Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Изгубено-намерено 🇧🇬

Плажът беше още сравнително пуст, когато Ицо се появи и пъргаво нави PVC-платнищата, закрепи ги внимателно и мина зад бара. Включи кафе-машината и провери изцяло ли е запълнена хладилната витрина. Хвърли око на мивката, да не би да има забравени чаши, а в това време се появиха Таня и Мира и малко по ...

Anushka

Проза » Рассказы

2024-08-15T18:39:51+03:00 733 4

Обич на една ръка разстояние 1 🇧🇬

'' Животът е много динамичен, и не знаеш дали няма да срещнеш някой с кемпер...''
из записките на неизвестна пътешественичка 3 - 5 век преди Христа
Петък след обяд, по-точно след работа. Какво да правиш, равносметка на изминалата седмица ли, или да се наслаждаваш на глътка джин с тоник, избрах второ ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-08-15T15:27:09+03:00 609 5

Ежедневки (94 и 95 част) 🇧🇬

Ежедневки 94
1. Маскирах се, като психиатър... и сам си поставих диагноза...
2. Разлаях кучетата... и наруших спокойствието на бълхите...
3. Изпратих послание за мир... във формата на атомна бомба...
4. За пореден път не улових риба... в пустинята... ...

mislitel

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2024-08-15T07:35:24+03:00 694 2 10

Русо изкушение 🇧🇬

- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам ...

palenka

Проза » Рассказы

2024-08-14T09:49:20+03:00 700 13

Кварталните Ромео и Жулиета 🇧🇬

Кварталът е остарял като обитателите си. Сиви и олющени панелки, отдавна забравили за времето, когато са били нови, а хората млади. Междублоковото пространство и то занемарено, осеяно с локви и калявина от дъждовете. Ползва се като паркинг за трошки, една от друга по-стари и уморени като собственици ...

JordanKalaykov.1

Проза » Рассказы

2024-08-13T20:52:01+03:00 744 2

Ателие на Тишината 🇧🇬

Разказа е преведен от самия автор!
РАЗКАЗ Е ЧИСТО ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА! НЕ СЕ РЕКОМЕНДУВА КЪМ ХОРАТА СЪС СЛАБА НЕРВНА СИСТЕМА.
Мрак. Тишина. Отново стоя на прага на своя храм, своето убежище, където тъмнината ме скрива от чужди очи и където се раждат моите шедьоври. Тук, в тази работилница, аз твор ...

Морро

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Другие

2024-08-13T06:33:06+03:00 583

Гордея се, че съм българка 🇧🇬

🇧🇬 На финала на Олимпиадата се гордея, че съм българка!
Три златни медала: украинец, руснак, българоливанец, бронзов от кубинец!
Да дадеш възможност, да отвориш сърцето си за други, да докажеш, че олимпийският девиз и спортният дух са над предубеждения, етнически, национални и расови различия и пред ...

palenka

Проза

2024-08-11T16:04:45+03:00 754 6 29

Вярвате или не ... 76 🇧🇬

Загрижените мама и татко
Правят всичко за детето
в името на доброто -
да не работи много,
да не се напъва горкото! ...

Qndov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2024-08-11T00:35:38+03:00 851 7

Да пиеш от Лета 🇧🇬

Изкачваше се към билото на странна планина. Върхове от морени увенчаваха това било. Някакъв древен инстинкт го караше да се стреми нагоре. Изминал бе половината път, но вместо да се умори усещаше нарастваща свежест и сила. Постепенно излезе от гористата зона и навлезе в оголеното билно пространство. ...

vega666

Проза

2024-08-10T23:12:49+03:00 412 4 1

Гражданската война (Разказ) 🇧🇬

Гражданската война
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...

ralicapoetry

Проза » Рассказы

2024-08-10T14:48:29+03:00 544

Да настъпиш "лай-кучка" 🇧🇬

Да настъпиш "лай-кучка"! Нали се сещаш?
Онези малки маргаритки.Кой по Дяволите,
им е дал това име?
...............................................................
Не бях виждал такава /лай-кучка/ от години, ...

