Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Аре стига, бе! - 9 🇧🇬

Аре стига, бе! - 9
– Кикенце, ти си охранител. Какъв бизнес? – зачуди се приятелката му.
О, Боже!
Тя може и да мисли.
– Забрави, ли? Заминавам на разменни начала като охранител до края на месец май в мол Варна – отвръща той. ...

sirDIMITRI

Проза » Юмористическая

1.8K 10

Любовта накрая на кабела 🇧🇬

Любовта накрая на кабела
“Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и от време на време да се притопля.“ Понякога инструмента за създаването, оформянето и изпичането може да се на ...

parvanski

Проза » Рассказы

973

На пода на борсата 🇧🇬

НА ПОДА НА БОРСАТА
Студентите бяха съвсем като ученици, още в първи или втори курс, момчетата – голобради, момичетата... Момичетата са си момичета. Преподавателят им по теория на инвестиционното брокерство ги беше довел в сградата на фондовата борса.
- На практика нещата съвсем ще ви се изяснят – ка ...

exuded

Проза » Юмористическая

992

Хвърчило 🇧🇬

Мъжът за миг се замисли, погледна прясно окъпаната буренясала градина пред себе си и като проблясък в главата му се появи силен спомен от преди повече от двадесет години.
Малки пръстчета пробиваха упорито дупки в мократа пръст покрай леко оранжевеещия се морков. Калта се набиваше все повече под нокт ...

sayjustwords

Проза » Рассказы

1.1K 3

Любовното обяснение на един строител 🇧🇬

Прекрасна непозната,
Когато ви видях за първи път, вие приковахте погледа ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не бяха в състояние да откъснат очите ми от вашата прекрасна фасада! Кожата ви - бяла като латекс, краката ви, сякаш изваяни на струг, талията ви - стег ...

duffmckagan

Проза » Письма

1.3K 3

Белези 🇧🇬

Беше толкова рано, че небето беше оцветено в онези нереални цветове от жълто, през розово до тъмно лилаво, които се раждаха само в топлите утрини на най-дългите дни. Силует на добре сложена жена с коса вързана на опашка се измъкна от жилищната сграда и се затича леко през градинката пред блока. Само ...

sayjustwords

Проза » Рассказы

992 1

Четири сезона зима 🇧🇬

Тъмни облаци бяха надвиснали над душата ù. Зад спокойното и тихо лице вилнееше една незатихваща от години буря, потушаваща всяко друго чувство в тъмното ù сърце. Нощем копнееше да намери спасение или някой да угаси това мрачно чувство завинаги, защото то я убиваше. Нямаше ли лек за нея? Или тя сама ...

nqkoq-x

Проза

884

18+ Лъв 🇧🇬

Лятна нощ, топло, тихо и приятно, събуждам се от страховит лъвски рев, в баня! Не мога да осъзная сънувам или съм будна и докато изтрезнявам от съня, ревът става все по-мощен и по-мощен! А моят разум чертае картини: баня, бели плочки, един мастит бабанка, държи в здравите си ръце крехка девойка и я. ...

MHari

Проза » Юмористическая

1.2K 4

Племето на вегетарианците 🇧🇬

Двамата вървяха бавно през саваната. А трябваше да бързат, защото време нямаше – племето чакаше да разбере дари Голямата река е преляла и е наводнила низината, създавайки условия за поникване на ядливи растения. Но те не можеха да ускорят крачка по простата причина, че не им стигаха силите – не бяха ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

850 5

Последното лято 🇧🇬

Някъде там, в покрайнините на Стара планина, покрай долината на река Камчия се бе сгушило едно малко селце. Селото, в което бе преминала по-голямата част от живота на дядо Николай, на когото всички казваха дядо Кольo.
Старецът бе останал сам, след като баба Неда, най-добрата старица, си бе отишла от ...

rumbic

Проза » Рассказы

1.4K 4

Баба Здравка 🇧🇬

(всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...

