Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

КЭЧ

КЭЧ. Квартирно-эксплуатационная часть десантной дивизии, расквартированная вдоль большой реки и множества озёр по всей богатой буджакской степи, обеспечивала назначение тылового быта отборным офицерам главного вида советских войск. Особенно жёны офицеров нуждались в такой важной службе, что выполнял ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.6K

Нощ в клуба - 9. 🇧🇬

02,30 – 03,00 часа.
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва. ...

генек

Проза » Повести и романы

921 1 4

Ще те обичам даже и след смъртта 🇧🇬

откъс от началото на романа
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в П ...

slaveja123

Проза » Повести и романы

919 2 3

Нощ в клуба - 8. 🇧🇬

02,00 – 02,30 часа.
Връща се Киров. Здравчев е тук и започваме съвещанието...
- Ти наистина ли смяташ, че тоя... – започва Здравчев...
- Не, разбира се... Макар че всичко може... Но засега не залагам на това. Просто исках да го прибера някъде... Но, ако излезе, че е претрепал шефа си... Знаеш ли – н ...

генек

Проза » Повести и романы

963 1 7

Въпросът 🇧🇬

И знаеш ли колко поколения от българската кръв ще се изродят и ще живеят, разкъсани от собствената си безпомощност, но въпреки това мисълта за душевното спасение ще ги води напред в битката им, докато в някой ден не затворят очи и не си отидат – други ще дойдат на тяхното място, когато надеждата е д ...

thedac

Проза » Другие

619 1 1

Изпращането 🇧🇬

Катафалката се движеше по мокрия път и на моменти затъваше в лепкавата кал. Шествието на опечалените вървеше след нея и с мъка се придвижваше напред. Тя- съпругата плачеше горчиво, не защото го обичаше, а защото той я оставяше сама. Бяха си като брат и сестра, отдавна нямаше ласки между тях, само гр ...

angelbard

Проза » Рассказы

1.8K 2 6

Да имаш чест е едно, а да си честен - съвсем друго 🇧🇬

Да имаш чест в един критичен момент е много по-важно от това да си честен нон стоп! А и кой човек, повтарям човек, е бил честен от пелени до гроб? Никой...

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

821 1

Родопско сърце - 11 🇧🇬

***
Вечер, когато слънцето погалеше, като за последно върхарите на боровете, приплъзнеше се по чукарите и оставеше след себе си тъмнината да ги обгърне, Родопа планина бавно заспиваше и натежаваха звуците от тишината в изплъзнал се, вековно повтарящ се миг, преди да надвият нощните шепоти. Разнолика ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

1.4K 4 15

Доктор Вреден - глава 11 🇧🇬

Глава 11
Малко по-късно се бяхме излегнали на плажа, отново под чадъра, и Димитър за пореден път си беше взел вестник за четене. Той си купуваше вестник всеки ден, което ми се виждаше същевременно чаровно и мило. Залагаше на тежко политически вестници, и докато аз изобщо не обичах политика, явно тя ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

1.2K 2 4

18+ Ще те обичам даже след смъртта 🇧🇬

След годежа дойде бала. После сватбата. Картините минаваха пред очите ѝ, но сякаш нямаше спомен за чувствата си от тогава. Кандидатства същата специалност като Ангел - право. Бяха го решили отдавна. Смятаха като завършат да си направят кантора и да работят заедно. Бяха решили до тогава да нямат деца ...

slaveja123

Проза » Повести и романы

1K 2 5

Снишават се звездите - ІІІ част 🇧🇬

ГОСПОДАРЯТ НА ДОМА
Сутрешното слънце постепенно премина в облак и заръмя дъждец. Но земята бе толкова знойна, че хладина изобщо не се усети. Едва се дишаше от изпаряващата се влага.
Децата, останали сами, се заиграха по моравата пред къщата. Възрастните не им обръщаха внимание, всеки от тях подхвана ...

Eleya

Проза » Повести и романы

880 1 3

Най-чистите стотинки 🇧🇬

Кремена избърса масата от трохите след закуската, погледна към съпруга си Михаил и седна до него на дивана в малката кухня.
- И какво сега? - каза тя. - за цяло лято, не можахме да спестим и един лев. А ето, след десетина дни децата започват училище.
Десетгодишният Николай и три години по-малкия Иво ...

perfanov

Проза » Рассказы

1.6K 4 5

Нощ в клуба - 7. 🇧🇬

01,30 – 02,00 часа.
Илия Мирков…Трънченина…
Убиец, който е на свобода. И се смята за голяма работа. Макар че е достатъчно тъп, та босовете да го използват за мръсни дела. Обаче, са и достатъчно хитри, за да го спасяват от правосъдието – колкото и да пропада морала на битпазарната демокрация, готови ...

генек

Проза » Повести и романы

1K 1 7

Нощ в клуба - 6. 🇧🇬

00,30 – 01,30 часа.
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – ...

