Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Лятна командировка/10.1 🇧🇬

10.
Петъкът започна със сутрешен крос. Бях възобновил тези упражнения още на втория ден след като се настаних отново тук. Чувствах се в добра кондиция и напълно подготвен за това, което предстоеше. Подредих в чантата внимателно оборудването, което щях да нося и го пренесох в колата. Реших да напиша ...

boky10

Проза » Повести и романы

1.1K

Пеперуди за Мирослава 🇧🇬

В детството си имах една приятелка, която се казваше Мирослава. Тя учеше в гимназията, а аз бях едва на пет години. Разликата във възрастта ни не ни пречеше да общуваме и да се забавляваме безкрайно, когато бяхме заедно. Тя имаше прекрасни колекции хербарии от най- различни цветя, които беше събирал ...

yurukova

Проза

1.2K 2

Истории от съседната маса 🇧🇬

- Защо си омърлушен, приятелю? По твоя любим Мутрагеньо ли?
- Как защо бе, брат’чед? Чу ли Петьо депутата? „Мамата я няма, бащицата си отиде и всички останахме кръгли сираци.“ Не знаех, че сме такива след изборите.
- Спокойно! Нали видяхме - бащицата го преместил мъжествено в другия си крачол, същин ...

ВТ

Проза » Юмористическая

772 2

Белият яшмак 🇧🇬

Белият яшмак
Дядо Вели бършеше с бяла ленена кърпа, извезана по краищата с червен конец, потното си лице и врат. Бърше и му се струва, че меките топли ръце на неговата Гюлфие го галят. Споменът го люшна…
Стои на пътната врата, а насреща му върви Гюля, неговата Гюля. Като затропала с ония мънистени ч ...

ГеоргиСтойков

Проза » Рассказы

2.3K 4 12

18+ Eкскурзия за Хелоуин 🇧🇬

Екскурзия за Хелоуин
Те са тук. Те са сред нас. Щом падне здрач залостете вратите и затворете прозорците. И ако някой ви почука – не отваряйте. Защото те излизат само нощем. И не само на Хелоуин.
***
Когато я видя усмихната и щастлива на прага на вратата в първия момент Иво се учуди. Отдавна не беше ...

parvanski

Проза » Рассказы

1.2K

Габи Габи 🇧🇬

Габи Габи
Трябваше да се появи отново Габи Габи, но я няма. Мониторът е смразяващо тъмен, защото в онези бездънни кладенци горе следата се губи и метеорът бърза към своята Голгота. Казват, че по това време на годината по небето скитат леониди, което ме кара да мисля, че Габи Габи е някъде там – може ...

radi.

Проза » Рассказы

958 1 4

Влакът стрела 🇧🇬

ВЛАКА СТРЕЛА
Било е сън! Това „Сашо, Саше-е-е!” е било на жена му. Още не може да отлепи клепачи! Все този сън! Пътува с влак. Бърз влак. Влака Стрела. Купето е пълно с хора, а той спи уморен. Наближава неговата гара, а той не може да се събуди. Викат го, карат го да слезе. Не може, пропуска я. Нищо ...

Мильо

Проза » Рассказы

1.2K 1 2

(някакъв опит за някакво нещо) 🇧🇬

Седя пред блесналия студен екран и се мъча да измисля поредния привличащ вниманието опит за оригиналност...
Небето е обагрено в млечно синьо-оранжево, хоризонтът е поръбен с розово-златист кант, а в стаята пролазва есенният здрач, който бавно се превръща в плътен, черен воал върху тишината. Голите к ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

884

Спукай глупака, но нека живее 🇧🇬

Изобщо не можах да вдяна тогава, защо Пичът постъпи така. Той имаше всичко. Такива спомени имам. Ако седна да ги разправям, ще ми изтръпнат крачката. Доста пия в тази пуста Франция. Пия тяхното гъсто вино и се мотая безцелно.Но когато пия, си губя физиономията. Гледам се в огледалото, плезя се, крив ...

Lebovski

Проза » Рассказы

893 1 5

Звуците от къщата 🇧🇬

Звуците от къщата
мистерия, хорър
***
Малко след като заживя в този дом, започна да чува странните звуци. Те се появяваха към четири - четири и половина следобед и спираха към шест.
Ричард беше самотен четиридесет годишен мъж и изкарваше прехраната си като компютърен програмист. Работата му беше вкъ ...

donkooooo

Проза » Рассказы

1.1K 1 4

Бързай бавно. 🇧🇬

Представи си какво би било ако можеше да се движиш със скоростта на светлината.
Абсолютно всичко около него забави такта си, до степен че да замръзне в пространството без какъвто и да е признак за движение. През своите очи, виждаше себе си излязъл на разходка, ала за очите на тези около него той не ...

