Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,8 результатов

Предателството на Ума (Част Първа) 🇧🇬

“Отровиха земята с гнусните си химикали. Едно лято ядохме най-грозните тикви и децата ни умряха. Ние старите, понеже бяхме по-силни, заспахме, и когато се събудихме след дългия си сън бяхме много, много гладни. Изядохме всички патладжани, дълбаехме бледорозови картофи и ги тъпчехме в устите си напра ...
redeems (Цветомир Койчев)
redeems
Проза » Рассказы
995 6

Като без дом 2 🇧🇬

В късният следобед, на едно отминало лято, две 5-годишни дечица седяха едно до друго, на червената синджирена люлка в двора на детската градина. Слънцето се покриваше с пухената завивка на облаците и се подготвяше за своя сън. Люлката спокйно поскърцваше, направлявана от малките крачка на момчето и ...
m770921 (Мария Георгиева)
m770921
Проза » Другие
821

Капанът на живота / за конкурса / 🇧🇬

„Госпожа Емилова предложи вариант за спестяване на разходите. Реши, че трябва да се харчат по-малко пари за разни не съвсем важни неща, като униформи, социални придобивки, банкети, плакати, че даже и за тоалетна хартия. Предложението й се струваше коректна форма за спасяването й от нейната полупасив ...
hapka-kapka (Десислава Вълова)
hapka-kapka
Проза » Рассказы
963 10

Понякога 🇧🇬

Понякога копнееш за нещо малко и дребно, а толкова необходимо за душата ти.
Търсиш и ровиш навсякъде, където има искрица надежда да го откриеш.
Понякога си готов света да обърнеш за него, макар да се прокрадва съмнение, че все пак ще го намериш.
Стъпка по стъпка бавно вървиш след него, внимаваш и па ...
emily (Емилия Таскова)
emily
Проза » Другие
812 1

Никога не се казва никога 🇧🇬

Каква красота, помисли си Васил, гледайки морето и гърдите му се изпълниха с въздух от дълбоката въздишка. Издиша бавно, сякаш искаше с въздуха да излезе и мъката, която се беше загнездила в сърцето. Никога нямаше да е щастлив. Знаеше, че щастието е относително нещо в основата на което стои вътрешни ...
donikaa (Доника Стоянова)
donikaa
Проза » Рассказы
1.1K 1 1

Обади се 🇧🇬

Обади се!
Есен е. Обикновено пълния с играещи деца парк сега е пуст и тих. Вятърът си играе с обагрените във всички нюанси на жълто, кафяво и червено листа.Слънчевите лъчи се процеждат свенливо през клоните на дърветата и се заиграват с падащите листа. Разнася се носталгичен аромат на паднала шума, ...
Silvia.1 (Силвия Станчева)
Silvia.1
Проза » Рассказы
1K 1

Последният протокол 🇧🇬

1988- ма!
Януари:
- Илия Минев учредява дружество за защита правата на човека!
Март:
- Огласен е Русенския комитет! ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Рассказы
1.3K 1

Между мъже на 8-ми 🇧🇬

Между мъже на 8-ми
Всички знаем какво правят жените на 8-ми март, т.е. не знаем, а само подозираме... и това е добре.
„Добре е, че и те знаят какво правят мъжете им, защото иначе, какво ще правят само жени, без мъже наоколо, баш на 8-ми” – тая мисъл обаче не е моя, а на собственика на кварталното ни ...
lordly (Лордли Милордов)
lordly
Проза » Рассказы
1K 7

Марги - 14 🇧🇬

Учителката ми по история в девети клас успя да ме накара не само да се влюбя в предмета, който дотогава ме очароваше колкото паяк в леглото, а и да се запаля по любимата й тема „Великите жени“. Изчетох де що книги успях да открия и стигнах до велико откритие – дипломация му е майката, за да оцелееш ...
Marmadun (Таня Георгиева)
Marmadun
Проза » Повести и романы
1.5K 1