dux

Проза » Рассказы

2024-08-10T14:30:24+03:00 496

Мъглата на мъглите 🇧🇬

Съществува ли мъгла на мъглите, или ако предпочитате - мъглявина на мъглявините? Не зная за вас, уважаеми читатели, но за мен този въпрос съдържа дълбок смисъл. Защото какво по-интересно би могло да има от една йерархия на мъглите, както и на мъглявините. В математиката отдавна са забелязали, че е т ...

vega666

Проза » Другие

2024-08-10T06:57:28+03:00 407 7 2

Нечовекът 🇧🇬

Ще ви кажа, какво животно е нечовека:
– Нечовека иска да има всичко, но същевременно да няма задължения, да има свобода, но някой друг да го освободи, а той само да се наслаждава на благата.
– Нечовекът иска да бъде щастлив, но без да създава щастие на другите. Мечтае за любов, но не смее да се обяс ...

Арс

Проза

2024-08-09T19:20:44+03:00 511 1 4

Пожари 3 🇧🇬

Децата ми охотно дадоха сайтовете за обучение. Дадох ги на Калина,или ние с нея ги коментирахме пред компютъра.Чакахме с нетърпение съботният ден за да се отдадем на пожара бушувал и бушуващ в нас.
Поразредихме до минимум интимните ласки с жена ми Боряна. Тя щастлива, че не я упреквам за студенината ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-08-09T12:56:29+03:00 687 2

Ежедневки (92 и 93 част) 🇧🇬

Ежедневки 92
1. Маскирах се, като бълха... и заживях кучешки живот...
2. Мързелив съм (и) в секса... но с висок КПД...
3. Нямам задръжки... имам граници...
4. Горя, като факла... на кладата на живота... ...

mislitel

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2024-08-09T06:26:23+03:00 670 4

Пожари 2 🇧🇬

Добре, че преди време бяхме циментирали пред голямата врата нещо като площадка, от мързел за да не тесам редовно тревата пред нея. Отключих, заключих, работи. Смазах пантите и бравата на малкото крило на вратата и оставих малко открехната.
Селски двор, все има работа. Пооправих маркучите на капковот ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-08-08T10:25:58+03:00 757 2

Докосване от Съдбата- част VI 🇧🇬

– Ти нямаш власт над мен! И никога не ще имаш! С какво право? Мразя те!
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешен ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2024-08-08T09:03:20+03:00 671

Стоя на гарата, за да изпускам влаковете 🇧🇬

Ако някой или нещо, силно те нервира или дразни или те кара да се припираш - в битовизма, изключвам сериозните неща… задай си въпроса, защо е така? Ако си честен ще ти светне, че е защото си бил слаб (а) да го допуснеш. Библията казва, че любовта не се раздразнява, излиза, че ако се палиш и нервираш ...

Арс

Проза

2024-08-07T19:04:24+03:00 469

Пожари 1 🇧🇬

По телевизията седмици наред даваха бушуващи пожари из страната. Огнеборци с очернени от сажди лица, обгорени длани, едва поемащи си дъх с жестове възпроизвеждаха огнения ад, от къде е тръгнал, до къде се простира и е спрян.
Както бе писал поетът '' взорът надежда не види ''.
Коментаторът по ТВ нази ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-08-07T19:02:10+03:00 670 2

Докосване от Съдбата- част V 🇧🇬

“ Казах ти “Довиждане!”, а май трябваше да е “Сбогом!”. Но това е правилното решение. Ти нямаш нужда от мен. Всъщност никога не си имал. Аз бях тази, която отчаяно се нуждаеше да се грижи за някого. За да я уважава, обича, боготвори…
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2024-08-07T06:24:23+03:00 748

Нещо се случи, но не съвсем 🇧🇬

Тя беше дизайнер с постижения и самочувствие. Той - визуален спец на свободна практика. Запознаха се на форум за иновативни инициативи.През кафе - паузите се заговориха.Стана непринудено. Тя имаше приятна външност, излъчваща интелект, примесен фино с дозирана едновременно топлина и студенина. Това м ...

