Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Tomorrow never dies 🇧🇬

Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...

Josette

Проза » Повести и романы

990

Смелост 🇧🇬

Тя се отпусна в ръцете му. Обичаше тези длани, които макар и груби, докосваха бялата ù кожа с лек загар от слънце. Те я караха да потръпва, да стене, да се моли неистово за още. Те я докосваха, галеха, възбуждаха. Те я прераждаха.
- Обичам те, София! – Прошепна той.
- И аз те обичам, Джеръми! – Пога ...

byboJle4e`f

Проза » Рассказы

1K 4

Мечти 🇧🇬

Пролетта, най-прекрасният сезон! Сивo-кафяватa скучна земя се покрива малко по малко със свежа зелена тревичка. Тъмните клони се покриват с най-разнообразни цветове. Бяло, сякаш посред пролетта, само върху това дръвче е навалял най-прелестният сняг, розово или червено, сякаш Купидон си е присвоил то ...

stefito96

Проза » Рассказы

2.5K

Посреднощ 🇧🇬

Часовникът показваше едва 22.30 часа, но според майката на Пепи беше време за лягане. Той стана недоволно от канапето и спря телевизора. Приключи бързо с измиването на зъбките и десет минути по-късно беше под завивките.
- Лека нощ! - каза майка му и го целуна по челото.
Пепи се обърна на другата стр ...

justme1

Проза » Рассказы

1.3K 1

Старата къща II 🇧🇬

...Близките на собственика видяха колко щастливо е това семейство и колко добре работи кръчмата. Самите те не можеха да се похвалят със същото – някои от тях не бяха намерили щастието в семействата си, други – реализация в живота. Намерило плодородна почва в дребните им душички поникна семето на зав ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

929 3

Той си отиде... 🇧🇬

Един човек си отиде... А с него и частица от мен... Беше отдавна. Вече дори и не помня чертите му... Наричах го приятел. Дали е бил такъв, щом си е отишъл? Не знам... Знам, че не мога да го върна вече... Сега ми тежи грозният начин, по който се разделихме. Боли ме, че и аз нараних. Нараних може би н ...

Serendepity

Проза » Другие

2.7K 6

Улуру - 2 🇧🇬

Момичетата бяха абсолютно различни - пълен контраст.
Едното беше с руса коса, разпиляна по раменете и гърба, чак до кръста, с червени устни и големи сини, искрящи, като сапфири очи. Роклята ù беше морско синя и очертаваше тънката талия на малката госпожица. Тя беше усмихната и погледът ù шареше по л ...

smile1

Проза » Рассказы

1.1K 10

Безчувствена 🇧🇬

Разказът, сам по себе си, е малко объркан, но е изграден само от догадки, и все пак ще се опитам да го разкажа ясно.
Диалогът може би започваше така!
- Съжалявам, пропуснах ли нещо, какво точно каза и кога? Как можах да пропусна, такъв силен и скъп момент от толкова чакана среща, наистина много съжа ...

sisiliq

Проза » Рассказы

1.3K

Ако се завъртим 🇧🇬

Беше по обед. Бързах с детето към българското училище и я стисках здраво за ръка, че бе фрашкано с народ в станцията на метрото. Тая станция е огромна, има много заведения, магазини, казина, пекарни, вестници, а на една огромна стена върви числото Пи, което, като знаем, е 3,14, ама то било безкрайно ...

virginblack

Проза » Рассказы

1.2K 1

Какво сънуват слънчогледите 🇧🇬

Ако тъгата имаше крила, то те със сигурност щяха да бъдат жълти – мислеше си Тя, докато наблюдаваше с възхита изящната пеперуда, която бродираше идеални овали около гроба. Дали пък това не е душата на майка ù, преродена в крехко, ефирно създание, което с нежността на току-що събуден слънчоглед освет ...

danda

Проза » Рассказы

1.4K 8

Театрален разказ 🇧🇬

Несебър. Няма да ви говоря за Несебър, на каква северна ширина и източна дължина се намира, защото това цял свят го знае, та камо ли българите. Само искам да кажа, че като завърших висшето си дърводелско образование, отидох да работя по разпределение именно там. Е, не беше случайно. С жена ми се бях ...

