Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

За слънцето и цветето 🇧🇬

Бях като разцъфнала майска роза. Съживена от приятен летен дъжд и разхубавена от нежните лъчи на едно слънце. Обръщах се към неговите лъчи, нужни ми бяха, даваха сили за живот, даваха надежда и любов. Слънцето ме караше да съм щастлива и щом то залязваше в пейзаж красив, аз оставах със надеждата за ...

Dejawu

Проза » Рассказы

925

Пейката 🇧🇬

Беше загубил вече... Но не го осъзнаваше все още. В стремежа си да я запази, просто я изгуби... някъде по пътя. Загуби я сред мечти, очаквания, желания, нагласи, предразсъдъци... Дали щеше да му липсва!? Все още не знаеше, но предстоеше да разбере. До тогава нищо не можеше да направи. Само безкрайна ...

Belisima9

Проза » Другие

848

Авторът винаги има право(17)(последна част) 🇧🇬

Авторът винаги има право
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш ...

bojilova1

Проза » Рассказы

1.3K 15

* * * 🇧🇬

Усети ли сълзите в тoва приятно слънчево утро?
Бяха за теб, а не от нещо друго.
Чудех се как да ги спра, накрая се покрих и ги пуснах на свобода.
Това е най-гадното усещане.
И то не е да си излишен. ...

Dejawu

Проза » Другие

817

Гледна точка 🇧🇬

Този път ще го напусна – категорично съм решила.
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 7

Кражбата - част 4 🇧🇬

Светлина...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...

Рима

Проза » Рассказы

1.2K 1

Художникът 🇧🇬

Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След ...

Mist

Проза » Рассказы

1.3K

Родът - част пета 🇧🇬

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част пета
***
Вече е 1919 година. Помъдрял е българският селянин след войните. По друг начин иска да живее. Гласува доверие на Земеделския съюз. На власт идва правителството на Александър Стамболийски. В село Тракия вече е изградена силна земеделска дружб ...

chergligan

Проза » Другие

1.4K 4

Усмивката...! 🇧🇬

Усмивката е магическа пръчица, която прави чудеса...!
Ако си претендент за добър магьосник:
Опитай се да я използаваш върху себе си. (как и кога... ти знаеш!)
Ако си чирак:
Никога не я забравяй, тя е в основата на занаята ти! ...

elmo_toper

Проза » Другие

1.2K 1

Софийска сага 20 🇧🇬

Софийска сага 20
Глава седемнадесета
Маня изключи газта. Сложи кафеварката настрани. Огледа кухнята и тръгна към спалнята. Отвори тихичко вратата, развърза колана на копринения халат и хлъзгавата материя се свлече от високите й рамене, за да образува пъстра топка на лъснатия до блясък под. Беше невъ ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.3K 4

Обич в черупка от орех 🇧🇬

- Лимонов одеколон? - попита стюардесата, подавайки шишенцето към Ясемин.
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...

nigyar

Проза » Рассказы

1.5K 13

Ароматът на щастието 🇧🇬

Дали думата "миг" идва от "мигване"? Но докато второто е условен рефлекс, то първото може да бъде наситено с много богато и разнообразно съдържание. Животът ни е изтъкан от мигове; от такива, които искаме никога де не бяха идвали, и такива, които искаме никога да не си отиват... Някъде по средата ме ...

slan4ogled

Проза » Другие

1.1K 3

Когато любовта убива 🇧🇬

КОГАТО ЛЮБОВТА УБИВА
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание ...

ranena

Проза » Рассказы

2K 3

Пътепис с послепис-1 🇧🇬

Не мога да се стърпя да не ти разкажа подробно за това мое внезапно хрумване да хвана автобуса за Русе и да се озова в прегръдките на моята приятелка. Шест дни празници са страшно много!...
И така, обадих се на Петя, че ще я навестя за 1-2 дни, и тя силно се зарадва. Отърчах на автогарата и си купих ...

670301

Проза » Другие

908

18+ Бъгави Богове II 🇧🇬

Бъгави Богове 2
Бурканланд или Въздушната крепост
Ден 000 - Началото
Вечер. Ръмеше дъжд. Капките тропаха по предното стъкло на „Небесна Каляска”, която стремглаво се спускаше към земята.
- Шшшт! Пррррр! Бъъъър!... Спри мааааа!... ...

