Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Медальонът 🇧🇬

- Венци, хайде, момчето ми, излизай от банята! Време е за обяд – среброкос
мъж се суетеше да приготви масата. – Снощи кога се прибра? По първи петли ще е било... И защо си оставил телевизорът да работи, като не го гледаш?
- Излизам след малко, тате – глухо прозвуча гласът зад затворената врата.
В то ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

2018-08-15T07:29:14+03:00 1.5K 3 4

Течен шоколад и едно мляко с ориз, моля 🇧🇬

Течен шоколад... На времето такава сладкарница имаше до нас на “Витошка”. После фалира. Или по-вероятно да са вдигнали неимоверно наема, та тя се премести в една от малките улички. Продължавам от време на време да се отбивам в нея специално заради ароматните сладкиши, от които ухае цялата уличка. А ...

670301

Проза

2018-08-15T06:21:30+03:00 716 2 2

Хронофизата 🇧🇬

Плажът беше огромен и пуст. Такива плажове се срещат единствено по тихоокеанското крайбрежие. Ивица широка 5 км, а хоризонтът скрива дължината й. Земетръсната вълна бе изхвърлила тялото и по някакво чудо пощади котешкия му живот. Лежеше безсилен, а над него се извисяваха вулканите на Камчатка. Какви ...

vega666

Проза » Рассказы

2018-08-14T22:04:16+03:00 2.4K 12 11

Заличители 🇧🇬

Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-08-14T21:59:31+03:00 991 6 8

Кога ще ги стигнем?!!! Или кога ще ни подминат? 🇧🇬

Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Д ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Другие

2018-08-14T09:24:33+03:00 1K 8 22

Калейдоскоп - 2. 🇧🇬

Глава първа
За изперкалия народ и за мен – единствения нормален – според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп.
Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамя ...

генек

Проза » Повести и романы, Юмористическая

2018-08-14T08:32:41+03:00 1.1K 2 6

Пригоден 🇧🇬

По милостта на Аллах вие сте годен за военна служба. Още един подпис тук. И датата долу на втория лист, днес сме 22ри, две четиридесет и първа, разбира се. Готово. Така… Това е всичко ии ето ви документите. Да не ги загубите, внимателно. И от сега само напред. Утре в 9 часа трябва да се явите в поде ...

murjoflos

Проза » Рассказы

2018-08-14T03:57:42+03:00 1.1K 1

По пътя на изцелението 🇧🇬

Това се случило в едно далечно и необикновено царство, което съществува не само в сънищата ни. Една нощ три феи-орисници се прибирали умълчани. Били изморени, защото този ден много принцеси получили тяхната благословия. Вече искали да отдъхнат и дори не прикривали магичната си форма. Ако някой закъс ...

troia

Проза » Сказки и произведения для детей

2018-08-14T03:45:41+03:00 2.3K 5 9

Отворено писмо към мразещите България 🇧🇬

Отвратително да обичаш. Нелепо е да го отстояваш. Да искаш да затвориш устите, които плюят. И да се изцапаш и ти. Да гледаш как задраскват името на родината ти. Да живее Омразата! Да живее Чужбина! Никакви доказателства не вършат работа, за да се опровергае. Не си правете труда. Пълна загуба на врем ...

Plevel

Проза » Письма

2018-08-13T22:22:35+03:00 1K 12 27

Калейдоскоп - 1. 🇧🇬

Роман-пъзел
Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота с ...

генек

Проза » Повести и романы, Юмористическая

2018-08-13T08:26:50+03:00 1.2K 2 9

Промяната в избора 🇧🇬

Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-13T00:25:27+03:00 1.8K 8 3

Електричен заряд 🇧🇬

АНОТАЦИЯ
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...

Vmarch

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-08-12T21:44:38+03:00 875 1

В градината на Цветните орисници . -2 🇧🇬

Екип ”М.И.С.” – „Мисия Спасение –„ Отървете ме от нея!”
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2018-08-12T18:03:12+03:00 866 5 11

По струните на изгубената мелодия-Глави XXII,XXIII 🇧🇬

Глава XXII
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...

kokolinna

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-08-12T16:17:01+03:00 930 1

Кракът 🇧🇬

Шефката е много свестен човек. Няма да е пресилено, ако кажа, че гледа на подчинените си като на свои приятели. Дори когато подхвърля някоя по-остра дума, го прави за добро. Така че си я обичаме и щом разбрахме, че е закъсала със здравето, решихме да й помагаме.
Тя не е първа младост и й смениха таз ...