mamontovo-dyrvo

Проза » Рассказы

1.5K 8

Есенна градина 🇧🇬

Едно нещо не е ясно - споменът ми е дотолкова забравен, че дори не съм сигурна дали е било хубав сън, или наистина съм го преживяла.
Споменът ме отнася в онази есенна сутрин. Както винаги се събудих обляна в сълзи, заради непоносимите кошмари. Пресегнах се за часовника си... не работеше. Бях сама у ...

rHathaway

Проза » Рассказы

1.3K 5

Вампири 🇧🇬

Ицо стоеше на верандата и изтриваше с мокра кърпичка левия си кучешки зъб. Усилените и отривисти, нервни движения показваха, че бърза да не го види някого. Да, определено неговата приятелка не беше свикнала, а и не обичаше той да се прибира с аромат от кръв на друга жена.
Тиха сянка се спусна до Ицо ...

icohim

Проза » Рассказы

1.3K

Любов ли? 🇧🇬

Пътуваше към поредната среща. В последния момент ù казаха, че трябва да присъства на един семинар. И тя го прие като знак на съдбата. Нямаше време за диети и за привеждане в идеален вид. Отиваше такава, каквато е. Знаеше какво я очаква и въпреки това всеки път се надяваше да бъде по-различно. Три го ...

Serendepity

Проза » Рассказы

2.2K 1 5

Проклятие 🇧🇬

Винаги бързаме и винаги закъсняваме...
Много говорим, а нищо не казваме...
Скачаме нагоре, а всъщност падаме надолу...
Тичаме напред, но седим на едно място...
Опитваме се да крещим, но просто мълчим... ...

the-secret-girl

Проза » Другие

1K

Мъртво и живо 🇧🇬

Мъртво и живо
–Дайте куфара, мадам...фрау...мисис...Ето, вижте, униформа, аз-носач, гара, стейшън, бе, мадам!
Ивана стискаше здраво дръжката на куфара и ситнеше напред към входа на Централна гара София. Пластмасовите колелца на натъпкания куфар тракаха и скърцаха по изпотрошените плочки. След гладки ...

bojilova1

Проза » Рассказы

1.4K 10

Сестра ми 🇧🇬

Сестра ми е по-голяма от мен с четири години. След като завърши училище, тя започна да работи като сервитьорка и оттогава не си е сменяла работата. На мен ми остава още година учене. Често ù завиждам за начина, по който си уреди живота. Тя събра пари отнякъде и започна да живее под наем в апартамент ...

Arogarn

Проза » Рассказы

2.7K 2

Уроци по сценично майсторство - Как се усмихва куче 🇧🇬

Уроци по сченично майсторство - Как се усмихва куче
..................................................................................................
- Спри да плачеш и ми обясни за какво става дума още веднъж, моля те.
- Той ни взе топката - подсмърча синът ми и размазва прахоляка от футболното иг ...

линасветлана

Проза » Другие

1.1K 17

Акт 🇧🇬

След поредната "рутинна" проверка от органите на реда по пътищата, с идеята да се намери отговор на вечния въпрос "А сега к'во пра'им?", продължавам по пътя си и незнайно защо, настроението ми се приповдигна, след като си представих ето този
Акт на съвестния полицай
Днес, ..., ..., в гр. Козлодуй, н ...

Daytona

Проза » Юмористическая

1.6K 1

Наръчник за влюбване 🇧🇬

Много хора пишат за любов, говорят за любов, страдат заради нея, други пък са щастливи и я възхваляват... Но колкото и да се опитваме да я “анализираме”, винаги има нещо, което ще остане неразгадано, и точно в това е нейният чар. Желанието за нещо ново, нещо интересно, нещо неизвестно.
В книгата на ...

candy_girl_13

Проза » Другие

1.5K 2

Бяло върху черно 🇧🇬

Чертата, която ме определя, е чувството ми за безнаказаност. Обичам да хвърлям ръкавица в лицето на хората без да си давам сметка за останалото, знаейки, че последствията за мен ще бъдат нищожни. Това мое отношение е съвсем лесно обяснимо с ироничната ми жизнена история. Роден съм през произволна го ...

