Малката гара е като дърво през различните сезони - хем се променя неузнаваемо, хем си остава същото.
Малката гара хем я има за хората, които я навестяват, хем я няма - за хората от бързия влак, който я подминава небрежно.
Независимо от местонахождението си - дали е насред полето или в планината, мал ...
2.
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев ...
Здравей, Н. !
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...
През една хладна неделя през март аз и Ани отидохме до близкото гробище. Тя избра мястото и аз я последвах, макар че не си умирах да ходя там. Все пак това беше една от първите ни срещи и бях доволен, че съм с нея, независимо къде ще ме заведе. Проведохме добър разговор - за кафе, алкохол, книги и ф ...
В малък провинциален град живеел един старец. В него живеела и една по-млада и по-хубава старица. Те крачели по уличните коридори всеки по своя път. Те просто крачели и не виждали. Живеели в объркан свят на алчност, пълен с лъскави коли и мързеливи искащи принцеси. Но един ден се срещнали и тогава н ...
Изнервям се, защото тя е принудена да ме чака. Но няма как, дежурен съм, не мога да зарежа работата си, въпреки че работа на практика няма. Броя минутите до края на смяната. А те се точат протяжно, мъчително.
Тя лежи на неудобната кушетката в ъгъла. Притворила е очи, но явно не спи. Та как се спи, к ...
Разказ от Генка Богданова
Дъждът кротко потропваше по стъклата. Беше ситен пролетен дъжд, за който земеделците казваха, че е дар от Бога за посевите. Но Ивана никак не му се радваше, защото покривът на старата им къща отново беше протекъл около комина и ръждиво-черното петно на тавана се беше втренч ...
ЗАДУШНИЦА
Разказ от Генка Богданова
Днес е най-студеният ноемврийски ден. От сутринта скитахме по градските улици с надеждата да събера малко кашони за продаване, за да купя поне хляб, но циганите и силният вятър не бяха оставили нищичко в контейнерите за смет. Поехме, гладни и премръзнали, с Топчо ...
Изпратено на: Петък, 2008, Февруари 22 13:30:17
Относно: Пардонства.
Здравей, Нощен!
Спомням си и за един колега от студентската ни група - Боби. Той беше вегетарианец, защото "искал да живее колкото костенурките, че даже и повече". Не знам доколко това е един от начините да надскочиш гене
(тук няко ...
И? съществува ли романтика или я изгубихме във време в което душата ни не може да понесе емоции по силни от сиво ежедневие … премесено с бяло.
Изгубихме ли се във време на празни стаи и зими студени. Нима мислим само за пари и сметки. Цифрите ли заместиха романтиката
И не, не говоря за романтика под ...
При все че в разговор с лекота подхвърляше тежки аргументи, дълбочината на мисълта му и широтата на възгледите му не съответстваха на висотата на служебното му положение. Постоянно недоумяваше защо измежду всичките му познати най-работлив беше Неделчо, а най-ленив – Деян, защо Снежа все мечтаеше за ...
Любовта е чувство.
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...
Осма глава
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгор ...
В един мрачен септемврийски ден излязох навън. Валеше като из ведро. Насреща ми, бутайки пазарна количка пред себе си се появи клошар. Беше облечен в мръсно сиво палто, неизбръснат; косата му дълга и мокра. Той изникна в далечината, обгърнат в мъгла от ситни капчици; приближаваше се с широки крачки ...
глава III
"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят ...
На вратата се позвъни. С мудна походка се затътрям да отворя, като се чудя кой е нещастникът, сглупил да ме търси посред бял ден и то точно когато съм си у дома. За щастие върху допотопната талашитена преграда, освен шпионка, има и малка дупка близко до бравата. Мога спокойно да видя кой ме безспоко ...
Привет, Прогнатична!
Ще прощаваш, но е малко вероятно, да не кажа друго, да е максиларна прогнатия! Не казвам, че не изглежда да е така! Но като гледам - по-вероятно е да е мандибуларна микро или ретрогнатия, с микрогения, на чиито фон максилата изглежда по-голяма, горните зъби по-напред, долната ус ...
4.
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...
"Ерекция" към щастието...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...