zelena

Проза » Рассказы

2K 3 29

Мокро 🇧🇬

МОКРО
Спорът заплашваше да наруши обичайното спречкване между двамата стари приятели – две древни годзили на мисълта, обречени да бъдат заедно до края на Времето. Единият беше брадясал, на около шейсет, с много бръчки, които го правеха грозен като сушена кайсия или като повехнала смокиня, лявата му ...

exuded

Проза » Юмористическая

1K

Варненски среднощен разказ 🇧🇬

Пътувах в снежна виелица. Прибирах се у дома. Домът ми, където никой не ме чакаше. Само цветята, които бях оставила преди време в пълен съд с вода. А преди месеци в този дом имаше толкова гласове, изричаха се толкова мечти, имаше понякога и сълзи, но бяха някак пo-леки, защото имаше рамене, с които ...

HAATOR

Проза » Рассказы

2K 4

Тя 🇧🇬

Тя отново бе готова да предаде душата си, да остави тялото си на тях, да го опитат, тази невинност, която носеше в душата си вече се изчерпваше... Тя отново бе готова да се заблуди, да заблуди сърцето, съзнанието си, да направи поредната грешка, която щеше да изстрада така тежко, както предишните... ...

Shellby

Проза » Другие

1.5K 1 1

"Р" 🇧🇬

Беше късна пролет в Парка на Културата и Отдиха в Москва. Кленовете бяха прецъфтяли и стояха окичени с хиляди малки витълца – въртолетчета. Дърветата търпеливо чакаха, променливото пролетно време да донесе така желаният за тях повей, и семенцата скрити във въртолетчетата да се отправят в пътешествие ...

B

Проза » Рассказы

1.5K 13

Топла среща 🇧🇬

Тримата се радваха на пролетното спокойствие и на гальовно огряната от слънцето поляна. Бяха седнали на застланото върху свежата трева одеало. Двойката вадеше храната и приготвяше всичко за хапване. Самият се оглеждаше наоколо. Гледаше нагоре, към ясното небе. Синьото го успокояваше, а чуруликането ...

problematichnost

Проза » Другие

1.1K

Светеща звезда 🇧🇬

Най- тъмно е преди разсъмване! Очаквам разсъмването на душата си, защото този пореден мрак, който се нагнети преди малко в нея ще ме... задуши!
Невидимата ръка на БОЛКАТА ме е стиснала здраво за гърлото и затова дишам на пресекулки! Трудно, мъчително трудно, поемам въздуха на разума, защото този на ...

KalinaStan

Проза » Другие

1.3K

Съжалявам... 🇧🇬

Съжалявам...
Това е една толкова често използвана думичка, а едва наскоро, изречена в най-малко очаквания момент, ми направи изключително силно впечатление, накара ме да се замисля над значението ѝ.
Спомням си как много отдавна преглеждах статия, обясняваща колко е безпредметно да се извиняваш, ако ...

bay_dim4o

Проза » Другие

1.2K 1

Некролог на един Форд, каран в България 🇧🇬

Форд Ескорт (1993 - 2015)
...Никой не умира завинаги,
докато има кой да го мрази и обича.
С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че днес своя житейски, второкласен и магистрален път приключи нашият любим Форд. Километражът му достигна сетния метър, маслото му безвъзвратно изтече, фаровете му угаснаха з ...

duffmckagan

Проза » Другие

812 3

Чисто и топло 🇧🇬

ЧИСТО И ТОПЛО
- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.
Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с тел ...

йеромонах

Проза » Юмористическая

1.1K 1

Та ти си добър човек 🇧🇬

Появи се на вратата тънка фигура, облечена в меланшово сиво и качулка. Видяха се сини, меланхолични очи и от време на време блещукащи пламъчета, бледожълтобяла кожа и загадка от лунички, които напомняха по-скоро на сипкавост или неизмитост. Помръдна се устата в ироничен въпрос - Тук ли ееее, шефът?! ...

rumona

Проза » Рассказы

1.9K 2

Галя 4 🇧🇬

Линейката спря пред жилищния блок, където живееше Галя. Аз й помогнах да слезе и й подадох патериците. Тя ги мушна под мишниците си и без да обели и дума закуцука бавно към входа. Тук гипсираният й крак изглеждаше още по–странно, (някак не на място) отколкото в болницата. Вървящите по тротоара хора ...

