Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Пъкъл VIII 🇧🇬

ПЪКЪЛ VIII
Старият грешник. Самозванеца, необуздания алхимик, вечно търсещия, с незадоволени и болезнени амбиции да знае и да може всичко. Човека, който продаде душата си на рогатия за да се изравни с Бога. Да се съревновава с най-въздесъщото Същество, с Изначалния разум с Всесилния. Да се сравнява ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-02-11T17:37:46+02:00 663

Първа глава 🇧🇬

Първа глава
Това предградие не приличаше на останалите. То изобщо не можеше да се нарече така. Мястото можеше да се определи само по един начин-Ад, обитаван от нещастници, наказани да изкупват греховете си. Но какви грехове бяха извършили тези нещастници, та животът ги наказваше така жестоко. Сякаш ...

monikas

Проза » Рассказы

2016-02-11T17:27:35+02:00 625

Обичай ме, любими, само това...(Трета част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(Трета част)
През същите тези няколко месеца, Рейна си повтаряше същото за пореден път. Отново и отново:
-Не, не...не може това да е краят...! Обичай ме любими, само това...
В момента в който Давид разбра, че Рейна се е завърнала от своето пътуване, отиде да я види в у ...

Kalia1117

Проза » Рассказы

2016-02-10T23:33:11+02:00 592

Среднощни неволи 🇧🇬

Нощ. Гъста мъгла. Прозорецът на стаята ми е леко открехнат и бълва навън цигарен дим на талази. В краката ми гальовно се търкаля празна бутилка Jack. Навярно се мисли за домашен любимец. И има право – любимец е. Дробовете ми вдишват нова доза никотин, задържат го няколко секунди и после звучно го из ...

NikoVat

Проза » Рассказы

2016-02-10T20:39:38+02:00 2.2K 9

Морето 🇧🇬

Някога имал ли си това чувство, че животът ти е филм, но ти не си главното действащо лице? Че всичко просто минава през погледа ти, а ти си просто наблюдател? Озоваваш се на места, сякаш отнесен като листо от есенния вятър. Е, "моето" място е до морето. Дали защото там е единственото място, където м ...

katerinaaa

Проза » Рассказы

2016-02-10T18:24:51+02:00 1.5K 1

Неозаглавено 🇧🇬

Всичко е свързано и тече едно в друго; разделението е илюзия.
Всички сме рожби на Създателя и творци на настоящето.
Всичко се случва сега; във и отвъд времето.
Всички пътуваме заедно, макар, по различни течения...
Гласовете и делата ни отекват и имат значение... ...

Alexandra-Omainiche

Проза

2016-02-10T18:21:41+02:00 837 1

Bonne Nuit, Mon Amour (Лека Нощ, Любима Моя) 🇧🇬

Bonne Nuit, Mon Amour
В мъглата на последната си нощ аз съзнах, че злото съществува и е реално почти колкото деня. Потънал в дима на стотина цигари, отдадох се на спомени, понеже мястото за нови преживявания беше наближило своя край. Чувствах се на няколко пръста над земята- твърде ниско, за да летя ...

redeems

Проза » Рассказы

2016-02-10T18:19:58+02:00 1.1K 5

Гатанка 🇧🇬

Какво остава от една азбука, ако махнат първите ѝ две букви ?
Остава една гола ведиглагола.

VladimirKostov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2016-02-10T13:59:31+02:00 597

Дървото 🇧🇬

Веднъж ми беше хрумнало, че хората са като къщите. Тогава си мислех, че това е толкова блестяща метафора, че задължително трябва някой ден да я използвам. Все пак хората, също като къщите имат общи признаци, но и същевременно са различни. Всички къщи имат покриви, прозорци, стени и стаи. Всички хора ...

