Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Талончето от лотарията (за конкурса) 🇧🇬

- Един хляб, две кисели млека и едно талонче от лотарията.
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе кол ...

Eia

Проза » Рассказы

1.6K 1 22

С теб съм 🇧🇬

Вървяхме дотук, ще продължиш ли? Добре! Давай тогава! Искаш ли ръката ми? Не, добре... Малко остана още, знам, че е трудно, но давай, не спирай, не се плаши, аз съм тук! Вървяла ли съм по този път?! Даа, как да не съм, вървях, но не стигнах докрая, само се връщах по същия път и отново и отново усеща ...

nETuHka

Проза » Другие

1.1K

Хартиеното самолетче 🇧🇬

Тя имаше навика, след като се събуди да записва черно на бяло всеки един детайл от сънищата си и след това да превръща листа хартия в самолетче. След това отваряше широко прозореца и оставяше хартиеното самолетче в ръцете на силния вятър. Вярваше, че ако извършва този ритуал, някой ден сънищата ù ще ...

Stransky

Проза » Другие

925

Малката патерицопродавачка 🇧🇬

В последния ден от годината зимата ненадейно се разлюти. Цяла седмица времето бе меко, с валежи от дъжд, но ето на, навръх Нова година застудя зверски. Мокрите улици бързо се заледиха и се превърнаха в същински пързалки. Хората предпочитаха да си стоят вкъщи и да се готвят за празника.
Дребно момиче ...

Heel

Проза » Рассказы

745 1

*** 🇧🇬

Отпи глътка от горчивото бяло вино. Белите кремове бяха разцъфнали из цялата градина. Порцелановият чайник стоеше на бялата масичка в центъра на оранжерията. Беше отпуснала нежната си ръка на едното коляно, а с другата отпиваше бавно и нежно от чашата, сякаш алкохолната напитка е някаква амброзия. Ч ...

AlexFanty

Проза » Другие

1.1K

Картината, която рисуваш цял живот 🇧🇬

Въздухът се насищаше от мелодията на подсвиркването му.
Полюшването на лодката създаваше концентрични вълнения, които достигаха всички краища на езерото. Беше една много сумрачна и мъглива утрин през месец Ноември. Отиде на риболов още преди небесата да са се пробудили. Нямаше нещо друго, което да м ...

Stransky

Проза » Другие

1.3K 1 2

Ослепявам 🇧🇬

Ослепявам. От очите ми са останaли малки цепки, а някога с тях виждах цветове, претворявах светове, говорех.
Постоянно ме преследва детско лице. Виждам го в икони, виждам го в картини, виждам го в картички, но никога по улиците. То е мило, с буйни коси, големи несъразмерни очи и ме гледа. Винаги си ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

946 6

Тотошанс в наследство /за конкурса/ 🇧🇬

Ако разчитах на тотото, сега да съм най-големият милионер. Така си мисля. Не играя отдавна. Скоро ще станат 40 години, откакто спрях. Да, да, играех! И то не сама, а с моята половинка, съпруга ми, де - сещате се. Редовно и всяка седмица. Не пропускахме… Тогава цената на фиша беше две стотинки от они ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

1.4K 1 13

Влюбена 🇧🇬

Откакто те срещнах, влюбих се аз. Дойде случайно - без да те викам. Набута се в живота ми тайно ти. Отначало не те исках, даже изобщо. Но после влюбих се в тебе аз. С очи жабешко-зелени прелъсти ме... Целуна ме и изпаднах в захлас. Нима това е моят сън и моят шах?
По лунните нощи скитах се. Отново т ...

pamitam

Проза

935 1

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления пaрк. Край 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тъмнината! – Финал.
Рим.
Ударите бяха шокиращи, неочаквани, безмилостни, безкрайни… в един вечен и цивилизован град! В центъра, над първия мост над Тибър, от който се виждаше базиликата “Свети Петър и Павел”, в обеда на юнски ден, 29 юни – денят на Свети ...

Bezzhichen

Проза » Рассказы

1.7K 3 15

Блаженство 🇧🇬

Гледам през малкото прозорче на старата барака. Небето е изпълнено с всякакви цветове и нюанси от залязващото слънце. Облаците, пухкави и меки, са се сгушили един до друг и са образували розова мантия над малкото градче. Чувам как конят шуми зад мен. Обръщам се и отивам при него. Той е голям, лъскав ...

AlexFanty

Проза » Другие

1.4K 2

Нека да е лято 🇧🇬

НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...

exuded

Проза » Рассказы

846 2

Краят 🇧🇬

The end
(Не е за фенове на Англия и Тотнъм със слаби сърца)
В 75-та минута Питър гледаше тъпо големия си плазмен телевизор в малката си квартира в Северен Лондон. Англия твореше история срещу някакъв друг остров. Любимецът му Хари Кейн опита да прехвърли стадиона от фаул. "Не е ръгби, идиот"- изкрещ ...