JordanKalaykov.1

Проза » Рассказы

2024-08-07T06:20:30+03:00 815

Помнете щастието като блян 🇧🇬

Ако се разровим, за да разберем същината на нещата, рискуваме да пропаднем в бездната. Това отбелязва и Лев Толстой в трактата си "За живота" - може би най-великото произведение, написано от човек. Безусловно предназначението ни е да сме нечия жертва, но по-добре е преждевременно да не узнаваме за т ...

vega666

Проза » Другие

2024-08-06T19:44:32+03:00 473 7 4

Душа на Воин - книга трета (Глава Петнадесета) 15 🇧🇬

Пътуващата група от ездачи, каруци и една каляска бе навлязла, вече много навътре в дивите джунгли. Директна слънчева светлина едвам се прокрадваше на места около тях, заради гъстата растителност и огромните дървета. Имаше и лека мъгла заради изпаряващата се от земята влага, а въздухът беше тежък и ...

wellbeing7

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2024-08-06T16:54:46+03:00 722 11

Скитникът арменец 67 🇧🇬

Скитникът арменец 67
Фериботът на “Viking line” наближава пристанището на Хелзинки. То е разположено на брега на Финския залив в Балтийско море. Скоро ще акостираме и това интересно и приятно пътуване ще свърши.
На кораба цари голямо оживление, стотиците членове на екипажа се готвят за края на това ...

gudman

Проза » Другие

2024-08-06T15:22:30+03:00 564 3

Ежедневки (90 и 91 част) 🇧🇬

Ежедневки 90
1. Маскирах се, като бойлер... и открих топлата вода...
2. Останах без нерви... но не спирам да се нервирам...
3. Имам възможност... но нямам способности...
4. Не съм идиот... но покривам всичките изисквания за такъв... ...

mislitel

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2024-08-06T09:36:42+03:00 667 8

Душа на Воин - книга трета (Глава Четиринадесета) 14 🇧🇬

Грен се свести и отвори очи, очаквайки да е в постелята си, в палатка им с Лиза, в ранна утрин. За негова изненада обаче, видя над себе си облачното небе и тревожните лица на магьосницата, Корнел, Рикен и мистър Дък. Капки дъждец падаха по лицето му, а на обърканата му, замяна глава й трябваха някол ...

wellbeing7

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2024-08-04T16:15:02+03:00 765 1 6

За боговете и хората 🇧🇬

Седеше свит и умислен близо до главната алея на морската градина. Кафявите му очи имаха цвета на изсъхнало дърво. Косата му някога дълга и гъста сега изглеждаше зле. Макар и вързана на опашка си личеше, че е оредяла. Беше облечен с износени дрехи, които допълваха неугледният му вид. Встрани на земят ...

troia

Проза » Рассказы

2024-08-03T20:29:13+03:00 662 2 10

Душа на Воин - книга трета (Глава тринадесета) 13 🇧🇬

Беше ранен следобед и гъсти, сиви облаци покриваха небето над редицата яздещи, криейки слънчевата светлина. Пейзажът около пътуващите ставаше все по - ярко зелен и обрасъл с гъста растителност, с множество дървета, със все по-внушителни размери. Много от дебелите им стволове бяха покрити целите с мъ ...

wellbeing7

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2024-08-03T15:03:12+03:00 703 5

Злоба 3 🇧🇬

И всичко дойде като гръм от ясно небе.
Нела беше във ваканция, или по-точно някакво дежурство из училище до обяд.
Стягахме поредната колекция по ТНТМ. Моделиерки, шивачки, манекенки по долни гащи и сутиен, се щураха из залата в очакване на роклята -модел. С Гошо и Тошо разглеждахме скици и корекциит ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-08-03T15:02:40+03:00 690 2

Вярвате или не ... 75 🇧🇬

Поглед в бъдещето
За бъдещето всичко му стана ясно -
,,съветваха" го двама от ляво и от дясно!?
Най - големият юнак
Най - големият юнак от всички юнаци ...