VelBG

Проза » Рассказы

1.3K

Утопично 🇧🇬

На вратата се позвъни и веднага след това в антрето нахлу съседката, като почти ме помете с мощната си фигура. Това връхлитане беше нейната запазена марка, винаги беше вихрена и устремена. Но като изключим факта, че имаше навика да се появява винаги когато ù хрумне и да обсебва цялото ми внимание не ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 2

18+ Кукла за секс 🇧🇬

Още първия път, когато видя Фифи, Алекс усети издутината в панталоните си. Тя стоеше пред входа на блока, в който живееше приятелката, с която си бяха уговорили среща, и я чакаше. Той караше мотора си с бясна скорост, забеляза я още отдалеч и спря само на няколко сантиметра от нея. Втренчи се в обра ...

GIA2

Проза » Повести и романы

1.6K 3

Темното езеро! 🇧🇬

Темното езеро е най-малкото в Пирин планина! Казват, че сутрин е светло като синя коприна, а вечер - златна като слънцето! Много често там ходила девойка, която стояла от сутринта до късно вечерта. Един ден, докато тя стояла до езерото, ù влезнала прашинка в окото. Тя се навела и си наплискала лицет ...

Alice3

Проза

7.9K 2

Епиграми№6 🇧🇬

1 МЕТОДИКА
Той има безсмъртна
методика стара,
с която до днес
безотказно я кара... ...

Hekredel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

827 2

Исках да бъда писател 🇧🇬

Исках да бъда писател, това е.
А сега стоя пред белия лист, триейки всичко, което напиша.
Ден без муза ще кажеш ти; но аз съм алергична към тях.
Исках да съм способна да покажа всичко.
Исках да опиша красотата, отвътре и отвън, такава, каквато я виждам през цветната си призма. ...

myav

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K

Старата къща I 🇧🇬

В един град край морето, в самия му център, на малка, тиха уличка, потънала в зеленина, може да се види стара, изоставена къща. Изпочупени прозорци, олющена мазилка, хлътнал покрив; двор, завзет от бурени, на който се валят всякакви ръждясали и счупени вехтории. А някога... тук кипеше живот...
На вт ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

836

Влюбвайте се само в палачи 🇧🇬

Глупава съм! Глупава! Глупава! Толкова пъти се питах не ми ли мина вече времето да се влюбвам? Не ми ли стигнаха лошите момчета, че все на такива налитам? Чавка ли ми изпи мозъка да поискам мъжа на ближната си? Не му ли стигна и на него доброто момиче, което си има, та все ме гледа с тези негови чес ...

Апостолиция

Проза

1.5K 6

За теб, любов! Завинаги! 🇧🇬

За теб, любов! Завинаги!
Сама в нощта. Седнала на балкона. Загледана в тъмното синьо небе. Втренчена в единствената мъждукаща звезда. Отмерва края на една изпепеляваща любов. Леко проблясваща в мрака, но все пак умираща. Толкова бързо ли дойде смъртта ù?! Тъй бурна и истинска, а залязваща. Болката, ...

zlatiti_cheneva

Проза » Рассказы

1.5K

Нека ти разкажа: Просякът 🇧🇬

- Преди ти разказах за това как нараняваме най-близките ни хора, като понякога дори не се усещаме как сме го сторили. Но днес искам да ти разкажа за нещо, което е близко, но и далечно от предната тема. Искам да ти разкажа за просяка на ъгъла. Но нека не гледаме на него като на един от редовните обир ...

MotoPsychoSymphony

Проза » Повести и романы

1.2K

Измамена - глава 4 🇧🇬

Започнаха да извикват на всеки един имената, за да си получи номера и ключа за стаята си и името на съквартиранта си. На моя пишеше Рейчъл Варлос, стая 312. Тръгнах неориентирана и за малко да се блъсна в една жена.
- О, съжалявам!
- Няма проблем, ти си нова тук, нали?!
- Да, как познахте? - попитах ...

myself

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 2

Дългата нощ на Кенида II - Няма реалност, способна да ти стори това, което ще ти стори едно огледало 🇧🇬

Да осъзнаеш кой си, винаги означава да бъдеш отблъснат от себе си. Истината за нас самите неизбежно противоречи на заблудите, с които се заобикаляме и които дълго време са ни държали в просъница. Дори най-проницателните не могат да прозрат колко сложна е структурата на една заблуда, нито пък е по си ...

