза » Рассказы

2018-12-15T02:22:20+02:00 1.4K 3

Мъдрост 🇧🇬

Мъдростта е нищо повече, отколкото се може по-голям ъгъл на визия, съчетана с търсенето на най-удачният отговор от всички гледни точки съгласно вътрешните убеждения.

Rossini

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-12-15T02:04:52+02:00 857

Любовна прегръдка 🇧🇬

Искаше да я види. Да се срещнат, да похапнат пастички и да пият ароматно кафе. Но годините минаваха, а така и не събра смелост да се обади. Единственото което правеха бе да си пишат коментари...
Но сега ще я изненада. Виждаше я на масата в любимата и сладкарница до книжарницата на Хеликон и смело тр ...

Alastor

Проза » Рассказы

2018-12-15T01:14:38+02:00 1K 2 3

Доктор Вреден - глава 14 🇧🇬

Глава 14
Тичах надолу по стълбите, неспособна дори да изчакам асансьорът да се качи до шестия етаж, където беше апартаментът ми, за да го взема. Излетях на булевард Сливница, трескаво оглеждайки се за такси. Същевременно отново се обадих на Асен.
-Къде е той? – попитах, без дори да кажа "добър ден" ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2018-12-14T18:09:37+02:00 1.2K 3 2

Гост от миналото глава 3 🇧🇬

Гадно, прокълнато племе, Пу! Извинявам се за проявения ненужен патос, но дебелашките и безочливи шеги на вулгарина, почват да ми действат на нервите. Изпили ми се главата. В затвора е така. Трябва да се свиква с всичко и всеки или довиждане и край. Бързам да успокоя читателите. Из местата за лишаван ...

murjoflos

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2018-12-14T17:25:25+02:00 1.2K

На мама 🇧🇬

Затова, че превърза всичките ми рани, докато твоите все още бяха облени в кръв.
Затова, че най-силна си била,
когато най-много право си имала да не бъдеш.
Затова, че си ми дала толкова,че да запълниш бащината липса.
Затова, че си повече баща, майка, приятелка и семейство, отколкото ...

ГабриелаКънева

Проза

2018-12-14T14:41:03+02:00 948

Умението да твориш палачинки 🇧🇬

Прав е Николай Бердяев, че Бог-Творец не е създадел, а само творец. Той не е създал света, а го е сътворил. При това – по свой образ и подобие. Значи светът е съществувал и съществува и извън Бога – поне в онази несътворена част от него, където битува хаотична свобода и нещо друго вероятно.
Горе-дол ...

exuded

Проза » Юмористическая

2018-12-14T14:37:05+02:00 754 5 7

Моля те, говори ми по-често 🇧🇬

Калин вървеше по неутъпкания сняг. Често спираше, оглеждаше стъпките си, след което ги заличаваше с тежките си обувки. Беше студен декемврийски ден и младият мъж срещаше малко хора по пустите улици. Идваха празници, а с тях и спомените за къщата му, в която само допреди няколко години цареше топлина ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-12-14T11:47:57+02:00 600 1