Qndov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2024-08-03T00:44:46+03:00 620

Душа на Воин - книга трета (Глава дванадесета) 12 🇧🇬

Грен яздеше, редом с любимата си, в задния край на колоната, от пътуващите на запад ловци. Теренът около тях бе започнал да става все по-неравен и хълмист. Дърветата и храстите бяха по-високи и пo-нагъсто , както и тревата , чиито цвят бе вече ярко зелен. Планините в далечината, към които се приближ ...

wellbeing7

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2024-08-02T15:00:02+03:00 649 6

Подвижните пясъци на страха 🇧🇬

Подвижните пясъци на страха
Един човек трябвало да премине през дълбока река. Той не знаел да плува, а и не искал да се научи. Страхувал се дори от капка вода. Затова стоял на брега и оплаквал съдбата си.
След няколко часа към него се приближил пътник. Щом разбрал какво го измъчва, му дал съвет да с ...

inakrein

Проза » Другие

2024-08-02T14:55:36+03:00 591

Разказче с щати 🇧🇬

С това момичигън на име Джорджия се запознахме в едно северозападно село близо до Монтана. Тя беше вирджиния, сиреч не беше още дефлорида. Вършеше нещата малко а ла балама. Често идваше да ни се вайка: "Ай, Дахо! Ай, Йова! Ох, Хайо! Защо Луиз и Ана, или Ноис, а че и Кен, Тъки, мис Ури и мисис Сипи в ...

VladimirKostov

Проза » Юмористическая

2024-08-01T20:32:10+03:00 812 4

Приятелю мой 🇧🇬

Часовото време бързаше, вече беше минало 10 часа преди обяд. Бързаше и Пресиян по Невски проспект по посока на легендарната река, но не му се отдаваше да намери това, което търсеше, дали не го беше подминал? Докато изведнъж в периферното му зрение се появи нещо, дали беше видение? Не, не нарастваше, ...

ВеселинВасилевMD

Проза » Рассказы

2024-08-01T19:08:56+03:00 620

Докосване от Съдбата- част IV 🇧🇬

– Боли ме. Много ме боли, Дамяна. Много!
– Зная, Лео. Но това е истинско. Не красива фантазия, а реалността. Животът. Искам да живееш, Лео! Моля те, ти трябва да живееш!
– Твърде силно е, Даме. Не може ли да се върнем…
– Не бива. Ако отидем там няма да имаме шанс да се завърнем отново. Вече достигна ...

Algol

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2024-08-01T19:06:57+03:00 624 3

Душа на Воин - книга трета (Глава единадесета) 11 🇧🇬

Грен стоеше седнал в тревите, между палатките им в лагера и погледна към превързания си крак. Раната на бедрото му, доста го болеше и отново беше прокървила през превръзката. На светлината от голям огън, на десетина метра пред него се виждаха няколко тъмнокожи ловци, легнали, тежко ранени на земята. ...

wellbeing7

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2024-08-01T14:47:50+03:00 631 5

Да изядат момичето 🇧🇬

Старейшините се бяха събрали в дъното на пещерата до огъня. Умуваха относно Аная, която лежеше в една ниша наблизо и стенеше. Единият потърка корема си и издаде мляскащи звуци, очевидно мнението му беше, че момичето трябва да бъде изядено. Друг закима. Трети допря дланите си една в друга, за да пока ...

Heel

Проза » Рассказы

2024-08-01T14:34:45+03:00 630

Злоба 2 🇧🇬

Въздъхнах тежко. Освободен сякаш от обидите, приказките , които постоянно ми натякваше '' Не исках да я срещна, но я видях '', или '' Можех да я бутна с джипа на пешеходната пътека, но й се изсмях '' и други подобни съобщения.
Седнах отноео на дивана. Загледах се в бръмчащия телевизор. Картината му ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-08-01T10:18:36+03:00 524 1 2

Ежедневки (88 и 89 част) 🇧🇬

Ежедневки 88
1. Маскирах се, като бясно куче... и се вписах отлично в човешката глутница...
2. Изпиках се срещу вятъра... и ме окъпа топъл дъжд...
3. Нахраних гладните... изядоха ме канибали...
4. Живея си живота... на доизживяване... ...

mislitel

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2024-08-01T10:08:01+03:00 602 4

Злоба 1 🇧🇬

Нагласих се пред телевизора, любимият ми спорт лека атлетика.
Здрави и силни мъже и жени в спор за титли в Диамантената лига, да ти достави истинско удоволствие, като гледаш предстартовата им треска и радостта на финала.
- Какво пак зяпаш, баджаците на жените ли - ехидно заядливо попита жена ми - Ня ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

2024-07-31T13:43:29+03:00 588 1 2