Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Пациентът Чико Чиков 🇧🇬

Пациентът Чико Чиков
Вече 12-и ден Чико лежеше в елитната болница и все още беше жив.Това действително беше чудо на медицината, като се има предвид тежкото му заболяване и сбърканата му диагноза. Чико имаше силно зачервен задник и докторите правеха консулт след консулт, за да установят точната диагн ...

gudman

Проза » Рассказы

2011-06-22T11:34:49+03:00 980 5

Дървото 🇧🇬

Когато се премести в апартамента на третия етаж, не забеляза дървото, макар че беше само на няколко метра от терасата ù. Около него имаше още няколко от същия вид. Заедно образуваха рехава горичка, под чиято шарена сянка, подобно на цветен патрондаш, бяха подредени автомобилите на живущите в блока. ...

ria

Проза » Рассказы

2011-06-22T11:26:46+03:00 1.8K 1 16

Нектарът на облекчението 🇧🇬

Откакто се помня, в огледалото на душата си виждам едно любопитство - къпано, ресано, гримирано и парфюмирано в продължение на сезони, обличано в обичайните обществени отношения с обичлива прецизност, отглеждано с трудолюбиво постоянство и ограмотявано с часове взиране в страниците на литературните ...

линасветлана

Проза

2011-06-22T11:15:40+03:00 837 1 11

Краткости 🇧🇬

*****
лИжесвидетелства -
теоретисти
на езикова практика
***** ...

stenli499

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-06-22T11:11:39+03:00 1.1K 3

Чико Чиков в Горна Оряховица 🇧🇬

Чико Чиков в Горна Оряховица
Жега, пек, камък се пука. Но на Чико хич не му пука. Бързо стяга багажа, нарамил фотоапарата, чифт чорапи и парата, и хайде на автогарата. Зад шофьора се настанява, вади вестник, жълт като лимон, нали по пътя трябва да се забавлява. По шосето всички задминава и в 12 прис ...

gudman

Проза » Другие

2011-06-21T14:27:26+03:00 1.1K 13

Изгряващо слънце (втора глава) 🇧🇬

Втора глава
Когато се облякоха и слязоха за закуска – г-жа Стюарт им бе направила кифлички с мармалад. Знаеше, че Катя много ги обича. Тя с радост гледаше как синът ù се радва и дружи с такова прекрасно момиче като Катя. Том ù сложи да закуси и извика брат си – от чиято стая се чуваше ужасно силна м ...

diana1992

Проза » Повести и романы

2011-06-20T19:59:45+03:00 1.1K

Не съвсем по онази приказка 🇧🇬

(фантастичен преразказ)
Тази история се случи почти изневиделица и остави отпечатък в цялото и битие. Една сутрин Тя не можеше да стане, защото нещо я притискаше към леглото и нямаше сили да преодолее огромната тежест, сякаш гравитацията се бе умножила стократно. Най-напред си помисли, че е болна, п ...

radi.

Проза » Рассказы

2011-06-20T19:29:08+03:00 946 13

Драган Охридски - II 🇧🇬

Прибирайки се в хотела, продължих разговора с новия си познайник и Богородица престана да ми пришепва историята на Драган Охридски. Може би тя очакваше отново да изпадна в духовно уединение, за да ми разкаже по-нататък за живота и делата на този българин. Междувременно спътникът ми, който учтиво ме ...

Eia

Проза » Другие

2011-06-20T16:01:27+03:00 1.3K 15

Незавършената мелодия на уморените сърца 🇧🇬

Понякога ми се иска просто да лежа в тревата. Да наблюдавам слънцето, колкото и силно да ме заслепява. Колкото и искрящо да блести, колкото и да не ми позволява да видя вътре в него, да видя неговото сърце. Да, искам да го видя - дали е така горещо, както предполагам, дали е топящо се, обича ли... Н ...

fammie

Проза » Рассказы

2011-06-19T22:27:19+03:00 941 2

Новият крал и неговата нова шапка 🇧🇬

Някога, преди много години, в далечно кралство управлявал жесток владетел, тиранин. Кралят не бил добър. Често воювал с другите кралства, но дори и в мирно време, когато не пращал поданиците си в битка, се отнасял много зле с тях. Карал ги да работят от сутрин до вечер и същевременно с това почти ни ...