Hordalendingen

Проза

2016-02-10T13:58:43+02:00 912 2

Пъкъл VII 🇧🇬

ПЪКЪЛ VII
– … удобен е столът ти. Не бях седял в нещо по-меко от години, но – слепецът не доизказа мисълта си и сякаш оглеждаше обстановката в уютната дневна с угасналите си очи – опасявам се, че ще го умириша.
– Може да се изкъпеш, този тук ще ти помогне в банята – Йерихон кимва на Руфим и наистина ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-02-10T13:57:14+02:00 603

Братя Юзеирови 🇧🇬

Братя Юзеирови –
сигурно ни би ме впечатлила тази фамилия, ако преди години клиент не поръча някакъв диск, който трябваше да осигуря – в такива случаи записвам заглавие на поръчката, депозирана сума и име.
След години разбирам от медиите, че при мен ежемесечно е спирал по-малкият брат - Юзеир. Този ...

Volter

Проза » Рассказы

2016-02-10T13:54:42+02:00 1.4K 1

Памет 🇧🇬

- Знаеш ли, аз вече приближавам края усещам го, някога баба ми казваше, че тези неща се усещат, но преди да напусна този свят държа да знаеш нещо.
- Моля те, бабо, не говори така, това са глупости!
- Стига си плакала, слушай ме като ти говоря, ти майка си и баща си недей слуша толкоз. Зная аз какво ...

monikas

Проза » Рассказы

2016-02-10T13:49:48+02:00 658 2

Уиски и любов 🇧🇬

Ели стана както обикновено, около девет сутринта, прозя се и на пръсти отиде до кухнята да си направи кафе.Останалите още спяха, по-големият и брат и малката и сестричка.Хапна от любимите кифлички, които нейната майка с такава охота правеше и поиска отново да се върне в леглото. Но сякаш нещо я задъ ...

Аnna

Проза » Рассказы

2016-02-09T21:15:34+02:00 839 2

Без изход 🇧🇬

Ирина беше единствено дете в семейството, добра и кротка. Отрасна в малък провинциален град. С удоволствие помагаше на родителите си. Беше добра ученичка и с отличие завърши средното си образование. Искаше да следва медицина, но така се случи, че баща й загина при нелепа трудова злополука. Платиха и ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-02-09T21:14:29+02:00 980 7

Пъкъл VI 🇧🇬

ПЪКЪЛ VI
„… да, нечестивецът! Йов. За малко да се проваля с този горделивец. Добре, че се осъзнах и не го довърших. Нямаше да е справедливо. Но и Сатанаил добре ме подреди, да не види мир дано! За малко да ме накара да повярвам в думите му, че не ми бил верен. Той ти се кланя само заради благополучи ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-02-09T20:34:40+02:00 609

Обичай ме, любими, само това...(Втора част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(Втора част)
Известно време след това, свободни от всякакви пречки, ангажименти и предразсъдъци със цялата сила и искреност на света-Рейна и Давид изживяваха истински своята безгранична и безусловна любов...! Обичаха се, въпреки че бяха различни характери, но се допълв ...

Kalia1117

Проза » Рассказы

2016-02-09T18:49:25+02:00 693 1

Глава двадвсет и седма 🇧🇬

Погледнах в очите й, въпреки че не исках, страхувах се от онова, което щях да видя, все още не бях сигурен дали щях да видя любов или омраза. Ако бе първото щях да се измъчвам адски, защото просто не можех да й дам нищо, самият аз бях едно нищо, тя заслужаваше някой много по-добър от мен,който щеше ...

monikas

Проза

2016-02-09T07:44:45+02:00 644 4

Обичай ме, любими, само това...(1 част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(1 част)
-Не, не...не може това да е краят...! - повтаряше си Рейна и плачеше...гласно и неутешимо.
Валеше дъжд. Времето беше тъжно като нея. Гледката също, пейзажа и небето бяха тъмни и мрачни, потиснати и неприветливи, унили и най-вече безрадостни, безжизнени. Всичко ...

