Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Монолог по вайбъра 🇧🇬

Какво да ти кажа? Да хукна към теб както до сега ли? Как да ти обясня защо няма, като дори не ми се и говори за това, и не само за това, не ми се говори с теб. Е, ако се беше случило преди време, сигурно -щях да ти се обяснявам и от дългото обяснение най-вероятно щях да се почувствам и виновна, че н ...

Станисла

Проза » Юмористическая

1.4K 2 12

Транссибирски роман 🇧🇬

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

perperikon

Проза » Рассказы

2.1K 8 12

Проектът 🇧🇬

Проектът
Живка енергично месеше тестото за коледната пита, а зелените и очи хвърляха искри. Изражението на лицето и красноречиво говореше, че нещо много силно я вълнува. Месеше и се подсмихваше, сякаш наричаше питата с коледни пожелания. Коледа беше любимият и празник. Всичките и най-скъпи хора се с ...

MalinaLuna

Проза

626

Сама жена 🇧🇬

Попрехвърлила 30-те,но още минаваше за красавица.Елина грижливо сгъваше ухаещото пране от простира,когато на вратата се звънна.Оф,да беше забравила ,че ще идва инкасатора за тока.Отвори,човекът записваше показанията гледайки я съжалително.Ели пооправи разрошената си коса прибрана на кок,отпрати го и ...

honesty

Проза » Рассказы

714

Изненадата 🇧🇬

Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...

di_t

Проза » Рассказы

813 6

Проклет да си, Михаля, ако днес... 🇧🇬

Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...

линасветлана

Проза

1.4K 1 8

Дима 🇧🇬

Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

1.4K 2 4

А сега накъде 🇧🇬

Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...

svetlitschka

Проза

1.8K 3 10

Монолог на един кмет 🇧🇬

Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ...

mariamarkovska

Проза » Другие

1.1K 3

Нечистите - 8.5 🇧🇬

Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.3K

Скъсаният косъм - 22. - финал 🇧🇬

22.
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

813 5 9

Стареца на верандата 🇧🇬

Мъжът с побелялата коса, клатейки се напред-назад, към предизвестена съдба. Такава ли трябва да изживееш остатъка на живота си, старче, седейки на своята веранда, броейки хората които минават по тротоара, или колите, или мухите, които бръмчат пред теб? Измерваш ли секундите, минутите и часовете по к ...

robertratman

Проза

883 1 4

Писмо до съпруг във Виена 🇧🇬

22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...

Plevel

Проза » Письма

1.5K 7 31

Дъжд по никое време! 🇧🇬

Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съсед ...

rumbic

Проза

975 7 19

Скъсаният косъм - 21. 🇧🇬

21.
На двадесетия ден се върнаха...
Ето разказа на Димчо:
Отначало беше трудно. Докато излезем от града веднъж стреляха по нас, един път стрела се заби в покривалото на платформата, на два пъти се опитаха да преградят пътя ни, но при вида на автоматите, бързо изчезваха...
В западния край е страшно... ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1K 1 6

*** 🇧🇬

Трябва ни истинска буря, за да разберем, че времето, от което сме се оплаквали досега е било доста прилично.

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

661 1 2

Ненужен 🇧🇬

Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дал ...

robertratman

Проза

1.8K 4 6

Души в стъклени опаковки 🇧🇬

Нощ е и вали от часове. Нощната лампа превръща мислите ми в огледален образ на една друга Вселена... Отразява едни други чувства. Поглеждам и мислите ми се настаняват там. Вълшебният фон нахлува на талази и се утаява. Душата ми въздъхва. Картината е вълшебна.
Бяха там. Там, където водата милваше суш ...

kleopatrasv

Проза » Фантастика и фэнтези

1.8K 2

Звездни прашинки 🇧🇬

Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в ...

kleopatrasv

Проза » Фантастика и фэнтези

1.7K 2 2

И в делника, и на празника 🇧🇬

Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...

gold

Проза » Рассказы

1.4K

Нечистите - 8.4 🇧🇬

Когато Финиан научи, че го изпращат на първата му мисия извън Фриниа, беше във възторг. Ентусиазмът му обаче започна да се изпарява, когато се оказа, че въпросната мисия е дипломатическа, и изчезна съвсем, щом му казаха, че ще се състои в Рива. Беше се присъединил към редиците на страшниците точно з ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.5K

"Човекът, който се смее!" 🇧🇬

Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ...

Writer96

Проза » Рассказы

935 1

Кафе - 3 🇧🇬

Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ...

exuded

Проза » Рассказы

865 2 6

Монолог на жената 🇧🇬

Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ...

Ve2666

Проза

1.9K 6 4

Началото и краят 🇧🇬

Мъжът седеше неподвижно на седалката. Гледаше с втренчен поглед в една въображаема точка пред себе си и се опитваше да си събере мислите. В кабината на военния изтребител се поддържаше стандартната за полета температура от осемнадесет градуса, но той усещаше ледените капки пот, които се стичаха се п ...