Heel

Проза » Рассказы

2018-08-12T15:52:30+03:00 1.6K 1 2

Скороговорки 🇧🇬

Анушка люшка менгушки на ушки не на ужким.
Пладнешка градушка очушка ловешките кьошкове до шушка.
Гушко държи Душко на мушка с хайдушка пушка.
Дума Дима на трима в рима: "Кой за зима дърва да взима има, ще има да взима."

VladimirKostov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-08-12T10:21:53+03:00 1K

Отпратени в небитието 🇧🇬

- Е, това е, решихме и с това приключваме заседанието!
Той стана надменно и бавно от стола си, опря длани върху излъсканата обла маса и отправи поглед около себе си, а сетне напусна с едри и отсечени крачки кабинета. Тягостна тишина се настани в помещението, която се разсея след едно шумно изпускане ...

styd

Проза » Рассказы

2018-08-12T10:12:35+03:00 1.1K

Лятна вечер 🇧🇬

Лятна вечер
Източи се денят като последна нишка от къделя. Снагата му, изтощена от лятната жарава, потръпна от внезапния прилив на сила, долетяла изненадано с оранжевия блясък на залеза. Засияха с магическата си красота гранитните лица на Тодорините кукли. Оранжевата краска на залеза ги правеше прим ...

pavka44

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-08-12T10:10:58+03:00 1.1K 2

До светлината в края... 🇧🇬

Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до т ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-12T10:07:28+03:00 1.1K 7 5

Песента на стършела 🇧🇬

ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...

Nevium

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-08-12T02:38:38+03:00 860 1 3

Лунната соната – Първа част 🇧🇬

Вечерта, в която с Криси решихме да направим нощно къпане на пълнолуние, на никой в спортния лагер не му се спеше. Това усложняваше нещата. Въпреки че лампите в бунгалата щяха да угаснат в единадесет, вечерния час за лягане и сън, още дълго време след проверката на треньорите, на тъмно щяха да се ра ...

ГаляБорисова

Проза » Рассказы

2018-08-12T02:27:10+03:00 2.1K 3 12

Доктор Вреден - глава 6 🇧🇬

Глава 6
- Та, условието на онова състезание беше да се направи най-голям брой прически в рамките на осем часа – говореше ми Димитър, докато пиехме портокалови фрешове под чадъра на плажа. Аз отново бях по тъмно лилавия ми бански и вече започвах да се чувствам много комфортно с Дими, въпреки че той х ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2018-08-12T02:25:07+03:00 1.2K 2 2

Лютый зверь

Лютый «зверь»
Никифор Мишков дымит по укатанной осенней дороге, обкатывает тяжёлый «Урал», - горизонтальные цилиндры мотоцикла поют по тихой округе; струится, ударяет густой моторный дым избитую землю.
На спуске большой дороги при въезде в село Нико глушит двигатель, не даёт металлу перегреваться; с ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-08-12T02:14:34+03:00 1.6K

Неочаквано... 🇧🇬

Неочаквано... той...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински. Никой не го позна…
Той инсценира смъртта си...
Върна се без душа и се сля с множеството... ...

pavli

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-08-11T20:34:11+03:00 842 1

Отпрати ме без спомен 🇧🇬

Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-11T19:26:03+03:00 1.1K 6 6

Любовта е цифрата 0 - утробата на всички цифри 🇧🇬

При Любовта, когато има Любов, няма цифри, сметки, години, калкулации и сбор, равен на милион или милиард години (семейно) Щастие!!!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-08-11T18:47:42+03:00 864 2 1

Писмо от охлюв в черупка 🇧🇬

Светлана, толкова бързаше, а имах толкова неща да ти кажа! От последната ни среща си спомням само шума от роклята ти, когато внезапно побягна. Обидих ли те, уплаших ли те? Надявам се да не е нищо от това. Нали знаеш, че бих предпочел ти да ме обидиш и унижиш, нежали обратното. Знам ли, може би преду ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-08-11T18:08:23+03:00 651 1

Вълни от разпилени мисли 🇧🇬

- Как го правиш това? Та ти обичаш врага! Луда си - да знаеш! Хлопа ти някоя дъска от дюшемето!
Смея се. Вятърът, яхнат от слънчевите лъчи на залязващото Слънце, развява кичури от обагрената ми в червено коса. Колко години минаха от онзи ден, когато една от приятелките ми тогава ми каза това...Годин ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

2018-08-11T07:09:43+03:00 985 6 19

Прозрение (12) 🇧🇬

1. Хората преоткриват рая по различни начини.
2. В листопада на спомените, последното листо е за първата любов.
3. Дори и в най-баналната проза, може да се намери поезия.
4. Враговете винаги сядат най-близо до теб.
5. Не поглеждай в краката, щом си изгубил ума.