shablotka

Проза » Рассказы

2011-06-19T22:03:42+03:00 695

Механично сърце 🇧🇬

Ще изпиша живота ти. В думи, в чувства, в рисунки дори. Живота ти мастилен, прашасал. Живот неоценен. Ще издраскам грешките в него. Грешките в самия теб. Ще нарисувам чувствата ръждясали, забравени в твоята душа. И сърцето ти механично ще разглобя. Ще изпиша живота ти. Всеки спомен ще извикам. Всеки ...

lility

Проза » Другие

2011-06-19T21:58:37+03:00 734

Знам, че мога, ама възпитанието ми пречеше 🇧🇬

Искам да извикам от болка,
да кресна от радост,
да съблека задръжките
и да кажа, че съм извоювала
пълната си свобода... ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-06-19T21:53:18+03:00 1.4K 1

Малкото коте 🇧🇬

Малкото котенце излязло да се поразходи в двора.
Заповядвай винаги у нас на гости, добре дошла си! А и оттук нататък си вече моя добра приятелка!

Milali

Проза » Сказки и произведения для детей

2011-06-19T21:50:36+03:00 1.4K 1

Анастасия 🇧🇬

Анастасия
Минаха десет дни от онази нощ, когато Сия се беше отдала на неудържимия си сексуален порив и бе нахлула в интимния живот на момчето. Между впрочем в този живот той нямаше нищо, освен нея. За първи път Николай беше почуствал женска ласка и воден от инстинкта си, беше отвърнал на горещите ù ...

gudman

Проза » Эротическая

2011-06-19T21:36:13+03:00 2K 3

Мъжка мисъл 🇧🇬

Живот, хубав.
Умееш, живееш.
Свободен, чувстваш се...
“Това, което е пред теб.”
Кръговрат. ...

dusiaa

Проза » Другие

2011-06-19T21:23:26+03:00 1.4K 1

Обичам те сега, а може би и завинаги! 🇧🇬

Винаги, когато погледна в твоите нежни, красиви и в същото време
объркващи очи, се замислям... Обичаш ли ме... Истински ли...
Може би тези въпроси ще си останат запечатани в моето крехко
съзнание, което те обича толкова силно!
Да, очите не говорят, но когато погледнеш дълбоко в тях, можеш да ...

kisschetooo

Проза » Письма

2011-06-19T21:21:46+03:00 2K

Малко от моя личен опит или Какво да правим, ако сме аз? 🇧🇬

Казват, че животът е просто надпревара кой кого ще нарани.
Е, добре де. Само аз го казвам.
Животът ме пречука, така че просто се научих да размахвам средния си пръст гордо-гордо все и едно е златен.
Да кажем и че си взех поука - най-после.
Пораснах, вече се имам за умно момиче. Научих се на това-оно ...

unbreakable

Проза » Другие

2011-06-18T00:52:47+03:00 1.2K 1

КОД: Красиви и интелигентни жени срещу мъжете с много пари 🇧🇬

КОД: Красиви и интелигенти жени срещу мъжете с много пари
Минава 8:00ч тя седи на терасата, опъва от цигарата и отпива малки глътки от сутрешното си, ароматно кафе. Седи и си мисли: „Поредният забързан и уморителен ден… предстои и какво от това”. - усмихна се тя, стана от стола, облече си мантото и ...

Chanell

Проза » Рассказы

2011-06-18T00:49:15+03:00 2.8K 6

Нощ... 🇧🇬

Нощ, колко ли много хора приличаха на нея… Тя скриваше под тъмното си крило делата на много лоши хора и хвърляше в сянка всичко хубаво сътворило деня…
Той беше същият… светъл и тъмен, добър и лош, мой и чужд…
Прибирайки се, отново го забелязах, а беше тъмно. Не се виждаше нищо, ала в един момент све ...

bradshaw

Проза » Рассказы

2011-06-17T22:08:53+03:00 836

История с птици (Из "Приказки за необратимото") 🇧🇬

Тя още вярва в чудеса…
Нощта събужда най-искреното в нея – опакова длани, завързва ги напречно по диагонала и чака да стихнат писъците неизваляна горест… После ги твори в криле и я оставя да се рее в дебрите на собствените си страхове…
Нощта е онази весталка с която най-много обича да блудства! Събл ...

