Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Приказки по таратора: Алиса в огледалния свят 🇧🇬

Живяло някога момиче, наречено Асила. Тя била грозна, дебела здрачанка, която супер много ме дразнела, затова няма да разказвам за нея.
Но в нейното огледало живеело друго момиче, което изглеждало точно като Асила, но се казвала Алиса и не била здрачанка.
Един ден Алиса застанала пред огледалото и к ...

The_Crimson_King

Проза » Сказки и произведения для детей

2K 1 7

Иконите на баба Фота 🇧🇬

Валеше от зарана. Бели парцали завиваха малката купчина букови вършини на двора. Снегът се промъкваше по куците стъпки на старицата. Заглаждаше ги. Това, що оставяха петите на вълнените ú чорапи, побеляваше. Бързаше да насече дърва, за да накладе огънче за опепеленото голошарче до продънената печка. ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2.1K 11

Няколко етажа по-надолу 🇧🇬

Няколко етажа по-надолу
Веднъж, когато се прибирах във входа, ме спря възрастната жена от първия етаж. И ме попита как е да живееш на последния, а аз и отговорих, че се чувствам добре, макар че да не беше така. Често се местех и винаги, когато се налагаше да остана някъде за по-дълго, живеех на посл ...

VNikolov

Проза » Другие

1K 1

Ако можех 🇧🇬

Валдемар, учителят по литература, машинално преглеждаше домашните, докато погледът му не се спря на един разказ.
Видимо впечатлен, го изчете на един дъх.
Струваше му се невероятно дванадесетгодишно момче да измисли и поднесе по такъв начин историята.
На следващия ден срещна Ханс в коридора и попита ...

satanas

Проза » Рассказы

795 2

Цеца 🇧🇬

- Ела по-раничко другия петък, хем ще се видим и ще те черпя по едно винце. – адвокат Стоименов плъзна поглед по едрата снага на Цеца. Младата жена поруменя и побърза да се сбогува, наведе глава и грабна двете найлонови торби, пълни с боклук, които чакаха до входната врата.
Всеки петък почистваше ка ...

valia1771

Проза » Рассказы

1.3K 14

Щипалчици - 1 🇧🇬

***
Говори глупаво, но не мога да не призная, че има и заслуга – поне престана да пише!
***
Той още веднъж се убеди, че тя е сериозна жена – измами го повече от сериозно.
*** ...

Eia

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 5

Най-новите технологии 🇧🇬

Сигурно знаете какво приятно изживяване е да срещнеш неочаквано най–добрия си приятел, с когото от дълго време не сте се виждали. За него знаех само, че преди години замина на работа в чужбина, и оттогава нямахме никаква връзка. А в училище седяхме на един чин и толкова бяхме сходни по мислене и тем ...

hristam

Проза » Рассказы

1K 2

Черно-бели сънища 🇧🇬

Битие 37:5
"А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха."
Здравейте, г-н Д.!
Отдавна имах намерение да се свържа с Вас, но все не съумявах да събера достатъчно смелост. До днес. Тази сутрин реших, че няма повече да отлагам, защото независимо от всичките положени от мен усилия, не ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

1.1K 2

Разковани дъски - 22 🇧🇬

Връх на глезотията в лукса - да се къпеш в мляко. От пиле мляко.
Ускорен растеж: малко циганче на 10 години, а лъже като дърт циганин...
Бъдещият банков обирджия дори и не подозираше, че го чакат велики дела!
- Ако знаеш колко съм Ти навит! - рече винтът на резбата...
Мисля, че ако някой изпрати на ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 7

Да, това е понятие 🇧🇬

- Да, това е понятие за признание и собственост на притежателя.
- Охо... Но аз имам друго виждане.
- Какво е според теб?
Ами, аз съм против частната собственост. Само семейството си остава такова. Но неговите членове трябва да имат право на собствена свобода, а не свободия. Основна единица, която да ...

mari45

Проза

972

Небесни гробища (8) 🇧🇬

Дворецът спеше.
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад о ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фэнтези

718

Лазура - 4 част 🇧🇬

Не можеше да заспи. Вън фучеше и виелицата сякаш с това "фиуу, фиуууу" ú говореше нещо. Стана, пусна си тиха музика, затвори очи и се видя в онова селце Боженци. Как Митко пое дланта ú в своята и дълго я разхождаше из селото, а после пак ръка в ръка, излезли извън селцето, го наблюдаваха сгушено в д ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

