Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Дамата в Зелено 🇧🇬

Помниш ли онази вечер, когато...
Всъщност, не. Ти няма как да помниш такива неща. Или ако ги помниш, то те са съвсем бледи спомени, които не представляват особен интерес за теб. Да, обаче аз помня. Все още. И точно тук е иронията. Как този спомен е незначителен за теб, а за мен... запомнящ се. Запеч ...

Negative-Creep

Проза » Рассказы

2014-11-13T00:03:18+02:00 684

* * * 🇧🇬

Войната На Седемте Нации
ФЕНИКС
Не е това, за което си мислите, това няма да е типичната война, където безмозъчните хора с мечове в ръка се бият за нещо абсолютно безсмислено. Това е война за живота за този извратен свят на ужасите.
Има нещо неустоимо в цялата тази кръв, индианците са вярвали, че зл ...

AbnegoDolor

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-11-12T23:58:43+02:00 760

Секс с непозната 🇧🇬

Някой по-голям умник от теб е казал, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Готин лаф. Гъделичка, погалва по теменцето и те кара задълбочено да пресмяташ дъжда, паднал отгоре. Това първо. Второ и трето е да няма кретени, срутени язовирни стени и човешки жертви. Тогава току-виж са разпънали горкия ч ...

Bardejov

Проза » Письма

2014-11-12T23:45:10+02:00 2.2K

Ако животните имаха Фейсбук 🇧🇬

Ако животните имаха Фейсбук, тогава профилите и статусите им сигурно щяха да бъдат такива...
Кокошката публикува профилна снимка със своите пиленца. Лисицата коментира: „Ах, колко сте сладкииии!”
Едното от трите прасенца, което вълкът е изял, се тагва от стомаха му с коментар: „... Току що се запозн ...

duffmckagan

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-11-12T23:34:33+02:00 990 5

Подострени тъпизми 🇧🇬

Дядо, отивайки сънен към тоалетната си мърмори: - Ето, виждаш ли наборе - когато на теб ти трябва, аз винаги ставам!!!
Най се безпокоя, когато някой ми каже: - не бой се, аз съм зад теб!
Абе, на колежката Ви , какво и е повредено, че всички се мъчите да я оправите!?!
Ако лекарят Ви е препоръчал да о ...

gancho36

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-11-12T23:31:54+02:00 929 1

Спасителят в Нощта 🇧🇬

Колумбия, Южна Каролина, малко след полунощ. Вечерта все още бе в началото си, а както знаем, в тези среднощни часове по принцип се случват най-красивите и интересни неща. Тази мисъл крепеше съзнанието на Холдън, който вече бе решил окончателно какво ще прави от тук нататък. Щеше да го направи сам, ...

Negative-Creep

Проза » Рассказы

2014-11-11T07:45:53+02:00 852 2

3 🇧🇬

Наближава обяд. От два часа и две години съм на улицата. Такава ми е работата просто, още не съм клошарка. Макар че наподобявам успешно такава. С тая опърпана количка и тонове хартия... Неблагодарна работа била. Безкрайно непрестижна. Аз пък съм благодарна. След около 4800 км в студ, сняг, дъжд, пон ...

superelche

Проза

2014-11-11T07:43:58+02:00 895 2

Дано е събота 🇧🇬

Събуди се с притеснителната мисъл "дано е събота", понеже инстинктивно усещаше, че закъснява за някъде, въпреки че беше толкова сънен, че не беше сигурен кой е и на кой свят е. Беше сигурен обаче, че закъснява, понеже имаше смътен спомен, че многократно беше натискал Снууз насън. Погледна телефона с ...

problematichnost

Проза » Рассказы

2014-11-10T23:12:15+02:00 1.2K 1

Молитва (Писмо до светлината) 🇧🇬

/посветено/
Кажи ми, че през процепите на мъглата не се шмугва и нишка изкристализирало зрение.
Не можеш! Трудно е да се хване, но влезеш ли в това миниатюрно тунелче, заплуваш ли с изопнати длани - няма как да не усетиш течението. В окото на бурята - след целият този хаос от звуци и хора, които се ...

selene727

Проза » Письма

2014-11-09T22:04:37+02:00 1.4K 17

Август 🇧🇬

Въздухът бе толкова горещ и гъст, че можеше да се отреже с нож. Кафенетата по пешеходната зона от двете страни на улицата преливаха с хора, пиещи с наслада студени коктейли и бира. Яворите разперваха клони като крила над човешките грешни души и дишаха лятото на големи глътки. Дори музиката в заведен ...