"Хабиби" или "Време разделно"? 🇧🇬

“Хабиби” или “Време разделно”?
Дойде разделното време
Седя си аз в своето светилище, отрупано с книги и прах, където съм напълно защитен и изолиран от всеки чудовищен досег с бруталната, материалистична, развратна и невежа реалност, потопен в изпълнените с болезнен исторически ужас страници на “Врем ...
Galifray (Галифрей Михайлов)
Galifray
Проза » Рассказы
1.7K 1 4

Пояснение 🇧🇬

Пояснение
Все пак, да поясня...
Мартениците се свалят, когато видите щъркел. Повтарям: ЩЪРКЕЛ! "Щръкнал" е друга дума.
nikjelev (Ник Желев)
nikjelev
Проза » Юмористическая, Другие
1.3K 2

Пъкъл XIV 🇧🇬

ПЪКЪЛ XIV
Постоянният шум от апарата до главата му го влудява. Напористата машинка постоянно следи състоянието му и не пропуска ни най-малката подробност. Непрестанните ѝ пукания и ритмични сигнали могат да разболеят и здрав като бик със своята непоносима равномерност.
Йерихон е приел участта си на ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Рассказы
617

Среща 🇧🇬

Слънцето яростно прежуряше и жените, които се щураха из селското гробище търсеха прохлада под побелелите от прах дървета. Беше Задушница и малкото останали в селото хора почитаха своите покойници. Повечето гробове бяха с изгнили и почернели от дъждовете, и слънцето кръстове, и в морето от стари гроб ...
tankatanka79 (Таня Тодорова)
tankatanka79
Проза
915 1 10

Обичам те... 🇧🇬

Обичам те,
Повече отколкото трябва, отколкото искам да си призная, повече отколкото предполагаш. Обичам те и не мога да спра. Всъщност, аз и не искам да спирам. Харесва ми да те обичам, харесва ми как се чувствам, когато те погледна, харесва ми как всичко сякаш се преобръща, когато те видя, обожавам ...
evageorgieva96 (Ева Георгиева)
evageorgieva96
Проза » Другие
1.7K 2

Гръмоотвержена история 🇧🇬

Бяха времена, когато змейовете още дружаха с хората или поне с някои от тях, когато можеше да видиш хоро от самодиви в горите и да срещнеш северни тролове по пещерите, да мернеш опашката на русалка в по-дълбоките реки и дори да станеш свидетел на лудото препускане на кентавър. Зевс още царуваше на О ...
AnnyGyurova (Анна Гюрова)
AnnyGyurova
Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая
943 1 2

Зимен сън 🇧🇬

Зимен сън
Беше зима. Градът беше побелял като косите на някой старец, тих и спокоен, изпаднал в дълбок сън. Снегът покриваше грижливо всяка негова форма, скривайки недостатъците му и придавайки му неповторим облик. Къщите и постройките сякаш се бяха смалили под тежкия натиск на белия прах. Единствен ...
Н.К (Никола Кръстев)
Н.К
Проза » Рассказы
963 2 7

В себе си 🇧🇬

Тихо стъпвам по тесните улички на града сама със себе си, незнайна с мислите си, непозната в нощта. В среднощна самота светът се пренарежда, ухае и отпуска, пластове от мен се смъкват, ненужни маски, роли - откраднат миг със себе си без посредник и криви огледала. Рея се като облак, рея се като дъжд ...
Ефир (Полина Иванова)
Ефир
Проза » Другие
914 1

Ще живея и ще умра 🇧🇬

Сядам да пиша, докато е тук.
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...
liubomira97 (Любомира Герова)
liubomira97
Проза » Другие
1.6K 1