Heel

Проза » Рассказы

1.2K

Аре стига, бе! - 8 🇧🇬

Аре стига, бе! - 8
– Ти, ма... на кой ще правиш свирка? – дочувам зад мен женски глас.
О, Боже!
Докато се осъзная и разбера кой говори, една жена премина покрай мен и застана до рамото на Кирил.
Видях младо момиче с руса коса хваната на конска опашка отзад. Лицето ù имаше странен матов загар. Явно о ...

sirDIMITRI

Проза » Юмористическая

1.8K 7

Демокрацията 🇧🇬

ДЕМОКРАЦИЯТА
Хубавото на демокрацията е, че няма край. Вървиш, вървиш, погледът ти стига надалеч, а отвъд твоя поглед има още толкова много демокрация, че чак не можеш да си представиш. Което значи, че има демокрация и отвъд представите ни.
За хората, които не виждат по-далеч от носа си, демокрацият ...

exuded

Проза » Юмористическая

1.1K 1

Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене 🇧🇬

Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене, какви ли щяха да бъдат техническите им характеристики?! Може би такива...
Икономичност: Като конструкция и принцип на действие двата двигателя са много стара инженерна разработка, датираща от Сътворението на света. През годините по тези двигат ...

duffmckagan

Проза » Другие

854 1 3

Нямата принцеса 🇧🇬

Живял някога един цар със своята царица и единствената си дъщеря. Принцесата била от хубава по-хубава, но имала един недостатък - била няма. Колкото и лечители да призовавал царят от различни краища на света - никой не можал да й помогне. Казвали, че над царството тегнело проклятие и докато не се ра ...

kleopatrasv

Проза » Сказки и произведения для детей

1.8K 1 2

Благодаря ти... 🇧🇬

Благодаря ти... за горещото кафе! Благодаря ти... за черната горчилка, която винаги остава в дъното на чашата! Благодаря ти... за вечерта, която ми подари, защото звездите отново са покрили нощта, която се спуска като черен облак в душата ми!
Но звездите са за тези, които стоят на високо. А такива к ...

Blagoslava77

Проза » Другие

1.1K 2

Смъртта на зайците 🇧🇬

Смъртта на зайците
Самоубийствата са чести в моята професия.
Имах един приятел, който обичаше да разсъждава над това. „Самоубийствата са чести в тая професия“, мърмореше, подпрял брадичка на ръка, със светли очи, вперени в нищото. После изведнъж ме поглеждаше, вдигаше само очите си и ме пронизваше с ...

LeadFoot

Проза » Рассказы

1.6K 15

Двата живота 🇧🇬

Това е една история, която от много време исках да напиша.. Пускам само началото от нея, надявам се да ви хареса. Ако искате да пусна и другите части, оставете коментар, много ще се радвам да прочета мнение за писането ми :)
Двата живота 1
На терасата вече ставаше хладно и Лив потрепери от вечерния ...

crystalclear

Проза » Рассказы

794 1

Животът продължава 🇧🇬

- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора – младата жена нацупи силиконови джуки и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута. Току-що беше купила апартамента, намиращ се в над осемедестгодишна кооперация на пъпа на София. – И този куфар, сам ...

valia1771

Проза » Рассказы

2.6K 25

След сватба - брадва 🇧🇬

СЛЕД СВАТБА - БРАДВА
Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ...

emo2

Проза » Рассказы

1.1K 6

Минчо -живот и страдание - 13 🇧🇬

Глава тринадесета
Минчови неволи
Есента стремително завзе територията на лятото и дъха и стана още по осезаем. Лицето на слънцето, умислено и бледо, изгуби лъчезарната си пареща усмивка, а дърветата захвърлиха ненужните им вече листа, които ги пазеха от нея. Земята се разсърди и стана по студена. И ...

charo

Проза » Юмористическая

1.4K 1 3

Наследница 🇧🇬

Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...