Василико

Проза » Юмористическая

1.3K

Момичето и морето 🇧🇬

Последният ден от лятото се изплъзваше като шепа пясък от нечии длани.
На морския бряг присъствието беше повече от оскъдно. Единствено се забелязваше фигурата на девойка, разхождаща се боса близо до водата. От време на време прииждащите вълни гъделичкаха краката ù и това я караше да се кикоти.
Земят ...

Stransky

Проза » Другие

1.2K 1

Как Жеко Ракитата си смени името 🇧🇬

Живко Петлето бе излязъл рано-рано на двора, подпрял едно напукано огледало на старата круша кривачка и се бръснеше самичък. Не ходеше при Милан Берберина, защото, наместо да излезе с ухания и самочувствие, ще кажеш, че къпини е брал в тандем с някоя мечка. Гол до кръста, обут с памучен панталон, на ...

кolobok

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.2K 2

На Луната... 🇧🇬

На Луната...
Срещнали се двете между земята и небето. И двете плакали. Разказвали му своята драма, но той понеже бил глупак не разбирал нищо от това за което става дума. Не знаел какво се случва и как да реагира. Като че ли всичко това беше някаква легенда и не вярвал, че ще дойде такъв ден. Една бе ...

Kalia1117

Проза » Другие

872 1 3

Прецизния 🇧🇬

ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...

exuded

Проза » Рассказы

786 1

Дядовата приказка 🇧🇬

- Дядо, ще ми разкажеш ли приказка?
- Че кога, дядовото, не съм ти разказвал? Ще ти разкажа и още как. Ти си на дядо любимото внуче. Ех, да беше жива и баба ти и тя да ти се порадва!. Ама съдба! Пустата болест я умори! Не можа да поживее, да се порадва на цветенцата, на песните на пиленцата, ех…
- С ...

maiaan

Проза » Рассказы

1.4K 2

Острието на Девлин - Част 1: Търсени. 🇧🇬

Той седеше на леглото си облегнат на стената, на земята му бе любимата тениска, леко разкъсана от вчерашния бой, в който участваше; по тази причина той просто избра да спи без нея, в едната ръка държеше малка химикалка, която постоянно цъкаше в ритъм, погледът му бе фокусиран върху стара снимка, сед ...

ParagonSparc0

Проза » Рассказы

660

Ако имаше европейско първенство по футбол през Сре 🇧🇬

Ако имаше Европейско първенство по футбол през Средновековието, какви ли щяха да бъдат коментарите от мачовете? Може би такива...
Коментар от мача България - Византия, играещ се в земите отвъд р. Дунав 681 г. : "... България е за първи път на европейско първенство, но ето, че българският отбор със с ...

duffmckagan

Проза » Другие

758 3

Лунна Магия 🇧🇬

Вечерното небе беше притихнало под изгряващата пълна луна и милионите обсипващи го звезди. Тя обичаше да гледа това небе. Всяка вечер се взираше в него от покрива на своята кокетна, изпълнена с рози къщурка, и чакаше с любопитство да изгрее вечерницата. Колко много обичаше да се взира в лунната свет ...

AlexFanty

Проза » Другие

1.4K 1

Ненормалник 🇧🇬

Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

1.2K 1 4

Шерше ла фам! 🇧🇬

През 50-те години на миналия век, в бившия Съветски Съюз е било обикновено нещо доброволци-оперотрядници да пречат на влюбените да се целуват на публични места. Това, изглежда, е бил един от начините великата държава да пази социалистическия морал от разлагащото западно влияние.
В синхрон с епохата ...

VladimirKostov

Проза » Юмористическая

1.8K 2 4

Утринна одисея 🇧🇬

Слънцето се надига над хоризонта. Още само наднича, сякаш че се повдига на пръсти – малко не му достига. Младо е, но е наясно - голямо е и може да бъде опасно. Разпръсна светлина и, подобно на изтръскана четка, обагри в пурпурно и оранжево плоскостта покрай себе си – сякаш преоблече кокетка. Едра св ...

Слънчева_усмивка

Проза » Другие

1.1K

18+ Съперничество 🇧🇬

Първите слънчеви лъчи опариха клепачите на Мира и тя се размърда нервно в леглото си. През нощта бе взела приспивателни, така че хватката на съня се отпускаше доста трудно. Десет минути по-късно все пак успя да отвори очи. Веднага забеляза, че си има компания. На съседното легло лежеше симпатична ру ...

Heel

Проза » Рассказы

949 2

Първият ден от края на живота ти 🇧🇬

„Когато плачем, измиваме огледалото на душата си.”
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да из ...

Stransky

Проза » Другие

911 1

В Пощата с ретро „Р“ 🇧🇬

Част 1 – установяване на атмосферата в Пощата с ретро „Р“
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...