inakrein

Проза » Рассказы

2014-11-09T21:44:01+02:00 2K 7

За животните с любов 🇧🇬

- Къде ми е пая? - гневи се стария лъв, гледайки, как хиените отмъкват плячката.
- Тежка орис! - правиш добро, но никой не те потупва по гърба за благодарност. - жалва се таралежът.
- Ей, това съвременните дрехи са пълно менте, направо не стават за ядене. - оплаква се един молец.
- А бе, с какво ли ...

gancho36

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-11-09T21:27:13+02:00 919 1

2 🇧🇬

Десет и половина. Вече работя. Звъни „Обичайната Шибана Проверка”. Отговарям подобаващо и „шлюп”! - в цялата идиотия. На хората в пощенските кутийки.
Като се замисля, цял живот работя с хора. Всякакви. Основно клиенти. От оня модел, дето българинът много обича да споменава…недоразбрал: „Клиентът вин ...

superelche

Проза

2014-11-09T21:24:15+02:00 825

За надеждата... 🇧🇬

"И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?"
Безнадеждно е! Унищожаваме се... По точно - самозапалваме се! ...

dianjelly

Проза » Другие

2014-11-09T21:23:33+02:00 714

Писмо в Бутилка 🇧🇬

Здравей.
Мисля си, че беше крайно време да напиша това писмо, тъй като...се уморих. Уморих се очакванията ми да се разминават с реалността. Уморих се да се давя в собствения си океан от илюзии. Уморих се да се правя на такъв, какъвто не съм, защото най-вероятно това не ми се удава. Уморих се да глед ...

Negative-Creep

Проза » Письма

2014-11-09T21:20:30+02:00 1K 2

Дозирано 🇧🇬

Исусе мой, Ти, Който каза: ,,Истина, истина ви казвам, искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори!”, ето аз хлопам, аз търся, аз искам благодатта.
Често не я приемам, когато я приемам се смея почти хистерично, докато накрая съм готов да призная зависимостта си. Иск ...

DifferentPrince

Проза

2014-11-09T21:18:59+02:00 1.2K 1

ул. Вишнева 🇧🇬

Беше късно...или май беше рано – беше 3 сутринта. Три таксита отчаяно чакаха на опашка на изхода на едно от нощните заведения на София. Мястото се посещаваше от най – свежите, от хората които още учеха в гимназиалните училища и скоро им предстоеше да се маскират като абитуриенти. Разноцветно облечен ...

chochone

Проза » Рассказы

2014-11-09T21:06:58+02:00 2.3K

Живот от миналото – живот от бъдещето 🇧🇬

Животът е толкова объркано нещо. Прекрасно, трудно, болезнено, щастливо и ... объркано нещо.
Кой от нас не си е мечтал да срещне в настоящето човек от минало? Мнозина може би. Но на мен ми се случи. Животът е изпълнен със спомени. Едни са хубави, други лоши, трети нетърпими, а четвърти мечтани …. Жи ...

Mouse-Rat

Проза » Рассказы

2014-11-09T20:10:03+02:00 965 8

Архангели 🇧🇬

Уредът до леглото му писукаше равномерно, но той усещаше, че животът го напуска.
Големият часовник на стената отсреща безмилостно отмерваше оставащите секунди дихание.
Премрежил очи, имаше чувството, че стрелките се сливат и в тях започва да различава два образа.
- Занули го, че ни чака и друга рабо ...

satanas

Проза » Рассказы

2014-11-09T19:58:45+02:00 1.2K 5

* * * 🇧🇬

Огрия В Рая
Най-красивото нещо, което наподобяваше секс, което ми даваше еуфория, вдъхновяваше ме, и ме караше да мисля като артист, вкарваше в организма ми еуфория, въображение, страст, извисяваше ме в облаците и ме караше да се чувствам нарцистичен Бог с много праволинеен силен и в същото време ха ...

sinner13

Проза » Эротическая

2014-11-09T19:52:52+02:00 1.4K

Недоизказано 🇧🇬

Стои си птичето и си мисли, колко странни са птиците... някои ти чуруликат само за себе си, мислят, че светът е създаден за тях. Че всичко на този свят е създадено да им бъде в услуга. Ех...въздъхна и се изправи в гнездото. Погледна към дървото насреща. Имаше друго гнездо, пак с птички, като него. Д ...

smile1

Проза » Рассказы

2014-11-09T19:40:16+02:00 1.4K 1 3

Белязани от съдбата 5 🇧🇬

Отново беше в студената, мрачна колиба насред нищото. Влагата се просмукваше в костите му, а студа го караше неконтролируемо да трепери. Дори дебелото, вълнено одеяло което похитителите им им бяха дали не бе в състояние да го стопли.
А Екатерина? Тя отново гореше в треска и при всяко поемане на възд ...

