Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Невидимото изкушение 🇧🇬

Не го бях виждал откакто завършихме училище. Косата му бе леко оредяла и малко посивяла отстрани на бакенбардите. Имаше и много по-дебели бузи от времето, през което го помнех.
Редовно си пиех кафето близо до кафе машината на спирката, но понякога, когато станех по-рано, минавах и през кварталното к ...

sav11

Проза » Эротическая

1.4K 4

Празник ли е иначе? 🇧🇬

Честит празник на всички майки, жени, женички и момиченца!
Честит празник на красивите, на грозните, на слабите и дебелите!
Честит празник на всички покорни и непокорни, на добрите и на лошите!
На всички обичащи и мразещи, на милите и на кучките!
На всички дами с мъжка професия и на всички, които с ...

Liberum-anima

Проза » Другие

1.5K 1

Искам още 🇧🇬

Истински, без значение дали знаеш кой си.
Въздухът, който дишам, без значение дали помня или забравих.
Нервът, който движи химикала по листа и продължава по масата.
Отговор на всичко, което не те попитах и ти ми отговори.
Приятно е да усещам да дишаш мечти във врата ми. ...

an1ma

Проза » Письма

1.3K 4

Един ден в страната на чудесата 🇧🇬

Един ден в страната на чудесата
Един ден, както си вървях по задушната и шумна улица, в главата ми се завъртя свежа мисъл. Бях намислила да отида в гората с кучето ми и да се разведря.
Тоз час се затичах към дома и казах на мама:
- Мамо, реших да отида във гората на разходка. Шаро ще ме пази от опас ...

just-inlove

Проза » Сказки и произведения для детей

1.3K

Усмихни се, голямо момиче 🇧🇬

Ти, която обръщаш гръб на любовта, за да са щастливи всички други!
Ти, която издаваш първата си стихосбирка!
Ти, която всеки ден започваш диета и все гладна ходиш!
Ти, която виртуално флиртуваш и за теб копнеят много мъжки очи!
Ти, която търсиш късмет по чужди земи, но сърце си оставила тук! ...

suleimo

Проза » Другие

1.6K 1 12

Обедно писмо до Господ 🇧🇬

Здравей, Господи!
Вчера не ми беше ден и затова отидох на църква… Надявах се да те открия там, за да ти кажа, че нещата при мен не вървят. Те, шибаните неща, никога не вървят, ама има дни, в които на душата ми ù идва малко в повече. Църквата беше в ремонт и едва успях да се докопам до олтара ти, та ...

MoonflowerTani

Проза » Письма

1.4K 4

Огледалото 🇧🇬

Отдавна в чантата ù този атрибут го няма. За какво ù е?
Има едно голямо огледало в коридора, където набързо слага малко крем, червило и леко подвива миглите си, а как изглежда, дори не се сеща да погледне. Страхува се, да се взре в очите си, защото знае какво ще види.
Понеже всички дрехи, дори и тез ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

1K 2

Моята молитва 🇧🇬

Писането винаги ме е спасявало. От най-големите драми в живота ми, от най-дълбоките пропасти в ежедневието ми, от най-силните бури в светлите ми дни. Искаш ли да ти разкажа една история? Седни до мен, ето тук на ъгловия диван. Сори, ако ти е много задимено. Пуша много. Искаш ли една чаша вино? Не, н ...

l1l1th

Проза

843

Безплътно 🇧🇬

Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...

libertasanima

Проза

646 2

18+ Фатална нощ 🇧🇬

Оставаха броени часове до пристигането на Новата Година. По улиците на Денвър се стичаше поток от хората, които бързаха, за да се присъединят към семействата си за празнична вечеря. По главните шосета можеха да се чуят клаксоните на недоволните шофьори, ругаенето им и форсирането на гумите по мокрия ...

