Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Проблемите на здравите 🇧🇬

Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-08-02T22:57:34+03:00 1.2K 1

И какво от това? - 4. 🇧🇬

И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-08-02T07:45:22+03:00 809 3 7

Ваша Никоя 🇧🇬

Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-08-02T02:37:40+03:00 1.9K 12 28

Къде е изцелението? 🇧🇬

Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, ...

styd

Проза » Рассказы

2018-08-02T00:56:55+03:00 1.7K 3

Да или не? 🇧🇬

Човек и да поумнее - не може да избяга от съдбата си...

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-08-02T00:44:31+03:00 738 2

"Имението Уелс" 🇧🇬

''Имението Уелс''
Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч. Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат. Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под. Миризмата ...

GeryeineBarett

Проза » Рассказы

2018-08-02T00:10:45+03:00 1.8K 1

Той е изкуство 🇧🇬

Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога н ...

Madeleine

Проза

2018-08-01T18:02:34+03:00 1.1K 3

Светът на една малка дама 🇧🇬

Тя беше просто едно малко момиченце, седнало на полу счупената пейка в кварталната градинка. Май беше там всяка сутрин, когато излизах за работа, но не й обръщах внимание – просто едно дете от квартала.
Понякога ми се струваше, че ми се усмихва, възможно е и аз да съм отвръщал механично на усмивката ...

hristam

Проза » Рассказы

2018-08-01T10:34:16+03:00 1.1K 7 6

Стефи 🇧🇬

Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и р ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-08-01T09:57:28+03:00 549

Игрите на страха 🇧🇬

ВЪВЕДЕНИЕ, ДЕН ПРЕДИ БЕДСТВИЕТО...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...

Дребосъчка

Проза » Повести и романы

2018-08-01T09:03:19+03:00 1K 2 5

И какво от това? - 3. 🇧🇬

9.
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-08-01T08:14:16+03:00 801 2 10

Доктор Вреден - Глава 3 🇧🇬

Глава 3
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2018-08-01T00:42:45+03:00 1.3K 2 4

Родопско сърце - 8 🇧🇬

***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

2018-08-01T00:35:49+03:00 1.1K 5 12

Любовта, вещицата -3 🇧🇬

Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...

Marmadun

Проза » Повести и романы

2018-08-01T00:10:47+03:00 1.4K 2 1

Хитър Петър и комшията 🇧🇬

В един лятна утрин на Хитър Петър му докарали дърва за огрев. Имало много работа и комшията като видял, сам решил да му помогне. Човекът бил много добър, но крадлив. След като прибрали дървата, шегобиецът поискал да го почерпи, но неговата жена рекла:
- Някой друг ден, бай Симо, сега с моя мъж сме з ...

СветланТонев

Проза » Сказки и произведения для детей

2018-07-31T23:46:59+03:00 669

Чудно е анлийското небе 🇧🇬

Чудно е английското небе, особено когато има звезди, любовта е сляпо кутре, младежите още нямат 24 години и пролетта са изтеглили кредит, за да си купят апартамент в България. После са поживели един – два месеца в него и апартамента е станал техен дом. Дом, който е хубавичък, уютен, малък, тук-таме ...

Plevel

Проза » Рассказы

2018-07-31T20:36:46+03:00 874 11 29

Мечтая си 🇧🇬

Мечтая си отново да те видя.
Очите ти да светят в мрака
като звезди, които чакам...
Мечтая си гласът ти скрит да чуя в тъмнината.
Следи от стъпките ти във снега да видя. ...

МаринелаП

Проза

2018-07-31T11:18:27+03:00 564

И какво от това? - 2. 🇧🇬

5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-07-31T08:17:07+03:00 798 1 2

И какво от това? 🇧🇬

/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-07-30T08:11:07+03:00 950 3 5

И ключ от апартамент 🇧🇬

Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която б ...