beti

Проза » Рассказы

2011-06-17T19:51:49+03:00 1.3K 6

Монолог 🇧🇬

Знаеш ли какво е самота? Знаеш ли какво е да си заобиколен от хиляди хора всеки ден, да общуваш с тях, да се смееш на шегите им, да им съчувстваш, когато ги боли и имат проблеми, но всичкото това само привидно... да виждаш как животът ти минава някак си покрай теб, да се виждаш острани и да си казва ...

viki-dimitrova

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-06-17T19:37:34+03:00 1.3K 5

Годеникът на Смъртта 🇧🇬

Птицата кацна на дясното му рамо. Беше бяла и красива. Казваше се Смърт. Той ù благодари и тръгна. Вече се чувстваше готов да намери Живота.
Смъртта на рамото му беше тиха, кротка и мила. Не му досаждаше. Само от време на време се обаждаше - „Живей, живей” с пискливия си глас. На моменти му досаждаш ...

niko_niko

Проза

2011-06-17T13:00:15+03:00 1.2K 5

Ами ако? 🇧🇬

Понякога не всичко се свежда до това да бъдеш добър, винаги да вземаш правилните решения, винаги да казваш това, което трябва. Винаги да бъдеш силен и решителен, и смел, или мил, спокоен, общителен. Не всичко в живота опира до тези качества.
Как ви звучи това: ''Ами ако''?
Ами ако поне веднъж не бъд ...

lility

Проза

2011-06-17T10:01:08+03:00 882 1

Хазайката 🇧🇬

Хазайката
Николай беше 16 годишен, когато дойде да учи в София. Записаха го в 6-та мъжка гимназия на пл. Възраждане. Баща му намери познати и му нае стая в къща близо до училището. Улицата беше малка и тиха, близо до пазара. Стаята не беше голяма. Някога е била част от салона, но собственичката имаш ...

gudman

Проза » Эротическая

2011-06-17T09:49:03+03:00 11.9K

Черна магия 🇧🇬

Ч Е Р Н А М А Г И Я
или
мръсна приказка за пълнолетни
Тълкувание по “Бяла магия”
от Константин Павлов ...

vik56

Проза » Повести и романы

2011-06-16T21:11:29+03:00 3.3K 4

В какво ме превърна? 🇧🇬

Погледни ме. Самата аз не зная на какво приличам вече. Бледо лице. Изплакани, кръвясали очи. Погледът, забит в земята. Къде съм? Коя съм? Не живея този живот. Не го чувствам. Не мога да се справя. Та нали съм силен характер. Та нали рядко плача и рядко се подлагам да чувствам. Днес ти уби една душа. ...

lility

Проза » Другие

2011-06-16T20:21:41+03:00 1K 1

Пазителите от Окулус: Глава 3 🇧🇬

Глава 3
Загуба
- Отново във Вашингтон. – въздъхна Мейкъм и се огледа. Претъпканото светло летище навяваше на пазителя твърде много ужасни спомени.
- Бил си тук и преди? – не се сдържа Ро.
- Ами да. Всъщност съм бил на много места. Като малък имах нещо като алергия или поне така го нарекоха... ...

anche941

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-06-16T18:38:04+03:00 766 1

Драган Охридски - I 🇧🇬

Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...

Eia

Проза » Другие

2011-06-16T14:51:13+03:00 1.7K 1 26

Операция "Слава" 🇧🇬

Операция “Слава”
Усмихнат, късо подстриган, в сив костюм, водещият се изправи и започна своята разходка към екрана за показване на снимки. Започна и бавната тиха музика, създаваща усещане за величие и гордост. Росен Петров поде новия си разказ, доближавайки се бавно към камерата, приковал поглед в т ...

Arogarn

Проза » Рассказы

2011-06-16T12:33:10+03:00 1.3K

Момчето, което... 🇧🇬

Срещнах едно момче, което умееше да управлява времето. Сигурно ме видя, че тичам като луда наоколо, защото спря въртенето на Земята - така, както се спира бързия влак с ръчна спирачка - и каза:
- Не бързай!
- Толкова неща пропуснах! Можеш ли да върнеш времето назад?
- Колко назад?
- Не знам. Най-пос ...