Kalia1117

Проза » Рассказы

2016-02-08T16:38:41+02:00 656

С вярност до гроб 🇧🇬

Работеше много и то на смени – денем, нощем или в празник. Както падне или както ù наредят. Нямаше избор. Това й беше задължението. Носеше се елегантно или неглиже, но това зависеше от ситуацията, в която попадаше.
Обличаше се модно, спортно и дори всекидневно. Виждаха я в естествена или в изкуствен ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2016-02-07T21:04:32+02:00 1.2K 9

Къщата при езерото 🇧🇬

-Намерих! Намерих къщичката при езерото! - викаше радостно едно дете на не повече от пет години и сочеше с пръст нагоре.
Мъжът се засмя и целуна момичето.
И спомените нахлуха като ветрове в главата, когато си помисли с мъка за жената, която го бе дарила с това чудесно, сладко същество.
Хареса я още, ...

Аnna

Проза » Рассказы

2016-02-07T21:03:25+02:00 803 1

Елегия 🇧🇬

Не ме спирайте, много бързам, затова крача широко по тротоара. След няколко минути трябва да съм в центъра, където в бившия снекбар „Дунав“, сега бар „Студентски пристан“ имам среща с Пенчо Бозата и Милчо Сладура. Не сме се срещали от петнадесетина години, когато тримата работихме в държавната желез ...

strina

Проза » Рассказы

2016-02-07T21:01:09+02:00 854

Идеалите на новото време 🇧🇬

Още от най-ранните се тийнейджърски години, Марина разбра, че животът в малкия провинциален град не е за нея. Първото, срещу което възнегодува, беше най-близката заобикаляща я среда – къщата. Макар семейството й да беше от средната каса в града, тя имаше само една стая и то не неприкосновена. Майка ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-02-07T21:00:47+02:00 1K 13

Учи мата 🇧🇬

УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-02-07T20:56:27+02:00 1.5K 4

Г-жа Николова 🇧🇬

Бяхме компания. Събирахме се по групички. Естествено се оформиха и лидерите - Калоян и Сиса. Обичахме да ходим на кино, в големия парк или да слушаме групи на живо... Обличахме се спортно, някои от нас се возеха на ролери. Разполагахме с най-новите модели телефони. Денят в училище, а и извън него пр ...

Аnna

Проза » Рассказы

2016-02-07T20:49:04+02:00 784

Име като злато 🇧🇬

Име като злато (от поредицата "Бакойски хроники")
Когато бях малък имах голямо желание да се науча на занаята на баща си.
Той беше електротехник, а по онова време добрите елтехници се брояха на пръсти. Баща ми почти всеки ден обикаляше кварталите на града и околните села, за да ремонтира електроуред ...

gitarist

Проза » Рассказы

2016-02-07T20:47:54+02:00 970 2

Мистериозната лейди 🇧🇬

Дългоочакваното утро най-после настъпи. След цяла една нощ изпълнена с тътена на гръмотевици и проливен дъжд, небето накрая се изясни. Черните облаци се разсеяха и в ранните часове на деня дори се усмихна слънцето. По листата на дърветата блещукаха като хиляди успали се звезди капките, останали от с ...

Boyan

Проза » Рассказы

2016-02-06T20:56:18+02:00 886 8

За един хляб 🇧🇬

Както всяка вечер и днес Рашо стоеше във фоайето на големия магазин. Отвън валеше сняг, духаше студен вятър и от два дни температурите не превишаваха -10 градуса. Тук беше топло, но след малко трябваше да напусне уюта на преддверието. Скоро щяха да затворят. И днес нямаше късмет. През деня успя да н ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-02-06T20:36:24+02:00 1.2K 1 17

Спирали вълнение 🇧🇬

Лутам се между две сенки, обвили като с кадифени ръкавици душата ми.
Залитам ту към прекрасната грива на зрелия лъв, ту към гъвкавите движения на младия.
Царят подпалва сърцето ми, осмисля дните ми.
Младият подчинява мислите ми, властва над разума ми.
И вълнението се удавя на спирали някъде дълбоко ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2016-02-06T20:33:50+02:00 827

Краят на дните 🇧🇬

Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. ...

alhimika

Проза » Рассказы

2016-02-06T09:47:57+02:00 1K 1

Камъните падат 🇧🇬

Камъните падат звучи денем и нощем!...
Звучи по градове и села, по пътища и магистрали, по кръчми и ресторанти, по автобуси и трамваи, по големи и малки пазари!
Спирам я, само ако някой поиска нещо друго и то за секунди. Песента, която магически привлича вниманието, която влезе във всеки дом – в едн ...