СнежанаЖелязкова

Проза » Рассказы

2018-07-29T11:14:31+03:00 1.1K 1 1

Сълзите на поколенията 🇧🇬

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...

thedac

Проза » Повести и романы

2018-07-29T11:00:09+03:00 711 1 3

Сделка 🇧🇬

Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-07-29T10:55:50+03:00 675 2 5

И май бяхме като на война 🇧🇬

Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...

robertratman

Проза » Рассказы

2018-07-29T08:25:57+03:00 998 2

Ще го видя ли някога 🇧🇬

Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свя ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2018-07-29T01:49:49+03:00 1.7K 2 4

Последна спирка 🇧🇬

Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...

zelena

Проза » Рассказы

2018-07-29T01:48:26+03:00 1.1K 2 4

За твое добро 🇧🇬

По пътя към Върха... зад гърба ти винаги се намира някой, който се опитва да ти смъкне гащите!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-07-29T01:37:05+03:00 819 3

Казва се приятел пръв 🇧🇬

„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...

Дуди

Проза

2018-07-29T01:25:54+03:00 1.2K 1 4

Без багаж 🇧🇬

Самолетът се разтресе, когато пуснаха двигателите. Започна бавно да се засилва по пистата и крилете му се извиха като на птица.
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в каби ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-07-29T01:12:20+03:00 644 4 5

Забранена си ми (8) 🇧🇬

Барът, по разписание, трябваше да затвори в 00:30ч. Но с Криси ни отне още около половин час, за да разтребим и почистим навсякъде. Хората от кухнята си бяха отишли по-рано. Все още не знаех къде се намирам, заради напрежението от първия работен ден. Но се чувствах удовлетворен от това, че часовете ...

written-springs

Проза » Рассказы

2018-07-29T00:28:32+03:00 1.4K 4 2

По струните на изгубената мелодия- Глави XVIII,XIX 🇧🇬

Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...

kokolinna

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-07-29T00:23:02+03:00 948 2 2

Прозрение (11) 🇧🇬

1. Трупай в добрите дни, харчи в лошите!
2. Помни насладите, забрави разочарованията.
3. Никой глас не е по-силен от вътрешния.
4. По-добре дълги уши, отколкото къс ум.
5. Всеки, на който му се подреждат нещата е изпълнен с щастие. Въпросът е дали си щастлив през останалото време?

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-07-29T00:18:48+03:00 704 1

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. :) След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по ко ...

slaveja123

Проза » Другие

2018-07-29T00:14:38+03:00 1.5K 1

Къде е началото на кръга? 🇧🇬

- Хайде бе, тати, нека да влезем в морето. Още само един път – увещаваше Миро.
- Стига, тати, като си почина малко и пак ще влезем – каза баща му. Беше легнал по гръб и големия му корем си личеше. Даже беше малко смешно. Млад човек, пък с такъв изпъкнал корем. Добре,че плажът бе пуст и нямаше никой ...

robertratman

Проза » Рассказы

2018-07-27T13:02:20+03:00 2.3K 9 12

Интелигентен човек 🇧🇬

Учителят Николов стоеше в полуусмихната поза и се мъчеше да преброи шарките по килимчето пред вратата. Насреща му, блажно ухилен, бизнесменът Йорданов, доскоро Вичо от петия етаж, припалваше сочна пура. Разпали я, духна към събеседника си, сетне размаха ръка, та да отгони дима, който нахален като пр ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-07-27T08:11:05+03:00 970 2 20

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...

slaveja123

Проза » Другие

2018-07-26T23:05:03+03:00 836 1

Любовта, вещицата -2 🇧🇬

Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...

Marmadun

Проза » Повести и романы

2018-07-26T20:31:16+03:00 1.4K 2 5

Докога 🇧🇬

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...

Eipril

Проза » Другие

2018-07-26T19:43:14+03:00 453

Неочакваното - трета част 🇧🇬

7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...

Дребосъчка

Проза » Рассказы

2018-07-26T19:21:06+03:00 880 1

Доктор Вреден - глава 2 🇧🇬

Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2018-07-26T19:11:21+03:00 1.2K 1 2

Отчуждение 🇧🇬

- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...

robertratman

Проза » Рассказы

2018-07-26T17:39:20+03:00 888 4