Започна да вали. Такъв дъжд не беше валял от години. Прозорците заплакаха. Опитах се да ги изтрия. Беше невъзможно. Такава мъгла и дъжд. Две души си спяха спокойно. Беше 2006 година. Той – на 14 години, тя – на 4 месеца. Само нашата майчица беше далече, далече.
Може би някоя от тези капчици, които п ...
Вечерям в любимото си кафене. Отвън е мрачен есенен ден, но кафенето наподобява на уютен пашкул. Сам съм на масата, вторачен в синкавия екран на телефона ми, който ми държи компания. Размотавам се из Интернет, влизам във Фейсбук, обменям съобщения с приятели. Изведнъж високият глас на жена ме измъкв ...
Хляб, вълци и вода
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...
Хубавата Отеро
По време на почивката ни в Ница решихме с една приятелка французойка да се разходим до Кан. Като минавахме покрай хотел Карлтон тя ми разказа една интересна история за Хубавата Отеро, която някога живеела там. Казвала се Аугустина Отеро Иглесиас и била испанка. Родена от самотна майка ...
I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...
***
- Ммм, сега стана вкусна супата, след като сложих оцет, сол и черен пипер и естествено застройка, без нея не върви – мислено си сложи подправки момчето с тежко увреждане, (живеещо на последния етаж в социалното заведение), докато преглъщаше с усилие безвкусната безсолна супа, подавана му от ръка ...
3.
Времето беше спряло…
Хората заеха позиции – кой на прозорците, кой в таванските помещения, кой в мазе, кой в плевня… И чакаха… Мешо, станал неизбран началник на отбраната, вече два пъти обиколи всички, даже успя да отиде до наблюдаващите пътеките. Навсякъде тишина и спокойствие… Нервно спокойстви ...
Имам щепсел търся си контакт.
Имам ютия, търся си дъска за гладене.
Имам нови очила, търся си погледа.
Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Мъж лежи в локва, до него три гумени мечета се блъскат от капките дъжд, а прясно мляко се разлива в калната вода. Мъжът лежи в смес от мляко с какао. Той е уб ...
"Ерекция" към щастието
Глава I
Септември е хубав за мен месец. На Земята, където живях четирийсет години, есента ми беше любимият сезон. Знаете, шарени листа, чиито аромат докато гният от влагата възбуждаше обонянието ми като на диво прасе, ровещо за трюфели. Ситен дъждец, почти като мъгла, правещ д ...
Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...
Ранното ставане винаги ми е било проблем. Леглото ме зовеше тъй сладко, идваше ми да се увия в чаршафите и да продължа да хъркам докато слънцето е високо в небето. За жалост трябваше да ходя на работа.
Изключих алармата – беше шест и половина, скочих от леглото, взех душ и си облякох работните дрехи ...
Хребетът се беше извил като камила. Едногърба. Те са много трудни за яздене, тези хребети, и никой не ги одобрява, когато е на път. Казват, че в Южна Африка имало камили...
– Помогни ми – изстена тя. – Беше млада жена, нямаше и трийсет. Носеше огромни обувки, чорапи, вълнени, ямурлук и очила. – По д ...
Живея си аз някъде из 2103-а година, джвакам си кубчето от Хлорела* и замезвам с яйчица от японски пъдпъдък, наредени върху салата от репички, соеви кълнове и лук. Лежа разплут на масажиращ неврологичните ми точки шезлонг и зяпам небрежно в морската шир. Морска шир, обграждаща ме и от четирите стран ...
Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...
Чувствам се като цигара „Като пържола в чиния на в
🇧🇬
Всеки странник си има любимо място, в което да се приюти, когато гарваните заграчат в небето, събиращи се на ята, отнасяйки черни облаци в неизвестна посока, за да пренощуват на топло.
Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.
От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото ...
– И така, докъде стигнахме с купуването на самолети за авиацията? – запита генерал-президентът Боримечков.
Генералът беше опитен военен пилот. Учил се бе да лети в Долни Дъбник на съветски „Миг“-ове. Това хич не бе лесна работа. Най-трудното беше да се пребори с принципа, че само „нашите хора“ трябв ...
2.
Стрелбата под селото беше кратка. Минчев погледна часовника си – надали и пет минути се водеше боят. После изведнъж спря. Само от покрива на читалище се ронеха капки вода, но групата настръхнали хора под козирката не им обръщаше внимание…
Далеч на север се чуваше заглъхващ рев на автомобил. Още с ...