Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Нечистите - 9.3 🇧🇬

Ако излизането трябваше да е някакъв опит за извинение от страна на страшника, никак не струваше. Беше пълно с хора, излезли след жежкия ден да се насладят на прохладния ветрец, идващ от морето, но Калахан правеше всичко възможно да ги избегне. По уличките малките сергии все още бяха отворени, претъ ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.4K

Избери мен 🇧🇬

Избери мен. Само още веднъж. Само този път. Близо е вече краят. Ще чакам. Няма да съм припряна. Няма да ти е лесно. Нито безоблачно. Нито тихо. Няма да имаш всичко.
Но ти рискувай. Няма гаранции. Няма безветрие.
Може и да те залее приливната вълна. Да те погълне земетръсът. Да не устоиш на цунамито ...

svetlitschka

Проза

1.6K 1 4

Плесницата 🇧🇬

Стояха на терасата с чаши в ръце. Той разказваше нещо за звездите, тя се беше сгушила в него и го гледаше влюбено. Когато я целуна и ѝ каза: "Обичам те!", тя също го целуна и каза: "Обичам те!" - и най-после събрала сили продължи:
- Скъпи, от три месеца искам да ти кажа, но ти все нямаш време и днес ...

Alastor

Проза » Рассказы

1.3K 2 8

Попара - 17. 🇧🇬

Преди месец посетил психиатър. Лекарят вече се оправя…
Хлебарките от публичния дом излезли на митинг с плакати: „Стига зрелища, искаме хляб!“…
Надпис върху колбас: „При изготвянето на салама не е пострадало нито едно животно“…
Прасе, попаднало случайно в мелницата на месокомбината, подобрило много к ...

генек

Проза » Юмористическая

893 3 3

Доктор Вреден - глава 22 🇧🇬

Глава 22
Бях в стаята на Елисавета, като тя си беше легнала в леглото и плачеше, а аз се опитвах да я успокоявам. Не си бях давала сметка до каква степен момичето е било влюбено в сина на опасен мафиот и нямах никаква представа дали приказките за Доктор Вреден са истина. Предполагах само Димитър мож ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

1.2K 2 5

Славена 🇧🇬

Славена!
Славена, Славена, Славена…
Никола пое рязко въздух и отвори очи. Седна в леглото и огледа притъмнялата стая. Щом видя русите кичури по възглавницата до себе си дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му и той се отпусна назад във влажните завивки.
Не руси коси виждаше в съня си. Кехлибарени ...

tixy

Проза » Рассказы

1.8K 4 3

Прозрение (33) 🇧🇬

1. Това, че не вярваш в бог, не означава, че той не съществува.
2. Славата е мечта за всеки неизвестен творец и желано бреме за известните.
3. Пътят към духовно съвършенство минава през болки и разочарования.
4. Щастието е в хармонията.
5. Добрият управник решава проблемите на хората, а лошият - съз ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 1

Врани 🇧🇬

Студ, сняг и тук-там черна угар. Накацали в нивата хиляди, може би, гарвани и врани. Сиво, печално, студено, слънцето забулено от облаци, зима. Враните грачеха, като че ли призоваваха някой. Всъщност между тях не се забелязваше нищо особено, освен че огласяха с пискливия си тембър околността, скубех ...

honesty

Проза » Рассказы

613

Попара - 16. 🇧🇬

Зелев сок сутрин… Най-нежният вкус…
Полицай е задържан с белязано уиски…
На митницата са докарали мишки, дресирани да намират наркотици на трудно достъпни места…
Домът за престарели набира лица до 45 години за подготвителни курсове…
Тя попаднала в „Пълна промяна“ чрез леглото. Режисьорът плюел, но т ...

генек

Проза » Юмористическая

881 2 5

Да впечатляваш чрез "наглост" 🇧🇬

Колко може да продължава човешката наглост? Понякога наистина е безгранична. Човек, смятащ себе си за "умен" и достатъчно опитен в нещата от живота, виждайки себе си, но изглежда невиждайки недостатъците си, да продължава и продължава да иска нещо, което никога няма да получи. Не мога да повярвам, ч ...

bubulinabe

Проза » Другие

2K 1 1

Нечистите - 9.2 🇧🇬

Щом се отдалечиха достатъчно, Елизабет издърпа ръката си и се отдръпна от страшника. Този път той не се опита да я хване отново, може би осъзнал, че е прекалил. А може би ръмжащия от рамото й Франк имаше нещо общо.
Колкото и да се опитваше да не си спомня и да не мисли за това, гледката на мъртвата ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.5K 1

Към принца 🇧🇬

Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръст ...

honesty

Проза » Другие

989 2 9

В търсене на желанието 🇧🇬

За пореден път наближава краят на годината и е време за нови желания. Тази мисъл ме върна към случка от това лятото, която реших да споделя с вас.
Всичко започна от там когато в непринуден разговор бях запитан “Какво ще си пожелаеш, ако имаш три желания?”, като изрично беше упоменато, че нямам право ...

aNd0n

Проза » Рассказы

1K 2

Фатма 🇧🇬

Разказ
-Нере гидерсин?
-Не разбирам...
-А-а-а, куде отивайш?
Малка женица стоеше редом с мен на автобусната спирка. Шарената кърпа на главата й , черната роба и шарените трикотажни панталони я издаваха, от местните помакини беше. Заговаряше всеки първо на турски, после на своя си диалект. Слабичка, ...

