Сутринта, докато чаках градския транспорт (за софииския става въпрос) се случи инцидент. Възрастна, трудно подвижна жена, пострада и си счупи ръката.
Помогнах й, вдигнах я, заведох я в болница, но не това е темата. Не пиша, в случая, за да получа (виртуално) потупване по рамото!
Темата дори не е сам ...
Разказ №13
Най-съдбоносното предсказание
„Работата с предсказанията е твърде особена - или са всеизвестни, или просто... не значат нищо!“
Разказвачът
I. ...
Из сънищата на Константинопол: Апокалипсисът на последния бог
🇧🇬
Моето време беше заклятието на началото. Аз не бях един от многото, а бях един от нищото. Всяко ново изречение започваше с въпросителен знак. Вървях в пътеките на тъмнината и постепенно се отчуждавах от света. Казах, че съм бранител на входовете към отвъдното — не защото бях или мислех, че съм, нито ...
– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...
Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...
Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...
Непрекъснато отвсякъде ни заливат с поучения как да живеем, какво е ценно, как да се харесваме и обичаме, какво да ядем и пием и как да се лекуваме, обясняват ни какви сме и що сме... А аз гледам и се чудя как без тези интернет знания и съвети сме оцелели...
Лесно им е на младите сега - за всеки отг ...
10 Част
Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала. С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:
- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?
- До това, как при общуването между двойниците ...
Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...
Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...
Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочу ...
Изсърбахме сутришното кафе, разказахме си новините от телевизията,...брей, ами то станало време за обяд.
Цинцара, притъпя около нас с големият си портфейл да му плащаме.
Извадих монети 5 х 20 стотинки и 4 х 5,... 1 и 20, и му ги подавам. Той се понамръщи.
Митьо Горския бръкна надълбоко в джоба си и ...
Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
Идея за почерпка:
„Пожелания за новата година с малко сладки изненади“
1. Съберете малки пакетчета с лакомства – например бонбони, малки шоколадови хапки или домашно направени сладки. Можете да ги подредите в малки торбички или кутии и да приготвите персонализирани етикети за всяко пакетче.
2. Текст ...
Всеки се страхува от тайни, такива, които могат да разрушат и променят живота му, а този страх се крие дълбоко в паметта ни, с очакването да го забравим и пренебрегнем.
Сърцето на Тони така силно биеше, че заглушаваше всичко около нея. Чантата в ръката ѝ трепереше, сякаш и тя се страхуваше от неизве ...
Религия Бога до човек снижава,
но вяра човека до Бог възвишава.
Възможно е ангел под себеприкритие,
ала не и демон без саморазкритие.
Всевишен е животът, понеже е единствен вид негентропия.
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10
🇧🇬
Разказ №10
Кантианска одисея
„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“
Разказвачът
Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за ...
Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...
Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...
Изкуственият интелект се затруднява само от хора без естествен интелект.
Произход от животно е само за да не се остане животно.
Вчера проповедници на светло бъдеще са днес пропагандатори на тъмно минало.
Старците по телевизори лудеят,
хулят младите, че по смартфон щуреят.
Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...
Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...
Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...
Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...
Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...
Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...
I. Ароматът на идилията
Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...
Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...
Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...
Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...
1. Жена прави комплимент на мъжо си.
- Със сигурност твоят е най-гулем у селОто.
На другия ден.
- Забрави, какво ти казах вчера. Събрах допълнителна информация...
2. На една мома изведнъж много и се... ...
Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...
Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...