Stransky

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

Устрем 🇧🇬

Тичаше усърдно. Задните му части се тресяха, имаше широки и меки прасци, които не издържаха тежестта на бутовете и малките му стъпълца изглеждаха смешни в неспособността си да местят това огромно туловище така бързо, както то искаше.
Но въпреки това той тичаше.
– Побързай, сърце! – каза си и усили т ...

exuded

Проза » Юмористическая

866 1 2

Виенско кафе - 17 🇧🇬

Новата ми свекърва ровеше нещо в подредената леха с китки пред вилата и когато я видя Борил излетя като торпедо от колата.
– Мамоо, спри веднага! Сто пъти съм ти казвал, да не ми пипаш цветята.
Жената се изправи с една стиска треволяци в ръката.
– Тревясали бяха, бе Бори.
Борил се втренчи в ръката и ...

Elder

Проза » Повести и романы

958 2

Мъртви души 🇧🇬

Знаеш ли...? Има едни такива хора, Приятелю, които не заслужават обич!
Те не заслужават дори нашата омраза, защото и това ще им придаде някаква значимост, а и ние не сме като тях...А те са МЪРТВИ души, брат! Тяхното съществуване е безлично. Те никога няма да бъдат щастливи и никой няма да ги обича! ...

Inzaghi

Проза » Другие

1.6K 1

Завинаги... 🇧🇬

Колко често ти се случва да сънуваш без да затвориш очи?
Небето гореше в тюркоаз и кърваво червено…Гледката го накара да изтръпне, не можеше дори да премига с очи. Сълзите се стичаха по бузите и в отмерен такт капеха от брадичката му. Беше първият ден на новата година. За последно наблюдава такъв за ...

Stransky

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K

Предана на правосъдието и правораздаването 🇧🇬

Звънецът на входната врата с пресеклив гласец оповести,че някой настоятелно ме подканя да нагазя в мътните талази на живота му и да го спасявам както мога и с каквото мога.Изшътках котката Беба,която предеше примижвайки ,самодоволно полегнала в скута ми и се запътих към коридора. Когато отворих външ ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

1K 1

Сладко от маслини, Глава 1,Част 3 🇧🇬

Минавайки покрай полицейското управление, погледът ми привлече цивилен мъж в бяла риза и сив панталон. Не бе от местните. Сигурно го бяха извикали заради кражбата. Докато се разминавахме, погледите ни се пресякоха и той се вгледа в мен изненадано. Знаех, че с червената коса и наситено зелените си оч ...

inakrein

Проза » Повести и романы

1.3K 1 6

Айона, майка на тигър 🇧🇬

Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...

Katriona

Проза » Рассказы

2.5K 4 8

Бодли 🇧🇬

Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, дока ...

RumyanaMomchilova

Проза » Рассказы

1K

Сладко от маслини, Глава 1,Част 2 🇧🇬

Очите ми се впиваха в хълмчето до сушата. Щеше ли да бъде и тази година там? Щях ли най-после да разбера какво ми казва тя чрез своето мълчание?
Фериботът бавно и уморено спря. Сигурно му бе омръзнало по десет пъти на ден да пътува от острова до другия бряг и обратно. С недоволно скърцане се отърка ...

inakrein

Проза » Повести и романы

1.9K 4 5

Кучка 🇧🇬

Кучка.
О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой ...

Nero

Проза » Рассказы

871 1

Под звездното небе 🇧🇬

Мони сдъвка набързо, подадения му залък хляб и погледна с благодарни, но все още жадни очи.
- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хора ...

angelbard

Проза » Рассказы

1.6K 1 2

Орис (Сафина) 13 🇧🇬

∞
> ∞
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

939 1 2

Разруши Рая ми 🇧🇬

Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...

НиколС

Проза » Другие

1.4K 1

Откровение 🇧🇬

Нека погледнем през очите на дявола, защото през другите видяхме само страдание!
Нека смисълът на живота се превъплъти в това, в което никой не е вярвал и други да изпитат това, което не са могли, защото не са искали, но сега го потърсиха.
Нека другите изкупят греховете си чрез нашето отмъщение и то ...

Inzaghi

Проза » Другие

1.1K 1

Виенско кафе - 16 🇧🇬

Семейната идилия не потръгна добре. Децата си дойдоха скарани. По-точно Галя беше скарана с всички останали. Не беше трудно човек да се досети за причината, беше хлътнала по Криси и го ревнуваше. Беше се цупила по целия път, след качването на приятелката на Криси и накрая на някаква бензиностанция д ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.1K 5

"Сладко от маслини", Глава 1, Част 1 🇧🇬

Глава 1 – Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...

inakrein

Проза » Повести и романы

1.6K 2 6

Ще пазиш ли сърцето ми? 🇧🇬

Лежахме на пода в студената стая.Наоколо беше тъмно като в рог.Не искаше да пуснем лампите.Просто лежахме прегърнати,всеки заслушан в дишането на другия,взирайки се в нищото. Сигурно лежим така от часове,без никой да продума.Страх ме бе да кажа нещо,защото имах усещането,че ако тръгна да говоря, ще ...

bezdarenqvor

Проза » Другие

939

Сестра Тончева 🇧🇬

Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...

