Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Дупка в пъзела 🇧🇬

На всеки се случва. Предполагам. Идва понякога един такъв момент, в който ми се иска да подредя живота си. Да го събера. Като се огледам, виждам толкова много разпилени частици. Парчета живот. Разхвърляни в годините. Възможно ли е да бъдат степенувани, номерирани, картотекирани? Едва ли. Но понякога ...

Daytona

Проза » Рассказы

1.4K 4

Алени шепи 🇧🇬

Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.
- Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглежд ...

nigyar

Проза » Повести и романы

2.4K 6

Доган - глава двадесет и девета - Пак в кръчмата 🇧🇬

Кръчмата в Папаз дере събираше всякакви характери. На много хора обаче не им правеше впечатление кой влиза и излиза, при положение, че бяха потънали дълбоко в своя разговор или питие. Да не говорим за постоянните игри на белот и табла, които дори развличаха по-голямата част от посетителите. И така ц ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.2K

Разказите на различните №1 🇧🇬

Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Марина,
26 години
Дали съм различна? Какво означава да си различен? Според мен са различни само видовете в природата. Например хората и кучетата си приличат по това, че и двете същества доказано изпитват чувства, но все пак са ра ...

Boyan

Проза » Рассказы

1.4K 6

Софийска сага 27 🇧🇬

СОФИЙСКА САГА 27
Глава двадесет и четвърта
Джордж Блакбърн, известен мошеник от лондонските “хайлайфни” кръгове, даде 500 долара на шофьора на "Балкантурист", за да го закара до белградското летище, откъдето взе първия самолет за Женева. Още същия ден след обяд беше приет от директора на RBC в Лозан ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.1K 4

18+ Приказки без край 🇧🇬

Мотах се един ден (в сряда май беше - за протокола) безцелно в интернет, когато ми хрумна да проверя едно нещо - наистина ли ние мъжете сме безочливи, невъзпитани и цинични същества, и имат ли основание повечето жени да ни мислят за такива?? Регистрирах един женски профил в известен сайт за запознан ...

morski

Проза

2.2K 10

Коледата на Старото Слънце 🇧🇬

- Чичо, нали ще дойдеш с нас на Коледния карнавал? – Зорà сияеше и не можеше да скрие радостта си от предстоящото заминаване. Сгъна трескаво карнавалния си костюм на жар-птица и го набута в жълтия куфар, претъпкан догоре с лъскави пандифлюшки и джунджурийки, с които смяташе да бъде неотразима, дръпн ...

valia1771

Проза » Рассказы

1.2K 24

Доган - глава двадесет и осма - Вторият сън на хаджията 🇧🇬

Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.1K

Слънчевият полет 🇧🇬

Мишел отвори очи и се усмихна. Беше толкова щастлива, че вижда слънцето - от седмици валеше. Ноември е дъждовен месец, който те кара да тъгуваш, а когато тъгата е хванала за ръка и лошата кашлица, се чувстваш доста неприятно.
Мишел е скулптор. Скулптурата е вид изящно изкуство, в което си изящно сам ...

Moncheva

Проза

1.6K 5

Сама, сред другите сами... 🇧🇬

Началото беше трудно! На стотици километри... Сам, сред други сами и непознати хора, чужда страна, друг живот. Чувстваш се сам сред толкова много хора. Постепенно се научаваш да живееш новия живот. Постоянно сравняваш двата такива. Живота тук и там. Предимства и недостатъци. Става ти тъжно, мъчно, с ...

z-marinova

Проза » Другие

1.7K 2

Базилиск 🇧🇬

*1*
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...

michael

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K

Пазителят на нощта (част втора) 🇧🇬

Пътуваха към Неапол, където се надяваха представителите на Доминиканския орден да им дадат достъп до записките на Тома.
Монасите се подчиняваха единствено на папата, но предвид изключителната ситуация, съдействието им беше почти сигурно.
Умереният ход на впряга създаваше относително спокойствие на п ...

satanas

Проза » Рассказы

755 2

Некрологът 🇧🇬

Тя стоеше така вече няколко минути. Със снимката на мъжа си в ръка. Усмихваше се, без да го осъзнава, и изглеждаше като влюбено момиченце, а отдавна беше минала трийсетте.
Беше взела решението рано сутринта. Изведнъж и категорично. Познаваха се от деца, бяха заедно толкова години, че бяха станали ед ...

hristam

Проза » Рассказы

1.2K 4

18+ Нещото на баира 🇧🇬

ужаси
Вечерта преди странната поява бе просто една обикновена вечер: Още в осем, когато слънцето изчезна под хоризонта, село Милаево притихна и се сля с мълчанието на околната планинска одисея; Бай Зоран вече бе прибрал овцете и козите от следобедна паша и заедно с Тинка - жена му - гледаха телевизи ...

donkooooo

Проза » Рассказы

1.3K 11

Доган - глава двадесет и седма - Дом на оси 🇧🇬

Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.1K

Софийска сага 26 🇧🇬

Софийска сага 26
Глава двадесет и трета
Около строежа на Националния дворец на Културата кипеше от работници, озеленители, декоратори и известни художници, скулптори и други изявени деятели на културата. Бяха похарчени милиони левове и долари, и още много щяха да се похарчат до откриването на велики ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.1K 2

Дървената фигура 🇧🇬

Острието на длетото за кой ли път се впиваше в меката липова дървесина и отделяше частици от нея, които падаха на резбарската маса. Изпод загрубелите, но дълги пръсти на майстора с всяка изминала минута се очертаваше фина мрежа от преплетени листенца и клонки. Дървеното трупче разцъфваше за нов живо ...