MarkZlatomirov

Проза » Юмористическая

1.1K

Един разказ за Очите 🇧🇬

Беше късно вечер.
По улиците на този град се усещаше есента. Листата затрупваха тротоарите, а блещукащите светлинки на София бяха неуморни. Разхождаха се хора с безгрижно изражение и цигари в уста, щастливи по свой начин. Атмосферата задушаваше останалите, които не бяха там, а някъде извън... живота ...

thedoors

Проза » Рассказы

922

Костилки 🇧🇬

- Колко ли вида ястия са наготвили? - Кaдрие бе навела глава към ухото на Фатима и за всеки случай бе сложила набръчканата си длан пред устата, за да не я чуят другите жени, наобиколили голямата софра.
- Ами ще видим, щом цялата махала бе тука да шета, сигурно ще има 20 вида манджи. - рече Фатимa, г ...

nigyar

Проза » Рассказы

1.7K 9

Днес 🇧🇬

Лято е. В един мръсен град на име София трима цигани ровят из разделно събраните боклуци. Каруца с дръглив кон чака наблизо. Черно беемве профучава покрай тях и отвява шапката на единия. Часът е 2:30 следобед. Всички са потни и всички търсят уюта на сянката и прохладата. Единият от циганите започва ...

moody

Проза » Рассказы

1.2K

Странна среща 🇧🇬

От толкова много време пиша за Мишо и неговите приятели - "батенцата". Сигурно се чудите, истински ли са тези герои. Да, истински са, и сега ще ви разкажа за моята среща с тях. Една сутрин, както си пиех кафето, отворих Фейсбук-а, и какво да видя - покана за приятелство. Както всеки заблуден младеж ...

xpired

Проза » Юмористическая

1.4K 1

Софийска сага 19 🇧🇬

Софийска сага 19
Глава шестнадесета
Новата изложба предизвикваше голям интерес. От сутрин до вечер ценители на изобразителното изкуство пълнеха голямата зала на Галерията на улица Шипка. От сутрин до вечер тук беше и Зора. Посрещаше, изпращаше, обясняваше, предлагаше каталози и брошури, въобще по ця ...

gudman

Проза » Повести и романы

1K 1

18+ Всичко ще бъде наред 🇧🇬

Спомням си, когато го видях за първи път. Беше в началото на учебната година. От съвсем скоро бях започнал да си позволявам да се заглеждам по разни мъже. Дори за секунда не ми минаваше през ума да загледам жена. Реших, че е нещо, което ми е забранено и недостъпно и че човек като мен е загубил спосо ...

IvoAndreev

Проза » Другие

1.5K 1

Окъс(н)ели разкази - 13. Жива вода. 🇧🇬

Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...

kalin8

Проза » Рассказы

955 2

Безразсъдно 🇧🇬

Съгласен съм, че да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събуд ...

hristam

Проза » Рассказы

1K 1

Няколко хиляди кутии цигари по-късно 🇧🇬

Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...

moody

Проза » Рассказы

993 1

Цвете сред сивотата 🇧🇬

Снощи се забавляваха... Нощен клуб, коктейли, горещи тела... Грехът лети във въздуха и се вселява в душите... Страстта гори, пламъкът тлее, тлее, а накрая избухва... И тогава умът блокира, етичните и морални мисли се изпаряват като чаша разлят алкохол. В очите блести желание, контролът над тялото е ...

simona-varbanova

Проза » Рассказы

946

Една тъжна история - 2 🇧🇬

Радост и тъга
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше е ...

anjelik

Проза » Рассказы

2.2K 1

Петък вечер 🇧🇬

Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на г ...

nigyar

Проза » Рассказы

1.6K 6

Свикнах… 🇧🇬

Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...

Eia

Проза » Другие

1.1K 6

България 🇧🇬

Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...

l1l1th

Проза

963 1

Щрих за откровеността 🇧🇬

Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, или произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случ ...

