Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Пробуждане 🇧🇬

Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...

dimitrina-sabcheva

Проза » Другие

1.6K 4

Дано поне болката си заслужава 🇧🇬

Погълват ме спомени. Спомени, приличащи на същински ад. Погълват ме вътре в себе си и ме прегръщат с грубите си ръце. Стискат здраво, притискат ме силно и не успявам да се отдръпна. Боли, но съм претръпнала към тази болка. Тъгата ме гали и ми шепне думи, които вече знам. Решения, които вече съм взел ...

lility

Проза » Другие

951 1

Одеялото 🇧🇬

Произведоха одеялото в малко предприятие в китно планинско градче. То бе пухкаво и меко, цветовете му грееха. Бе толкова гордо със себе си и така се надуваше, че едва не падна от рафта на фирмения магазин, където го поставиха. Скоро го купиха младо семейство с малко дете, дошли на почивка в градчето ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

1.5K 2 18

7979 🇧🇬

... Идваш... отнякъде...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...

glezla

Проза » Другие

1.1K

Ангелско сияние 🇧🇬

Гледах те..гледах те толкова много време и не смеех да погледна очите ти. Чувствах как мислите ми бяха обзети от твоя облик, от твоята светлина. Усештах как сърцето ми излизаше от мен и се втурваше към теб с цяла сила... Просто те исках... Исках нежните ти устни, влюбените погледи, ръцете от жар и с ...

iveto22

Проза » Рассказы

865

Изгубени души 🇧🇬

Беше тъмно и тихо, толкова тихо, че ясно чуваше дишането му и лесно долавяше морните удари на сърцето му. Автобусът трябваше да дойде всеки момент и да прибере у дома младите им заблудени души.
И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полужива проститутка-н ...

Disillusional

Проза » Эротическая

2.1K

Струваше ли си? 🇧🇬

Живеех с мисълта, че ти си моето забранено щастие, онази любов, за която ще копнея, докато съм жива. Премълчавах чувствата си ден след ден, коя бях аз, да те обичам, чие беше онова щастие, за което толкова копнеех - моето или твоето?
Пропилявах дните си, заблуждавайки се с любовта на други, давах тр ...

Innit0

Проза

1.4K 6

При пожар позвъни на... 🇧🇬

С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги ...

merlin

Проза » Рассказы

1K 2

Из "Дневник" (разкази от типа "тиквени семки")) 🇧🇬

"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...

female_sg

Проза » Рассказы

1K 1

Молът срещу гробищата 🇧🇬

Молът срещу гробищата
Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас? - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от власт ...

somita

Проза

717

Наистина 🇧🇬

Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях тя гради своята Карма и така живеее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: "Заслужава ли да се живее! И заради какво страда ...

mari45

Проза

749

Съдбовни години - роман - глава пета 🇧🇬

Диян имаше приятел ключар, на когото имаше доверие, не само че щеше да свърши работа, но и да запази случая в тайна, понеже не знаеше как ще се развият нещата …
По пътя му обясни деликатната ситуация.
Пред него стоеше проблемът как да процедира по нататък със Стела, а именно да съхрани нейното споко ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романы

1.1K 1

Изпепеляваща любов 🇧🇬

Изтръпвам...Бавно, ритмично... Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват в кожата ми. И те са изтръпнали като мен.
Седя по средата на ул ...

l1l1t

Проза

1.5K 4

Животец 🇧🇬

Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...

Eia

Проза » Рассказы

1.2K 1 14

Обичам те ! 🇧🇬

Липсваш ми! Всеки час, всяка минута… Защо те обичам ли? Защото си различен от останалите, защото ме караш да се чувствам желана, обичана и неповторима. Всички останали ме третираха като предмет, мислеха си, че там, където ме оставят, там ще ме и намерят, но не и ти, ти не ме взимаш за даденост. Знае ...

gabigoranova

Проза » Письма

4K 4

18+ Среща от 5-и тип 🇧🇬

Среща от 5-ти тип
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...

gudman

Проза » Рассказы

1.3K 4

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол. 🇧🇬

Мадлен най–сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесносиньото море. Пое дълбоко дъх и дробовете и се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все още ...

l1l1t

Проза

731 6

Ей, Цайс?!... 🇧🇬

- Ей, Цайс?! - Янко не преставаше вече трети ден да се заяжда с момчето с очилата, което беше дошло от големия град, на гости на баба си и дядо си за лятната ваканция.
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния кл ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1.3K 13

Андерсен в Дрезден 🇧🇬

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...

l1l1t

Проза

912 7

Щом ти си единствена в сърцето му 🇧🇬

Щом ти си единствена в сърцето му, защо е с мен, не за веднъж, а две години наред?
Какво правя в дома му? Какво правя в леглото му? Защо заспивам до него, сгушена в прегръдките му? Щом ти си жената, защо ме кара да се чувствам специална? Защо ме изслушва? Защо твърди, че преди това не е бил щастлив? ...

lility

Проза » Другие

1.2K 2

Необичайно осъзнаване 🇧🇬

Приготвяйки се за трансплантацията, професор Йотов усети странно чувство на завист към пациентката си. Страстната жажда за живот, готовността да се бори, усетът за осмисляне на съществуването, които заразително бликаха от цялата същност на жената, просто го възхитиха. Ех, ако притежаваше и той този ...