СнежанаЖелязкова

Проза » Рассказы

1.3K

Бягство 🇧🇬

Тичаше вече два дни уплашен, без посока. Не знаеше къде отива, дори не можеше добре да се ориентира, защото ужасът го заслепяваше. Стори му се, че вчера мина няколко пъти през едно и също място, сякаш някаква сила го връщаше мигновено отново и отново там. Това беше още по-ужасно, защото сигурно беше ...

Lady_Lovelace

Проза » Рассказы

818

Спомени от края на времето 🇧🇬

ПРОЛОГ
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това про ...

eomer

Проза » Рассказы, Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2.9K 4

Афоризми 🇧🇬

Не потената парá е пáра.
Един мъж започва да остарява, когато започне да превръща жената от чувствен обект в естетическа категория.
Има правопропорционална зависимост между продължителността на брака и изхарчените по това време пари.
Любовта идва през очите, попада в сърцето, минава през джоба и си ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.7K 1 3

Не искам да си казваме нищо 🇧🇬

Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

609 1 2

Тези, които гледат стената 🇧🇬

Беше един бавен ден, в които Слънцето едва пристъргвше през небето, а хората монотонно се поклащат под минорните му тонове. Раздиплените облаци се приплъзваха през небосвода, а сенките им пълзяха по земята, поглъщаха сянката на стената, а след това я изплюваха и ставаха все по-малки в пространството ...

vistor

Проза » Рассказы

878

Попара - 15. 🇧🇬

И министърът заговорил с човешки глас…
Полицаи гонели три часа джип с мутри. Разстоянието намаляло само с пет метра. И то, защото мутрите спрели да изпушат по една…
Не нанасяйте удари под кръста на законодателния орган…
Както обича да казва мой приятел: живеем с един крак стъпили в мрачното минало, ...

генек

Проза » Юмористическая

1.1K 1 1

*** 🇧🇬

Безброй очи по старият селски път. Февруарски дъждец погали раненото му тяло и той прогледна.

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

741 1

Самотният път 🇧🇬

Старицата със саркастична усмивка каза: "Чакате ли някого?!"
Обърнах се. Гледаха ме две черни, пияни очи. Под тях имаше груб виолетов грим, който вече бе размазан и стигаше до двете ú скули. Бръчките под очите ú разсичаха грима, сякаш наблюдавах мънички вълни и следейки пътя им стигах отново до пиян ...

Writer96

Проза » Рассказы

1K 1

Попара - 14. 🇧🇬

Разликата между балона и човека е, че човекът се надува, когато се издигне…
Малка хитринка – мъжът е доволен, когато жена му е сготвила вкусно, а не когато говори латински…
Да се звънне ли на секстелефон? Ние сме големи – ще идем сами…
Ако от първия път не успееш – не си за парашутист…
Толкова много ...

генек

Проза » Юмористическая

1.4K 5 8

Как повървяхме заедно 🇧🇬

Досещах се, че най- вероятно на срещата, се очертаваше да правия секс. Дотогава не се бях впускал в подобни приключения и малко се притеснявах. Когато тръгнах за общежитието на Сам започна да вали. Беше гаден, студен дъжд. Обувките и чорапите ми целите подгизнаха и ми стана студено. Когато стигнах в ...

robertratman

Проза

1.2K 1 6

Луните на Амореа 🇧🇬

Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен ...

robertratman

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1.1K 1

В сенките на вълчите дихания - 4 🇧🇬

В силата се крие слабост.
В слабостта е силна вяра.
В очи видели ад и сладост -
не ще откриеш там поквара!
В сърце, което болките изтласква, ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2.1K 9 17

Оставяш ме сама... 🇧🇬

Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...
Объркано опитвам... но мълчани ...

zuzara

Проза » Письма, Другие

1.6K 3 4

Любов 🇧🇬

Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ...

perfanov

Проза » Рассказы

1.2K

Нечистите - 9.1 🇧🇬

Елизабет не можеше да разбере какво се случи. В единия момент се смееха, а в другия се появи този остър шум, Калахан пребледня, изражението му се вкамени и я завлече след себе си. Опитите й да се отскубне или да забие пети в земята и да спре изобщо не го притесняваха, а за въпросите й оставаше глух. ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2.2K

По-черно от черното 🇧🇬

Борис се прибираше със служебния бус от работа втора смяна. Както обикновено, всички се натовариха след тежкия работен ден. Едни намръщени, други усмихнати, всички стискащи в ръце найлонови торбички с работни дрехи. Може би и дрехите се радваха заедно с работниците, че е завършила работната седмица. ...