PlamenaKirova

Проза » Рассказы, Юмористическая

959 1

Такси в полунощ 🇧🇬

По протежението на един от най-дългите булеварди в града слънцето все още изпъваше оранжевите си ръкави. Върху тротоара, разтеглените до неузнаваемост сенки на минувачите танцуваха задружно. Все още не беше настъпил вечерният трафик. В този момент от деня, липсата на шум от клаксони, пиленето на гум ...

Stransky

Проза » Другие

995 1

Усмивка сред пламъците 🇧🇬

В пламналата жилищна кооперация беше останал един единствен огнеборец. Лежеше на стълбището между шестия и седмия етаж и се бореше с обгърналата го димна завеса.
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който ...

Stransky

Проза » Другие

912 2

Рашко късметлията 🇧🇬

Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...

parvanski

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.5K 1

*** 🇧🇬

Белите й коси се развяваха от ледения вятър. Той свистеше в ушите й, но тя не спираше да тича. Ледените снежинки се спускаха леко и докосваха нежно лицето й. Тя не спираше да тича през покритото със снежна постеля поле. Трябваше да стигне до него, не можеше да го изостави. Нозете й затъваха в мекия ...

AlexFanty

Проза » Другие

1.4K 2

Част от Ася 🇧🇬

ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...

exuded

Проза » Рассказы

814 1 2

Юнски мисли 🇧🇬

Скитам се по улиците. Стискам здраво кожения си портфейл и се опитвам да си поема въздух. Морният летен задух натежава в гърдите ми като разтопено олово. Капките пот се стичат като балсам по челото ми. Стъпвам бос по асфалта и сякаш не усещам парещите езици, които ги докосват бавно и нежно, но същев ...

AlexFanty

Проза » Другие

1.5K 1 2

Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно) 🇧🇬

За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...

B

Проза » Рассказы, Другие

2.1K 1 5

С море в сърцето 🇧🇬

Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...

Boyan

Проза » Рассказы

1.2K 1 2

Къщата на демона 🇧🇬

Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...

parvanski

Проза » Рассказы

1.3K 2

Как да научим български 🇧🇬

Веднъж, като бях студент в Москва, реших да нанеса визита на двама състуденти-българи, С. и Т. Имаше още двама гости освен мен, сред които Р., дете от смесен брак (майка рускиня и баща българин). Изведнъж в стаята влезе съветски студент и, ухилен до ушите, заяви на ясен български: «Аз съм мръсен кир ...

VladimirKostov

Проза » Юмористическая

1.1K 5

Aна 🇧🇬

Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...

esenna

Проза » Рассказы

1.4K 7

Ежедневие 🇧🇬

Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но оч ...

maiaan

Проза » Рассказы

1.3K 6

Старостта 🇧🇬

Стоя на една пейка в един просторен и уютен, но не много поддържан двор. Погледа ми се рее небрежно от лазурната синева в небето към живото зелено в короните на дърветата и към сякаш препускащата мравка нарамила доста по-голямо от себе си зрънце. Стоя докато убивам времето и се опитвам да прогоня те ...

Слънчева_усмивка

Проза » Другие

1.2K 1

Рассказы и проза современных авторов

Талончето от лотарията (за конкурса) 🇧🇬

С теб съм 🇧🇬

Хартиеното самолетче 🇧🇬

Малката патерицопродавачка 🇧🇬

*** 🇧🇬

Картината, която рисуваш цял живот 🇧🇬

Ослепявам 🇧🇬

Тотошанс в наследство /за конкурса/ 🇧🇬

Влюбена 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления пaрк. Край 🇧🇬

Блаженство 🇧🇬

Нека да е лято 🇧🇬

Краят 🇧🇬

Момичето и морето 🇧🇬

Как Жеко Ракитата си смени името 🇧🇬

На Луната... 🇧🇬

Прецизния 🇧🇬

Дядовата приказка 🇧🇬

Острието на Девлин - Част 1: Търсени. 🇧🇬

Ако имаше европейско първенство по футбол през Сре 🇧🇬

Лунна Магия 🇧🇬

Ненормалник 🇧🇬

Шерше ла фам! 🇧🇬

Утринна одисея 🇧🇬

18+ Съперничество 🇧🇬

Първият ден от края на живота ти 🇧🇬

В Пощата с ретро „Р“ 🇧🇬

Такси в полунощ 🇧🇬

Усмивка сред пламъците 🇧🇬

Рашко късметлията 🇧🇬

*** 🇧🇬

Част от Ася 🇧🇬

Юнски мисли 🇧🇬

Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно) 🇧🇬

С море в сърцето 🇧🇬

Къщата на демона 🇧🇬

Как да научим български 🇧🇬

Aна 🇧🇬

Ежедневие 🇧🇬

Старостта 🇧🇬

Очередь