selsal

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

И след всичко... 🇧🇬

Всекидневната бе просторна, музиката тиха. Двамата - седнали един до друг на диван с тъмни шарки.
Минаваха изпитателно по тялото ù. Похотливо галеха страните ù.
Върна се в стаята, угасяйки лампата. Той я гледаше с любопитство, тихата музика придаваше още по-голяма интимност на обстановката.
Тя заста ...

ivetoo90

Проза » Другие

1.1K 2

Tръпката от гмуркането 🇧🇬

Тръпката от гмуркането
Имало едно време... един много запален по гмуркането мъж. Той се казвал Паун.
Ето неговата история:
- Аз се записах на лагер по гмуркане. Разбира се, реших да взема себе си и жена си. Нейното име е Ралица. Изведнъж тя ме попита:
- Ти наистина ли ме обичаш? ...

somita

Проза » Рассказы

817 1

Вятърът говори... 🇧🇬

Късно е и много студено. Седя на терасата и слушам как вятърът бучи. Клоните на дърветата се огъват, а сенките им се отразяват зловещо по едва осветените къщи. Тихо е... всички спят. Небето е почерняло от облаци - няма луна, няма звезди. Единствено Вятърът говори. Той разказва приказки... Гласът му ...

Nevershoutnever

Проза » Рассказы

1.1K

За свободата 🇧🇬

За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...

LeadFoot

Проза » Рассказы

1.5K 10

Родът - част осма, последна 🇧🇬

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа ...

chergligan

Проза » Другие

1.2K 2

Път към върха 🇧🇬

Импресия
Бавно вървя по калдъръмения път. Отпивам на глътки от чистия въздух и сякаш литвам там - горе. Тук е Тя - пирамидата на Светлината. Върхът ù сияе, огрян от слънчевата светлина и ме приветства с "Добре дошла в града на бъдещето!" В Новия Йерусалим. Виждам го, огрян от онази сияйна светлина, ...

mari45

Проза

1K

Софийска сага 22 🇧🇬

Софийска сага 22
Глава деветнадесета
От няколко месеца, Зора се беше настанила в нов апартамент. Кооперацията беше строена в началото петдесетте години за известни комунистически величия и в първите години пред входа имаше милиционерски пост. Сега вече милиционерът го нямаше, някои от величията бяха ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.3K 7

Eпиграми №7 🇧🇬

1 ЕДИН ВЪПРОС, ГОСПОДА ИМЕЮЩИ
Изпитвате ли някакви наслади
при толкова самонагради?!
2 СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
(а може би и капиталистически) ...

Hekredel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

715

Рассказы и проза современных авторов

Tomorrow never dies 🇧🇬

Смелост 🇧🇬

Мечти 🇧🇬

Посреднощ 🇧🇬

Старата къща II 🇧🇬

Той си отиде... 🇧🇬

Улуру - 2 🇧🇬

Безчувствена 🇧🇬

Ако се завъртим 🇧🇬

Какво сънуват слънчогледите 🇧🇬

Театрален разказ 🇧🇬

Есенна градина 🇧🇬

Вампири 🇧🇬

Любов ли? 🇧🇬

Проклятие 🇧🇬

Мъртво и живо 🇧🇬

Сестра ми 🇧🇬

Уроци по сценично майсторство - Как се усмихва куче 🇧🇬

Акт 🇧🇬

Наръчник за влюбване 🇧🇬

Бяло върху черно 🇧🇬

Утопично 🇧🇬

18+ Кукла за секс 🇧🇬

Темното езеро! 🇧🇬

Епиграми№6 🇧🇬

Исках да бъда писател 🇧🇬

Старата къща I 🇧🇬

Влюбвайте се само в палачи 🇧🇬

За теб, любов! Завинаги! 🇧🇬

Нека ти разкажа: Просякът 🇧🇬

Измамена - глава 4 🇧🇬

Дългата нощ на Кенида II - Няма реалност, способна да ти стори това, което ще ти стори едно огледало 🇧🇬

И след всичко... 🇧🇬

Tръпката от гмуркането 🇧🇬

Вятърът говори... 🇧🇬

За свободата 🇧🇬

Родът - част осма, последна 🇧🇬

Път към върха 🇧🇬

Софийска сага 22 🇧🇬

Eпиграми №7 🇧🇬

Очередь