Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Доган - глава двадесет и пета - Гласът на мюезина 🇧🇬

Слънцето беше в най-високата точка на небосвода. Беше горещо, прекалено горещо за май. И дори след вчерашния гергьовски дъжд, беше и задушно. Старите хора казваха, че при такива случаи градушката „няма да чака много, много”. Мурад бей махала обикновено по обед беше шумно местенце, тъй като хората се ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.5K 1

Софийска сага 25 🇧🇬

Глава двадесет и втора
Бяха изминали два месеца от онази първа любовна нощ. Отношенията им бяха станали странни. През деня Графинята беше все същата внимателна и сърдечна покровителка, а Симон - изпълненият с уважение и благодарност гост в дома на Мари-Клер.
Но когато нощта паднеше над небето на Пар ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.1K 2

ОТРАЖЕНИЕ - роман - глава тринадесета 🇧🇬

- Какво ти е, татко? – попита разтревожена Наталия. – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романы

979

Билет за 18 етаж 🇧🇬

Билет за 18 етаж
***
- Как мислите? – попита облечената в бяло, ниска и тантуреста жена на средна възраст .
- Рано е да се каже.
Отговорът дойде зад бледожълта папка, в която се взираха две уморени очи, скрити зад огромни очила с рогова рамка. ...

azazel

Проза » Рассказы

985

Джон/Джейн глава 4 🇧🇬

IV
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите.. ...

gfto

Проза » Фантастика и фэнтези

734

Доган - глава двадесет и четвърта - Гергьовден 🇧🇬

Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.2K

Да сме живи и здрави... 🇧🇬

Години наред виждаше той как тревата ще порасне, как небето ще се проясни. Вярваше, че с разперени ръце ще върви бос из сутрешната роса, поемащ всеки полъх живот. Беше сигурен. Винаги се е виждал силен и бърз, да бяга от поле в поле, събиращ само бодливите рози. Все си мислеше, че съдбата му е прият ...

BeyondGodLike

Проза » Литературные очерки

1.9K 1

Тертер от Диводедково IV 🇧🇬

Сам, по-замислен от всякога, Тертер пътуваше назад във времето, към своето детство, към корените си… Сега, когато беше в отпуска и би могъл да се почувства по-свободен, той усещаше, че е по-зает отпреди. Странно, но го бе завладяло предчувствието, че му предстои най-важното, най-осмислящото в негови ...

Eia

Проза » Рассказы

974 8

Доган - глава двадесет и трета - Ведат кайве 🇧🇬

На центъра на Папаз дере, или както се казваше „баш на пъпа му”, се простираха няколко реда масички и столчета, които очертаваха едно своеобразно площадче от кафенета. Те за щастие не бяха едно или две, а цели пет и бяха собственост на най-големите шмекери и диванета на селото. Бяха намерили своята ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.2K

Книгата на тайните 🇧🇬

Скъпи читателю, ако четеш това, значи тръгваш да четеш книгата ми. Аз пиша само за удоволствие и вероятно заради многото свободно време, което имам. Затова, щом си решил да почнеш с този роман, и ти като мен имаш много свободно време. Но това, за което искам да те помоля, е истината, нищо друго. Тво ...

emilies

Проза » Фантастика и фэнтези

837

Хризантеми 🇧🇬

Синьозелените саксии, подредени върху прозореца на гаража, се бяха сгушили една до друга, сякаш потънали в спомените за отминалите години. Грижливо подредените кутии и стари вещи по рафтовете бяха поели отговорността да съхраняват свидните сувенири на домакините си. По каменните стъпала на стълбищет ...

nigyar

Проза » Рассказы

1.5K 8

Мостът на Калина 🇧🇬

Мостът на Калина
Калина беше някъде над шейсетте, късо подстригана и своенравна, напълно непредвидима жена. Беше обходила през живота си най-опасните места по планините, не само у нас, но и от страните на Изтока. С мен се държеше дистанцирано, макар че се знаехме отдавна. Обичаше да налага мнението ...

Раш

Проза » Рассказы

1.9K 8

Мила госпожо... 🇧🇬

Мила госпожо...
на сестра ми Мария
Когато е гладен човек, сетивата му са обострени. Всичките. Не само рецепторите за вкус и мирис. Просто чувството за глад сякаш стърже гладките стени на стомаха, който храносмилащите сокове вече са промили така, че сигналите за празнота прогонват всички други мисли ...

alkaltchev

Проза » Рассказы

2.5K 11

Доган - глава двадесет и втора - Първородният грях 🇧🇬

Любовта е едно от най-великите чувства, за което понякога и думите на хората не биха стигнали. Особено когато става дума за любов, която трудно може да бъде осъществено. Такива моменти, в които на влюбените души се пречеше да се обичат, често ставаха причина, за раздели и остри думи. Когато обаче, н ...