Heel

Проза » Рассказы

935 1 1

Последен танц 🇧🇬

Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...

Lebovski

Проза » Рассказы

1.2K 3 18

Панихида на чувствата 🇧🇬

Вдъхновено и посветено....
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...

suleimo

Проза » Рассказы

1.9K 5 21

Последният страж на България 🇧🇬

Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...

Карадобрев

Проза » Рассказы

2.8K

Петък вечер 🇧🇬

Бутам бясно количката между рафтовете в магазина и хвърлям в пълен безпорядък пържоли, картофи, салата, вино… Нещо забравям, съсредоточавам се, мисля, потърквам чело. Къде по дяволите сложих проклетия списък? Ровя нервно из чантата, докато един чичка ме побутва отзад с неговата количка. Отстъпвам кр ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.9K 1 6

Разковани дъски - 71 🇧🇬

Докторът ми каза, че съм здрав като пън. Особено в главата...
В България се наблюдава масов BRAINEXIT.
Ден за математика - от сутринта ми е тръгнало само на тъпоъгълници...
Мазни хора – мазни идеали...
Без вяра няма надежда, а без любов първите две се обезсмислят... ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.9K 4 9

Виенско кафе - 15 🇧🇬

Вечерта по време на свиждането стаята ми се напълва с народ. Приятели, служители, всички явно са решили да се изсипят в един и същ ден. Накрая се оказвам с една камара плодове, сокове и цветя. Мама ги гледа и казва:
– Да дадем на сестрите, а?
Аз кимвам и тя отива да извика някой. Връща с една възрас ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.6K

Скитникът Бернар 🇧🇬

Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...

Карадобрев

Проза » Рассказы

1.3K

18+ Оргазматроник 🇧🇬

След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеш ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фэнтези, Эротическая

2K 3 4

Вилата на мъгливото езеро 🇧🇬

– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...

Rois

Проза » Рассказы

858 3

Писмо до себе си 🇧🇬

Исках да си взема пишеща машина. Или просто да извадя някоя от гаража на дядо. Или просто да заема една на приятел. Толкова са старомодни, естествени, сякаш думите оживяват, танцуват и какво ли още не. Но какво щях да напиша? Имам ли какво толкова да кажа?
Всичко ми убягва. Не мога да намеря начин д ...

helpmepaintthestars

Проза » Письма, Другие

1.1K 3 2

Лятна командировка/9 🇧🇬

Потеглих и следвайки следите от колата, излязох на черен път, разделящ блоковете слънчоглед. Почти притъмняваше, затова огледът на околността нямаше голям ефект. Реших да тръгна на запад, а половин час по-късно установих, че решението ми е правилно, стъпвайки на шосето. Продължих в същата посока, бе ...

boky10

Проза » Повести и романы

1.1K

Рассказы и проза современных авторов

Лятна командировка/10.1 🇧🇬

Пеперуди за Мирослава 🇧🇬

Истории от съседната маса 🇧🇬

Белият яшмак 🇧🇬

18+ Eкскурзия за Хелоуин 🇧🇬

Габи Габи 🇧🇬

Влакът стрела 🇧🇬

(някакъв опит за някакво нещо) 🇧🇬

Спукай глупака, но нека живее 🇧🇬

Звуците от къщата 🇧🇬

Бързай бавно. 🇧🇬

Устрем 🇧🇬

Виенско кафе - 17 🇧🇬

Мъртви души 🇧🇬

Завинаги... 🇧🇬

Предана на правосъдието и правораздаването 🇧🇬

Сладко от маслини, Глава 1,Част 3 🇧🇬

Айона, майка на тигър 🇧🇬

Бодли 🇧🇬

Сладко от маслини, Глава 1,Част 2 🇧🇬

Кучка 🇧🇬

Под звездното небе 🇧🇬

Орис (Сафина) 13 🇧🇬

Разруши Рая ми 🇧🇬

Откровение 🇧🇬

Виенско кафе - 16 🇧🇬

"Сладко от маслини", Глава 1, Част 1 🇧🇬

Ще пазиш ли сърцето ми? 🇧🇬

Сестра Тончева 🇧🇬

Последен танц 🇧🇬

Панихида на чувствата 🇧🇬

Последният страж на България 🇧🇬

Петък вечер 🇧🇬

Разковани дъски - 71 🇧🇬

Виенско кафе - 15 🇧🇬

Скитникът Бернар 🇧🇬

18+ Оргазматроник 🇧🇬

Вилата на мъгливото езеро 🇧🇬

Писмо до себе си 🇧🇬

Лятна командировка/9 🇧🇬

Очередь