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-08-11T00:02:44+03:00 816 2

От деня – 10. 🇧🇬

Аз се върнах в миналото. И си спомних как един ден в клас се появиха две момичета по къси роклички. От тоя тип – отгоре с деколте до пъпа, отдолу стигащи над пъпа…
Таман започваше пробата – докъде може да рухне дисциплината в училище. И ето – да видят как ще реагирам. Защото знаеха – при мен няма хъ ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-08-10T09:35:01+03:00 933 2 8

На уличката 🇧🇬

Уличка. Тишина. Само две баби са извадили столчета пред портичките, наредили са отгоре стоката и чакат някой мющерия.
Обаче – няма. Есенното слънце леко пожълтя клоните, птичите аборигени се радват на освободеното от прелетните курортисти пространство, котките лениво се оглеждат, преценявайки конкур ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-08-10T08:51:11+03:00 735 2 6

Чат по скайпа 🇧🇬

Разтри слепоочията си и остави очилата на масата. Свали горнището на пижамата и облече поло – черно и стегнато. В огледалото видя мъж малко над средната възраст, погрозняващ, но приличен и доста тъжен. Усмихна се и задържа така цели две минути, за да свикне. Трябваше да използва тази гримаса след ма ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-08-09T23:47:04+03:00 757 6 14

Игрите на страха - трета част 🇧🇬

IV
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду ...

Дребосъчка

Проза » Повести и романы

2018-08-09T23:40:22+03:00 1.1K 1 2

Лидерът - глава 14 🇧🇬

Глава 14
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Р ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-08-09T23:01:19+03:00 1.1K 1 2

Испанецът 🇧🇬

Времето течеше болезнено-безполезно през прозорците на затворническото общежитие „Кремиковци“. До пролетта оставаха още няколко месеца.
А завчера беше Коледа. Празничното настроение успя да завладее дори закоравели престъпници като мен. Беше смешно и тъжно да гледаш и чуваш как всякакви мародери, кр ...

svobodey

Проза » Рассказы

2018-08-09T16:18:00+03:00 1.9K 1 3

Колкина дупка по време на РД 🇧🇬

За пореден път датата шести януари стана повод за две важни събития в моя живот. Първото и не толкова значимото беше моя рожден ден, а второто – проникване в недрата на Понор планина. Повече от четири месеца не бяхме влизали и с нетърпение очаквах да видя какво са причинили земетресението и рязкото ...

LSDeka

Проза » Рассказы

2018-08-09T14:47:39+03:00 1.2K 1

От деня – 9. 🇧🇬

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, баба ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-08-09T08:13:22+03:00 924 1 3

И пак в парка 🇧🇬

Седим си Митето комшията в парка, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно. И Митето казва:
– Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукачката на ремонт да носи, а отгоре на вс ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-08-09T08:09:50+03:00 828 2 6

Нещо ще се случи 🇧🇬

Музикантът подрънкваше на блус китарата си. Облечен беше с омазнен, подгизнал потник, къси панталони и обут със сандали; седнал върху малко столче до ъгъла на един бар, той поглеждаше към притъмнялото небе, повтаряше една и съща мелодия от петнайсетина минути и тихо пригласяше:
- Нещо, нещо ще се сл ...

robertratman

Проза » Рассказы

2018-08-09T06:36:53+03:00 708 4

Клетвата 🇧🇬

КЛЕТВАТА
Болките започнаха изведнъж – силни, убийствени, ужасяващи. Успя само да се тръшне на леглото.Гърчеше се като лист, подпален от огън.
Чуваше се само съскащ звук, издаван от широко отворената й уста, които искаха да поемат въздух и изпълнят дробовете й за живот. Недостигът му замъгляваше мозъ ...

NadeBo

Проза

2018-08-08T23:01:33+03:00 669 1