Volter

Проза » Рассказы

2016-02-05T21:37:20+02:00 1.4K

За успоредните прави и точките (Покрай конкурса) 🇧🇬

Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна ...

perperikon

Проза » Рассказы

2016-02-05T21:33:58+02:00 1.3K 2 10

Сбъдната мечта 🇧🇬

Вера беше девойка за чудо и приказ. Косите ù дълги, гарваново черни. Очите теменужени. Кожата- мека и гладка. Висока, с тънка талия и дълги бедра. Стройна като бреза. Ходеше Вера все изправена, усмихваше се и поздравяваше. Като минеше по улицата и младо и старо все подир нея гледаше. Ергените подтич ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-02-05T21:21:15+02:00 1.2K 1 6

Едно дете в парка с татко си 🇧🇬

Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...

erik-lucifer

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

2016-02-05T21:16:20+02:00 1.3K

Пъкъл V 🇧🇬

ПЪКЪЛ V
- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.
- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.
- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?
- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му? ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-02-05T20:41:11+02:00 629

Зеле 🇧🇬

Съседът мята прокисналото зеле от балкона. Зелките прелитат четири етажа и се разпльокват долу. Хората псуват, но той не се трогва, продължава. Тайничко ми казва:
– Ако го сваля с асансьора, или по стълбите, входът ще се осмърди. После ще го събера и ще го изхвърля. Така е по-добре. Нека си псуват, ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2016-02-05T20:37:42+02:00 959 1

Тя 🇧🇬

Тя, беше различна! Имаше дарбата да се оглежда в хората и да надниква в сърцата им. Постоянно я следваха ангели. Виждаше ги като сребриста плазма, която сменяше само формата и големината! Побираха се в пламъка на свещ, а когато погледнеше към небето, ставаха огромни! Те я обичаха и тя ги обичаше! Па ...

nezemna

Проза » Рассказы

2016-02-05T20:16:54+02:00 740 2

Извинение към мен 🇧🇬

Срамувам се от самата себе си. Защото през цялото време обичах неподходящите хора, докато трябваше да обичам теб. Съжалявам, че те пренебрегвах, подценявах, обиждах... Съжалявам, че не ти давах това, което заслужаваш и че страда толкова много. Съжалявам, че те карах да търсиш удобрението на хора, ко ...

normalisboring

Проза » Письма

2016-02-05T20:01:37+02:00 2K 1 5

За цветовете брат! 🇧🇬

Задрямвам брат... Неочакваната жега ме кара да кисна в това досадно задръстване на Малинов с отворени стъкла. Пуша и блея по мацките. Основно ги намирам по билбордове. Ей, брат, много са им големи очите на тия мацки, да знаеш! И както си блея аз нещо започва интензивно да ми привлича вниманието и ча ...

Oracle

Проза » Юмористическая

2016-02-05T20:01:07+02:00 1.3K 1

Работата ше ни довърши, не ние неа 🇧🇬

- Ооооо Ристано ма, к`во си се заникнала у таа градина ма? Яла да видиш ора, па и они тебе да видат. Она работата нема да избега, да не е заек я.
- Ама жени, вие сте свободни. Работа като си немате, ората пресъждате. Язе оня ден гледам Пена Мишкарката, седнала си жената пред дворо, па фанала чорапе ...

aleksandra79

Проза » Юмористическая

2016-02-04T18:27:39+02:00 1.2K 1 9

Анатомия 🇧🇬

Виждайки, че той беше здраво стъпил на краката си, тя му замая главата с надеждата той да й предложи ръката и сърцето си.

VladimirKostov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2016-02-04T12:32:53+02:00 696