Eia

Проза » Другие

1K 19

Власт, страст и безумие! 🇧🇬

ВЛАСТ, СТРАСТ И БЕЗУМИЕ!
Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.
Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.
В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на
Робърт. Той слезе и ...

alexgrau

Проза » Рассказы

1.6K 10

Сричкови приказки - а как се пише гравицапа? 🇧🇬

„Гра!“, каза главната гарга и рипна от клона. Всичките други гарги я последваха – защото нямаха представа какво да правят, ако трябва да решават сами. А главната, най-голяма и най-стара гарга, махаше с крила неуморно, сякаш преди две години се е научила да лети, а преди година е овладяла напълно тов ...

kcekce

Проза » Другие

1.1K 1

Монолог на лудата 🇧🇬

Мирише на дъжд. Облаците са се надвесили точно над прозореца ми и чакат. Очакват момента, в който ще завали в очите ми. Тогава те ще се сблъскат и ще се излее гнева на почернялото небе. Вятърът със злоба удря листата на дървото, а клоните му се блъскат в стъклото... сякаш търсят помощ. Устата ми е п ...

in4enceto_91

Проза

1.5K 1 3

Въплъщението на сатаната (9-та част) 🇧🇬

"Въплъщението на сатаната"
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.............
Събуди се с усещане за леко неразположение. Този път обаче събитията от отминалата нощ го връхлетяха почти веднага. Можеше да си спомни абсолютно всичко, с най-подробните детайли, но осъзна, че не иска да го направ ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

991 4

Обзорен и задълбочен репортаж на космическия кореспондент 🇧🇬

ОБЗОРЕН РЕПОРТАЖ НА КОСМИЧЕСКИЯ КОРЕСПОНДЕНТ
Задълбочен и пълен анализ на съществата от планетата-“Експеримент-111”, наричана от обитателите си - ЗЕМЯ.
ДОКЛАД ОТ ЕКИП ПЪРВИ - НЕВИДИМИ НАБЛЮДАТЕЛИ.
Трети период от съществуването на Галактиката.
Намираме се на планета “Експеримент-111”, която влезе в ...

sav11

Проза » Рассказы

790 2

Чърчил и щората 🇧🇬

Повдигна плахо щорите и с ужас се взря в осветяваното на моменти нощно небе.
Немците сриваха Лондон, а той нямаше какво да направи, освен да стиска устни, да примигва при всеки гръм и да се моли щетите да са по-малко.
Пръстите му неволно потърсиха неизменната, успокояваща пура, но кутията беше празн ...

satanas

Проза » Рассказы

808 4

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =02.= 🇧🇬

02.
Синът на Али – Саид, е точно на моята възраст. С него се познаваме от малки, израснахме заедно и ходехме в едно училище, докато не го затвориха, защото учителят умря, а никой друг не можеше да пише или да чете. Тогава бяхме четиринадесетгодишни и Саид искаше да става доктор, но понеже в цял южен ...

Morana

Проза » Фантастика и фэнтези

840 3

Пътуване към себе си 🇧🇬

Слагам очилата. Да, онези, същите... Розовите... Не са просто розови очила, а са онези, които прикриват цялото ми лице. Под тях кожата ми изглежда розова, а над тях целият свят преминава през всички нюанси на този прелестен цвят. Взимам ключовете от колата. Заминавам...Единственото, което знам е, че ...

tanq007

Проза

766

Там, където няма смях 🇧🇬

Там, където няма смях. Кое е това място?!... Гробищният парк. Там има само тягостна тишина, или ридания. Но смях... Никога не можеш да чуеш смях. Смехът е част от живота, но не и от смъртта. Затова той остава зад вратата на гробищния парк. А влезеш ли в него - или си вече мъртъв, или отиваш при няко ...

duffmckagan

Проза » Другие

1.1K 7

Заблудена 🇧🇬

Заблудена
Копнеж по истина
Обвила ме е кротка надежда
като в пашкул на какавида,
приличаща на тънка вълнена прежда. ...

jointmania4ka

Проза » Рассказы

1.7K 3

* * * 🇧🇬

Тримата се разделили след като и слънцето вече било напълно потопено в обятията на безкрая. На фона на спусналата се тъмнина, Лотар препуснал с коня по широката долина. Ефросина останала напълно разбита и ощетена. Надеждата, която била почувствала преди миг я напуснала веднага. Тя се свила на кълбо ...

irena-docheva

Проза

1.2K 2

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =01.= 🇧🇬

Първа глава: Падението
И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.
Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огъ ...