странница

Проза » Рассказы

1.3K 21

Сантименталната хлебарка 🇧🇬

Събужда ме полазване... Пфу, че гадост! И изведнъж чувам тихичко гласче!... Да, няма да повярвате, но хлебарката ми заговори с човешки глас:
- Бати Пенчеее, моля те, прегърни меее!... Моля теее!... Имам нужда да ме прегърне някооой!
- А! Какво правиш в леглото ми, гадино мръсна?! - изкрещявам ужасен ...

Sorbus

Проза

1.8K 6

Не завиждам, но отговорите си намирам… 🇧🇬

Какво ли не му се случва на човек, а и дали всичко при всеки е наред?
Няма смисъл да се питам за отговорите. Те са тук, наяве…
Герчо, започнал с търговската количка в ранните години, днес суперите си той строи.
Друга личност със софийски корен тук известна, от машиностроене не разбира, но ръководи б ...

PLASHKOFF

Проза » Другие

1.1K

Сусамово семе 🇧🇬

Малкият прозорец, гледащ към двора на стария дом, бе широко отворен. Измачканото тюлено перде, поело праха от улицата и дима на цигарите, бе изгубило отдавна цвета си, но въпреки всичко танцуваше с полъха на вятъра.Тежките копринени дантели по краищата му докосваха върховете на клоните, извисили се ...

nigyar

Проза » Рассказы

2K 13

Къде си, Господи? 🇧🇬

КЪДЕ СИ, ГОСПОДИ?
Хиляди отчаяни!
Хиляди стъписани!
Хиляди психически разстроени!
Едни бягат, други се молят! ...

IvanStefanov

Проза » Другие

989 1

Един разказ за един горещ ден 🇧🇬

Вдишах. Задържах въздуха и шумно издишах. Погледнах вляво от мен. Белият ми самоед лежеше отпуснато там и дишаше тежко. Въздъхнах. Прокарах пръст по лъскавата корица на новата ми книга. Оставих я на тревата и се протегнах. Слънцето грееше, всичко се пукаше от жега, а аз стоях навън. Когато всички се ...

Nikkyz98

Проза » Рассказы

1.2K

Трепети 🇧🇬

Те се срещаха отдавна. Винаги на едно и също място. Тихо, мълчаливо. Гледаха се дълго, замислено. Бяха толкова близо един до друг. Почти усещаха дъха си. Но никой не дръзваше да прекрачи границата на безмълвната омая. Странна, магнетична връзка. Необяснимо, неудържимо привличане. А той бе красавец - ...

Daytona

Проза » Рассказы

1.5K 4

Доган - глава двадесет и шеста - Да отвориш очи 🇧🇬

Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.1K

Той и Тя 🇧🇬

Нещата трябваше да се променят, Тя го знаеше, а Той смътно се досещаше. Краят наближаваше, набираше скорост и щеше да се изсипе върху главите им като лава. Затова Тя започна с опитите си да го предоврати. Изпращаше му мили съобщения, отделяше от времето си да измисля изненади и да им вдъхва живот. Т ...

irida

Проза » Рассказы

706

18+ За последен път 🇧🇬

За последен път
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси леж ...

donkooooo

Проза » Рассказы

1.4K 9

Клубът на Гъсоците 🇧🇬

Чоки беше от Бургас. Висок, къдрав, с един готин перчем над челото. Перчемът вълнуваше по-напредналите в годините мацки, а на младоците им се струваше малко демоде. Така или иначе, си се ветрееше над гълъбовите му очи и често се сливаше с тях, защо и той беше гълъбов. Аргир Чомаков, това беше истинс ...

mamontovo-dyrvo

Проза » Рассказы

1.9K 2

Съди ме... 🇧🇬

Съди ме...
Не...! Не ме съди за това което бях.
О не, не...!
Съди ме за онова което не бях.
Съди ме, че добра с хората аз бях. ...

1088

Проза

1.3K 1 1

Приказка с индианеца от Перу 🇧🇬

Приказка с индианеца от Перу:
Беше ранна утрин висооко в Андите, покрай брега на езерото Титикака. А там някъде, в ниското, се беше разположила с цялото си великолепие и чар величествената Амазонска низина... Тъкмо щях да продължа с разходката си, когато погледът ми попадна на интересна гледка... Не ...

lina-70

Проза » Сказки и произведения для детей

2K

На прощаване... 🇧🇬

НА ПРОЩАВАНЕ…
Вече не помня…
От кога не съм ходил…
От кога, само нощем, насън там се разхождам…
По улици дивни, с къщи алтъни… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1.6K 4

Кучето от Автогара Юг 🇧🇬

Появи се от някъде, незнайно от къде и кафявите му кучешки очи веднага заговориха: "Искам да си хапна и аз от твоята баничка!... Моля тееее!... Много те моляааа!"
- Искаш, а?! - казвам на глас - Обаче да знаеш, че пари... Трябва да духаш!
Момичето от двойката, стояща наблизо се усмихва. Момчето също ...