SisiNikol

Проза » Повести и романы

2014-11-09T19:33:26+02:00 910 3

1 🇧🇬

Мммм, изгряло е. Едва-едва отварям очи. Едното, всъщност. Имаше една реклама на нашенска ракия – „Мека топлина”. Седем и половина. Отврат. Тоя, дето е измислил ранното ставане, е за разстрел. Никога не мога да стана рано и да съм доволна. Как го правят хората, не зная. И в осем вечерта да си легна, ...

superelche

Проза » Другие

2014-11-08T00:40:53+02:00 1.1K 1

От стария сандък. Димитровден 🇧🇬

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.
Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за заснежи високите места по Родопа планина.
Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и на ...

kalin8

Проза » Рассказы

2014-11-08T00:30:42+02:00 951 2

Минало хубаво невидяно време 🇧🇬

Да ти разкажа, приятел, на времето какво е било забавление.
Хора палели огромни огньове, неуморни ръце цяла нощ удряли барабаните от животинска кожа, богове танцували с хора около огъня.
Голи жени наливали сладко вино по дървените халби.
Тогава погледи и души се преплитали.
Всички се смеели като мал ...

noonecan

Проза » Рассказы

2014-11-08T00:16:55+02:00 1.1K 1

Фалафел 🇧🇬

Много е кофти, когато искаш да си развалиш пари и започнеш да се молиш на някакви малоумни продавачки, а те да повдигат мързеливо рамене и да клатят отрицателно с празните си глави, пушейки пред дюкяните саморъчно направени цигари. Когато работиш като таксиметров шофьор, задължително в себе си трябв ...

chochone

Проза » Рассказы

2014-11-07T23:45:55+02:00 1.2K

За животните с любов 🇧🇬

Е, и защо да се оплаквам, като Господ така щедро ме е надарил! - коментира магарето!
Да знаете само какво маце вкарах в леглото. - хвали се един вирус.
Нищо човешко не ми е чуждо - казал един помияр, слизайки от
поредната кучка!
О, аз съм запалена планинарка - редовно изкачвам венериния хълм. - Хвал ...

gancho36

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-11-07T23:24:03+02:00 787

Гошко Ангелчето 🇧🇬

Гошко циганчето се обърна и видя художника, че рисува втренчен в църквата св. Харалампий. Неспокойните му движения издаваха, че нещо го тревожи. Какво ли му тежи, се питаше художника без да поглежда към него. Жегата беше непоносима. Лятното майско слънце нажежаваше всичко наоколо и нямаше почти ника ...

magdalina7

Проза » Рассказы

2014-11-07T00:12:30+02:00 1.4K 1

Записки на един безсмислен, мислещ псевдо оптимист 🇧🇬

Кратка интродукция: Бележка на автора.
-Езикът, който предстой да бъде използван в тази творба на един безсмислен, мислещ, псевдо оптимист, вероятно поразително ще напомни на реч чута на пазара в сряда по обяд или може би е близка до тази на футболен запалянко наблюдаващ мача Лудогорец-Стяуа, но вси ...

noonecan

Проза » Рассказы

2014-11-06T23:57:40+02:00 1.1K

Писмо в продавалник 🇧🇬

След като установих, че ми е необходимо покривало–калъф, за мотора, реших да си купя такова по цивилизован начин и си харесах едно в сайта продавалник. Купих го, дойде и след това се наложи да напиша следното писмо на търговецът продал ми този артикул.
Ето го и писмото, което му написах:
........... ...

chochone

Проза

2014-11-06T23:45:05+02:00 936

Великият вход 🇧🇬

Вече два месеца с Бозов сме в Балкана. Там има и гараж. На два етажа, така е изкопан. С Бозов там спим да не ни засекът лошите. Има хора се крият в гаража от жените си. Като минат няколко години брак и мъжът се заседява в гаража по цял ден.По комунизъма, жените се събирали и клюкарствали по цял ден ...