Morana

Проза » Фантастика и фэнтези

1K 7

Луцифер 🇧🇬

- Нека бъде светлина! - каза Той.
Волята Му беше закон за мен. Аз бях първото творение, неповторимият! Аз бях Луцифер - Носителят на светлината!
Затворих очи, разкъсах гърдите си и дадох на света първия лъч... надеждата... Дадох част от себе си...
Болката беше непоносима, но фактът, че изпълнявам Бо ...

satanas

Проза

1K 5

Онемялата Съдба 🇧🇬

Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1K 6

Морето 🇧🇬

Аз се давя в морето. Покрай мен минава лодка, подават ми ръка да се кача и да се спася. Страх ме е да изляза от водата. Стояла съм толкова дълго, че солената вода вече ми е сладка. Стар ме е, че ако изляза, няма да има за какво да живея. Няма да ги има вълните, с които съм се борила, няма да я има с ...

Freedom12

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 2

Пияна 🇧🇬

Искам да хвана и да се напия...
да пия до припадък,
да отпивам с ярост и да пълня с воля тази проклета чаша...
Искам да те няма!
Искам да не мисля, дори да знам, че не мога. ...

pepito_95

Проза » Письма

1.4K

Звукът на тишината (Приказка за любов и вълшебство) 🇧🇬

Замъкът на Лотар също бил обвит от чувство на тъга. От мига, в който той напуснал езерото, вече не се чувствал добре. Обикалял безсмислено по дългите коридори и сам си задавал въпроси, на които не намирал отговор. Някакво съмнение го измъчвало и го карало да е неспокоен. Лотар се преобразил, превърн ...

irena-docheva

Проза » Другие

2.1K 5

Моето безсмъртие 🇧🇬

1.
Тя вървеше по улицата с безброй магазини. Спираше се и разгледаше стоките на витрините - измамно лъскави, така фалшиви с изкуствения си нереален вид. Не ги намираше за нещо интересно, просто убиваше време.
Или май времето я убиваше?
Повече внимание обърна на витрините. Някои от стъклата бяха мръс ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

945 2 2

Изстрадана истина 🇧🇬

ВНИМАНИЕ! НЕ ВСИЧКИ ЖЕНИ ТИП "БЛОНДИ" СА РУСОКОСИ!
НО И НЕ ВСИЧКИ РУСОКОСИ ЖЕНИ СА "БЛОНДИ". *
Когато сте на улицата като пешеходец или шофирате, винаги имайте едно наум, че между естествено руса жена и "блонди" има голяма разлика и последните често представляват голяма опасност - и за себе си, но и ...

petkonpet

Проза » Юмористическая

975 8

Рассказы и проза современных авторов

Пробуждане 🇧🇬

Дано поне болката си заслужава 🇧🇬

Одеялото 🇧🇬

7979 🇧🇬

Ангелско сияние 🇧🇬

Изгубени души 🇧🇬

Струваше ли си? 🇧🇬

При пожар позвъни на... 🇧🇬

Из "Дневник" (разкази от типа "тиквени семки")) 🇧🇬

Молът срещу гробищата 🇧🇬

Наистина 🇧🇬

Съдбовни години - роман - глава пета 🇧🇬

Изпепеляваща любов 🇧🇬

Животец 🇧🇬

Обичам те ! 🇧🇬

18+ Среща от 5-и тип 🇧🇬

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол. 🇧🇬

Ей, Цайс?!... 🇧🇬

Андерсен в Дрезден 🇧🇬

Щом ти си единствена в сърцето му 🇧🇬

Необичайно осъзнаване 🇧🇬

Власт, страст и безумие! 🇧🇬

Сричкови приказки - а как се пише гравицапа? 🇧🇬

Монолог на лудата 🇧🇬

Въплъщението на сатаната (9-та част) 🇧🇬

Обзорен и задълбочен репортаж на космическия кореспондент 🇧🇬

Чърчил и щората 🇧🇬

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =02.= 🇧🇬

Пътуване към себе си 🇧🇬

Там, където няма смях 🇧🇬

Заблудена 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =01.= 🇧🇬

Луцифер 🇧🇬

Онемялата Съдба 🇧🇬

Морето 🇧🇬

Пияна 🇧🇬

Звукът на тишината (Приказка за любов и вълшебство) 🇧🇬

Моето безсмъртие 🇧🇬

Изстрадана истина 🇧🇬

Очередь