icohim

Проза » Повести и романы

1K

Песен под небето 🇧🇬

1.
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 1

Просто писмо до приятел 🇧🇬

Възможно ли е човек да изпитва гняв и топлина едновременно към един човек? Възможно ли е да си толкова ядосан на някои, а в същото време да го искаш повече от всичко, което си искал до сега. Защо се появява в живота ти някой, а после изчезва просто така. Без да каже нищо – просто си тръгва. И какво ...

ledenata

Проза

2.6K 2

Екстрасенс 🇧🇬

ЕКСТРАСЕНС
Вече не се трае…
Не можем както трябва да се скараме…
С жената, с кого друг…
Започнем, счепкаме се… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1.3K 5

Едно малко писъмце 🇧🇬

В полунощ, когато звездите са най-красиви, а щурците пеят най-нежните песни от репертоара си, несъмнено е най-хубавото време за четене.
В една прекрасна юнска нощ, точно в най-хубавото време за четене, аз взех уморено една книга и отворих първата страница. Вятърът от отворения прозорец подухваше с ю ...

just-inlove

Проза

1.2K 1

Егоизма ти, копеле! 🇧🇬

Егоизма ти, копеле!
Говореше много – като предан стар приятел, който трябваше всичко да изхвърли навън, а после да съберат заедно отломките и да им намерят място в познатия пъзел. Заоплаква се и тя се почувства като събирач на душевни отпадъци. Той ù показа краката си, гледката от коварно заболяване ...

theironlady

Проза » Рассказы

1.5K 1

Доган - глава двадесет и първа - Блудният син 🇧🇬

Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.1K

Балерина 🇧🇬

- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.
Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен, но на топката в кр ...

nigyar

Проза » Другие

1.4K 4

Някой, който ме познава 🇧🇬

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне д ...

hristam

Проза » Рассказы

1.2K 4

Жените.. 🇧🇬

С много жени съм бил в живота си... Всичките: красиви, чувствени, с усет към любовта... Нито една не беше притеснителна и всяка смяташе, че друга като нея няма... С много жени съм бил... Прекалено много... Идваха, отиваха си, някои оставаха за малко повече, други за по-малко, трети изобщо не оставах ...

shushka

Проза » Другие

1.1K

Джон/Джейн глава 3 🇧🇬

III
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...

gfto

Проза » Фантастика и фэнтези

813

сънуване с отворени очи 🇧🇬

Сънуване с отворени очи
Още от малка сънувам странни неща. Огромни сгради, невероятно високи и красиви, пясъци и непознати дървета, хора в различни, непознати за мене облекла.... Отдавах го на невероятното си въображение.
Всичко започна, когато бях 20-годишна. Тогава нещата станаха истински. Гледах ...

tiha

Проза » Другие

1.2K 1

Мисли 🇧🇬

От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...

EleazarC

Проза » Литературные очерки

1.6K

вик 🇧🇬

Вик проряза тишината. Вик за помощ или се раждаше нов живот. Не, той сякаш идваше дълбоко от недрата на земята. Някой наистина търсеше спасение! А наоколо беше безлюдно. Тук-таме се мяркаха червените отражения на неоновите лампи, по пустия булевард. В далечина се чу клаксон на кола. Въздухът наоколо ...

mari45

Проза » Рассказы

1K

Картината 🇧🇬

- Ще си купиш ли небе?!
Думите замериха съзнанието ù с неочакван, първичен ужас. Душата ù изпищя, наранена от въпроса на непознатия.
- Купи си.
Взря се в картината. Пейзаж – малко планини, в ниското река и много, ама много небе. Изглежда тъжно. Есенно е. Виждаше облаците вдясно.
„Крият копнежи по сл ...

марси

Проза » Рассказы

1.3K 2 9

Трите вързопа 🇧🇬

Странната групичка се придвижваше бавно по снежната пъртина, по която, въпреки засилващия се снеговалеж, все още се виждаха следите на вървящите по–напред хора.
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стов ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1.1K

Пазителят на нощта /част първа/ 🇧🇬

- Ставай, имаш посетител - каза хазяйката, раздрусвайки спящия мъж. Това явно не даде ефект, и тя мърморейки напусна стаята. След малко се върна с кофа с вода, а дяволития пламък в очите, издаваше задоволството от предстоящото действие.
Филип скочи в леглото, махайки инстинктивно с ръце във всички п ...

satanas

Проза » Рассказы

808 1

Интервюто 🇧🇬

ИНТЕРВЮТО
- Ало, обажда се Радост.
- О -o- о, Радост, здравей! Сега ще ти дам адреса. – Гласът на мъжа звучеше свежарски. – Къде съм го сложил?... А, ето го: ул. “Съединение” 25, на втория етаж.
- Съе – ди – не -ние 25. Готово! Записах го!
- О’К’. Ще се видим там. ...