Подаръче за лека нощ 🇧🇬

Тичане по права линия от дясната страна на тротоара. Колко от плочките са пукнати? Вчера бяха девет, днес са тринайсет. Как стана това? Не е валяло.
Прозорецът на третия етаж светва винаги в един и същи час. Винаги между седем и осем, с около десет минути разлика в различните дни. На всеки три дни п ...
redeems (Цветомир Койчев)
redeems
Проза » Рассказы
1.1K 7

За ТЕБ 🇧🇬

Ако целунеш вятъра, дали ще усетиш шепота на хилядите изминали секунди?
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?
Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?
Ако любовта е нещастна, дали няма ...
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
teodoralindemann
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
787

Пет часа до морето - размисъл за обикновените неща 🇧🇬

Слизаше бавно по стълбите и бършеше сълзи с напуканата си длан. Груба длан, в която влагата попиваше като юлски дъжд в напукана земя. Излезе и затвори внимателно тежката врата на дирекцията на железниците.
Две трети от живота си Желязко Пътев беше прекарал в работа и не каква да е работа, а работа п ...
strina (Стрина)
strina
Проза
851 1

Сънят на средностатистическия Бог 🇧🇬

Когато Той заспа, Той засънува, и Светът се роди в Неговия Сън.
Той сънува истерични стари госпожи, които не харесват рап и рок, нито чалга, нито даже фолк, които мразят плюнки в асансьора и се отвращават от смеха. Стари, истерични госпожи, които гледат Новините и се молят всичко да е истина, така ч ...
redeems (Цветомир Койчев)
redeems
Проза » Рассказы
1.1K 7

Искам да чуя туптящото ти сърце 🇧🇬

-Прегърни ме. - той мигновенно обви ръце около стегнатото й тяло. - Люби ме, нека последния ни път е съвършен. -Не трябва да свърши така. Не искам да те изгубя като пясък между пръстите, не искам да си тръгнеш в горчивата,като бяло вино слънчева светлина. -На някои любови не им е писано. - той внима ...
НиколС (Никол Стоичкова)
НиколС
Проза » Рассказы
868 1

Капан с характер (за конкурса) 🇧🇬

-Ще го погубя, напълно ще го погубя!... Ще го накарам да се влачи на колене пред мен и пак да моли за ръката ми, да съжалява, че ми е изневерил и че е направил дете на оная никаквица… - обикаляше из хола като бясна втората бивша съпруга на доктор Велев.
Преди година той бе подал молба за развод. Опи ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1.2K 14

Патриотично 🇧🇬

Навръх националният празник Трети март семейство Диляна и Христо Пимпиреви заведе десетгодишния си син на музей. Целта, благородна и патриотична, беше втъкаване на исторически аксиоми в главицата на невръстния Ивайло Пимпирев с цел един ден да се нареча патриот, родолюбец и други, вписващи го в себе ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Рассказы
628 2

Септична яма - Част 2.3 🇧🇬

„Един гледа сватба, друг …“
Резултатът от среднощния запой беше обаждането на Генерала в петък, с молба да извиня отсъствието му от упражненията ни около билярдната маса и покана за следващата събота, за скромно събиране на познати хора в дома му. Досещах се за повода на събирането, все пак конякът ...
boky10 (Алекс)
boky10
Проза » Повести и романы
1K

Честит празник! 🇧🇬

Франсоа беше седнал на една по-отдалечена пейка, за да може даа наблюдава случващото се около него. Всичко започна с пристигането на много войници, към които бързо се присъединиха много цивилни. Чу се някаква мелодия и всички моментално замръзнаха на място. Когато видя, че имаше и други седнали хора ...
monikas (Мони)
monikas
Проза » Рассказы
716

Маджестик (за конкурса) 🇧🇬

Маджестик
- Ало! Парашкев ли е на телефона?
- Аз съм. Кой се обажда?
- Аз съм Катя! Твоя съученичка от прогимназията. Сигурно вече не си спомняш за мен, но аз знам всичко за теб. Разбрах, че имаш финансови затруднения и мислиш да продаваш апартамента си.
- Искаш да го купиш ли? ...
gitarist (Дянко Мадемов)
gitarist
Проза » Рассказы
1.4K 8