AliceSixx

Проза » Рассказы

1.1K 1

Лъжата, втора природа 🇧🇬

Нощта бе нежна. Като разпилени нотни листове по пода. Като разлята чаша от вино по белия чаршаф. Нощта бе различна. Обвита от мирис на пури и скоч. Нощ, в която щеше да се случи нещо. Тя се огледа още веднъж в огледалото. Годините минаваха неусетно, а с тях изчезваше и чувството ù за срам и неудобст ...

l1l1th

Проза

806 2

Бюро за изгубени 🇧🇬

Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 1

Кога ще умреш?! 🇧🇬

"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих. Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейство ...

duffmckagan

Проза » Другие

2.6K 4

Чуйте ме 🇧🇬

Родих се в далечната 1936 г. Семейството ми бе известно и богато. Имах много сестри и знаех, че всички ние сме предопределени да бъдем харесвани, обичани и желани. Баща ми, Кристиан, бе отдаден на работата си. Аз се радвах на живота, който ми бе дал, на съвършенството, с което ме бе дарил. Тялото ми ...

полет

Проза » Рассказы

1.5K 4

Абстиненция 🇧🇬

Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...

eti-fall89

Проза » Другие

1.4K 2

Трети март 🇧🇬

Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...

viapontica

Проза » Другие

693

Какво е вътре в мен 🇧🇬

Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...

Amiliq999

Проза » Другие

1.2K 2

Но бяхме млади... 🇧🇬

Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профу ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

1.2K 13

Марко Лудия 🇧🇬

Марко лудия
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...

soundsanin

Проза » Рассказы

1.6K 6

Белград 🇧🇬

Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти, опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във венитe ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият. Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръкат ...

l1l1th

Проза

767 1

Трябва ми 🇧🇬

Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...

линасветлана

Проза » Другие

1K 1 7

Попрекалили 🇧🇬

ПОПРЕКАЛИЛИ
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...

D2345678

Проза » Фантастика и фэнтези

2K 1 1

Червено 🇧🇬

Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...

eti-fall89

Проза » Рассказы

1.5K

Писна ми от оправдания 🇧🇬

Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...

thedarkangel90

Проза » Другие

980

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова 🇧🇬

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...

Eia

Проза

1.2K 1 7

Добрият самарянин 🇧🇬

Джон лежеше в мръсната тясна уличка. Това не беше обичайно за него, тъй като той не беше нито бездомник, нито пияница, за да лежи по такива неприветливи места, всъщност Джон не лежеше по свое собствено желание в мръсотията, мрака и голямата локва негова кръв. Огромната рана в областта на черния му д ...

abysswriter

Проза

1.8K 1

Гледни точки 🇧🇬

Светът си е тоя, който го знаем. Хубав, лош; грозен, прекрасен; идеален, несъвършен; обречен, единствен, но си е нашият. С каквито очи го погледнеш, такъв ти се струва. Може едно място за един да е дом, за друг - затвор, за трети - отбивка и т.н. Седя в неделя сутринта на сянка под кестена пред мага ...

Daytona

Проза » Рассказы

1.8K 4

Късче светлина 🇧🇬

Всички мислеха, че старата хазяйка е вещица.
Държах стая в нейната къща втора година и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не бива да се съгласяваш старицата да ти гледа на карти, защото так ...

hristam

Проза » Рассказы

1.2K 8

Фем фатал 🇧🇬

Има едно нещо, пред което беззащитен може да се окаже и най-смелият, и най-умният, и най-хитрият, и най-трезво мислещият мъж - това нещо се нарича жена.

iboyadjiev

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

931 1

Гласът на приятелите 🇧🇬

Гласът на приятелите
Бях я забравил, въпреки че беше изключителна. До този момент.
Бе най-неприятното начало на зимата, когато се чудиш кого ли ще избере тази зима смъртта.
Минавах през градинката на ъгъла, когато един глас ме извади от вцепенението на мрачния следобед:
– Траеш си, а! Правиш се, че ...

Раш

Проза » Рассказы

1.1K 2

С вкус на сълзи, част първа. 🇧🇬

С вкус на сълзи
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те. ...

imperfect

Проза » Рассказы

954 6

Баба Марта легендата 🇧🇬

Баба Марта се събудила в 5 и 30, както всяка сутрин. Станала светкавично и направила мощна физарядка, за да не замръзне. Още загрята, се стрелнала към балкона, но изпищяла, щото докоснала без да ще ледения радиатор и космите ù настръхнали. Навлякла няколко пуловера и си свила цигарка. Отворила празн ...