Lebovski

Проза » Рассказы

2014-11-06T23:29:57+02:00 914 1

Семейна сага глава 14 🇧🇬

Семейна сага
Глава четиринадесета
До София пътувахме цял ден. Влака беше почти празен, но се движеше много бавно и с часове стоеше по гарите, а понякога и насред голото заснежено поле. За разлика от нашият, влаковете идващи от София бяха многобройни и претръпкани с пътници. Имаше всякакви влакове, б ...

gudman

Проза » Повести и романы

2014-11-06T04:53:22+02:00 1.8K

Среднощен разговор 🇧🇬

Три часа през нощта е. Ставам за n-ти път, вдигам капака на лаптопа, паля поредната цигара и тъпо се вглеждам в монитора. Тишина. Хората спят, спи целия фейсбук. По едно време една позната от Америка поства нещо (те нали са със седем часа разлика), чета … нищо интересно, някакви технологии на дишане ...

Mouse-Rat

Проза » Рассказы

2014-11-06T01:18:32+02:00 1.5K 1 7

Белязани от съдбата 4 🇧🇬

Устните му бяха меки като кадифе. Нежно се движеха върху нейните изкушавайки я да му отвърне.
Анна никога не се бе целувала, представа си нямаше какво точно да направи, но едно знаеше със сигурност. Щеше да му позволи да я научи.
Вкопчи се с две ръце в тялото му, надигна се на пръсти и леко разтвори ...

SisiNikol

Проза » Повести и романы

2014-11-06T00:57:49+02:00 917

Диалекти 🇧🇬

Преди време, когато аз бях тийнейджър си викахме "лъвче", сега си викат "мен", може би за да се подчертае, че събеседникът е мъж... В този педерастки свят подчертаването на сексуалната ориентация е задължително, защото всичко може да се случи изневиделица. Момичетата пък масово използват " братле ", ...

chochone

Проза » Рассказы

2014-11-05T07:59:39+02:00 2.2K 1

25 години преход 🇧🇬

караме коли втора употреба
спим
храним се
умираме
на вратовете ни има ...

Dess-troyer

Проза

2014-11-04T22:49:46+02:00 666 1 1

The Pieces Don't Fit Here Anymore 🇬🇧

There they stood. Both of them were frozen and just didn’t know what to say or what to do. Either thought they’d do something wrong so they just stared at the floor. She dared to look into his eyes. They were filled with pain and that broke her even more inside. She just wanted to go to him and hold ...

papergoddess

Проза » Рассказы

2014-11-04T22:29:05+02:00 3.2K

Технологии 🇧🇬

Когато някой се качи при мен в таксито и се отвори приказка, винаги става интересно, защото никога не е възможно да разбереш в каква посока ще потегли негово величество разговорът. Ако хората нямат какво да си кажат, винаги се захващат с времето. Времето, това гадно копеле, което никога не може да у ...

chochone

Проза » Рассказы

2014-11-04T07:35:06+02:00 1.3K 1

Сенки от миналото 🇧🇬

СЕНКИ ОТ МИНАЛОТО
Разказ от Анна Вакарелова
Светът се подготвяше за настъпването на новата 1956г. Рут Харис и двадесетгодишната й дъщеря Ракел въодушевено брояха секундите, до момента, в който щяха да се поздравят и да се чукнат със шампанско. Кейлъб Харис, втория съпруг на Ракел донесе чашите за ша ...

anapoema

Проза » Рассказы

2014-11-03T23:20:56+02:00 1.2K 1

Тогава, когато... 🇧🇬

Когато планинските върхове се превърнат в солници. И утрото се изразява с любовното жужене на пчела. Когато небето е толкова близко, че се побира в зениците ми... и оставя следа. Когато успея да разлея копнежите си в простора и душата ми е кожа...жадна, дишаща...къпеща се в слънчева заря...
Тогава. ...

Ralina13

Проза » Другие

2014-11-02T20:22:04+02:00 1.4K 7

Приказка за "Другата дъщеря" 🇧🇬

-Здравей, Алиса... Здравей слънчицето на мама. Толкова си мъничка. Ръчичките ти приличат на цветенца, устничките ти на розова пъпка, нослето ти на червено копче, а очите ти... Очите ти... Боже, колко познати ми изглеждат...
Уж новородените били синеоки. Всички до едно... Но ти си специална... Очите ...

Довереница

Проза » Рассказы

2014-11-02T20:11:38+02:00 1.3K 1 19