Целувката на Юда 🇧🇬

Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка - леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан” .Започнахме да ...
ZAGORA (Диана Кънева)
ZAGORA
Проза » Рассказы, Юмористическая
1.1K 4

Изморени… (покрай конкурса) 🇧🇬

Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1K 1 10

Пророчеството на Аи 🇧🇬

Небето, облечено в охра, се покланяше на земята на инките. Жрецът Арами извършваше своя ритуал пред Портата на Боговете. Той пазеше техните тайни и ключа за Портата. Всеки ден идваше на това място по едно и също време, да отправи своите молитви. Вечер край огъня разказваше за прекрасната страна Пайи ...
KatiVangelova (Kati Vangelova)
KatiVangelova
Проза » Фантастика и фэнтези
1.5K 3

Крадецът /за конкурса/ 🇧🇬

Баба Бона живееше съвсем сама накрая на селото. Беше вдовица от десет години, а трите ù деца и внуците бяха пръснати по света и тя не знаеше вече къде са. Докато дядо Кирил беше жив, беше по-спокойна, ама остаря вече, нищо че не се даваше на никого със своите 85 години. Работеше сама дворчето, влаче ...
RaiaVid (Радка Видьова)
RaiaVid
Проза » Рассказы
1.7K 11

Липсвам си 🇧🇬

Всеобща истина е, че има хора, които не спират да ти липсват; хора, които оставят дупки след себе си; хора, които са по-скоро многоточие, отколкото точка. Оставят ти едни такива съвършено недовършени чувства. И тия хора липсват, да, но не са те тези, които липсват най-много.
Ако се налага да съм чес ...
gerrinickolova (Гергана Николова)
gerrinickolova
Проза » Другие
773 1

Цветелин Н., който умря от любов 🇧🇬

Стресна се толкова рязко, че имаше усещането сякаш нечия гигантска ръка, може би - Божията, го беше вдигнала няколко метра над леглото и после го беше запокитила обратно там. Включи лампата на нощното шкафче. Часовникът показваше 01:17*. Със старанието на отпускар, който проверява едно по едно нещат ...
mtrifonov (Марио Трифонов)
mtrifonov
Проза » Рассказы
734 1

Зад кулисите с... Велко 🇧🇬

Зад кулисите... с Велко
Когато застана пред мен в магазина, аз онемях. Велко Кънев, пред мен, на живо, не може да бъде! Беше с превръзка на шията, стана ми тъжно. Попита ме нещо, но аз не го разбрах, защото...защото...едва говореше.
- Здравейте, нека започнем отначало, защото аз малко недочувам.
Той ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Другие
1.2K 2

Пъкъл XIII 🇧🇬

Пъкъл XIII
Джордж Фосил
Полираният плот на лабораторната маса е приятен на пипане. Стативите с наредени микро епруветки и секционни пипети са строени, като армия от миниатюрни войници, готови всеки момент да влязат в бой. Хилядите светлинки създават сюрреалистичното усещане за нещо неземно и много с ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Рассказы
683

Опълченецът 🇧🇬

Опълченецът
Малцина са хората, които са чували за село Опълченец. Още по – малко са тези, които са го посещавали. Разположено в гладката като тепсия тракийска равнина, брулено от ветровете и навявано от снеговете, жарено от горещите слънчеви лъчи, селото винаги се е славило с буйните личности, които ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Рассказы
1.2K 1

Най-последният 🇧🇬

Към 12 и 20 отнякъде се изсипват хора, много хора, на последния етаж, пред реанимацията. Точно в и половина се появяват двама с бели престилки. Народът се скупчва край тях. Двамата четат от някакви листчета имената на болните и информират накратко. Местя се ту при единия, ту при другия, за да зърна ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза
675 5