1K 10

Вечер над града 🇧🇬

Последните виолетови отблясъци на деня чезнеха в далечината над булеварда, малко по малко неоновите светлини озаряваха нощта, хората бързаха да се приберат по домовете си или тепърва излизаха, за да се отдадат на забавления, изпълваха тротоарите, носеха торби с продукти, раници, цветя, дипломатическ ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

1.2K 10

В миг на вдъхновение 🇧🇬

Запленена дали?
Тъмна стая, огряна от пламъчето на живота, светлинката, която беше така близо и така далече.
Догаряща свещ, изпълнена с надежда, копнееща, но примиряваща се с живота. Дете с големи сиви очи и медно руси коси с надежда поглежда към майка си. Какво да види? Красива жена, изпълнена с тр ...

WORDS

Проза » Рассказы

1.5K

Лазура - 3 част 🇧🇬

Лятото беше в разгара си. Нощите станаха хладни. Чувстваше се, как като тънко стъкло, ще се пропука и ще нахлуе есента. Все още имаше топли дни, но в квартирата на Лазура не влизаше слънце, не виждаше нито изгревите, нито залезите. През дневната виждаше парче небе, но блока отсреща скриваше залезите ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

1.2K 6

Инвестиция с просперитет 🇧🇬

Здравей, съседе – казал собственикът на едно капанче на морето. Чух, че имаш нова инвестиция по "евро-парите".
– Да-а-а, спечелих проект и внедрих химическа тоалетна в заведението си.
– Вярно, бе! Защо да не взема и аз да го направя! Сигурно печелиш повече, от кое?
– Да, почнах да правя и кебапчета ...

BELOBRAD

Проза

700

Един час преди Коледа – 3 🇧🇬

В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше обичайната суматоха. Старецът се опитваше да разсмива гостите си с изтъркани лафове и безсолни шеги, които считаше за особено остроумни. Любовта, Здравето, Късмета и Успеха го слушаха с видим интерес, кимаха любезно и от време на време хвърляха скришни и ...

valia1771

Проза » Рассказы

1.1K 7

Какво е... 🇧🇬

Сърцето се блъскало, блъскало, умирало от болка, а не знаело защо и попитало ръцете:
- Вие знаете ли какво е любов?...
- Любов ли - вероятно е това, което ни кара да галим и прегръщаме...
- Не, не е това - казало сърцето и попитало краката:
- А вие знаете ли какво е любовта? ...

Hathor

Проза » Другие

2.1K 1 2

За последен път в съня ми 🇧🇬

Изгря в съня ми непоканен. Беше положил глава на протегнатата ми ръка. Пълната луна осветяваше зелените му очи. За първи път го виждах, но го познах. Това беше Той. Знаех, че е сън.
Докоснах устните му. Бяха топли, примамващи. Целунах го леко. Не ми стигна, исках още. Тялото ми отдавна копнееше за н ...

suleimo

Проза

1.6K 10

Лазура - 2 част 🇧🇬

Отдавна се беше свечерило и дворът тъмнееше в сенки, а Лазура, седнала на прага, вторачила поглед в далечината, не сещаше, че денят си е тръгнал, че слънцето отдавна залезе и се спусна мрак. Мислите ú летяха в друго време и в друг свят. Пред очите ú бяха годините на младостта ú, когато детето ú беше ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

852 3

Подаръкът 🇧🇬

Гледах я, седнала на пейката в парка, и не можех да повярвам на очите си. Не бях я виждал повече от двайсет години. Моята голяма любов.
Бяхме още ученици, почти деца, когато започна всичко. Що бой съм отнесъл заради нея! Беше най-красивото момиче в цялото училище, и, разбира се, винаги в центъра на ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 5

Когато филмите се оглеждат в живота 🇧🇬

КОГАТО ФИЛМИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАТ В ЖИВОТА...
Първата любов ръжда не хваща!... Никой не знае защо е така... Може би, защото е най- чиста, без примеси, 100 каратова... Може би, защото често е неосъществима, нелогична или вечна, единствена, зряла... Тази, която носи удовлетворение и пълнота, радост, щастие и ...

gOra

Проза » Рассказы

1.1K 1

Пепел от цигара 🇧🇬

Стана, запали цигара и се взря в разпилените снимки.
От пожълтелите фотоси го гледаха образите на познати и приятели, съхранени в съзнанието му точно по този начин.
Неузнаваеми към момента, но така близки на хартията.
Годините на буйна младост стискаха с всичка сила снимките, сякаш се бореха с неумо ...

satanas

Проза » Рассказы

923

Любов 🇧🇬

Някъде из България...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседани ...