Lebovski

Проза

954 2

Три много възможни възможности да умра нелепо 🇧🇬

1- ва възможна възможност: Смърт с баничка в ръка
След работа така зверски огладнявам, че първото нещо, което правя, е да вляза в баничарница. Влизам, купувам си баничка и почвам да я ръфам още в движение, докато вървя за гарата. Така пресичам през улици и булеварди, като много често, улисан в ядене ...

duffmckagan

Проза » Другие

1.5K 1

Петък вечер 🇧🇬

Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уикенд, през който щеше ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

1.3K 7

Сутрешен хлад 🇧🇬

Дишах. Бях жива и дишах. Примигах. Светлината от флуоресцентните лампи се забиваше в очите ми като игла. Отидох до отворения прозорец, опрях лакти о перваза и се надигах на пръсти. Сутрешният хлад ме лъхна, изпълни дробовете ми и погъделичка бузите ми. Топлият ми дъх оставяше облачета пара в студени ...

Nikkyz98

Проза

1.1K

Цената на спомените 🇧🇬

Цената на спомените
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слуш ...

tinaa

Проза » Рассказы

1.8K 4

Заветното "Да" (четвърта последна част) 🇧🇬

Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...

suleimo

Проза » Рассказы

1.5K 20

Волтер-биография (съвременен творческо-ироничен подход) 🇧🇬

Франсоа-Мари Аруе, кодово име-Волтер, е роден на 21 ноември 1694 година в Париж. В публичния свят се подвизава като френски писател и философ от епохата на Просвещението, но са малцина тези, които знаят, че той е просто французин от епохата на Просвещението, който обича да си философства. Той всъщно ...

heliclosethedoor

Проза » Юмористическая

2.9K

Пустиня 🇧🇬

Пустиня
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.

libertasanima

Проза

696

България накъсо 🇧🇬

Наблюдения и размисли.
Били високи сметките за тока - ами кой ще плаща за светлината в тунела, а?
Някой си вдигнал кръвно. Ами какво да вдигне - заплати и пенсии ли?
Вдигнали цената на бензина. Тя да не е мадама,че да я свалят?
Свободните пари изчезнали от пазара. Ами хората като ги затварят в бурка ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 12

Рассказы и проза современных авторов

Невидимото изкушение 🇧🇬

Празник ли е иначе? 🇧🇬

Искам още 🇧🇬

Един ден в страната на чудесата 🇧🇬

Усмихни се, голямо момиче 🇧🇬

Обедно писмо до Господ 🇧🇬

Огледалото 🇧🇬

Моята молитва 🇧🇬

Безплътно 🇧🇬

18+ Фатална нощ 🇧🇬

Лъжата, втора природа 🇧🇬

Бюро за изгубени 🇧🇬

Кога ще умреш?! 🇧🇬

Чуйте ме 🇧🇬

Абстиненция 🇧🇬

Трети март 🇧🇬

Какво е вътре в мен 🇧🇬

Но бяхме млади... 🇧🇬

Марко Лудия 🇧🇬

Белград 🇧🇬

Трябва ми 🇧🇬

Попрекалили 🇧🇬

Червено 🇧🇬

Писна ми от оправдания 🇧🇬

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова 🇧🇬

Добрият самарянин 🇧🇬

Гледни точки 🇧🇬

Късче светлина 🇧🇬

Фем фатал 🇧🇬

Гласът на приятелите 🇧🇬

С вкус на сълзи, част първа. 🇧🇬

Баба Марта легендата 🇧🇬

Три много възможни възможности да умра нелепо 🇧🇬

Петък вечер 🇧🇬

Сутрешен хлад 🇧🇬

Цената на спомените 🇧🇬

Заветното "Да" (четвърта последна част) 🇧🇬

Волтер-биография (съвременен творческо-ироничен подход) 🇧🇬

Пустиня 🇧🇬

България накъсо 🇧🇬

Очередь