siaina03

Проза » Рассказы

1.5K

Снежната кралица 🇧🇬

Снежната Кралица
Винаги в приказките и екранизациите, досега Снежната Кралица е представяна като една зла, красива и студена жена, която има за цел да разруши всяко добро и нежно нещо. Но аз ще ви разкажа друга приказка.
Имало едно време едно малко и сладко момиченце. То живеело заобиколено от любов ...

ice_heart

Проза » Сказки и произведения для детей

3.4K 4

Ще ми липсваш 🇧🇬

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 1

Чалмата гори 🇧🇬

Сянката на старата слива се бе отместила в страни. Слънцето с парещи лъчи докосваше узрелите жълти плодове, а вятърът лениво галеше малките листенца, като от време на време малко по-силно духваше към някоя и друга узряла слива. Прашният черен път, водещ към селото, се виеше като снага на голяма змия ...

nigyar

Проза » Повести и романы

2.3K 11

Доган - дескрипция четвърта - Мюсюлманите 🇧🇬

Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.1K

Доган - ретроспекция втора - Брадвата на миналото 🇧🇬

Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...

icohim

Проза » Повести и романы

1K

Ягода и шоколад 🇧🇬

Утро. Будилник. Душ. Закуска. Работа. Обяд. Хоби. Вечеря. Сън... Девет стъпки в моето ежедневие, изпълнени с толкова спирки и въпроси по между им, а да ме мъчи само една единствена мисъл. Мисъл, която автоматично ме спира на всяко покорено стъпало и пред всяко ново... ягода или шоколад? На пръв погл ...

Krissy-Soleil

Проза » Рассказы

1.1K

Думи 🇧🇬

Има думи, които просто не можем да изречем на глас. Не говоря за тайни или пожелания, нито за липса на изразни средства. Говоря за онези думи, за които се искат не само смелост добри харизматични качества, те изискват да се пребориш със себе си. Нямам предвид реплики от сорта на "Да, прав беше" или ...

bambamplqkplqk

Проза » Другие

1.4K 4

Лиам и аз 🇧🇬

Здрасти, аз съм Авалон. С ударение на първото „а“, моля. На седемнайсет години съм. Родена съм в една малка къща на брега на австралийското езеро Торънс. Баща ми и майка ми са от онези простовати, но особено грижливи и обичливи хора. Татко Джон Джаксън и мама Марла Джаксън са фермери.
Когато бях мал ...

Nikkyz98

Проза » Рассказы

1.2K

Трудни отговори 🇧🇬

ТРУДНИ ОТГОВОРИ
- Мамо, аз лизбийка ли съм? – нахлува тя в къщи и въпросът ù ме удря най-неочаквано като гумена палка по главата, отскача към тавана, закача се на полилея и остава да виси там.
- Те ти булка Спасовден... – тихо промърморвам от изненада.
- Мамо, днеска ли чичо Спас има имен ден? И коя ...

Юлия

Проза » Рассказы

1.7K 7

Рассказы и проза современных авторов

Доган - глава двадесет и пета - Гласът на мюезина 🇧🇬

Софийска сага 25 🇧🇬

ОТРАЖЕНИЕ - роман - глава тринадесета 🇧🇬

Билет за 18 етаж 🇧🇬

Джон/Джейн глава 4 🇧🇬

Доган - глава двадесет и четвърта - Гергьовден 🇧🇬

Да сме живи и здрави... 🇧🇬

Тертер от Диводедково IV 🇧🇬

Доган - глава двадесет и трета - Ведат кайве 🇧🇬

Книгата на тайните 🇧🇬

Хризантеми 🇧🇬

Мостът на Калина 🇧🇬

Мила госпожо... 🇧🇬

Доган - глава двадесет и втора - Първородният грях 🇧🇬

Песен под небето 🇧🇬

Просто писмо до приятел 🇧🇬

Екстрасенс 🇧🇬

Едно малко писъмце 🇧🇬

Егоизма ти, копеле! 🇧🇬

Доган - глава двадесет и първа - Блудният син 🇧🇬

Балерина 🇧🇬

Някой, който ме познава 🇧🇬

Жените.. 🇧🇬

Джон/Джейн глава 3 🇧🇬

сънуване с отворени очи 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

вик 🇧🇬

Картината 🇧🇬

Трите вързопа 🇧🇬

Пазителят на нощта /част първа/ 🇧🇬

Интервюто 🇧🇬

Снежната кралица 🇧🇬

Ще ми липсваш 🇧🇬

Чалмата гори 🇧🇬

Доган - дескрипция четвърта - Мюсюлманите 🇧🇬

Доган - ретроспекция втора - Брадвата на миналото 🇧🇬

Ягода и шоколад 🇧🇬

Думи 🇧🇬

Лиам и аз 🇧🇬

Трудни отговори 🇧🇬

Очередь