Sorbus

Проза

1.6K 6

Магистрала 🇧🇬

145 км/ч
Във всеки един момент можеше да отбие колата по пътя и да каже на Стан да слезе и да си върви. Щеше да го зареже там, на магистралата, и да продължи напред. Щеше да се прибере у дома, да събере багажа си и да го напусне.
Но тя не го направи, защото знаеше, че ако спре, това ще е краят.
Поре ...

Becks

Проза » Рассказы

1K 9

Доган - дескрипция пета - Нивите 🇧🇬

Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.2K

Песен на кавал 🇧🇬

Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

1.9K 9

Човекът, който казваше само истината 🇧🇬

Когато беше съвсем малък никой не подозираше за това. Вероятно защото децата винаги са твърде спонтанни и искрени в реакциите си, понякога повече, отколкото на възрастните им харесва.
Чак когато тръгна на училище, малко по малко започна да буди недоумение и сред съучениците си, и сред учителите. Дец ...

hristam

Проза » Рассказы

2K 11

Сватбен момент 🇧🇬

Днес, във този важен ден, усмивката ти е като от сатен.
Под ръка със любимия мъж пристъпваш към олтара, озарена.
Да изречеш обета: и в богатство, и бедност, и в болест, и здраве,
да си сложите пръстените, а кръга му да ви задържи и в радост, и в сълзи.
Подаръци, цветя, прегръдки, снимки и много мног ...

fenikss

Проза

877

Тертер от Диводедково V 🇧🇬

-Тук съм, върнах се, у дома съм си, мамо… - премалял, Тертер падна на колене и сключи молитвено ръце. В стаята бе тъмно и някак тайнствено. Дъхаше на стара къща, на лавандула и на едва доловима печал… След минути на съзерцание усети особения мирис на вар, на изронена мазилка и на още нещо, което в т ...

Eia

Проза » Рассказы

1.1K 12

Изпитанието 🇧🇬

В живота на всеки един от нас има моменти, които ни разтърсват и преобръщат света ни с главата надолу. Градиш нещо, бориш се за това, което обичаш, постигаш щастието и мечтите, за които си лелеел толкова дълго време. Но точно, когато си се отдал на постигнатите мечти и радост, когато имаш всичко тов ...

theos

Проза

1.5K 3

Откъс от "Краят на светлината" 🇧🇬

Денчо Славов
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминал ...

Славов

Проза » Повести и романы

1.5K

Измамена-глава 5 🇧🇬

- Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.
Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.
- Какви сили имаш и какво си?
- Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.
- Как така? Добре, например аз съ ...

myself

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 1

Рассказы и проза современных авторов

Дупка в пъзела 🇧🇬

Алени шепи 🇧🇬

Доган - глава двадесет и девета - Пак в кръчмата 🇧🇬

Разказите на различните №1 🇧🇬

Софийска сага 27 🇧🇬

18+ Приказки без край 🇧🇬

Коледата на Старото Слънце 🇧🇬

Доган - глава двадесет и осма - Вторият сън на хаджията 🇧🇬

Слънчевият полет 🇧🇬

Сама, сред другите сами... 🇧🇬

Базилиск 🇧🇬

Пазителят на нощта (част втора) 🇧🇬

Некрологът 🇧🇬

18+ Нещото на баира 🇧🇬

Доган - глава двадесет и седма - Дом на оси 🇧🇬

Софийска сага 26 🇧🇬

Дървената фигура 🇧🇬

Сантименталната хлебарка 🇧🇬

Не завиждам, но отговорите си намирам… 🇧🇬

Сусамово семе 🇧🇬

Къде си, Господи? 🇧🇬

Един разказ за един горещ ден 🇧🇬

Трепети 🇧🇬

Доган - глава двадесет и шеста - Да отвориш очи 🇧🇬

Той и Тя 🇧🇬

18+ За последен път 🇧🇬

Клубът на Гъсоците 🇧🇬

Съди ме... 🇧🇬

Приказка с индианеца от Перу 🇧🇬

На прощаване... 🇧🇬

Кучето от Автогара Юг 🇧🇬

Магистрала 🇧🇬

Доган - дескрипция пета - Нивите 🇧🇬

Песен на кавал 🇧🇬

Човекът, който казваше само истината 🇧🇬

Сватбен момент 🇧🇬

Тертер от Диводедково V 🇧🇬

Изпитанието 🇧🇬

Откъс от "Краят на светлината" 🇧🇬

Измамена-глава 5 🇧🇬

Очередь