Довереница

Проза » Рассказы

1.2K 1 16

Божият Дар 🇧🇬

Някога много отдавна през девет царства в десето, живеели цар и царица. Нищо не им липсвало, имали в изобилие от всичко и единственото, което ги натъжавало било, че си нямали детенце.
Царицата все плачела нощем скришом и се молела на Господ да я дари с рожба. Така минали много години, но Господ не с ...

kleopatrasv

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 1 4

Много пъти 🇧🇬

Много пъти ми каза, че не искаш да си с мен, нито веднъж не ми каза защо не искаш...
Много пъти ми каза, че не можеш да ме направиш щастлив, иронията тук е, че само ти си ме правила такъв. Ти си човека, накарал ме да разбера какво е щастие...
Много пъти каза, че не мога да ти дам това, от което имаш ...

sunchine

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1

Докосни я 🇧🇬

Докосни я. Нежно. С милувка.
Тя не знае що е туй "ласка".
Стопли я. Бавно. С диханието си.
Че е посиняла от човешката омраза.
В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай. ...

yatc

Проза » Другие

1.9K 5

Виждам 🇧🇬

...
Събуждам се.
Чувам я как ми говори.
Как ми говори и как ме моли. Моли ме да я видя, пита ме кое как ѝ седи, гледа ме, гледа ме и мълчи. Години наред знам колко е прекрасна, колко е красива, ах, тези очи, ах, тази усмивка, ах, тези коси. И години наред небето, земята и слънцето не виждах, но нея, ...

evgeniya

Проза » Рассказы

743 1

По вишките 🇧🇬

ПО ВИШКИТЕ
Непрекъснато имаше чувството, че му се подиграват. Не беше напълняло, нямаше и как, почти нищо не ядеше. Веднъж дневно ябълка, малко сок от моркови и чай без лимон, само с малко лед. Беше все гладно и съзнаваше, че това го прави злобно и недружелюбно, но какво да направи? Няма какво – кра ...

exuded

Проза » Юмористическая

924 1

Но те не знаят 🇧🇬

Но Те Не Знаят!
Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени. ...

P.Halliwell

Проза » Другие

1.3K 5

Денят на Залеза 🇧🇬

Залезът лениво разхлаждаше краката си в океана, когато някаква светкавица просветна иззад гърба му. Обърна се и инстинктивно присви очи от дразнещата и неестествена светлина, която го заля. Беше онази досадница Зората.
- Здравей, мързеливецо! Как си?
Залезът се намръщи. Не обичаше да му вменяват чуж ...

valia1771

Проза » Рассказы

1.9K 5

Рассказы и проза современных авторов

Аре стига, бе! - 9 🇧🇬

Любовта накрая на кабела 🇧🇬

На пода на борсата 🇧🇬

Хвърчило 🇧🇬

Любовното обяснение на един строител 🇧🇬

Белези 🇧🇬

Четири сезона зима 🇧🇬

18+ Лъв 🇧🇬

Племето на вегетарианците 🇧🇬

Последното лято 🇧🇬

Баба Здравка 🇧🇬

Мокро 🇧🇬

Варненски среднощен разказ 🇧🇬

Тя 🇧🇬

"Р" 🇧🇬

Топла среща 🇧🇬

Светеща звезда 🇧🇬

Съжалявам... 🇧🇬

Некролог на един Форд, каран в България 🇧🇬

Чисто и топло 🇧🇬

Та ти си добър човек 🇧🇬

Галя 4 🇧🇬

Аре стига, бе! - 8 🇧🇬

Демокрацията 🇧🇬

Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене 🇧🇬

Нямата принцеса 🇧🇬

Благодаря ти... 🇧🇬

Смъртта на зайците 🇧🇬

Двата живота 🇧🇬

Животът продължава 🇧🇬

След сватба - брадва 🇧🇬

Минчо -живот и страдание - 13 🇧🇬

Наследница 🇧🇬

Божият Дар 🇧🇬

Много пъти 🇧🇬

Докосни я 🇧🇬

Виждам 🇧🇬

По вишките 🇧🇬

Но те не знаят 🇧🇬

Денят на Залеза 🇧🇬

Очередь