генек

Проза » Повести и романы

1.2K 1 6

Дневникът - Точка на пресичане 🇧🇬

Правият ред е въже.
Ако дръзнеш да стъпиш отгоре му,
балансирай с ръце
и не слушай светът какви ги говори.
Гледай право напред ...

линасветлана

Проза » Письма

1.3K 7 8

По струните на изгубената мелодия-Глави XXVI,XXVII 🇧🇬

Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...

kokolinna

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1K 1

"Повече от всичко" с Яна (imperfect) 🇧🇬

Взаимно е, любов.
И аз те ненавиждам.
Помниш ли мига, в който спря погледа си върху мен... за първи път? Да, онзи януари преди... нека не броим годините точно сега. И двамата знаем, че вече нямат значение. Ти... и аз. Един срещу друг. Кой би предположил, че някой ден ще се превърнем в съвършени непо ...

written-springs

Проза » Письма

2.9K 10 10

Хората не прощават 🇧🇬

Ако някой (в твоя живот) ти прости, независимо за какво, значи си срещнал мъдрец, защото... само мъдреците прощават!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

726 1

18+ Този път няма да ти се размине 20 🇧🇬

Телефонът ми звънва, докато пуша цигара след края на смяната. Поглеждам екрана. Непознат номер. Изведнъж нещо започва да ме човърка. Незнайно защо ми се струва, че ще е голяма грешка, ако вдигна. Секунда по-късно се отърсвам от лошото предчувствие и приемам обаждането.
– Ей, гълъбчета, как я карате? ...

Heel

Проза » Рассказы

676

Целувката на Господ 🇧🇬

Педиатричната болница във Филаделфия на петнадесети август 2015 година не беше особено оживена. Беше отпускарски месец и нямаше насрочени планови операции. Джоана Бейли - тригодишната дъщеря на Майкъл и Елизабет, от известно време не се чувстваше добре. Загуби веселия си характер, едното ѝ око се из ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

1.2K 6

Стигнах до там 🇧🇬

Стигнах до там, да се будя на сърцето от бързия шум и в остатъка от съня да се чудя: “буден ли съм, или не съм?”. Бавно процежда се лунната светлина през пролуката на клепачите. Щом широко отворя очи ще изчезнеш ли в здрача?
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люл ...

линасветлана

Проза » Другие

1K 3 12

Спомен за бъдни вечер 🇧🇬

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика, веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къ ...

slaveja123

Проза » Рассказы

1.9K 2 3

Септември 🇧🇬

Здравей, Септември! Добре си дошъл! След горещият Август, в теб има „ Р ”. Обещаваш прохлада, пъстрота, изобилие... Обещаваш награди за всяко усилие! Имам нужда от твойта лежерност. Да позабавя, да премисля и тогава да действам! От прекрасните багри около мен се нуждая. От уюта и охолството ти! От о ...

goblenka

Проза

774 5 11

В бяло 🇧🇬

Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ...

Eipril

Проза » Рассказы, Другие

735 1 3

Соня 🇧🇬

Коя е Соня ли? Соня е или по-точно беше нашата кобилка. Да, градското момиче от селски произход преодоля страха и гнева си, и един ден, просто впрегна красивата, стройна, червеникава кобилка с най-меката грива, най-шоколадовите очи и със красива звездичка на челото. Момичето беше вече девойка и се п ...

LiaNik

Проза » Рассказы

1.1K 5 16

Фетишът на 18 годишна ( Част 9 ) 🇧🇬

Наближаваше девет часа вечерта. Тръгнах към магазина, за да се видя с Дерек. Когато стигнах там се бяха събрали няколко коли. Едната от тях беше на Дерек. Приближих към нея, а вътре имаше неочаквана изненада. Натали беше на задната седалка, с Кевин - братът на Дерек. Усетих как стомаха ми се сви. Ка ...

pamitam

Проза » Рассказы, Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Эротическая

1.2K

Най-красивото момиче-(Част 2) 🇧🇬

Бяхме се уговорили да се чакаме пред старите бани в 17:00 часът. Аз естествено закъснях умишлено с около 10 минути. Когато пристигнах очаквах тя вече да е там. Обаче не я видях. Обиколих сградата няколко пъти за да видя да не би да е от другата страна, но я нямаше. Седнах на една пейка и чаках... Бе ...

ven_tzi

Проза » Рассказы, Повести и романы

1.8K 1

Моята приказка 🇧🇬

Явно наистина всеки от нас живее в някой свой си свят. Харесвам да живея в своята си приказка, защото понякога е по-добре да избягаш от реалността. Знаете ли, винаги съм си мислела, че любовта е нещо истинско, нещо изключително, нещо като приказка. Обаче осъзнавам, че греша. Срещнах човек преди годи ...

skrit_talant

Проза » Другие

1K 1

Любовта на баба 🇧🇬

Днес баба имаше рожден ден.
Тя стана рано както обикновенно за да си нахрани животинките и да си свърши къщната работа, но този ден небеше обикновен и тя беше радостна. Взе си телефона в джоба на престилката – да не би когато се обадим да не го чуе.
И ето че денят летеше а тя все така чакаше. Та аз ...

vikito0241

Проза

2K 2 3

Щом въздъхне вятърът 🇧🇬

Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...

