Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

С храна си живял - 15. 🇧🇬

19.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 3 8

Има ли си предистория и тя? 🇧🇬

Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

1.1K 6 25

Силата на съзнанието като прочистване 🇧🇬

За Удовлетворението и музата за творение не е нужен подходящ момент. Нужно е просто да се отпуснеш, да обърнеш внимание единствено на мислите си в този момент. Тогава винаги идват идеи, мисли, чувства.
Лягаш. Гледаш в тавана. Не знаеш защо, но той ти дава пространство за мисли със своята празнота.
П ...

Metal.head.

Проза

854 1 1

Подарък 🇧🇬

Светла върви по околовръстния път в индустриалната зона на град Пловдив. Декември, сряда, пет следобед. Кучешки студ, нахален вятър, а пред мокрите ѝ очи се стелят бели воали от дебел снежен плюш. Под подметките ѝ скърца лед. Полетата блестят наоколо и само тук-таме стърчат сухи трънаци. Небето е оп ...

Plevel

Проза » Рассказы

913 15 24

Предупреждение 🇧🇬

На границата
на Скуката,
дебне
Смъртта.

Бора-Бора

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K

Взех те на „автостоп” 🇧🇬

Взех те на „автостоп”
Не, че някога съм вземал,
но СЕГА СЕ СПИРАМ...
Имам нужда от едно кафе с непознат на следващата „бензиностанция”...
... и кафе не пия, но УСЕЩАМ, ЧЕ ТОВА МИ ТРЯБВА... ...

xenon

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Присъствие в отсъствието 🇧🇬

Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

1.2K 5 6

Любовта, която убива, любовта, която спасява 🇧🇬

Някога, в една богата къща, живеела красива девойка, усмихната и любезна с всички. Всеки ден тя минавала по главната улица на града и всички с радост я поздравявали, подарявали й плод или цвете, красиво украшение или просто въздушна целувка. Не се страхувала от никого и от нищо, волно тичала из поле ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

1.8K 3

С храна си живял - 14. 🇧🇬

17.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 1 15

Дървото на страха 🇧🇬

Страха от страх е най-големия.
После се разклонява.
Като дърво.
Плодовете от дървото на страха са най-отровните.
С всеки изминал ден хората взехме, че започнахме да взимаме поне един плод от това дърво. ...

Каси05

Проза

597

Александър 🇧🇬

1. Ударът бе жесток. Моторът излетя от пътя и мотористът падна тежко върху майката земя.Навън валеше, бе хлъзгаво и мокро. Притекоха се очевидци на помощ, а жената, управляваща колата заплака изведнъж.
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...

Аnna

Проза » Рассказы

1.1K 3 6

Махленска история: Откраднатата чаша 🇧🇬

В тази небивала жега един младеж се чудеше къде да намери поне временно сянка, а и силна жажда го мъчеше. Пот се изливаше по цялото му лице, щипейки гладко избръснатото му лице.
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...

Writer96

Проза

1.3K 2 4

С храна си живял - 13. 🇧🇬

15.
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 2 13

April's Fall 🇬🇧

The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the moon of an unnamed, lifeless gas giant. Between the huge planet and the moon it orbited, April was almost perpetually cast in deep shadow, swallowed by the cold darkness of space. Every seven years or ...

Kiril_Dimitrov

Проза » Фантастика и фэнтези

3.1K 1 1

Някаква справедливост 🇧🇬

Някои паметници се извисяват над множеството обикновени хора с подвизите и величавите дела на онези, които са обезсмъртили. За тях ние се сещаме само на бележити дати, сякаш са някакъв пример, с който да се сравняваме и съизмерваме. Има и други паметници. Те не са на герои, но всеки път щом някой ги ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

906 2 9

Синът на шефа 🇧🇬

Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се на ...

goblenka

Проза

1.4K 5 15

Като Исус 🇧🇬

Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...

Аnna

Проза » Рассказы

761 1 4

Моя Любов 🇧🇬

Моя Любов,
С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...

angelbard

Проза » Письма

886

За кратко беше мой 🇧🇬

На 32 години съм. Жена с дете.
Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...

f_e_l_i_n

Проза » Письма

2K 2 2

С храна си живял - 12. 🇧🇬

13.
В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

945 3 5

18+ Чувственост е второто и име 🇧🇬

Тя отвори очи. Беше спала на един дъх. Кратко, но достатъчно. Всъщност, беше чакала той да заспи. Той !Най –добрият и приятел. Всъщност, бившият и най-добър приятел. Сега – любовник – еднодневка. Защо ли? Тя се усмихна на себе си – скептично, със всичките нюанси на сарказма, тъжно, но - истинско.” З ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Эротическая

1.2K 7 19

Една лоша седмица 🇧🇬

Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. Не че свърших н ...

iliqna47

Проза

1.4K 2

Опит за ... създаване на близост 🇧🇬

Не се сърди на думите –
те мислите, като деца закачат.
Опитват се да разберат,
защо за всеки нещичко различно значат.
Нали е жив, върви по своя път ...

линасветлана

Проза » Письма

1.6K 5 5

Тезиси на закон Негов 🇧🇬

…И беше тъмно, и беше мокро, и беше блато, и беше шумно, и беше хаос…
А сред Хаоса се носеха всякакви черни сили, които трупаха излишъци и подлъгваха душите хорски да вярват не в Спасителя с филията мас, а в други неща някакви…
И тогава се появи Той. Извади от калта този и онзи, вдъхна лице и мерак ...

