Рассказы и проза современных авторов
Бедното джудже 🇧🇬
Мечтата ми да те убия 🇧🇬
Питаш ме защо не искам да си пишем - защото,
когато си пиша с теб, милея най-много за миналото...
Питаш ме защо не искам да говорим – защото, когато
говоря с теб, има огромна вероятност да заплача от гласа ти... ...
Писмо... 🇧🇬
В това писмо ще се опитам да не говоря за чувства - не защото ги няма, а защото ти казах, че наистина не обичам драмите и проблемите, които хората преекспонират. Не знам дали и доколко ще се получи - усещанията ми към теб са по-силни от разума ми и често не успявам да ги контролирам, ко ...
Изпълнено желание 🇧🇬
Дъжд 🇧🇬
Блага вест 🇧🇬
18+ Къс 🇧🇬
Сънища 🇧🇬
Животът 🇧🇬
"По-спокойно, по-спокойно! И този зор, и това напрежение ще мине! Дори мога да ти кажа, че после няма да си спомняш, а дори да си спомняш нещичко, то ще ти се струва смешно, почти безсмислено и ще се учудваш сам защо си се ядосвал, за какво си се притеснявал, от какво си се страхувал, па даж ...
Кърмене 🇧🇬
Детето беше болно. Майка му се бе надвесила над него и от време на време притискаше леко челото му с влажна кърпа.
- Тръгвай – каза на мъжа си. – Аз ще помоля днес да ме освободят от работа. Не мога да го оставя така.
- Те само това и чакат, твоите – намръщи се мъжът. – Търсят си повод да те ...
18+ Жената-паяк 🇧🇬
Решения 🇧🇬
Адвокат на Пепеляшка 🇧🇬
Инспектор Стрезов реши 🇧🇬
- В древен Рим магистратите са имали практика да издават присъдите си в особена писмена форма, есере хуез* - Педрон разхлаби небрежно възела на пипитената си вратовръзка, като направи малка драматична пауза, за да подчертае важността на това, което следваше - отливали са ги на ...
Пазарна демокрация 🇧🇬
Хареса ябълките, изложени на най-крайния щанд на пазара. Не бяха от най-едрите, но пък цената беше добра. Изглеждаха здрави.
- Ще си купя от вашите ябълки – съобщи той на продавача.
- Яж по ябълка на ден и ще забравиш за доктора, казват англичаните! – провикна се ведро ябълкарят и ...
* * * 🇧🇬
Огледалото 13 🇧🇬
И аз за котките 🇧🇬
Преди двадесетина години имах един приятел, на моята възраст. Тогава много често пътувах до София, нали бях малко бизнесмен. Та един ден с Радо, така се казваше приятелят, се засякохме в „ голямото село”. Беше с жена си, една хубава булка, и тя като нас инженерк ...
След години раздяла 🇧🇬
- Здравей.. – каза той със същия секси глас, който така добре познавах. Запи ...
Пощади ме 🇧🇬
Помогни ми, Красавице. Помогни ми да се отърва от мене си, позволи ми да изчезна там където никъде никой няма да може да ме открие и никъде никой няма да може да разбере какво се е случило с мен.
Ужасно е, разбери... отчайващо и размазващо.... казваш всичко ще се нареди. О.К., а ...
Монолог на един емигрант 🇧🇬
Chapter 1 🇧🇬
Събудих се от звука на алармата. "Още един ден в този скапан свят" казах си. Отметнах старата парцалива завивка, взех обувките, оставени до леглото, и ги обух.
- Добро утро, слънчице! - извиках се, докато момчетата още отваряха очи. - Ставайте и се обличайте! Време е за работа!
Отворих шка ...
Батката 🇧🇬
Батката се беше барнал с новото си фешън екипче Адидас, между впрочем като всеки втори батка тук и вървеше по Ларгото на този краен морски град, с крайна гара.
Беше с бръсната глава, а най-вероятно и навсякъде гладко епилиран,както майка го е родила, а готиното му атлетично тяло напираше да ...