Eipril

Проза » Другие

1K 2 4

Сделка 🇧🇬

Подадоха си ръце.
– Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
– Сделка!
После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, к ...

exuded

Проза » Рассказы

825 2 6

Русалката Аманда 🇧🇬

Всички туристи, когато отидат в един северен град, непременно се снимат до фонтана, който местните наричат „Фонтанът на Аманда“. Според някои от тях, момичето в центъра му, което е заобиколено от няколко морски лъва и още толкова риби, е русалката Аманда, която е позирала на скулптора преди повече о ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

967 3

Снишават се звездите - ІХ част 🇧🇬

ЩЪРКЕЛОВИЯТ СНЯГ
Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.
Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни п ...

Eleya

Проза » Повести и романы

807 1

Греховната тайна на принцесата 🇧🇬

Подготовката за зимния празник кипеше усилено.Слугите чистеха всичко в двореца до блясък.Голямата дъбова маса бе покрита с бяла покривка,а към мраморните колони бяха прикачени сребърни и дантелени завеси.Марджари се бе облегнала на стената и наблюдаваше суетенето.Някой я докосна по рамото и щом се о ...

Марчетоо

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K

Защото така... 🇧🇬

Боже, Боже, ако знаете с какъв въпрос се сблъсках в така нареченото виртуално пространство… „ Защо така, бе мацки?” и никаква конкретика. Защо какво? Наричаме мъжете с различни епитети ли? Той да не би да си мисли, че наричаме мъжете само с изброените от него епитети. При това живо женско въображени ...

Anita765

Проза » Юмористическая

1.6K 2 10

Прозрение (32) 🇧🇬

1. Няма неподкупен човек, ако все пак се намери такъв, винаги може да бъде подменен.
2. Влюбеният човек гледа на света с розови очила, разлюбеният – с черни, а непозналият любовта – без очила.
3. Жената винаги може да те изненада с непостоянството си за неща – маловажни за нея и с настойчивостта си ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Ще стигна 🇧🇬

Вървя. Край мен също вървят. Понякога минават душѝ. Те са такива едни, вперили поглед напред, успокоени. Поглеждат ме. Поглеждам ги. Отминаваме. Нещо в мен прошумолява. Усмихвам се. Вървя. Виждам тела. Вървят изпънати, понякога изпъчени. Гледат встрани. Полюляват се. Вътре в тях също има душѝ. Свити ...

Lilia_Anna

Проза » Другие

1.1K 3 4

Нечистите - 9 🇧🇬

Финиан
Елизабет премига и още две сълзи се търкулнаха по бузите й. Веждите й бяха свити в объркано изражение, докато се отърсваше от съня. После объркването я напусна, заменено от нещо друго. Момичето седна рязко в леглото и с учудваща сила избута страшника назад, като едната й длан го уцели точно в ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2K

Хлебарките в главата ми.... 🇧🇬

Първо, второ, трето, пето... Защо живота ми е толкова динамичен? Забравих какво е да седна без някой да ме дърпа и крещи, или да ми трошат телефона. Какво съм правила преди с всичкото това време? Няма значение. Сега темата е друга.
Преди десет години се чудех какво става с главата ми и търсех път къ ...

GearGhost

Проза

1.7K 1

Монолог на една майка 🇧🇬

...Не може да се държи така с мен, сине, не може!...Не е редно!...Не е нормално!...
Преди няколко часа заваля и помещението пред банята – половината се беше напълнило с вода, като влязох. Знаеш – и миналата година се наводни долу, нали е вкопано в земята, от напукания цимент на площадката на двора, ...

PepiPetrova

Проза

2K 3 10

Рассказы и проза современных авторов

Нечистите - 9.3 🇧🇬

Избери мен 🇧🇬

Плесницата 🇧🇬

Попара - 17. 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 22 🇧🇬

Славена 🇧🇬

Прозрение (33) 🇧🇬

Врани 🇧🇬

Попара - 16. 🇧🇬

Да впечатляваш чрез "наглост" 🇧🇬

Нечистите - 9.2 🇧🇬

Към принца 🇧🇬

В търсене на желанието 🇧🇬

Фатма 🇧🇬

Бягство 🇧🇬

Спомени от края на времето 🇧🇬

Афоризми 🇧🇬

Не искам да си казваме нищо 🇧🇬

Тези, които гледат стената 🇧🇬

Попара - 15. 🇧🇬

*** 🇧🇬

Самотният път 🇧🇬

Попара - 14. 🇧🇬

Как повървяхме заедно 🇧🇬

Луните на Амореа 🇧🇬

В сенките на вълчите дихания - 4 🇧🇬

Оставяш ме сама... 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Нечистите - 9.1 🇧🇬

По-черно от черното 🇧🇬

Сделка 🇧🇬

Русалката Аманда 🇧🇬

Снишават се звездите - ІХ част 🇧🇬

Греховната тайна на принцесата 🇧🇬

Защото така... 🇧🇬

Прозрение (32) 🇧🇬

Ще стигна 🇧🇬

Нечистите - 9 🇧🇬

Хлебарките в главата ми.... 🇧🇬

Монолог на една майка 🇧🇬

Очередь