самотния-вълк

Проза » Фантастика и фэнтези

2.3K 7 6

Рецепта за затваряне на рана - четвърта част 🇧🇬

Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ...

Nevium

Проза » Повести и романы

693

Прозрение (31) 🇧🇬

1. Умът е сила, ръцете-помощ, а духът-светлина.
2. Нека с търпение преодоляваме трудностите и с мъдрост да опознаем света.
3. Религията е призвана да озари пътя на светлината.
4. Нещата, които независят от нас, обикновено стават не тъй, както ги искаме.
5. Вселената се гради на компрмис. ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Петльови неволи 🇧🇬

rygit

Проза » Рассказы

694

Рицарят на Летящия делфин 🇧🇬

Вече ви разказах как червеният крокодил , който нямаше съпруга, замина за Египет със самолет и вече не беше червен, но все още нямаше съпруга. Прехвърлиха го на друг самолет до Асуан, а оттам го натовариха на камион за да го закарат до брега на създаденото от хората в сърцето на континента Африка мо ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

1.4K

Тя, папагалът 🇧🇬

Дано не си падаш единствено по клишираните метафори, защото този път я видях да се разхожда из стаята като... папагал! Голям червен папагал. И ти си го виждал. Нали ти му подряза крилата, за да не лети?! Е, познай! Израстнали са му нови!
И така, разхожда се той насам-натам, а в клюна му - твоето пис ...

670301

Проза

1.5K 1 2

Гума 🇧🇬

Любими,
Ето ти гумичка.
Изтриваш, за да поправиш.
На следващия лист, обаче, има отпечатък.
Ако си имал неблагоразумието да ползваш мастило, не става с триене. Късаш листа. И се надяваш тетрадката да е със спирала. Иначе пак има следи. ...

superelche

Проза » Письма

1.2K

Нечистите - 8.3 🇧🇬

Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника. Калахан инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази, а Лизи не загуби и секунда, за да избяга. Вту ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.3K

Блян 🇧🇬

„ Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! На ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Рассказы

1.3K 2 7

Негодувание 🇧🇬

Студено беше...бррр. И лек ветрец подухваше така, че ми боцкаше бузите. На всичкото отгоре бе тъмно - в 8 вечерта вече отдавна се е смрачило. Трябваше да внимавам къде стъпвам, за да не се подхлъзна в тоя сняг и лед. Добре, че магазинчето на Каваню бе наблизо. Топло, добре осветено, като оазис в пус ...

robertratman

Проза

1.4K 1 4

Кафе - 2 🇧🇬

– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...

exuded

Проза » Рассказы

945 3 9

Змейски неволи 🇧🇬

Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ...

Ambrouse

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2.5K 3 7

Снишават се звездите - VІІІ част 🇧🇬

КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ...

Eleya

Проза » Повести и романы

896 1

Танцът на поета с Дявола продължава завинаги 🇧🇬

Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило пред ...

Филип

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи, Другие

979 1 4

Битка 🇧🇬

Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...

stukibuki

Проза » Другие

1.7K 4 6

Да те бях отвлякла аз! 🇧🇬

Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...

your-love-96

Проза » Рассказы

1.5K 1

Рассказы и проза современных авторов

Монолог по вайбъра 🇧🇬

Транссибирски роман 🇧🇬

Проектът 🇧🇬

Сама жена 🇧🇬

Изненадата 🇧🇬

Проклет да си, Михаля, ако днес... 🇧🇬

Дима 🇧🇬

А сега накъде 🇧🇬

Монолог на един кмет 🇧🇬

Нечистите - 8.5 🇧🇬

Скъсаният косъм - 22. - финал 🇧🇬

Стареца на верандата 🇧🇬

Писмо до съпруг във Виена 🇧🇬

Дъжд по никое време! 🇧🇬

Скъсаният косъм - 21. 🇧🇬

*** 🇧🇬

Ненужен 🇧🇬

Души в стъклени опаковки 🇧🇬

Звездни прашинки 🇧🇬

И в делника, и на празника 🇧🇬

Нечистите - 8.4 🇧🇬

"Човекът, който се смее!" 🇧🇬

Кафе - 3 🇧🇬

Монолог на жената 🇧🇬

Началото и краят 🇧🇬

Рецепта за затваряне на рана - четвърта част 🇧🇬

Прозрение (31) 🇧🇬

Петльови неволи 🇧🇬

Рицарят на Летящия делфин 🇧🇬

Тя, папагалът 🇧🇬

Гума 🇧🇬

Нечистите - 8.3 🇧🇬

Блян 🇧🇬

Негодувание 🇧🇬

Кафе - 2 🇧🇬

Змейски неволи 🇧🇬

Снишават се звездите - VІІІ част 🇧🇬

Танцът на поета с Дявола продължава завинаги 🇧🇬

Битка 🇧🇬

Да те бях отвлякла аз! 🇧🇬

Очередь