Балансът 🇧🇬
Главните счетоводители по принцип не са лоши хора, доколкото може да се смятат за хора. Числа и цифри, умножения, деления, плюсове и минуси – в този техен свят няма нищо естетично, ако изключим факта, че обикновено става дума за пари, с които можеш да си позволиш цялата световна естетика.
- ...
Пробуждане 🇧🇬
Духаше упорит вятър и валеше нахален мартенски дъждец. Времето се беше издуло и напъваше да роди. Ала пролетта още не бързаше да се ражда. Студът се разхождаше ухилен и доволен сред разкаляните пътища. В края на прогизналото Ормановско поле дърветата стояха настръхнали от ужас. Бяха се хв ...
Птиците наистина умират сами 🇧🇬
И очите ѝ се изпълниха с тъга. Кой не се върна? Дали беше нейния.
Един липсваше. Колкото и грозно да е, надяваше се да е някой друг, не Димитър...
***
Димитър кацна на "Граф Игнатиево". Скочи от Месершмита и запали цигара веднага. Това си беше обичай. Запа ...
Тестът 🇧🇬
Още десет години 🇧🇬
Липсваш ми.
Тук е тъмно без теб, студено е. Дните са дълги, безумно безкрайни без теб. Скучно е, говоря, без да има някой, който да ме слуша. Думите ми хвърчат във въздуха, а теб те няма да ги вдишаш. Душата ми плаче, а аз се усмихвам. Заради теб.
Не ме мисли мен, иначе добре съм. Д ...
Той 🇧🇬
Обичах го, дори обичах, е прекалено слаба дума за чувств ...
Чудовището вътре 🇧🇬
Космите на врата ми настръхнаха щом го чух. Знаех, че ще се обади. От известно време усещах как се разбужда и започва да нервничи.
- Нищо - отговорих и отпих от кафето.
- Как нищо!? Хайде да направим нещо!
Беше нетърпелива и като че ли леко обидена. ...
Огледалото 12 🇧🇬
Няколко часа по-късно духовникът се върна във видимо добро настроение. Нейтън все още четеше.
- Как си, моето момче? – попита отецът с усмивка – Интересно ли е четивото?
Нейтън въздъхна.
- Интересно ...
Промяната 🇧🇬
неизбежно дойде след успеха на „Опит за летене“ - новият сезон започна със смяна на директора! Явно, партийното ръководство на града е отчело, че бившият директор няма особена заслуга за националното признание на спектакъла, макар че именно той покани Юлия Огнянова на гастрол…
Всъщност, но ...
Красиво момиче, запалило цигара 🇧🇬
Измерване 🇧🇬
Ние сме трима приятели – две момчета и аз.
Хората ни наблюдават. Когато ги няма, един от нас се превръща в наблюдател, например аз. Наблюдавам отношенията между мен и всеки един от тях – отношенията са различни. Единият иска да не го търся – той винаги ще бъде около мен. Ще бъде в пламъка ...
Радиостанция „Дюлино“ 🇧🇬
Когато направих левия завой, нямаше как да знам, че само аз щях да оцелея. Мислите ми се разхождаха по отстоящия само на два часа път див плаж. Чувах симфония от разбиващи се в скалите вълни. Пясъкът изгаряше белите ми стъпала, слънчевите лъчи рисуваха по трептящата морска повъ ...
Криле 🇧🇬
Американците идват 🇧🇬
На Кольо от сутринта му беше криво. На него по принцип винаги си му беше нещо криво, та затова му викаха Кольо Кривия, но тая сутрин се чувстваше толкова криво, колкото отдавна не бе му се случвало. В основата на цялата работа беше тази чума жена му. Още не беше отворил очи, дето ...
Поетично 🇧🇬
Деловодителката сложи входящ номер на стихотворението и попита:
- Имате ли ваш екземпляр да ви дам номера?
Поетът се обърка и изчерви, защото не знаеше какво се очаква от него.
- Какъв номер? ...