генек

Проза

643 3 4

С храна си живял - 11. 🇧🇬

11.
Йоан трепна и се ослуша...
Тишина...
Но някакво предчувствие го накара да се вгледа в тъмната зала. Усещаше нещо зло. И по-лошо – усещаше страх...
До входа трябваше да има двама пазачи. Но на леката смътна светлина, проникваща отвън, не се виждаше човешка фигура. Само две купчини – парцали ли, б ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 2 6

Някъде там 🇧🇬

> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...

линасветлана

Проза » Другие

1.2K 4 6

Метро 🇧🇬

Шумна тълпа, блъскаща се, крещяща, огромна. Метрото в час пик. Шест часа е, а светът сякаш е спрял в смисъла на огромното си, безспирно движение. Тая безформеност трудно би могла другаде да се види. Може би на някой протест или футболен мач. С тази разлика, че общата цел далеч не е толкова ясна. Не ...

nyaph

Проза » Рассказы

989

Пил 🇧🇬

През паяжината от пукнатини на предното стъкло се виждаше, че на асфалта лежи човек. Бе застинал в неестествена поза. Мотоциклетът му бе изкривен до неузнаваемост от чудовищната сила на удара.
Седящият зад волана мъж побутна въздушната възглавница и изпсува грозно. Надигна се, за да огледа щетите. П ...

Heel

Проза » Рассказы

2K

Две души в бяло гледат 🇧🇬

– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...

written-springs

Проза » Другие

904 5 5

Когато се родих 🇧🇬

"Златото се очиства най-добре в огъня"
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...

Аnna

Проза » Рассказы

1.7K 2 3

Прозрение (18) 🇧🇬

1. Някой ден всеки намира своя оазис.
2. Гордостта ограничава човек да експериментира в търсене на щастието. 98. Всички философии и принципи отиват по дяволите след петстотин грама ракия.
3. Емпатията ни прави човеци.
4. Всеки славей пее на своето дърво.
5. Добрата дума може да обезсърчи и най-злобн ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

840 1 4

Какво ще кажат другите 🇧🇬

Марин, седемдесет годишен мъж, живееше в голяма къща, близо до центъра на града. Беше се пенсионирал преди няколко години и дните му минаваха в грижи за дома. Сутрин се събуждаше рано. Излизаше навън. Поглеждаше към двора. Правеше си план, какво можеше да свърши. Закусваше и започваше своята работа. ...

perfanov

Проза » Рассказы

780 1 4

Етюд № 5 🇧🇬

... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K

Опомняне 🇧🇬

Скоро ще да е било. Споменът за теб връща лентата назад в прашните, паяжинясали спомени, прибрани в евтина кутия за обувки. Празно е, нещастно е. Съзирам те в звуците, чувам те в образите на делника. Има те, все още си тук, въпреки че вече те няма. Има те в пукнатините на земното ядро. Има те в руме ...

ЕлисаветаЕмилова

Проза » Рассказы

1.1K 2

Първа среща... 🇧🇬

Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...

DragonLlabroe

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.3K 2 2

От село в София и от София в село 🇧🇬

Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момчен ...

Galifray

Проза » Сказки и произведения для детей

1.4K 1

Тракийска душа - 3 🇧🇬

***
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

1.4K 6 25

"Венец на природата" 🇧🇬

Съвременният човек Неусетно се превръща в Изрод... Не знам дали това е проблем, но определено е Проблем, че това НЕ притеснява Никого!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

863 1 5

Тялото 🇧🇬

Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не мо ...

Аnna

Проза » Рассказы

950 4 7

Пазачът на фара 🇧🇬

– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...

slaveja123

Проза » Рассказы

936 3 7

Рассказы и проза современных авторов

С храна си живял - 15. 🇧🇬

Има ли си предистория и тя? 🇧🇬

Силата на съзнанието като прочистване 🇧🇬

Подарък 🇧🇬

Предупреждение 🇧🇬

Взех те на „автостоп” 🇧🇬

Присъствие в отсъствието 🇧🇬

Любовта, която убива, любовта, която спасява 🇧🇬

С храна си живял - 14. 🇧🇬

Дървото на страха 🇧🇬

Александър 🇧🇬

Махленска история: Откраднатата чаша 🇧🇬

С храна си живял - 13. 🇧🇬

April's Fall 🇬🇧

Някаква справедливост 🇧🇬

Синът на шефа 🇧🇬

Като Исус 🇧🇬

Моя Любов 🇧🇬

За кратко беше мой 🇧🇬

С храна си живял - 12. 🇧🇬

18+ Чувственост е второто и име 🇧🇬

Една лоша седмица 🇧🇬

Опит за ... създаване на близост 🇧🇬

Тезиси на закон Негов 🇧🇬

С храна си живял - 11. 🇧🇬

Някъде там 🇧🇬

Метро 🇧🇬

Пил 🇧🇬

Две души в бяло гледат 🇧🇬

Когато се родих 🇧🇬

Прозрение (18) 🇧🇬

Какво ще кажат другите 🇧🇬

Етюд № 5 🇧🇬

Опомняне 🇧🇬

Първа среща... 🇧🇬

От село в София и от София в село 🇧🇬

Тракийска душа - 3 🇧🇬

"Венец на природата" 🇧🇬

Тялото 🇧🇬

Пазачът на фара 🇧🇬

Очередь