линасветлана

Проза » Другие

775 3 8

Намръщеният ден 🇧🇬

Малко намръщен и сърдит дойде днес Денят! Кой ли го бе разсърдил през прохладната нощ?! Дали звездици - немирници или ветрецът Разладан не бе го уморил със своите свежи милувки? А и Утрото не беше с настроение. Някой упорито бе напъдил облаците към планината и те окупираха изненадано широкото й било ...

pavka44

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 2

От покана до присъствие 🇧🇬

...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

1.2K 5 3

Казва се приятел пръв 🇧🇬

„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...

Дуди

Проза » Литературные очерки

2.5K 1

Песента на стършела - продължение на I глава 🇧🇬

***
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умисле ...

Nevium

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

868 4

Лидерът - глава 17 🇧🇬

Глава 17
Виктория ме гледаше дълго време мълчаливо, докато аз я умолявах с очи да ми разкаже. Виждах цялата тежест, което това й причиняваше. И трябваше да знам. Изненадващо, Виктория пристъпи към мен и ме прегърна, отпускайки главата си на рамото ми. Аз застинах, не очаквайки това, неспособен да се ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.1K 1 1

От "Това е повече от любовта" 🇧🇬

Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше задоволство и някакво блажено ...

sav11

Проза » Рассказы

1.2K

Калдъръмената гора /вече с променен финал/ 🇧🇬

Някои от вас я познават или са чували за нея, други ще я открият тепърва. Денят е чудесен за една приказна разходка из
Калдъръмената гора
От всичко на света най-мразех да оставам сама, още от дете. Чувствах се безпомощна и несигурна, може би защото от малка бях свикнала край мен да има някой, който ...

hristam

Проза » Рассказы

1.6K 2 8

Сладко от смокини 🇧🇬

Съвсем в края на лятото, когато сладостта му остава по устните, в очите и в медените спомени, е време да ви почерпя с моето току-що забъркано
Сладко от смокини
Жената беше седнала зад другите, съвсем в дъното на малкото квартално пазарче. Изглеждаше така, сякаш другите, по-оправни и нахални баби са ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 4 6

Въздействие от ада (2-ра част) 🇧🇬

Въздействие от ада (2-ра част)
Ужаси
***
По-късно реших да сляза при родителите ми и да им споделя за обажданията. Долу майка готвеше кавърма и стаята ухаеше апетитно, а на дивана татко четеше вестник.
- Добър вечер – майка се усмихна с леко пресилена усмивка. ...

donkooooo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2.1K 4 8

Разговор с поетеса 🇧🇬

Една поетеса по-малко, голяма работа! И без това са се наплодили из нашия край – с лопата да ги ринеш. И с права, и с крива. Не че проблемът е в лопатата. Лопатата си е лопата – инструмент. За друго ми е мисълта. Тя, поезията, не е женска работа, ако питаш мене. Четеш, четеш, и само сълзи и сополи. ...

МарияДимитрова.67

Проза

883 2 8

Рассказы и проза современных авторов

КЭЧ

Нощ в клуба - 9. 🇧🇬

Ще те обичам даже и след смъртта 🇧🇬

Нощ в клуба - 8. 🇧🇬

Въпросът 🇧🇬

Изпращането 🇧🇬

Да имаш чест е едно, а да си честен - съвсем друго 🇧🇬

Родопско сърце - 11 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 11 🇧🇬

18+ Ще те обичам даже след смъртта 🇧🇬

Снишават се звездите - ІІІ част 🇧🇬

Най-чистите стотинки 🇧🇬

Нощ в клуба - 7. 🇧🇬

Нощ в клуба - 6. 🇧🇬

Дневникът - Точка на пресичане 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия-Глави XXVI,XXVII 🇧🇬

"Повече от всичко" с Яна (imperfect) 🇧🇬

Хората не прощават 🇧🇬

18+ Този път няма да ти се размине 20 🇧🇬

Целувката на Господ 🇧🇬

Стигнах до там 🇧🇬

Спомен за бъдни вечер 🇧🇬

Септември 🇧🇬

В бяло 🇧🇬

Соня 🇧🇬

Фетишът на 18 годишна ( Част 9 ) 🇧🇬

Най-красивото момиче-(Част 2) 🇧🇬

Моята приказка 🇧🇬

Любовта на баба 🇧🇬

Щом въздъхне вятърът 🇧🇬

Намръщеният ден 🇧🇬

От покана до присъствие 🇧🇬

Казва се приятел пръв 🇧🇬

Песента на стършела - продължение на I глава 🇧🇬

Лидерът - глава 17 🇧🇬

От "Това е повече от любовта" 🇧🇬

Калдъръмената гора /вече с променен финал/ 🇧🇬

Сладко от смокини 🇧🇬

Въздействие от ада (2-ра част) 🇧🇬

Разговор с поетеса 🇧🇬

Очередь