Darkness23

Проза » Рассказы

1.1K 3

Забежка 🇧🇬

. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...

M1234567891

Проза » Рассказы

2K 8

Не е виц 🇧🇬

НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...

D2345678

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Букви във вятъра 🇧🇬

По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

1.1K 9

18+ Проблясъци 🇧🇬

Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър ...

IvoAndreev

Проза

1.1K

Софийска сага 50 🇧🇬

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.2K 6

Софийска сага 50 🇧🇬

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...

gudman

Проза » Повести и романы

638

Истината 🇧🇬

От вчера вали. Вали бавно, тихо, монотонно, както в душата му и настроението му в последната година. Много малко неща го радваха вече Остаряваше ли, или беше нещо временно, Камен не знаеше. Все си казваше, че трябва да се вземе в ръце и да гледа по-ведро на света около себе си, но така се получаваше ...

smile1

Проза » Рассказы

1.1K 2

Жажда за живот 🇧🇬

Той седеше с прегънати колена върху първото стъпало пред входа на къщата си. Кротък старец, почернял като изгорен лист хартия, слаб и непохватен, но с необичайно живи очи. Всички вени по ръцете му тъмнееха от старост и от усилията да държи бастуна от белено дърво. Приличаше на птица, уморена от дълг ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2K 3

Поетът както мечтател 🇧🇬

"Какво е поет?" Един обикновен човек, който пише поезия, така биха ви отговорили повечето хора в днешно време. Нормално е, все пак кой чете поезия в наши дни? За много хора компютрите, дискотеките и музиката са много по-важни. Всички ние се възхищаваме на тези творци, но никой от нас не се замисля к ...

Aleto12

Проза » Другие

2K 2

Приятелки 🇧🇬

Анелия хлопна входната врата и огледа. Уютният ú някога апартамент тънеше в хаос. Поддържаше го, но сега нямаше сили да се занимава с нищо. Тръсна се на кревата и се сви на кълбо. Нямаше да плаче. Мразеше това. Погледна косо към прозореца. Слънцето огряваше стаята, беше неделя, но това не я интересу ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

1.4K 6

Мамульовският кмет в акция 🇧🇬

Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страсбург, че ù изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Про ...

radi.

Проза » Рассказы

1K

Черешата 🇧🇬

Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, н ...

hristam

Проза » Рассказы

2K 10

Знаеш ли? 🇧🇬

- Знаеш ли какво ще се случи?
- Не... но дори и да знаех, какво да направя?
- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?
- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.
- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо? ...

Бубчето

Проза » Другие

1.4K

Междугалактическо 🇧🇬

Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

888 2

Писмо 🇧🇬

Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...

Aleto12

Проза » Письма

1.2K

Небесни гробища (7) 🇧🇬

С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фэнтези

835

Рассказы и проза современных авторов

Приказки по таратора: Алиса в огледалния свят 🇧🇬

Иконите на баба Фота 🇧🇬

Няколко етажа по-надолу 🇧🇬

Ако можех 🇧🇬

Цеца 🇧🇬

Щипалчици - 1 🇧🇬

Най-новите технологии 🇧🇬

Черно-бели сънища 🇧🇬

Разковани дъски - 22 🇧🇬

Да, това е понятие 🇧🇬

Небесни гробища (8) 🇧🇬

Лазура - 4 част 🇧🇬

Вечер над града 🇧🇬

В миг на вдъхновение 🇧🇬

Лазура - 3 част 🇧🇬

Инвестиция с просперитет 🇧🇬

Един час преди Коледа – 3 🇧🇬

Какво е... 🇧🇬

За последен път в съня ми 🇧🇬

Лазура - 2 част 🇧🇬

Подаръкът 🇧🇬

Когато филмите се оглеждат в живота 🇧🇬

Пепел от цигара 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Забежка 🇧🇬

Не е виц 🇧🇬

Букви във вятъра 🇧🇬

18+ Проблясъци 🇧🇬

Софийска сага 50 🇧🇬

Софийска сага 50 🇧🇬

Истината 🇧🇬

Жажда за живот 🇧🇬

Поетът както мечтател 🇧🇬

Приятелки 🇧🇬

Мамульовският кмет в акция 🇧🇬

Черешата 🇧🇬

Знаеш ли? 🇧🇬

Междугалактическо 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Небесни гробища (7) 🇧🇬

Очередь