670301

Проза » Другие

2011-06-16T12:01:28+03:00 855 2

Охлювът на "Охлюва" 🇧🇬

Здравейте! Познавате ли голямата морска градина на Бургас? Били ли сте там?
Сега съм там и вървя след две пеперудки. Красиви пеперудки с красиви шарки на крилцата. Тръгнете с мен, моля. Ще видим заедно къде отиват. Ще чуем какво си говорят. Хайде, елате.
-Лети, лети де! Погледни морето! От тук се ви ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2011-06-16T11:46:23+03:00 1.3K 1

Защото я обичам: Запознанството 🇧🇬

Филип беше застанал на плота в кухнята и си режеше портокал. Захапа едно парче, когато чу глухо почукване на вратата на хладилника. Обърна се и видя Джоузи.
- Здрасти! – поздрави тя.
- Здрасти! Какво правиш тук? – попита той – Тоест, не че те гоня, но е рано.
- Рано ли? – учуди се тя – десет е, пък ...

cvetka-koketka

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-06-16T10:36:06+03:00 1.3K 1

Последното денонощие на Серафимов 🇧🇬

Came the last night of sadness
Blue Oyster Cult
1.
МакДоналдс е смъртоносен капан. Четиристотин и двадесет килокалории в сандвич МакЧикън. Глутен, соя, мляко и яйца. Хрупкаво панирано пилешко филе между две сусамови хлебчета; синтезирана в лаборатория маруля, майонеза. Плюс още четиристотин и седемд ...

truthiseek

Проза » Рассказы

2011-06-15T22:36:28+03:00 1.6K 6

Разходка в Бургас 🇧🇬

Усещаш паветата под краката си - неравни и хлъзгави. Предишния ден е валяло, затова постоянно нагазваш в малки локви, блестящи от слънцето. Поглеждаш нагоре. Дърветата от двете страни сключват короните си високо в небето, а през пролуките между листата им съзираш парчета светло синьо небе, прорязано ...

emocionalna

Проза » Рассказы

2011-06-15T22:17:40+03:00 1.2K

Не желая 🇧🇬

Коя съм аз?
А ти кои си с тази маска?
Коя съм аз за теб, ако знача нещо или съм значила?
Какъв е пътят, това ли е?
Да продължа ли напред или да забравя? ...

altamira

Проза

2011-06-15T22:07:09+03:00 1.2K

Психо (изводи) 🇧🇬

Беше около 22.00 часа, отдавна се беше стъмнило. Той се огледа наоколо. Обикновена стая, обикновени хора. Само особеният блясък в очите им издаваше, че ще се случи нещо необичайно. Да започваме, каза едно от момчетата. Всички седнаха на земята с кръстосани крака и започнаха да дишат бавно и дълбоко. ...

niko_niko

Проза

2011-06-15T22:02:33+03:00 1.2K 2

Грешна любов 🇧🇬

Звуци... Звуци... и пак звуци. Звуци в съзнанието ми очертават странен свят. Звук от спомените ми със теб. От мечтите, които градих, лепях, разбивах и подреждах. Звук от полета на надеждата пред очите ми. Звук от ритъма на сърцето ми, натъжено, влюбено, разбито. Звук от дишането на душата ми. Всеки ...

lility

Проза » Другие

2011-06-15T21:22:57+03:00 1.5K 2

Из Дневника на един одушевен свят 🇧🇬

(Из дневника на един одушевен свят)
В първата пауза, която шумът на улицата направи, за да вдиша замръзнал сутрешен въздух и изпарения от трудно запалващите автомобили, аз се изтърколих под формата на висулка и имах неблагоразумието да падна върху русата глава на една преминаваща точно в този момент ...

fibra

Проза

2011-06-15T21:09:28+03:00 1K

Цвете 🇧🇬

Цвете съм. Червено! Пръстите ù - меки и топли, с перлен маникюр - обгръщат стъблото ми.
Иска да ме подари на Него. Тъжно ми е. Искам да остана при нея. Да слушам мислите ù. Харесва го! Последния път летяха с някаква пелерина.
Ако отида при него, той ще ме потопи във вода и ще разказва на приятелите ...

ljubomira

Проза » Другие

2011-06-15T19:10:38+03:00 1.1K 1

Пътят на една малка капчица 🇧🇬

Eдна малка прозрачна капка може да съдържа толкова много спомени, емоции, тя може да причини онези чувства на тъга или радост, може да те накара да се усмихнеш или да се натъжиш, тази малка кристална капчица може да бъде украса по листата на цветята, като колие на някоя принцеса или пък може да бъде ...

siriusblek

Проза

2011-06-15T18:34:59+03:00 1.2K 3