PLASHKOFF

Проза » Другие

1.2K 2

Шантавите 1 🇧🇬

– А сега какво ще правим, драга ми Невенке?
– Ами… можем да пийнем по бира, драги ми Томиславе – промърмори Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.
– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия.
– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай см ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1K 2

Авторът винаги има право(16) Звездите над нас са такива 🇧🇬

Авторът винаги има право
(16)
Звездите над нас са такива
Мила Мария,
Стихчето за звездите е посветено на един мъж, в чийто дом в Мадрид ходех да чистя и гладя веднъж седмично за няколко часа. Надрасках редовете, свита на пейката край една детска площадка. В мига, в който свърших, зяпнах като риба на ...

bojilova1

Проза » Рассказы

1.4K 14

Пустите длани 🇧🇬

Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...

Belisima9

Проза » Другие

938 3

Камъкът 🇧🇬

Земята ме роди камък - твърд и студен (мислех си). Когато вятърът и времето започнаха да ме оформят, разбрах, че нищо не е достатъчно твърдо или тежко, за да им устои. Когато слънцето достигна най-високата точка в небето, осъзнах, че нищо не е прекалено студено да устои на лъчите му. "Кой съм аз тог ...

WierdTheory

Проза » Рассказы

1.4K 2

Родът - част четвърта 🇧🇬

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...

chergligan

Проза » Другие

1.2K 2

Златните ябълки 🇧🇬

- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светли ...

nigyar

Проза » Рассказы

1.2K 8

От изключителна важност 🇧🇬

Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност – достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...

hristam

Проза » Рассказы

1K 6

Срив 🇧🇬

Срив, срив в системата.
Всяка част отказваше да работи.
Бяха останали само автоматични движения и думи, и ако нещо се променяше от зададения график, което се случва постоянно, аз изпадах в паника, опитвах се да удържа положението, но ми беше трудно и може би говорех несвързани думи. Не знам, не може ...

Dejawu

Проза

1.1K 1

Есента чрез Правоъгълника 🇧🇬

Седя точно тук в стаята.
Приближавам се и го гледам. Той мен също.
Правоъгълникът.
Вперил е изглед красив.
Арките на люлеещия се клон отвъд - преплитат се все повече от зелено в кафяво. Промяна в цветовете, мириса и до скоро нажежения асфалт. Есента слага начало най-жълто, нежелано. ...

BOBBY-to

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

601

В далечината 🇧🇬

В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървената врата, на която се четял надпис: "Мъжка утеха". Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло вино замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да сед ...

mari45

Проза » Повести и романы

1K

Рассказы и проза современных авторов

За слънцето и цветето 🇧🇬

Пейката 🇧🇬

Авторът винаги има право(17)(последна част) 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Гледна точка 🇧🇬

Кражбата - част 4 🇧🇬

Художникът 🇧🇬

Родът - част пета 🇧🇬

Усмивката...! 🇧🇬

Софийска сага 20 🇧🇬

Обич в черупка от орех 🇧🇬

Ароматът на щастието 🇧🇬

Когато любовта убива 🇧🇬

Пътепис с послепис-1 🇧🇬

18+ Бъгави Богове II 🇧🇬

Един разказ за Очите 🇧🇬

Костилки 🇧🇬

Днес 🇧🇬

Странна среща 🇧🇬

Софийска сага 19 🇧🇬

18+ Всичко ще бъде наред 🇧🇬

Окъс(н)ели разкази - 13. Жива вода. 🇧🇬

Безразсъдно 🇧🇬

Няколко хиляди кутии цигари по-късно 🇧🇬

Цвете сред сивотата 🇧🇬

Една тъжна история - 2 🇧🇬

Петък вечер 🇧🇬

Свикнах… 🇧🇬

България 🇧🇬

Щрих за откровеността 🇧🇬

Шантавите 1 🇧🇬

Авторът винаги има право(16) Звездите над нас са такива 🇧🇬

Пустите длани 🇧🇬

Камъкът 🇧🇬

Родът - част четвърта 🇧🇬

Златните ябълки 🇧🇬

От изключителна важност 🇧🇬

Срив 🇧🇬

Есента чрез Правоъгълника 🇧🇬

В далечината 🇧🇬

Очередь